Решение по дело №474/2020 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

Варна, ______________

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Галина Владимирова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 474/2020г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Г.Б.К., ЕГН: **********,***, против Решение
№ 2293/12.12.2019г. на Районен съд – Варна, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 4844/2019г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 19-0819-003848/05.07.2019г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Конкретно твърди, че е налице несъответствие във фактическата обстановка. Неправилно в АУАН било посочено, че е управлявал л.а. „Киа Шума“ по бул. „Атанас М.“ и съответно там е спрян за проверка, като в действителност само е проверен в частен имот, в близост до бул. „Атанас М.“. При проверката автомобилът е бил паркиран, не се е движил, дори не е бил запален. За доказването на това свое твърдение разполага с видеозапис, предоставен с протокол на разследващия случая дознател. Автомобилът не е управляван по републиканската пътна мрежа, не е спиран, не е проверен на булевард, улица или друга част от пътното платно, а в частен, заграден имот, в който движение не се осъществява и правилата за движение по пътищата не важат. Относно твърденията на свидетелите – че са видели автомобил, приличащ на неговия, да влиза в този двор, сочи, че имотът е голям и обширен, има изход на друга улица и е възможно да е имало подобен автомобил, който се е движил по бул.„Атанас М.“, да е влязъл в имота и излязъл през другия му изход. Твърди, че се касае до съвпадение, т.к. автомобилът му е бил транспортиран със специализиран транспорт – „Пътна помощ“, до имота, в който има разположени няколко автосервиза, в единия от които е следвало да му се извърши ремонт. В хода на образуваното срещу него дознание е приложен запис от охранителните камери на имота, на които ясно се вижда, че автомобилът е паркиран, че не го управлява и че полицейският екип се приближава бавно и спокойно със служебния автомобил, което не отговаря на твърдението, че е завил рязко и полицейският екип го е последвал. Отделно твърди, че НП е незаконосъобразно, т.к. е съставено след повече от две години след съставянето на АУАН. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Ответната страна – Областна дирекция на МВР-Варна, чрез юрк.К.Л.-А., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки с
вх.№ 3725/11.03.2020г. Сочи, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти. Детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства, обсъдени са и доводите в жалбата. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Съобразявайки установените по делото факти и събраните доказателства, районният съд неправилно е приел, че в случая е налице извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Събраните доказателства не са достатъчни да се направи такъв извод. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, ВРС е установил от фактическа страна, че на 15.06.2017г. свидетелите М. и Г осъществявали контрол на автомобилното движение в гр.Варна на бул.„А.М.“ в близост до двора на магазин „Гарван“, който имал вход-изход към булеварда. Около 14:00 часа същите възприели автомобил „Киа Шума“ с рег.№ *******, управляван от Г.К. в посока към магазин „Метро“. Когато приближил на разстояние около 30-40 метра от полицейският автомобил, същият направил внезапна и рязка маневра, и навлязъл от булеварда в двора на магазин „Гарван“. Съмнителното поведение на шофьора провокирало полицейските служители да извършат проверка. Св.Г се придвижил веднага пеш до двора на магазин „Гарван“ където бил спрял автомобила на въззивника, а св.М. се придвижил до там с полицейския автомобил и спрял в непосредствена близост до автомобил „Киа Шума“ с рег.№ *******.

След проверка на предоставените документи и след извършена справка било установено, че автомобилът е с регистрационни [транзитни] табели с изтекъл срок на валидност. Същите били издадени на 30.01.2017г. със срок на валидност 30 дни, който срок към датата на проверката бил изтекъл многократно. Прието било, че К. е управлявал автомобила без надлежна регистрация – с изтекъл срок на валидност на регистрационните табели – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което му бил съставен АУАН № 843054/15.06.2017г. Същият бил изпратен на Районна прокуратура-Варна с оглед престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като в тази връзка било образувано ДП № 480/2017г. по описа на ОДП-Варна. С постановление от 25.06.2019г. прокурор при ВРП прекратил наказателното производство по чл.345 ал.2 от НК и изпратил материалите по делото на наказващия орган за сведение. На 05.07.2019г. въз основа на съставения акт било издадено НП № 19-0819-003848, с което административнонаказващият орган възприел описаната в АУАН фактическа обстановка досежно факта на управление на МПС без надлежна регистрация - с изтекъл срок на валидност на регистрационните табели. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП и санкционирано съобразно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка ВРС установил въз основа на АУАН, постановлението на прокурор при ВРП, материалите по ДП № 480/2017г. и показанията на св.М. и св.Г, които са възприели пряко управлението на автомобила и показанията им кореспондират с писмените доказателства по делото.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени при спазване и правилно приложение на процесуалните правила и на материалния закон – спазени са всички срокове и процедури по ЗАНН, АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АНО на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като е посочил правилна правна квалификация. Наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ са индивидуализирани и определени в минимален размер, въпреки наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Обсъдени са направените с жалбата оплаквания и същите са приети за неоснователни. Относно твърдението, че автомобилът не бил управляван от въззивника по бул.„А.М.“, а бил придвижен до там с автомобил „Пътна помощ“ и движение било осъществявано само в частния двор, ВРС е приел, че защитната теза на въззивника се оборва по категоричен начин от събраните гласни доказателства – показанията на св. М. и св.Г. Видно от материалите по ДП № 480/2017г., на предоставения запис от охранителните камери в имота е назначена и е изготвено заключение по видео-техническа експертиза, според което записът от камерите обхваща период само от 4 минути, като началото на записа е от момента на навлизане на полицейския автомобил в двора на паркинга. Записът не съдържа информация за времето, предхождащо записа с около 5 минути, поради което не може да се установи дали действително автомобилът е престоявал. В този смисъл е изведен извод, че представеният запис е избирателно ограничен от време с цел обслужване тезата на въззивника и по никакъв начин на оборва показанията на св.Г и св.М.. Относно оплакването, че от съставяне на АУАН до връчване на НП е изминал период от две години, ВРС е приел, че това се дължи на провеждането на наказателно производство. НП е издадено след приключване на същото с постановление на ВРП от 25.06.2019г., като АНО се е произнесъл в срок.

Обжалваното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, отговорил е обосновано на всички доводи в жалбата и при правилно тълкуване на процесуалните правила и материалния закон, е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление. Обосновано от събраните доказателства ВРС е приел за доказано както извършването на вмененото административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, така и неговото авторство.

Неоснователно е оплакването на касатора за неспазване на срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Последното не е издадено въз основа на АУАН 843054/15.06.2017г., а въз основа на постановление № 15397/2017г. от 25.06.2019г. на прокурор при Районна прокуратура-Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 480/2017г. по описа на 05 РУ ОДМВР-Варна – т.е. издадено е в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, при изпълнение на условията за това.

Неоснователно е и оплакването за наличие на несъответствие във фактическата обстановка. Защитната теза на касатора – че се касае за съвпадение, че полицейските служители са възприели в движение друг, приличащ на неговия автомобил и че последният е бил паркиран в частен имот, както и видеозаписа, на който се позовава касатора, са обсъдени от ВРС, като настоящият касационен състав изцяло споделя изложените в тази връзка мотиви.

От заключението по извършената видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза се установява, че видеозаписът обхваща само времето от 13:53:40 часа до 13:57:27 часа на 15.06.2017г., поради което, както правилно е приел ВРС, не доказва със сигурност, че автомобилът само е престоявал в двора. Настоящият касационен състав споделя извода на ВРС, че видеозаписът е избирателно ограничен по време с цел обслужване на защитната теза на жалбоподателя. Доколкото липсва запис за времето преди 13:53 часа, липсва и противоречие със събраните гласни доказателства – показанията на св.М. и св.Г, които са категорични, че са възприели касатора да управлява процесния автомобил. Всъщност данни в този смисъл, макар и косвени, могат да се извлекат от самия видеозапис, кадрите от който са експортирани в заключението по видеотехническата експертиза. На тях автомобилът изглежда по-скоро спрял в двора, а не паркиран, освен това е видно, че след преустановяване движението на полицейският автомобил, водачът, без да е получил разпореждане от полицейските служители, излиза от автомобила и подава документите си за проверка. Това му поведение недвусмислено сочи, че е съзнавал и очаквал проверката, което оборва изцяло защитната му теза.

По така изложените съображения настоящият състав преценява, че ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2293/12.12.2019г. на Районен съд-Варна, ІV-ти състав, постановено по НАХД № 4844/2019г.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                              

 

Членове:       1.                               

 

2.