Решение по дело №463/2018 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                                                                                                    №

 

гр. Русе, 08. 07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, V - ти състав в публично заседание на 11 юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                 СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при    секретаря             БИСЕРКА ВАСИЛЕВА          и с участието на прокурора        ПЛАМЕН ПЕТКОВ, като   разгледа   докладваното      от съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 463 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Постъпила е жалба от „Туни“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от Т.З.А. против Ревизионен акт (РА) № Р-03001817008263-091-001 от 25.05.2018 г., издаден от М.А.В., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Й.Р.А., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 180 от 20.08.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.

С РА на жалбоподателя са определени задължения по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, както следва: корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 година в размер на 6 925,70 лева и лихва за забава в размер на 1 498,22 лева, както и корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 година в размер на 9 589,55 лева и лихва за забава в размер на 1 109,79 лева, като след съобразяване на декларираната/начислена сума от ревизираното лице (РЛ) установените задължения по ЗКПО за довнасяне са определени в размер общо на 16 381,09 лева и лихви за просрочие към тях в размер общо на 2 608,01 лева.

Жалбоподателят претендира отмяна на ревизионния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.Е. намира оспорването за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна. Счита, че в хода на съдебното производство дружеството не е представило относими доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите, изложени в оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административният съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като съобрази резултатите от назначените по съдебния спор експертизи, намира за установено следното:

По фактите

Ревизионното производство е започнало с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001817008263-020-001 от 28.11.2017 г., издадена от Б.С.С., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, в качеството му на заместник на В.Г.Х., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“, с обхват следните видове задължения по периоди: корпоративен данък за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г., включително. ЗВР е издадена от компетентен орган в обхвата на правомощията му, при спазване на изискванията по чл. 113, ал. 1 и чл. 114, ал.1 от ДОПК и чл. 113, ал. 2 от ДОПК. Същата е връчена на ревизираното лице на 06.12.2017 г. (л. л. 1 – 3 от преписката).

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03001817008263-092-001 от 30.03.2018 г. (л. л. 151 – 162 от преписката), който съдържа изискуемите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити. На 02.04.2018г. РД е връчен електронно на РЛ (л. 150 от преписката).

Ревизионното производство е завършило с издаването на Ревизионен акт (РА) № Р-03001817008263-091-001 от 25.05.2018 г. (л. л. 172 – 174 от преписката) от М.А.В., на длъжност Началник на Сектор, възложил ревизията /след изземване на преписката по реда на чл. 7, ал. 3 от ДОПК с Решение № Р-03001817008263-098-001 от 16.04.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Варна от В.Г.Х., в качеството на възлагащ орган, поради продължителен отпуск по болест и възлагане правомощията по възлагане на М.А.В., в качеството на възлагащ орган – л.168 от преписката, като по делото са представени и писмени доказателства относно продължителното отсъствие поради отпуск по болест на В.Х.) и Й.Р.А., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД – Варна на НАП, съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и съдържащ реквизитите по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Връчен е по електронен път на 31.05.2018 г. (л. 171 от преписката).

РА е оспорен от жалбоподателя пред Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП (л. л. 175 – 177 от преписката), който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение, потвърждаващо определените с ревизионния акт задължения за данъци. Решението е връчено по електронен път на 07.09.2018 г. (л. л. 204 – 211 от преписката).

Жалба срещу РА, потвърден с решението по чл. 155 от ДОПК, е подадена чрез решаващия орган пред АдмС – Русе в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК на 20.09.2018 г., видно от датата на пощенското клеймо (л. 212 от преписката).

Ревизията е извършена при хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – при установени данни за укрити приходи или доходи и при данни за водено счетоводство, което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Този извод е формиран, въз основа на следните фактически констатации:

Основният предмет на икономическа дейност на ревизираното лице е експлоатация на питейно заведение, осъществявана през периода в търговски обект - кафе-аперитив в гр. Русе, жк „Чародейка“, ул. „Ганчо Карамаждраков“, междублоково пространство до блок „Медик-3“, срещу бл. 103.

През периода, обхванат от процесната ревизия „ТУНИ“ ЕООД има въведено в експлоатация 1 бр. фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. От 31.01.2018 г., 13:16:29 ч. фискалното устройство е регистрирано на името на „ТЕРАНА ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* в експлоатация в търговски обект – „Кафе ТУНИ“ в гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“ № 2.

В хода на ревизията, на 14.12.2017 г. е била извършена проверка от органи по приходите в търговски обект на „ТУНИ“ ЕООД - КАФЕ-БАР на адрес: гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“, до блок „Медик-3“, обективирана на основание чл. 110, ал. 4, вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0246164 от 14.12.2017 г. (Приложение № 1 към РД) на л. л. 143 – 147 от преписката, заедно с приложените към него доказателства по опис в същия. Проверката е извършена в присъствието на управителя на ревизираното дружество.

При изпълнение на проверката са предприети и изпълнени действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от намиращата се в обекта компютърна система, като това е станало в присъствието на главен експерт в отдел „ИС“ при ТД на НАП - Варна и на Т.З.А. в качеството му на управител и представляващ „ТУНИ“ ЕООД.

Установено е, че на компютърната система е инсталиран търговски софтуер - програмен продукт за управление на дейността в търговски обекти (магазини, ресторанти, складове) „Детелина Лайт“, версия 3.0.0.11, свързан към нефискален принтер.

Установено е също така, че въведеното в обекта и работещо при проверката ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП и компютърната конфигурация с търговски софтуер „Детелина Лайт“, версия 3.0.0.11 функционират и се използват в обекта паралелно и независимо.

Контролните покупки на органа по приходи са регистрирани в двете устройства, от които са изведени и отпечатани отделни и независими бележки за извършена продажба - бон № 041501/14.12.2017 г. от нефискалния принтер, към който е свързан търговския софтуер за 2 бр. артикули от номенклатурата на търговеца (2 бр. минерална вода от по 0.90 лв.) на обща стойност 1.80 лв. и фискална касова бележка № 1447/14.12.2017 г. от ЕКАФП № ED238203 с ФП № 44264076 за сума 1.80 лв.

В тази връзка при условията и по реда на ДОПК са извършени действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране от и на технически носител на информацията от базата данни на ИС „Детелина Лайт“ в търговския обект на „ТУНИ“ ЕООД, която се е намирала на твърдия диск на използвания в обекта компютър. Генериран е файл на текущата база данни и е извършено копиране на файловете с данни и две контролни числа SHA1 и SHA256, гарантиращи запазване на автентичността на съдържащата се в него информация. Данните са експортирани и записани на три броя идентични финализирани оптични носители (CD-R). Едното от копията е предоставено на управителя на „ТУНИ“ ЕООД. Друго копие - контролно копие е запечатано в плик с подписите на присъствалите при проверката лица. Общият брой на копираните файлове е два - един файл с данни и един с контролни числа.

В РД се съдържа подробна информация относно систематизираните, анализирани и обобщени данни от ИС „Детелина лайт“. Така например е установено, че видно от данните в системата, съгласно поле OPERATOR_LEVEL на таблица N_OPERATORS, всички оператори с наименование TUNCER - код 40 и TUNI - кодове 39 и 42 са с администраторски права 1 - достъп до системните настройки съгласно данните от таблица NN_USER_LEVELS, докато другите оператори „потребител“ имат достъп до модулите на back office, а „касиер“ – до касовите терминали.

Данните от системата са били съпоставени и с отчетените и декларирани в подадените ГДД данни за процесните периоди (стр. 7 и сл. от РД).

Предприетите и извършени действия за обезпечаване на доказателства са обективирани в Протокол серия АА № 0015543/14.12.2017 г. с Приложение № 1 към същия с описание на файловете с контролни числа, гарантиращи автентичността на съдържащата се записана информация (Приложение № 2 към РД) на л. л. 141 и 142 от преписката.

В хода на извършената проверка е изискано писмено обяснение от управителя на „ТУНИ“ ЕООД за използването на нефискалния принтер в обекта и начин на работа. На 18.12.2017 г. управителят на ревизираното лице е представил писмено обяснение, в което посочва, че установените при проверката компютърна конфигурация с търговски софтуер са въведени в експлоатация в обекта през лятото на 2017 г. Същите били използвани за запознаване с функционалностите на софтуера с оглед преценка на възможностите за реално прилагане в търговската дейност. В тази връзка въведените данни в софтуера в обекта били нереални, като въвеждани с учебна цел и изпробване на продукта. Не посочва конкретни доказателства относно времето на въвеждане на търговския софтуер в експлоатация в обекта (Приложение № 1 към РД) – л. 145, гръб от преписката.

Извлечените, систематизирани, анализирани и обобщени данни и извършения анализ на установените факти и обстоятелства, заедно с доказателствата за тях са довели до извод, че реализираните продажби, регистрирани през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2016 г. в използвания в обекта на „ТУНИ“ ЕООД - КАФЕ-БАР в гр. Русе, ул. „Ганчо Карамаждраков“, до блок „Медик-3“ търговски софтуер - програмен продукт за управление на продажбите и дейността „Детелина Лайт“, версия 3.0.0.11 не са намерили отражение в пълен размер както в паралелно функциониралото в обекта ФУ № ED238203 с № на ФП 44238203 (до 11.03.2016 г.), респ. ФП № 44264076 (от 11.03.2016 г.), така и в счетоводната отчетност на дружеството за периода.

В следствие от горното регистрираните в търговския софтуер в обекта на дружеството продажби на стоки, както и разходите за придобиване на оттъргуваните стоки не били намерили отражение в пълен размер в сумите на отчетените приходи и разходи в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г.

Продадените стоки през периода, регистрирани в търговския софтуер в обекта не били заведени в пълен размер и в материалната счетоводна отчетност на дружеството, респ. настъпилите стопански събития по отношение на тези стоки не намерили отражение в счетоводството на „ТУНИ“ ЕООД.

Не били отразени и всички от плащанията при придобиване на оттъргуваните стоки, както и плащанията, регистрирани в търговския софтуер за управление на продажбите от периода, което аргументирало извод, че ревизираното лице не е отчело всяко изменение в касовата си наличност при изпълнение на икономическата си дейност.

От събраните доказателства по ревизията е установено, че водената счетоводна отчетност и съставените от нея годишни финансови отчети не представят вярно и коректно имущественото и финансовото състояние на предприятието на „ТУНИ“ ЕООД, отчетените финансови резултати, промените в паричните потоци и в собствения капитал.

Установените несъответствия между отчетените и фактически реализирани продажби от ревизираните данъчни периоди - конкретно посочени в констативната част на ревизионен доклад, както и фактите и обстоятелствата, от които произтичат налагали извод, че счетоводната отчетност на „ТУНИ“ ЕООД е непълна и не представя точно стопанската дейност на дружеството. Стоките, предмет на доставки по неосчетоводените разходи и приходи в цикъла от търговско обръщение били обичайни за осъществяваната през периода икономическа дейност, в т.ч. от характера и в кръга на оттъргуваните такива. Заведените в софтуера за управление на търговската дейност в обекта стоки били с ограничени срокове на годност, а количествата от същите не предполагали лично потребление. Установеното налагало извода, че „ТУНИ“ ЕООД не е отчело приходи от продажби на стоки, придобити и незаприходени през ревизирания период.

В следствие от проявените контролни рискове по ревизията и във връзка с установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПО) № Р-03001817008263-040-001/22.02.2018 г. (Приложение № 7 към РД), с което е изискано попълване на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК относно имуществото, всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал, източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност и участие в управителни и надзорни органи на юридически лица за 2015 г. и 2016 г., както на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК документи, справки и писмени обяснения. Уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и искането са предявени и връчени лично на управителя на ревизираното лице срещу подписани разписки (към Приложения № № 6 и 7 от РД) - л. л. 128 – 130 от преписката. Преди изтичане на определения от органа по приходите срок по ИПДПО № Р-03001817008263-040-001/22.02.2018 г. с молба вх. № ВхК-6266/08.03.2018 г. (Приложение № 9 към РД) е поискано продължаване на срока за представяне на доказателства до 21.03.2018 г. С Решение № Р-03001817008263-106-001/08.03.2018 г. (Приложение № 10 към РД) определеният от органа по приходите срок за представяне на доказателствата по искането е продължен до 20.03.2018 г. Решение за продължаване на срок (представяне доказателства) с № Р-03001817008263-106-001/08.03.2018 г. е връчено електронно на 12.03.2018 г. при условията и по реда на чл. 29, ал. 4 и чл. 30, ал. 6 от ДОПК (л. л. 122 – 124 от преписката).

По отношение на искането, с вх. № 7298/20.03.2018 г. в деловодството на ТД на НАП Варна, офис Русе са заведени по преписката писмени обяснения от името на управителя на „ТУНИ“ ЕООД с приложени документи (л. л. 35 – 121 от преписката).

В тези писмени обяснения РЛ отново посочва, че инсталираният в обекта на икономическа дейност програмен продукт е нелицензиран и неофициален и в тази връзка въведените в него данни не отразяват действителни доставки или продажби. Заложените първоначални настройки били формални като дати, само за целите на управителя, за да добие представа за работата, функциите и опциите му в реална среда.

Прието е, че посоченото в тези писмени обяснения не кореспондира с установените данни от анализа на данните, налични от снетата база в обекта. Видно от регистрираните записи, в търговския софтуер фигурирал запис с името на дружеството, срещу което в поле CUST_TRANSACT на таблица CUSTOMERS_DATA единствено по отношение на него е вписан флаг за покупка „1“ с отразена дата на въвеждане на клиента (CUST_STARTDATE) 05.07.2009 г. Оператори с наименование TUNCER - код 40 и TUNI - кодове 39 и 42 са въведени с пълен достъп до функционалностите на системата, а от събраните при оперативни проверки в обекта доказателства е установено, че отпечатаните приключени сметки за продажби са издавани от името на тези оператори. По отношение твърдението на управителя на ревизираното дружество, че търговските операции в системата са въвеждани с учебна цел следва да бъде отчетено, че системата притежава функционалност за сторниране, в т.ч. на регистрирани продажби, плащания и артикули, като данните за това намират отражение съответно в полета SELL_REVOKED на таблица SALES_BON, PAY_REVOKED_ на таблица SALES_PAYMENT и SPLU_REVOKED на таблица SALES_PLUES. При изследване на регистрираните в системата на търговеца записи, вида и периодичността на същите от съответните периоди е видно, че периодично и регулярно в търговския софтуер са завеждани и изписвани срещу продажби стоки, в работни дни, в които безспорно е установено, че фискалното устройство в обекта паралелно е функционирало. Въведените покупки и продажби на стоки са от кръга и предмета на обичайната икономическа дейност на търговеца. Регулярността на записите е в непрекъснат и продължителен многогодишен период, като по отношение съществените за анализа стопански събития няма регистрирани сторно операции.

Изрично в РД е посочено, че на основание чл. 54, ал. 3 от ДОПК данните, които се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на мястото, върху което единствено „ТУНИ“ ЕООД има контрол и където упражнява дейността си се смята, че са създадени и ползвани от ревизираното лице. Издадените бележки за продажби от въведената и функционираща в търговския обект на дружеството компютърна конфигурация с инсталиран ПП „Детелина Лайт“, свързана към работещ нефискален принтер, като счетоводни документи са носители на информация за регистрирани стопански операции и представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи настъпили облагаеми данъчни събития. Като частни документи, които се издават от ревизираното лице в качеството на доставчик на стоки за крайно потребление, същите се удостоверяват от него. В това се изразява и материалната им доказателствена сила.

Въз основа на горното следва и при ревизията е прието, че регистрираните стопански операции в търговския софтуер, въведен в обекта на икономическа дейност на ревизираното лице по същество отразяват действително настъпили икономически събития в оперативния цикъл на предприятието на „ТУНИ“ ЕООД, които не са резултат както от обучение на собственика на дружеството или персонал, така и от търговска дейност на други лица.

По отношение установените несъответствия между декларираните приходи и разходи в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. и 2016 г. и фактически реализираните приходи от продажби в търговски обект КАФЕ-БАР, експлоатиран от дружеството през посочените данъчни периоди, детайлно и аналитично посочени в Уведомление № Р-03001817008263-113-001 от 21.02.2018 г. (л. л. 131 – 133 от преписката) е предоставена процесуална възможност на ревизираното лице, до съставяне на ревизионния доклад да подаде коригиращи годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, в които неотчетените фактически реализирани приходи от продажби на стоки в търговския обект, както и разходите за придобиване на оттъргуваните стоки да бъдат включени при определяне на данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г.

С оглед горното, на 23.02.2018 г. на ревизираното лице е връчена по електронен път покана по чл. 103 от ДОПК № Р-03001817008263-177-001/22.02.2018 г. за отстраняване на несъответствията за съответните периоди (Приложение N 8 към РД) – л. л. 125 – 127 от преписката.

На основание чл. чл. 54 – 57, във вр. с чл. 37, ал. 1, чл. 49 и чл. 50 от ДОПК към ревизионното производство са били събрани и присъединени множество относими писмени доказателства.

Въз основа на извършените процесуални действия, събрани доказателства и установени факти и обстоятелства е прието, че са налице укрити разходи и укрити приходи, както и че счетоводството на дружеството не дава възможност за установяване на основите за облагане с корпоративен данък (КД) за ревизирания период, което обуславя наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, както следва: обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и обстоятелство по чл.122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с КД по ЗКПО.

На ревизираното лице е връчено Уведомление на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК (л. л. 131 - 133 от преписката), с което му е указано, че основата за облагане с корпоративен данък за ревизирания период ще се определи по реда на чл. 122 от ДОПК и му е дадена възможност да предостави доказателства и да вземе становище.

Въз основа на събраните доказателства, установените данни и направените констатации, при определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК в ревизията са взети предвид приходи на ревизираното лице от продажби на стоки в търговски обект през 2015 г. в размер на 142 601.52 лв.

Въз основа на събраните доказателства, установените данни и направените констатации, при определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК в ревизията са взети предвид приходи на ревизираното лице от продажби на стоки в търговски обект през 2016 г. в размер на 183 497.94 лв.

Въз основа на извършената съвкупна преценка на събраните по реда на ДОПК доказателства и от направения анализ на всички относими към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК e определeна данъчна основа за облагане с КД за 2015 г., както следва:                

 

На основание чл. 122 от ДОПК и предвид чл. 19 и чл. 20 от ЗКПО, данъчната основа за 2015 г. за облагане с корпоративен данък е 69 257.02 лв., от което дължимият корпоративен данък за периода е определен в размер 6 925.70 лв.

Следва:                           

 

На основание чл. 93 от ЗКПО дължимият данък за 2015 г. е следвало да бъде внесен по сметка на ТД на НАП - Варна в пълен размер най-късно до 31.03.2016г. Сметката на ТД на НАП не е била заверена със сумата на допълнително установения по ревизията данък за внасяне и същият не е бил внесен към времето на ревизията.

Просрочието на подлежащия на внасяне КД за 2015 г. в размер 6 869.39 лв. е резултатно и е извършено, считано от момента, когато е изтекъл срокът за внасяне на данъка. В резултат от направените констатации по отношение на данъка, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е определена лихва за КД в размер 1 498.22 лв., изчислена върху лихвоносната главница за период 01.04.2016 г.- 25.05.2018 г.

Въз основа на извършената съвкупна преценка на събраните по реда на ДОПК доказателства и от направения анализ на всички относими към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с КД за 2016 г. както следва:                 

 

ОБЩО РАЗХОДИ:	87602.41
РАЗЛИКА	95895.53
ДАНЪЧНА ОСНОВА ПО ЧЛ. 122 ОТ ДОПК ЗА ОБЛАГАНЕ С КД	95895.53

 

На основание чл. 122 от ДОПК и предвид чл. 19 и чл. 20 от ЗКПО, данъчната основа за 2016 г. за облагане с корпоративен данък е определена в размер на 95 895.53 лв., от което дължимият корпоративен данък за периода е определен в размер на 9 589.55 лева.

 

Данъкът за 2016 г. е следвало да бъде внесен по сметка на ТД на НАП - Варна в пълен размер най-късно до 31.03.2017 г. Сметката на ТД на НАП не е била заверена със сумата на допълнително установения по ревизията данък за внасяне и същият не е бил внесен към времето на ревизията.

Просрочието на подлежащия на внасяне КД за 2016 г. в размер 9 511.70 лв. е резултатно и е извършено, считано от момента, когато е изтекъл срокът за внасяне на данъка. В резултат от направените констатации по отношение на данъка, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е определена лихва за КД в размер 1 109.79 лв., изчислена върху лихвоносната главница за период 01.04.2017 г.- 25.05.2018 г.

По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице - инж. А.И.Е., след като се е запознало с доказателствата по делото и е извършило оглед на място, е дало заключение по следните въпроси: могат ли данните, намиращи се в програмния продукт „Детелина Лайт“, да бъдат манипулирани и кой има достъп до програмата, предвид различните акаунти, които са отчетени и може ли да се приеме, че единствено ревизираното лице има достъп до нея (л. л. 61 – 85 от делото). Съгласно приетото по делото, неоспорено от страните заключение, вещото лице е приело, че полето OPERATOR_LEVEL отговаря на 1 – администратор – има достъп до системните настройки, както и пълен достъп до програмата. Заключението на вещото лице е в пълно съответствие с изложеното в РД на стр. 7 и сл. Т.е. единствено управляващият дружеството има пълен достъп до програмата.

По делото е назначена и изготвена и съдебно-счетоводна експертиза (л. л. 95 – 100 от делото), по която вещото лице М.Л.М., след като се е запознало с доказателствата по делото и счетоводството на жалбоподателя, е дало заключение налице ли са данни за укрити приходи или доходи и дали воденото от „Туни“ ЕООД счетоводство дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане с корпоративен данък по ЗКПО. В о.с.з. на 14.02.2019 г. от процесуалния представител на жалбоподателя са представени и са приети по делото писмени доказателства – оригинали на първични счетоводни документи - касова книга за дневни финансови отчети за 2015 г., касова книга за дневни финансови отчети за 2016 г., 1 бр. папка с оборотна ведомост и фактури за 2015 г. и 1 бр. папка с оборотна ведомост и фактури за 2016 г., с оглед на което съдът е дал възможност на вещото лице да се запознае с новопредставените доказателства и едва след това да отговори на поставените от съда въпроси. Изготвено е и прието по делото допълнение към първоначално представеното заключение на вещото лице по назначената СИЕ (л. л. 102 – 108 от делото). В о.с.з. на 14.03.2019 г. вещото лице отговаря и на допълнително зададени от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси (л. л. 110 – 112 от делото).

В хода на съдебното следствие по искане на представителя на ОП – Русе са събрани и гласни доказателства чрез разпита на лицата, водили счетоводството на дружеството – К. Б.Й. и Р.А.Ф. с цел установяване на обстоятелството предоставени ли са на вещото лице всички документи, които има, с оглед преценка на страните и съда дали експертът е боравил с абсолютно всички документи, с които разполага дейността на дружеството.

Приети са и постъпилите от жалбоподателя писмени доказателства – 1 бр. кочан /прошнурован и прономерован/ на „Туни“ ЕООД, 2 папки с първични счетоводни документи на „Туни“ ЕООД за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. – папка № 1 - 101 листа и папка № 2 – 74 листа.

По правото

Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РА е издаден от компетентни органи, при съобразяване с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се прекратява със заповед.

В случая, издатели на акта са М.А.В. – началник на сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Варна и Й.Р.А. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна – ръководител на ревизията. Компетентността на М. В. да възлага извършването на ревизии произтича от Заповед № Д – 14/03.01.2017 г., издадена от Директора на ТД на НАП - Варна, с която изрично изброени служители на дирекцията - органи по приходите, между които и В., са оправомощени да издават заповеди за възлагане на ревизии (л. 1 от преписката), както и от Решение № Р-03001817008263-098-001 от 16.04.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК разглеждането и решаването на Р-03001817008263 е иззето от В.Г.Х., в продължителен отпуск по болест, при ТД на НАП – Варна в качеството на възлагащ орган и са възложени правомощията по възлагане на М.В.(л. л. 167 и 168 от преписката). Компетентността на главен инспектор Й.А.произтича от заповедта за възлагане на ревизия, в която той е посочен като ръководител на ревизионния екип (л. л. 2 и 3 от преписката).

Установените факти, съпоставени с приложимото право, обуславят извод за компетентност на издателите на РА.

В хода на ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Извършените процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК, поради което - на основание чл.50, ал. 1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.

РА и решението на решаващия орган, с което той е потвърден, са обосновани. В тях е описана фактическата обстановка, установена при ревизията, като са обсъдени и доводите на ревизираното лице за незаконосъобразност на констатациите по отношение на установените задължения.

При определянето на задълженията на жалбоподателя, издателите на РА не са допуснали нарушение на приложимото материално право.

Данните, въз основа на които са определени данъчната основа за облагане на лице, съответно - корпоративния данък, са получени от информационни носители, съдържанието на които е добито по реда за обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК. Това съдържание не е опровергано от „ТУНИ“ ЕООД с доказателствените средства, допустими в съдебното производство.

Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал.1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателя.

Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За разлика от типичните ревизионни производства, в които ревизорите безусловно изискват субектът да установи изгодни за себе си факти и обстоятелства (обикновено при отказа да се признае право на данъчен кредит и при преобразуване на ФР за целите на корпоративен данък или на друг пряк данък) в хипотезата, при която се реализира отговорност по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за съответното лице, всички факти и обстоятелства от предвидения там фактически състав следва да се установят при условията на пълно главно доказване пред съда, респ. за да се премине към този ред на определяне на данъчната основа тези факти и обстоятелства следва да се установят по несъмнен начин от ревизорите в хода на ревизията – чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДОПК.

В настоящото производство, от извършените процесуални действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната преписка протоколи, съдът стига до извод, че органът по приходите правилно и обосновано е приел наличието на първо място на предпоставката, визирана в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличието на данни за укрити приходи или доходи, което е напълно достатъчно за прилагане на особения ред по чл. 122 от ДОПК. Този извод следва от сериозните разминавания между отразеното във въведената и функционираща в търговския обект на дружеството компютърна конфигурация с инсталиран ПП „Детелина Лайт“, свързана към работещ нефискален принтер и паралелно функциониралото в обекта ФУ № ED238203 с № на ФП 44238203 (до 11.03.2016 г.), респ. ФП № 44264076 (от 11.03.2016 г.), както и с отразеното в счетоводната отчетност на дружеството за периода.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки от данни на технически носители, ако се установи, че са създадени от субекта или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент.

Съгласно чл. 54, ал. 3, изр. 2 от ДОПК, смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.

От назначената техническа експертиза и характеристиките на продукта се установява, че това не е счетоводна програма, а складова такава или още по-точно казано програма за управление на стоки и обороти. Основна нейна цел е да следи стокооборота в даден склад, но се ползва и за отразяване на продажби.

От заключението по СТЕ се установява, че полето OPERATOR_LEVEL отговаря на 1 – администратор – има достъп до системните настройки, както и пълен достъп до програмата. Заключението на вещото лице е в пълно съответствие с изложеното в РД на стр. 7 и сл., а именно, че видно от регистрираните записи, в търговския софтуер фигурирал запис с името на дружеството, срещу което в поле CUST_TRANSACT на таблица CUSTOMERS_DATA единствено по отношение на него е вписан флаг за покупка „1“ с отразена дата на въвеждане на клиента (CUST_STARTDATE) 05.07.2009 г. Оператори с наименование TUNCER - код 40 и TUNI - кодове 39 и 42 са въведени с пълен достъп до функционалностите на системата, а от събраните при оперативни проверки в обекта доказателства е установено, че отпечатаните приключени сметки за продажби са издавани от името на тези оператори. Т.е. единствено управляващият дружеството има пълен достъп до програмата, останалите потребители могат да въвеждат единствено информация за извършени продажби.

Правилно и напълно обосновано не е прието становището на жалбоподателя, че инсталираният в обекта на икономическа дейност е нелицензиран и неофициален и в тази връзка въведените в него данни не отразяват действителни доставки или продажби, че заложените първоначални настройки били формални като дати, само за целите на управителя, за да добие представа за работата, функциите и опциите му в реална среда.

Когато една програма е тестова, тестът на същата се извършва с един и същ артикул, въведен в тестовата програма много брой пъти, с цел установяване на възможни грешки. Видно от приложените към преписката таблици със записи, въведени от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016г. до 31.12.2016 г., същите съдържат въведени по хронологичен ред поръчки за различни артикули по вид, брой и цени.

Следва да се има предвид, че програмният продукт притежава функционалност за сторниране, в т.ч. на регистрирани продажби, плащания и артикули, като данните за това намират отражение съответно в полета SELL_REVOKED на таблица SALES_BON, PAY_REVOKED_ на таблица SALES_PAYMENT и SPLU_REVOKED на таблица SALES_PLUES.

При изследване на регистрираните в системата на търговеца записи, вида и периодичността на същите от съответните периоди е видно, че периодично и регулярно в търговския софтуер са завеждани и изписвани срещу продажби стоки, в работни дни, в които безспорно е установено, че фискалното устройство в обекта паралелно е функционирало.

Въведените покупки и продажби на стоки са от кръга и предмета на обичайната икономическа дейност на търговеца. Регулярността на записите е в непрекъснат и продължителен многогодишен период, като по отношение съществените за анализа стопански събития няма регистрирани сторно операции.

Законът не забранява ползването на различни софтуери в счетоводството и при реализиране на оперативната дейност на един търговец, но за да се приеме, че воденото счетоводство дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, би следвало да е налице пълно съответствие в данните, съхранявани в ПП „Детелина лайт“ и счетоводните документи на дружеството. При липса на подобно съвпадение в тежест на жалбоподателя е да докаже, че счетоводството му дава възможност за установяване на правилната и вярна основа на данъчното облагане. В тази насока достоверни обяснения и относими доказателства не са представени. Обратните изводи се извеждат от събраната по делото информация. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В случая процесният протокол е доказателство, че информацията на оптичния носител е иззета от компютър в търговския обект, стопанисван от дружеството и представлява данъчна информация по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Изводите на органите по приходите, че за част от продажбите не са издавани касови бонове от фискалното устройство и че същите не намират отражение в счетоводството на дружеството за процесния период се подкрепят напълно от събраните доказателства. В тази връзка съдът намира, че свалените от ПП „Детелина лайт“ данни и констатираното при разчитането им несъответствие с оборотните ведомости и останалите, представени от жалбоподателя в ревизионното производство счетоводни документи, без това несъответствие да бъде обосновано и подкрепено от множество други, дори и косвени доказателства категорично води съдебния състав до извод, идентичен с този на проверяващия орган.

В тежест на органите по приходите е било да установят, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, при условията на главно и пълно доказване, което в случая е успешно проведено.

След като се констатира разминаване в счетоводните документи и на оперативната програма в търговския обект, в тежест на ревизирания е било да даде логично, правдоподобно и обосновано обяснение за тези разминавания, което не е сторено, поради което е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

Самият факт, че законодателството на страната към ревизирания период позволява ползването на продукт, създаден с различно предназначение (складов), да бъде употребяван като оперативна система в търговски обекти за продажби на дребно дори и да представлява пропуск или слабост в законодателството на държавата, не създава презумпция за истинност или неистинност на цялата съхранявана в софтуера информация, но изисква при употребата му да се констатира пълно съответствие на данните, съхранявани в него и тези отчитани в счетоводството на дружеството, както и това при наличие на разминавания, те да бъдат надлежно документално обосновани с оглед оставяне на данъчна следа и предоставяне на логично и достоверно обяснение за разминаването.

В тази връзка следва да се има предвид, че този пропуск към настоящия момент е преодолян с измененията в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.) с новосъздадената Глава седма „в“ „Изисквания към лицата, които ползват софтуер за управление на продажбите в търговски обект“. Съгласно текста на чл. 52з, ал. 3, изр. 2 от тази наредба софтуерът задължително управлява всички фискални устройства в търговския обект.

Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице дори едно от обстоятелствата посочени в т. т. 1 - 8.

От установената по делото фактическа обстановка следва извода, че органът по приходите правилно и обосновано е приел наличието на укрити и недекларирани по съответния ред доходи от страна на ревизираното дружество, както и обстоятелството, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане.

Презумпцията за вярност на констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай.

От дружеството-жалбоподател не са ангажирани доказателства, които да опровергаят приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея изводи от страна на ревизиращия орган.

От приетите от съда две експертни заключения по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, анализирани както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, може да се направи обоснованият извод за наличие на основание за определяне на данъчната основа за 2015 г. и 2016 г. по особения ред. Така например от показанията на допуснатите до разпит свидетели, осъществявали счетоводното обслужване на жалбоподателя, се установява, че самите те не знаят къде са се намирали конкретно първичните счетоводни документи на търговеца. Направените изявления, че същите се намирали във владение на управителя на дружеството и не са искани от ревизиращите, за да бъдат представени, не отговаря на обективната действителност, установена по делото. Видно от връченото лично на Т.А., Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-03001817008263-040-001/22.02.18 г. (л. л. 128 - 130 от преписката), органите са изискали представяне на първични счетоводни документи, книги за дневните финансови отчети на ФУ за 2015 г. и 2016 г., кочани с РКБ към ФУ и др. относими документи и писмени обяснения. Документите не са представени в хода на ревизионното производство. Едва при провелото се второ съдебно заседание се представиха книгите за дневните финансови отчети на ФУ. Видно от заключението на вещото лице на извършената ССЕ, за извършване на експертизата не са били предоставени доказателства от счетоводството (фактури, счетоводни справки) за съществуването на контрагентите, описани в справките, предоставени от НАП, което прави разходите документално необосновани. Вещото лице е направило извод, че не са отразени всички плащания по придобиване на стоките, както и плащанията на разходите за дейността - вода, ел. енергия и други. Видно от заключителната част на ССЕ от дружеството не са представени всички първични счетоводни документи, по които са отразени суми по Главната книга на дружеството; във вторичните документи не може да бъде проследена от къде е дошла преобразуваната информация. Вещото лице е заключило, че така представеното счетоводно отчитане на дейността не може да даде точна и ясна представа по отношение верността на декларираните финансови резултати.

В настоящото производство, от извършените процесуални действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната преписка протоколи, органът по приходите правилно и обосновано е приел наличието на предпоставките, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно наличието на данни за укрити приходи или доходи и обстоятелството, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане.

При начисляване на данъка по ЗКПО, органът по приходите е използвал резултатите от обработката на информация, събрана по реда на чл. 40 от ДОПК, която е съпоставил с данните от дневниците за продажби, подавани през процесните данъчни периоди. Правилно въз основа на събраната и обобщена информация е определен размерът на дължимия данък.

От изложеното следва, че жалбата срещу оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и с оглед заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съгласно представен списък на разноските (л. 127 от делото) на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Нaредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 099.67 лева, съобразно материалния интерес.

Воден от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административният съд

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Туни“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от Т.З.А. против Ревизионен акт № Р-03001817008263-091-001 от 25.05.2018 г., издаден от М.А.В., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Й.Р.А., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 180 от 20.08.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Туни“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ж.к. „Чародейка“, бл. 211, вх. „Ж“, ет. 2, ап. 3,  представлявано от Т.З.А., да заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 099.67 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                    

                                                                    СЪДИЯ: