Р Е Ш
Е Н И Е
№ 431/18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана,
І-ви състав, в съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№57/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
С
Определение №7289/16.05.2019г. по адм.дело №4700/2019г. на ВАС е отменено
Определение №138/11.03.2019г. по адм.дело №57/2019г. по описа на
Административен съд Монтана и делото е върнато за разглеждане от друг състав на
Административен съд Монтана, тъй като е налице неправилно конституиране на
страните и произнасяне по същество на спора без наличието на относими за делото
доказателства, като са дадени подробни указания по допустимостта на жалбата и
страните, които следва да бъдат конституирани при новото разглеждане на жалбата
от друг състав на Административен съд Монтана. В изпълнение на тези указания
като оспорващи по делото са конституирани участниците в производството пред
административния орган, които са претендирали попълване на кадастралния
регистър, а като заинтересовани лица са конституирани носителите на вещни права
върху имота по отношение на които се претендира изменението в кадастралните
регистри.
Предмет на спора е
законосъобразността на писмо изх.№17-42/15.01.2019г., с което Началника на
СГКК-Монтана е отказал да извърши изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР) за поземлен имот с идентификатор 48489.7.31, по
искане с молба вх.№07-17507/17.12.2018г., която е подадена от Ц.Б., Г.П., С.Г.,
Е.Я., Г.Ж., Л. Г*** , А.С., И. В*** . В
жалбата се излага несъгласие с оспорения административен акт и се иска за
неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващите, чрез пълномощника си адвокат Ю.
поддържат жалбата си и молят да бъде уважена, като претендират и присъждане на
разноски.
Ответната страна в постъпило по
делото писмено становище вх.№1139/19.06.2019г. е оспорила жалбата и заявила
претенция за присъждане на разноски по делото. По същество на спора ответника
не е взел становище.
Заинтересованата
страна, Община Монтана, чрез процесуални си представител юрисконсулт П*** , поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са
налице основания за изменение на КККР.
Заинтересованата
страна Н.М. се явява по делото, но не взема становище по основателността на
жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирани лице, които са страни в
производството пред административния орган и са активно легитимирани да
оспорват постановения отказ, тоест е процесуално допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на законосъобразността на писмо изх.№17-42/15.01.2019г., с
което Началника на СГКК-Монтана е отказал да извърши изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри (КККР) за поземлен имот с идентификатор
48489.7.31, по искане с молба вх.№07-17507/17.12.2018г., която е подадена от Ц.Б.,
Г.П., С.Г., Е.Я., Г.Ж., Л. Г*** , А.С., И. В*** . За да постанови отказа за
записване на ЖСК „П*** май“ в КККР, административният орган е изложил мотиви,
че следва да се представят документи установяващи собствеността, като е
посочил, че в нотариалните актове, с които собствениците на апартаменти са
записани в КККР (по отношение на собствеността им на обекти в сградата, която
попада в поземления имот) е посочено, че сградата е изградена върху държавно дворно
място.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът, извежда
следните правни изводи по същество на спора:
Оспореното писмо
изх.№17-42/15.01.2019г., с което Началника на СГКК-Монтана е отказал да извърши
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за поземлен
имот с идентификатор 48489.7.31, по искане с молба вх.№07-17507/17.12.2018г.,
която е подадена от Ц.Б., Г.П., С.Г., Е.Я., Г.Ж., Л. Г*** , А.С., И. В*** , има
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на легалната дефиниция,
която е дадена с разпоредбата на чл.21 АПК.
Административния орган, който е
постановил отказ да се извърши изменение на КККР на гр. Монтана притежава
компетентност. Административния акт е постановен в писмена форма и съдържа
необходимите мотиви, който са обосновали отказа да се извърши исканото
изменение в КККР. В хода на воденото административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са нарушили правото на защита на оспорващите в степен, която да води
до съществен порок налагащ отмяна на административния акт.
По разбиране на настоящият
съдебен състав, от събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че
жалбата е неоснователна, а отказа за изменение на КККР е постановен при
съобразяване на приложимия материален закон и целта на закона. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от Закон за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР), при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на
носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и
същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за
всички лица и документи. В настоящият случай, оспорващите са сезирали СГКК-Монтана с искане ЖСК „П***
май“ да бъде вписан като собственик в ПИ и идентификатор 48489.7.31 по КККР на
гр.Монтана, като мотивирали искането си с представянето приетия на л.10 по
делото Протокол №11/09.01.1964г. на Комисия по §85 от Правилник за прилагане на
Закон за плановото изграждане на населените места (ППЗПИНМ), писмо
вх.№454/22.01.1964г. (л.11 по делото), вносна бележка от 1964г. (л.12 по
делото) и позволителен билет №00174/15.02.1964г. (л.13 по делото). Така
представените от оспорващите документи не могат да бъдат възприети за документи
удостоверяващи правото на собственост на ЖСК „П*** май“ върху поземления имот,
тоест в случая законосъобразно административния орган е отказал въз основа на
тях да извърши изменението на КККР в хипотезата на чл.53, ал.2 ЗКИР.
С оглед изясняване на делото и
попълването му с относими за спора доказателства, настоящият съдебен състав е
изискал служебно от Държавна агенция „Архиви“ и е приел като доказателство по
делото Протокол №47 от 17.02.1964г. на ГНС-Михайловград ( л.98-100 по делото)
от който се установява, че на основание чл.150 ППЗПИНМ с Решение №596 на ЖСК „П***
май“ е отстъпено правото на строеж върху отчужден за кооперативно жилищно
строителство държавен парцел II, кв.32 по регулационния план на
гр.Михайловград. Обстоятелството, че ЖСК „П*** май“ не е заплащала, респективно не е
придобивала в нито един момент право на собственост върху поземления имот, в
който е изградена сградата, а е имала единствено отстъпено право на строеж, се установява от приетите
от л.57 до 75 по делото нотариални актове на собственици на апартаменти
(обекти) в сградата изградена въз основа на отстъпеното право на строеж, в
които отразена само съответната част от правото на строеж върху поземления
имот, а не върху правото на собственост върху него. В КККР собствениците на
апартаменти (обекти) са надлежно отразени, което всъщност не е предмет на
спора, но следва да се отбележи с оглед обстоятелството, че след прекратяването
на ЖСК „П*** май“ те не са се легитимирали само като собственици на поземления
имот, респективно не са вписани като такива в КККР.
Следва да се отбележи, че въпроса
дали е приложена или не регулацията е изцяло ирелевантен за делото, тъй като в
случая ЖСК „П*** май“ не се легитимира като собственик на поземления имот върху
който е изградена сградата, за която и е било отстъпено правото на строеж,
тоест липсва основание да бъде вписан като собственик независимо дали е
приложена регулацията. Пълнотата изисква да се отбележи, че представената от
оспорващите вносна бележка от м.януари 1964г. (л.12 по делото) не установява
платена сума за закупуване на собствеността върху поземления имот, а установява
изпълнение на изискването на §150, ал.1 от ППЗПИНМ за заплащане на обезщетение от
ЖСК „П*** май“ на собственика на имота,
като указания за заплащането ЖСК „П*** май“ е получила с писмо 454/22.01.1964г.
(л.11 по делото), което е издадено въз основа на Протокол №11/09.01.1964г.
(л.10 по делото), с който е определена дължимата стойност от комисия по §85
ППЗПИНМ. Именно след заплащане на съответните оценени подобрения по държавния
имот на основание чл.150 ППЗПИНМ на ЖСК „П*** май“ е отстъпено право на строеж
с Решение №596 от Протокол №47/17.02.1964г. на ГНС-Михайловград (л.98-100), като
пред административния орган и по делото не са ангажирани годни доказателства,
който да установят придобито от ЖСК „П*** май“ право на собственост върху
поземления имот, тоест не се установява да са налице предпоставки на основанието
на чл.53, ал.2 ЗКИР да се извърши исканото изменение на КККР и записването на
ЖСК „П*** май“ като собственик на поземления имот.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорвания административен акт на основанията по
чл. 146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с
целта на закона.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното писмо изх.№17-42/15.01.2019г., с което
Началника на СГКК-Монтана е отказал да извърши изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри (КККР) за поземлен имот с идентификатор 48489.7.31, по
искане с молба вх.№07-17507/17.12.2018г. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Т.Б., Г. П***
П., С. А*** Г., Е. С*** Я., Г. Л*** Ж., Л.А. Г*** , А. А*** С., И. К*** В*** ,
представлявани от адвокат П. и адвокат Ю., срещу писмо изх.№17-42/15.01.2019г.,
с което Началника на СГКК-Монтана е отказал да извърши изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за поземлен имот с
идентификатор 48489.7.31, по искане с молба вх.№07-17507/17.12.2018г..
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: