РЕШЕНИЕ
№ 127
гр.Л., 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100349 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.5 от
ГПК, поради което в указания срок ищцовото дружество е предявило иск за
установяване на вземането си.
Твърди се, че ответникът в качеството му на потребител на ел. енергия е
използвал доставяната от ищцовото дружество електрическа енергия през
периода от 15.12.2019 г. до 16.03.2020 г., за който период не е изплатил
дължимите се суми за потребената ел. енергия, възлизащи общо на 520,34 лв.,
за които са издадени 3 броя фактури.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответниците вземането на ищцовото дружество за потребена
електическа енергия в общ размер на 520,34 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената електрическа енергия за периода от 15.12.2019 г.
до 16.03.2020 г., сумата 40,87 лв. законна лихва за забава, считано от
1
20.02.2020 г. до 19.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените
деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният иск е
допустим, но е изцяло неоснователен. Твърди се, че е продал имота си,
находящ се на адрес ***** на А.П.Г. на 02.08.2019 г. и е представил копие от
нотариален акт във връзка с твърденията си. Предвид това, че дължимите
суми за ел. енергия, които се претендират са за период от 15.12.2019 г. – т.е.
няколко месеца след продажбата, заявява, че не той дължи сумите за
доставена и потребена ел. енергия.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представеното копие от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***** на нотариус Хр. Кулев, вписан в Службата по
вписванията гр.Л. с дв.вх. рег. *****приложен на л. 25 от делото/ е, че на
02.08.2019 г. С. Д. С. е продал на А.П.Г. недвижим имот – подробно описан, с
адрес на имота гр.Л., *****
Видно от представените писмени доказателства към исковата молба и
от заявената претенция е, че се търси вземане за доставена и потребена ел.
енергия за периода от 15.12.2019 г. до 16.03.2020 г.
Предвид представените писмени доказателства с исковата молба, съдът
приема, че действително ищцовото дружество е доставило до имот, находящ
се в гр.Л. *****ел. енергия, възлизаща в общ размер на сумата от 520,34 лв.,
която е потребена от живеещите на този адрес, но предвид представеното
доказателство, че имота е продаден от С. Д. С. на А.П.Г. на 02.08.2019 г. /пет
месеца, преди периода за който се търси плащане/, съдът приема, че
потребената енергия е не от С. Д. С., а от А.П.Г. и именно А.П.Г. дължи
плащане на търсената сума за доставената и потребена ел. енергия.
По делото е направено възражение от ищцовото дружество, че
ответника не е уведомил дружеството за извършената продажба. Във връзка с
това възражение, съдът приема, че дори действително С. да не е заявил в
дружеството извършената продажба, то той не дължи суми, за ел. енергия,
която не е потребил. Нещо повече, задължение е и на новия собственик да
2
заяви промяна на партидата.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск срещу С. Д. С. е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По делото не са представени доказателства ответника да е направил
разходи във връзка със защитата си в настоящото производство, поради което
не следва да му се присъждат деловодни разноски.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ***** АД със седалище и адрес
на управление *****, с ЕИК *****, представлявано от Л.В. – гражданин на
Република Чехия и К.К., гражданин на Република Чехия и С. Д. С., ЕГН
********** от гр.Л., ***** вземането на ***** АД гр.С. за сумата от
520,34 лв.- главница по 3 бр. неизплатени фактури за доставена и ползвана ел.
Енергия за периода 15.12.2019 г. до 16.03.2020 г. за абонат с ИТН ***** с
адрес на електроснабдения имот: ***** ул. *****, сумата от 40,87 лв. –
лихва за периода от 20.02.2020 г. до 19.01.2021 г. и законната лихва върху
главницата, считано от датата подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.02.2021 г. - до окончателното изплащане на
главницата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 51/04.02.2021 г. по ч.гр.д. 100/2021 г. на РС
Левски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
3