Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1528

 

гр. Русе, 08.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 11 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №228 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Теленор България” ЕАД с  предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД,  твърди, че с ответника И.И.И. на 10.09.2014 г. бил сключен Договор за мобилни услуги с № + +359********* по програма „GLOBUL Universe 10.99” за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 10,99 лева. Ответникът не заплатил задължението си по посочения договор в общ размер на 86.92 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни и използвани услуги за периода от 10.03.2015 г. до 09.05.2015 г., както и неустойка в размер на 143.50 лв. На 13.06.2015 г. ищецът отправил покана за доброволно плащане до ответника и поради неплащане в срок  било образувано гр. дело № 5444/2017 по описа на РРС, с което било разпоредено на ответника да плати на ищеца  сумата от 230,42 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от  03.07.2017 г. до окончателното и изплащане. Тъй като ответникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът предявил настоящия иск. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 230,42 лева, представляващи неизпълнение по Договор за мобилни услуги с № + +359*********.

Ответникът И.И.И., чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.08.2017 г. по гр. д. № 5444/2017 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника И.И.И. да заплати сумата от 230,42 лева – главница, считано от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; 25,00 лева – държавна такса, 360,00 лева – адвокатски хонорар. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

При извършена служебна справка по партидата на ищеца в търговския регистър се установи, че считано от 28.10.2014 г. „Теленор България” ЕАД е новата фирма (търговско наименование) на „Космо България мобайл” ЕАД. На 06.08.2013 г. в търговския регистър била вписана и промяна в едноличния собственик на капитала на дружеството – от „Космоте-Мобилни телекомуникации” АД, Гърция на „Теленор Мобайл Комюникейшънс” АС, Норвегия. „Глобул” е само марката, под която ищецът е оперирал на българския пазар до 04.11.2014 г. Налага се извода, че по същество се касае до същия правен субект, с когото ответникът сключил договор за мобилни услуги и договори за лизинг.

На10.09.2014 г. между страните по делото бил сключен Договор за мобилни услуги с № + +359********* по програма „GLOBUL Universe 10.99” за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 10,99 лева. Видно от представените по делото фактури  ответникът не бил заплатил задължението си по посочения договор в общ размер на 86.92 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни и използвани услуги за периода от 10.03.2015 г. до 09.05.2015.  Установява се по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги. От тях за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника посочените в договора услуги. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 86.92 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни и използвани услуги за периода от 10.03.2015 г. до 09.05.2015 г., по Договор за мобилни услуги с № + +359********* по програма „GLOBUL Universe 10.99” .

Следва да бъде отхвърлен обаче искът за неустойката. Константна е практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. Така при служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправна е клаузата, съдържаща се в т.11 от договора, която предвижда следното:“В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответната програма или пакет месечни абонаменти за всяка СИМ до края на договора“. В случая договорът между страните е предсрочно прекратен не от потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало обстоятелството, че потребителят забавил плащането на търсената в настоящото производство сума от 86.92 лева. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправна обаче се явява клаузата, която позволява, както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата в този смисъл по т.11 от договора е неравноправна на посочените по – горе основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя не поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основаният на нея иск за  неустойка в размер на 143.50 лв. е неоснователен.

Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответникът сумата от 145.23 лв. – разноски по гр. д.  № 5444/2018 г. по описа на РРС

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на  настоящото делото в размер 198.04 лв. направени от ищеца съобразно уважената част от иска са в тежест на ответника.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  И.И.И., ЕГН **********,***, дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 86.92 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни и използвани услуги за периода от 10.03.2015 г. до 09.05.2015 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 03.07.2017 г.  до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.08.2017 г. по гр. д. № 5444/2017 г.  по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София,сграда 6, против И.И.И., ЕГН **********,***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 143.50 лв.  лв.- неустойката за   прекратяване   на   Договор за мобилни услуги с № + +359********* по програма „GLOBUL Universe 10.99”, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.08.2017 г. по гр. д. № 5444/2017 г. по описа на РРС. по описа на РРС..

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София,сграда 6, сумата от  145.23 лв.  – разноски по гр. д. № 5444/2017 г.  по описа на РРС  и сумата от 198.04 лв.- разноски за настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: