Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............................
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното
от младши съдия М. Малоселска ч.гр.дело № 14300 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на длъжника С.О., чрез юрк. Н. М.,
срещу постановление от 31.08.2020 г. по изпълнително дело №20207900401554 по
описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790, с което е отказано намаляването на приетите в
изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза
на взискателя по изпълнителното дело до размер от 200 лв., както и намаляване
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателите по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено, доколкото не било
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен
фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателите не били
извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването
на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да
се начисли в минимален размер съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, възлизащо в
размер на 200 лв. Намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1, доколкото същата предполагала по-висока фактическа и правна сложност,
както и действия на процесуалния представител на взискателя свързани с
проучване имуществото на длъжника, извършване на справки, предлагане на различни
начини на изпълнение в хода на производството. Алтернативно иска да се отмени
постановлението, с което са приети разноски за адвокатско възнаграждение,
направени от взискателите, доколкото не се установявало извършването на
разхода. Иска от съда да разреши и въпроса относно размера на дължимата
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за настоящото
производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата
от страна на взискателите, чрез адв. Ц.Б., с което същата се оспорва с
твърдения за неоснователност, тенденциозност и неподкрепеност на жалбата с
фактически и правни доводи. Касаело се за процесуално представителство на трима
души. Сумата, подлежаща на събиране в изпълнителното производство, била в
размер на 1980 лв. и въз основа на нея следвало да се изчисли адвокатското
възнаграждение. Счита за надлежно установен по делото факта на реално заплащане
на възнаграждението. Моли постановлението да бъде оставено в сила.
В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ Р.
М. излага съображения, че извън образуването на изпълнителното дело в случая
били предприети съответните действия за защита и съдействие на взискателите.
ЧСИ заявява становище, че без извършването на същите сумата нямало да бъде
събрана. Счита, че доброволност на изпълнението следва да бъде отчитана само
преди образуване на изпълнителното дело, след като процесуалният закон
предвижда едновременно с поканата за доброволно изпълнение на длъжника да се
съобщи за наложените възбрани и запори. Способът за изпълнение бил посочен в
молбата за образуване на изпълнителното дело, като в резултат от наложения
запор вземането било събрано. С оглед последното възнаграждение се дължало не
само за образуване, а също и за процесуално представителство, защита и
съдействие. Счита жалбата за неоснователна, тъй като адвокатският хонорар бил в
минимален размер и следвало да се понесе от длъжника по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20207900401554 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в регистъра
на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба, вх. № 14541/20.08.2020
г., подадена от А.К..В., М.Д.М.и К.А.П., чрез адв. Б., срещу С.О. за
принудително събиране на присъдената в полза на взискателите сума в размер на 1980
лв., представляващи съдебни разноски, съгласно изпълнителен лист от 03.08.2020
г. На основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да проучи
имуществото на длъжника. Като способ за изпълнение взискателят е посочил „налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника едновременно с изпращане на ПДИ“,
както и „всички способи съгл. чл. 18 ЗЧСИ“.
Иска се събиране и на адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер
на 400 лв.
Представен е изпълнителен лист от 03.08.2020 г.,
издаден от АССГ, 68 състав въз основа на решение № 2804 от 09.06.2020 г. по адм.дело
№ 4916/2019 г. на АССГ, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателите
по изпълнителното производство сумата от 1980 лв. – разноски в производството
по делото.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно
и договор за правна защита и съдействие № 765513, сключен между взискателите и
адвоката с предмет процесуално представителство по изпълнително дело, като е
договорено възнаграждение в размер на 400 лв., за което е посочено, че е
заплатено в брой.
По делото е изготвена, изпратена и получена на 21.08.2020 г. от длъжника
покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза в общ размер на 2782,48 лв., от които 1980 лв.
присъдени разноски, 400 лв. – разноски по изпълнителното дело, 402,48 лв. –
такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ. С поканата на длъжника се дава
двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си, като му е съобщено за
наложен запор върху вземания по банкова сметка, ***апорно съобщение, съответно
е наложен запорът.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ М. е изпратила запорно
съобщение до „О.Б.“ АД, получено също на 21.08.2020 г. Със същото съдебният
изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника към банката, с
изключение на онези, за които по силата на процесуалния закон е налице забрана да
бъдат запорирани /постъпващите като субсидия, трансфер или безлихвен заем от
държавния бюджет, средства от ЕС и др., посочени в съобщението/.
Видно е от приложените по изпълнителното дело документи за извършени
финансово-счетоводни операции, че на 26.08.2020 г. от банкова сметка *** „О.Б.“
АД е преведена изцяло дължимата съгласно запорното съобщение сума в общ размер
на 2782,48 лв.
На 28.08.2020 г. по делото е постъпило възражение от длъжника, с което,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по
изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.
От взискателите, чрез адв. Б., е постъпило възражение, с което доводите на
длъжника за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение се оспорват
и се иска оставянето на искането без уважение.
С обжалваното в настоящото производство постановление от 31.08.2020 г. на
ЧСИ Р. М., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските по
същото е оставено без уважение.
Въз основа на горните
фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
/двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия
на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу
действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи
правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната,
разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо
право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си
преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав
приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените
разноски от взискателя.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от
взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда
намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес –
Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от
предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за
заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение са в размер на 400 лева. С
депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали
разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели намаляването им до сумата от 200
лв., като счита, че само тази сума е дължима по посочените във въззивната жалба
съображения. Алтернативно заявява искане претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателите да бъде оставена без уважение, при условие че се установи, че
разноските не са действително извършени.
Тук е мястото да се посочи, че представеният по делото договор за правна
защита и съдействие съдържа отбелязване, че договореното възнаграждение е
заплатено в брой. В тази връзка настоящият състав съобразява възприетото с
тълкувателно решение № 6/2012 г. ОСГТК, ВКС, схващане, че в тези случаи
договорът служи за разписка, удостоверяваща извършеното плащане на договореното
възнаграждение. Макар този довод на жалбоподателя да е заявен на второ място и
като алтернативен в жалбата, логически последователно е същият да бъде
разгледан първи, а с оглед преценката му като неоснователен, съдът следва да
премине към обсъждане на въпроса прекомерен ли се явява размерът на разхода за
адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателите на техния процесуален
представител.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като
се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателите не е извършил други действия, насочени към
удовлетворяване на процесното вземане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за
изпълнение, но същият е бланкетно формулиран, дори ненужно повторен, като
същевременно на съдебния изпълнител е възложено и по реда на чл. 18 ЗЧСИ да
определи способ за изпълнение след проучване на имуществото на длъжника.
По арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК е налице законово задължение за органа по
изпълнението да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в
двуседмичен срок. Независимо от изложеното в мотивите по обжалваното действие
на съдебния изпълнител настоящият състав на въззивния съд приема, че
процесуалният закон все още дава възможност на длъжника, дори в рамките на
висящ изпълнителен процес, да изпълни доброволно задължението, независимо дали
от страна на съдебния изпълнител да са предприети действия по обезпечаване на
изпълнението посредством налагането на запор или възбрана.
По делото не е спорно, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника е
изпратена едновременно с налагането на запор върху вземанията на С.О., които длъжникът
има по банкови сметки в „О.Б.“ АД. Както се посочи, установява се, че от
банкова сметка ***.08.2020 г. /на петия ден от срока за доброволно изпълнение/ е
постъпила цялата сума, посочена както в поканата за доброволно изпълнение, така
и в запорното съобщение до банката.
Ето защо основателни в тази връзка се явяват доводите на жалбоподателя,
че от страна на процесуалния представител на взискателите не са извършени други
действия освен депозирането на бланкетна молба за образуване на изпълнителното
дело. Обстоятелството, че в същата е посочен два пъти един и същ способ за
принудително изпълнение не повишава нито правната и фактическа сложност на
делото, нито пък обема на процесуални усилия, извършени от пълномощника на
взискателите по изпълнителното дело. В конкретния случай в деня, в който длъжникът
е получил поканата за доброволно изпълнение е наложен запор върху вземанията по
банковата сметка, съответно пет дни по-късно е събрана и сумата, посочена в
двата документа, като същата е постъпила по сметка на съдебния изпълнител.
С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния
обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния
представител на взискателя, респ. необходимостта
от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки
предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното
развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1
на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване
на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на
взискателите, които са се съгласили да го заплатят при условията на свобода на
договарянето. Сумата от 200 лева е без включен ДДС, тъй като няма представени
доказателства за регистриране по ЗДДС на адвокат Б..
Без значение за размера на възнаграждението, дължимо за образуване на
изпълнително дело, е обстоятелството, че взискателите в производството са
трима. От една страна вземането съгласно изпълнителния титул им е общо
присъдено, а от друга страна, е сключен един договор за правна защита и
съдействие, като възнаграждението на адвоката също е договорено като едно
задължение за тримата доверители. Съгласно предвиденото в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е с фиксиран размер /200
лева/, който размер не е функционално обусловен нито от дълга, предмет на
принудително събиране, нито от броя на взискателите.
Настоящият състав не споделя виждането на ЧСИ М., изразено в мотивите по
обжалваното действие, че без налагането на запор върху вземанията на длъжника
по банкова сметка ***. Последното по естеството си не представлява правно
съображение, а по-скоро заключение, което с оглед процесуалното развитие на
производството няма как да бъде преценено от съда.
Неоснователни са оплакванията, че ЧСИ неправилно е определил размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съставът на въззивния съд приема, че пропорционалната такса следва да се изчислява
само върху размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без в основата,
от която същата се изчислява, да се включват такси и разноски по самото
принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране в
производството адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумата по
изпълнителен лист представлява неолихвяемо вземане в размер на 1980 лв.
Съгласно т. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 1000 до
10 000 лева - размерът на пропорционалната такса е 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв. /още 78,40 лв./, върху която следва да се начисли 20%
ДДС. Като краен размер дължимата пропорционална такса не надвишава приетата от
съдебния изпълнител съгласно приложената в копието на изпълнителното дело на л.
25 сметка № **********/28.09.2020 г., с оглед което частната жалба в тази й
част се явява неоснователна.
Предвид изводите, до които съдът достигна, жалбата следва
да бъде преценена като частично основателна, съобразно изложените по-горе
съображения. Дължимите от жалбоподателя в изпълнителното производство разноски
за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200 лева, а в
останалата част частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за настоящото
производство:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо че жалбата е частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикания
спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен
изпълнител като взискателите /ответници по жалбата/ не са дали повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. Взискателят не може да
носи отговорност за разноските по обжалване на действия на съдебния изпълнител. По тези
съображения съставът на съда счита, че разноски не следва да бъдат присъждани
за производство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление, изх. № 2321 от
31.08.2020 г. по изпълнително дело № 20207900401554 по описа на частен съдебен изпълнител Р.М., с
рег. № 790 в регистъра на КЧСИ, с район на действие - СГС, в частта,
с която е отказано да се намалят разноските по посоченото изпълнително дело за
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите и вместо него
постановява:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително
дело № 20207900401554 по описа на частен съдебен
изпълнител Р.М., с рег. № 790 в регистъра на КЧСИ, за адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателите на процесуалния им представител, от
сумата в размер на 400 лева до сумата от 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от С.О., в
останалата част относно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, начислена
по изпълнително дело № 20207900401554.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.