Р Е Ш Е Н И Е №
260131
гр. Кюстендил, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски
окръжен съд, Гражданско отделение, в открито заседание
на двадесет и шести
януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
и при участието на съдебен
секретар Вергиния Бараклийска,
като разгледа докладваното от съдия Богоева в.гр.д. № 485 по описа на ОС- Кюстендил за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
от Л.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез процесуалният представител по пълномощие адв. Г.В. от САК, със
съдебен адрес:***, насочена против Решение №344/23.06.2020 г. постановено по
гр.д. 2003/2019 г. по описа на Районен съд - Дупница.
С оспорваният първоинстанционен съдебен
акт РС – Дупница е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Л.А.С.,
ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултата на ПТП, настъпило на 29.09.2014 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2019 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата до претендираните 10 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждане на законна лихва,
считано от 29.09.2014 г. Присъдил е по компенсация сторените в производството
съдебни разноски.
Въззивницата обжалва постановеният от
районният съд съдебен акт в отхвърлителната му част. С въззивната жалба
пространствено излага установената по делото фактическа обстановка, като
поддържа твърдението, че от представените по делото доказателства може да се
направи основателен извод, че предявения иск е доказан по основание и размер.
Приема за спорен единствено размера на присъденото обезщетение. Позовавайки се
разпоредбите на чл.51 и чл.52 от ЗЗД счита, че съдът не е отчел в цялост
претърпените от въззивницата вреди, продължителността на болките и страданията,
цялостното влошаване на здравословното й състояние и съпътстващите й
заболявания. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в
цялост на предявения осъдителен иск. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна, действаща чрез процесуалния представител
по пълномощие ю.к. К.А.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като
се иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като
правилно. Приема определения от съда размер на обезщетението за справедлив с
оглед понесените от ищцата увреждания и установения със съдебната експертиза
период на пълно възстановяване.
Съдът като
съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна
и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и
срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно
заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, преценявайки
на основание чл. 269 ГПК служебно изцяло валидността и допустимостта на
атакуваното първоинстанционно решение и съобразявайки се с наведените доводи в
жалбата констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящия съдебен състав., след като обсъди доводите на страните и
събраните доказателства в тяхната съвкупност и при оценката на същите по
вътрешно убеждения и във вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази следното:
Делото е образувано въз основа на предявен
пред РС Дупница, осъдителен иск, предявен от Л.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Г.В.,***, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София - 1407, бул. „Черни връх" № 51Д, с искане
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 29.09.2014 г., ведно със законната лихва от 29.09.2014 г., до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски.
В исковата молба ищцата излага следните
твърдения, обосноваващи исковата й претенция:
Твърди, че на 29.09.2014 г., около 18.00
ч. на главен път Е-79 (км. 352+160), в района на бензиностанция „Петрол
0207" - гр. Кочериново, е настъпило ПТП между товарен влекач марка
„МАН" с рег. ***, с прикачено полуремарке „Фрьоф" рег. № ***и лек
автомобил марка „Пежо 806" с рег. ***, в който пътувала ищцата.
Била
постановена присъда по НОХД № 291/2016 г. по описа на ОС – Кюстендил, съгласно която
отговорен за настъпване на автопроизшествието бил водачът на товарния влекач.
От
процесното ПТП ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в палпаторна
болка в областта на гръдния кош с охлузване на кожата в дясна гръдна половина,
насиняване на кожата в областта на предна коремна стена над симфизата с размери
5/30 см. Поставена й била диагноза: „комоцио церебри; контузио капитис;
контузио торакоабдоминалис.“ След инцидента ищцата постъпила в МБАЛ
„Благоевград“ АД, като престояла в болничното заведение до 01.10.2014 г. След
изписването й продължила лечението при домашни условия.
Поддържа, че отговорността на виновния
водач на товарния влекач – С. Г. М., се покрива от застраховка „Гражданска
отговорност" полица № 22114001914636 със срок на валидност от 22.07.2014
г. до 21.07.2015 г., издадена от ЗК „Лев Инс" АД.
Във връзка с наличното застрахователно правоотношение ищцата предявила
претенция по реда на чл.380 КЗ към ЗК „Лев Инс" АД за изплащане на
застрахователно обезщетение, заведена при застрахователя с Вх.№ 6104/03.05.2019
г. Сочи, че към
- 2 -
датата на подаване на исковата молба липсвало окончателно произнасяне от
застрахователя по процесната щета.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител, който
изразява становище за нередовност на исковата молба, респ. - неоснователност на
иска. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се
механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, наличието на
причинна връзка между вредите и ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на
вредите, поради пътуване на пострадалата без предпазен колан. Предвид мотивите
към осъдителната присъда, според които водачът на лекия автомобил е допринесъл
за ПТП, е направено възражение за съпричиняване от него на вредите в размер на
90 %. При евентуалност се оспорва по размер претенцията за неимуществени вреди.
Не се оспорва наличието на посоченото застрахователно правоотношение.
Пред първоинстанционния съд са събрани
писмени и гласни доказателства, допусната е и изслушана комплексна съдебна - автотехническа и медицинска
експертиза.
Пред въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
За да се произнесе по депозираната въззавна жалба в рамките на своята
компетентност, настоящият съдебен състав, въз основа на съвкупния анализ на
доказателствата, събрани пред първата съдебна инстанция, счита за установено от
фактическа страна следното:
От събраните пред първоинстанционния съд
писмени и гласни доказателства и от заключенията на експертите по приетата комплексна
съдебно автотехническа и медицинска експертиза, по безспорен начин се
установяват обстоятелствата от обективна страна, във връзка с настъпилото ПТП,
от което се твърди, че са настъпили уврежданията за въззивницата- Л.А.С..
Районният съд с доклада по делото е
обявил за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на
ПТП - 29.09.2014 г., по отношение на товарен влекач марка „МАН" с рег. ***,
с номер на полицата 22114001914636 със срок на валидност от 22.07.2014 г. до
21.07.2015 г., издадена от ЗК „Лев Инс" АД.
С присъда от 25.01.2017 г. по НОХД №
291/2016 г. по описа на ОС – Кюстендил, влязла в сила на 25.01.2017 г., С.Г.М.е
признат за виновен в това, че на 29.09.2014 г., около 18, 00 ч. на главен път
Е-79 (км. 352+160), в района на бензиностанция „Петрол 0207" - гр.
Кочериново, при управление на товарен влекач марка „МАН" с рег. ***, с
прикачено полуремарке „Фрьоф" рег. № ***, е нарушил чл.16, ал.1, чл.21,
ал.1 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП и допуснал съпричиняване на ПТП с лек
автомобил марка „Пежо 806" с рег. ***, управляван от В. Л. С., който
нарушил чл.37, ал.3 ЗДвП и чл.65, т.6 ППЗДвП, и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на В. Л. С. – престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, пр.2 НК. Относно механизма на ПТП в мотивите на съда се сочи, че В. Л. С. е
съпричинил ПТП, като го е предизвикал и е допринесъл за настъпването му в
значително по-голяма степен от подсъдимия, отнемайки предимството му да премине
първи по пътя с предимство.
Това обстоятелство се потвърждава от представения
с исковата молба констативен протокол от 29.09.2014 г., съставен от полицейски
служител за посоченото ПТП, където като причина за настъпването му е посочено:
„че при излизане от крайпътен обект /бензиностанция/ водачът на лек автомобил
марка „Пежо 806" с рег. *** отнема предимството на товарен влекач марка
„МАН" с рег. ***.”
Вещото лице по назначената авто-техническа
експертиза е очертало следния механизъм на възникване на ПТП: след зареждане с
гориво лекият автомобил марка „Пежо 806" с рег. ***, управляван от В.Л.С.,
се насочил към пътната лента в посока гр. Кочериново, като минал през
защрихована с маркировка М1 площ и започнал да пресича пътната лента в посока
гр. Дупница, в която се движел товарен влекач марка „МАН" с рег. ***.
Водачът на влекача намалил скоростта и насочил превозното средство към лявата
лента, където навлязъл и лекият автомобил и настъпил удар между тях. При
движение на товарния автомобил с максималната разрешена скорост водачът е имал
обективна възможност да спре преди мястото на удара. Лекият автомобил е бил
оборудван с предпазни колани, като водачът и ищцата са били с поставени колани
/вещото лице мотивира този извод с обстоятелството, че при челен удар без
поставени колани уврежданията на водача, ищцата и на автомобила биха били
значително по-сериозни, както и с обстоятелството, че двете предпазни въздушни
възглавници са се задействали, а обичайно те са регулирани да се задействат при
поставени колани/.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената и изготвена съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда, при описаното ПТП Л.А.С. е получила следните травматични
увреждания: контузия на мозъка, контузия на главата, контузия на
гръдно-коремната област. При прегледа след ПТП била установена палпаторна
болезненост в областта на гръдния кош и охлузване на кожата в дясна гръдна
половина, насиняване на кожата на предна коремна стена над симфизата с размери
5/30 см. В резултат на ПТП пострадалата е получила главоболие, световъртеж,
отпадналост, изпитвала болки в областта на гръдния кош и предната коремна
стена. Средният възстановителен период при тези увреждания е около 30 дни, като
се очаква пълно възстановяване.
Свидетелят И. И. – брат на ищцата, сочи,
че непосредствено след автопроизшествието тя изпитвала силни болки, изпитвала
силно притеснение, непрекъснато плачела; наложило се да приема успокоителни,
като и по-късно изпитвала уплаха при пътуване и разминаване с по-големи
превозни средства.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд обвързан от
оплакванията, наведени с въззивната жалба и основан на собствените си изводи от
правна страна, излага следните доводи:
Въз основа на фактическите твърдения
изведени в обстоятелствената част на исковата молба и заявения от ищеца петитум
първоинстанционният съд е приел, че е предявен и приет за разглеждане от съда,
пряк осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, предявен от пострадалия срещу
застрахователят на отговорното за настъпилите вреди лице.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право на увредения при деликта, да
предяви иска си за причинените му вреди не срещу прекия извършител на
увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от
съществуването на застрахователен договор между деликвента и застрахователя,
както и от съществуването на застрахователно правоотношение между същия, респ.
ищеца и застраховател. Съгласно чл.432
ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от
застрахователя, след реализиране на риска. То е право на увредения да иска
обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност
следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на
увредения, установено с чл.432 ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
-
3 -
застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който
отговаря и причинителя на вредата.
Настоящият състав на въззивната инстанция
приема, че в случая са приложими правилата на Кодекса за застраховането /обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм. 01.01.2016 г./.
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /обн. ДВ бр.
102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага Част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая по
делото е установено, че застрахователния договор по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" за товарен влекач марка "МАН", с
рег. № ***, с прикачено ремарке „Фрьорф“ рег.№ ***, е бил сключен на 22.07.2014
г. и валиден до 21.07.2015г., поради което, съобразно приетото с § 22 ПЗР на
КЗ, следва да се прилага отменения Кодекс на застраховането (отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г. ), доколкото по делото не са изложени твърдения и не е установена
уговорка между страните по договора, дерогираща правилото, залегнало в
разпоредбата на цитираната правна норма.
От правна страна настоящия въззивен състав
квалифицира предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл. 226, ал.1 от КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.); е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. В настоящата хипотеза с нормата на §22 от ПЗР на КЗ законодателят
е предвидил, че за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила от
01.01.2016 г. на новия КЗ, се прилага Част четвърта от отменения КЗ, поради
което процесуалните предпоставки, обуславящи пораждането и упражняването на
правото на иск трябва да се преценяват към момента на настъпване на фактическия
състав, при проявлението на който са възникнали предявените спорни материални
права. Процесното ПТП е реализирано при действието на КЗ от 2005 год./отм./,
поради което приложима е правната норма на чл.226, ал.1 КЗ/отм./. Същата не
урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното
упражняване на правото на иск, каквито са уредени с чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ,
макар такива да са налице по делото. Предявеният главен иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За да бъде уважен предявения иск като
основателен, необходимо е да се установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки. Съгласно
чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Вредата не е нормативно определена, но се схваща като промяна чрез
смущаване, накърняване и унищожаване на благата на човка: имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Института на
непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинната връзка и вината, която се
презумира. В случая се претендират неимуществени вреди, определими на основание
чл. 52 ЗЗД. Трайната съдебна практика приема, че за да е основателен искът за
вреди от непозволено увреждане, следва да се установи наличие на осъществено
противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат
на установяване от ищеца.
По делото няма спор по следните установени
в производството факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към датата на ПТП - 29.09.2014 г., по отношение на
товарен влекач марка „МАН" с рег. ***, с номер на полицата 22114001914636
със срок на валидност от 22.07.2014 г. до 21.07.2015 г., издадена от ЗК „Лев
Инс" АД, както и че с присъда от 25.01.2017 г. по НОХД № 291/2016 г. по
описа на ОС – Кюстендил, влязла в сила на 25.01.2017 г., С. Г. М.е признат за
виновен в това, че на 29.09.2014 г., около 18, 00 ч. на главен път Е-79 (км.
352+160), в района на бензиностанция „Петрол 0207" - гр. Кочериново, при
управление на товарен влекач марка „МАН" с рег. ***, с прикачено
полуремарке „Фрьоф" рег. № ***, е нарушил чл.16, ал.1, чл.21, ал.1 ЗДвП и
чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП и допуснал съпричиняване на ПТП с лек автомобил марка
„Пежо 806" с рег. ***, управляван от В.Л.С., който нарушил чл.37, ал.3 ЗДвП и чл.65, т.6 ППЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на В.Л.С. – престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, пр.2 НК.
Безспорно с обсъдените по-горе писмени и
гласни доказателства, както и с неоспореното от страните заключение по
комплексната съдебно-автотехническа и съдебно – медицинска експертиза, се
установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и
противоправно, както и установена вреда- причинена телесна повреда на ищцата,
което обстоятелство е прието и за безспорно от съда, с оглед предходно
приключилото наказателно производство, при което предвид вида на причинените на
ищцата телесни увреждания, да липсва повдигнато обвинение за извършено спрямо
нея престъпление от общ характер, за съда е безспорно, че претендираните с
исковата молба вреди, са причинени именно от деянието, за което е признат за
виновен С. Г.М.. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъдата на наказателния
съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това и при наличието на осъдителна присъда,
приета по настоящото дело, се приема за установено, че водачът на товарния
влекач С.Г.М.е извършил престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. "б" пр.2 НК. На това основание в хода на настоящия
процес е доказана причинно-следствената връзка между противоправното
поведението на водача М. и причинените на ищцата травматични увреждания, макар
в мотивите на наказателния съд да е прието, че водача на лекия автомобил „Пежо
806“ с рег.***, в който е пътувала ищцата, е съпричинил ПТП, като го е
предизвикал и е допринесъл за настъпването му в значително по-голяма степен от
подсъдимия.
С оглед събраните по делото доказателства
настоящият въззивен състав приема да е налице осъществено противоправно деяние
от страна на виновния водач на товарния влекач „МАН“ рег.***, за настъпилото
ПТП и причинените от същото травматични увреждания на ищцата.
Установи се наличието на претърпени неимуществени вреди, които са в
причинна връзка с процесния инцидент. В тази насока безспорно е заключението на
експерта д-р
- 4 -
Л. Т., в приетото по делото заключение по изготвената от него съдебно-
медицинска експертиза за наличието на причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и уврежданията на ищцата, както и за причинените й в този
смисъл неимуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на
размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения
на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д.
№ 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава“. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на
ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
При определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът в настоящия казус съобразява така
установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства:
При безспорно установена причинно
следствената връзка между настъпилите за въззивницата увреждания и претърпените
от нея неимуществени вреди, следва задължително да бъде отчетен начина на
настъпването на ПТП и обективните обстоятелства при които същото се е
осъществило, получените от ищцата травматични увреждания, интензитета и
продължителността на търпените болки, периода за възстановяване,
психоемицоналното състояние на пострадалата след инцидента.
Безспорно реализирането на ПТП е било при
тежки условия, тъй като лекият автомобил е получил удар от товарен влекач марка
„МАН“ с полуремарке, при което, с оглед габаритите на товарния автомобил,
ударът е бил силен.
Въззивният съд счита, че в случая следва
да се отчете, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не
може да се направи извод за наличието на съпричиняване на деянието от страна
пострадалата Л.А. Стойнева. Възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалата съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От заключението на
експерта по приетата и неоспорена от страните съдебно – автотехническа
експертиза се установява, че ищцата по време на ПТП е била с поставен предпазен колан. Експерта
инж. Н. В. е мотивирал извода си със запазване в цялост на предното стъкло на
автомобила, аргументирайки се, че при липса на поставен предпазен колан при
такъв удар, обикновено намиращите се на предните седалки на автомобила водач и
пътник, чупат с главите си челното стъкло на автомобила. Също така е установил,
че задействането на предпазните въздушни възглавници обикновено е регулирано
така, че да не се задействат, когато обезопасителният колан не е поставен.
Настоящият състав приема заключението за обективно и се доверява на изложените
в същото констатации на вещото лице при което отхвърля възражението на
ответното дружество за съпричиняване от страна на пострадлата.
От изслушаната съдебно медицинска
експертиза се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:
контузия на мозъка, контузия на главата, контузия на гръдно-коремната област.
При прегледа след ПТП била установена палпаторна болезненост в областта на гръдния
кош и охлузване на кожата в дясна гръдна половина, насиняване на кожата на
предна коремна стена над симфизата с размери 5/30 см. В резултат на ПТП
пострадалата е получила главоболие, световъртеж, отпадналост, изпитвала болки в
областта на гръдния кош и предната коремна стена. Средният възстановителен
период при тези увреждания е около 30 дни, като се очаква пълно възстановяване.
Гореописаните травматични увреждания са причинили на ищеца разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и са причинили както физически,
така и психо-емоционални болки и страдания на ищцата, като срокът на възстановяване
е бил в рамките на 30 дни. В тази насока са и дадените от свидетеля И. И. –
брат на ищцата, показания, на които съдът дава вяра, отчитайки по реда на чл.
172 от ГПК евентуалната заинтересованост на свидетеля, но кредитира същите
поради това че се подкрепят изцяло от останалите събрани по делото
доказателства и заключението на СМЕ.
Безспорно по делото е установено, че на
ищцата на нанесени няколко травматични увреждания.
По релевантния въпрос: когато на едно лице са причинени няколко телесни
повреди, следва ли да се определи за всяка една справедлив размер на
обезщетение или трябва да се определи едно общо обезщетение за всички телесни
повреди взети заедно, е налице непротиворечива съдебна практика /така Решение №
459/06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2011 г., ІV г. о. и Решение №
183/26.06.2015 г. по т. д. № 3518/2013 г. на ВКС ІІ т. о. на ТК/. Прието е, че
когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни
повреди /какъвто е настоящият случай/, броят и видът им е от значение за
приложение на принципа за определяне на обезщетението по справедливост, тъй
като съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото
действие. При наличието на едно увреждащо действие се дължи едно обезщетение, а
броят и видът на телесните повреди е от значение за тежестта на увреждането и
респективно за справедливия размер на обезщетението. Настоящият съдебен състав
споделя цитираната установена съдебна практика, като намира, че и в настоящия
случай следва за получените от пострадалата увреждания, да бъде присъдено едно
общо обезщетение за неимуществени вреди, при отчитане на броят и
- 5 -
видът им, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на
увреждащото действие като цяло.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в настоящия казус, въззивният съд намира, че
следва да бъде съобразено, че обичайния възстановителен период за настъпилите
увреждания за пострадалата е бил около 1 месец, като болките и страданията са
били най-интензивни в рамките на първите 10-15 дни след настъпването на ПТП.
Причинените леки телесни повреди са изцяло преодолени от ищцата, след продължило
около 3-4 седмици лечение – първо болнично, впоследствие домашно. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че пострадалата не е била обездвижена. Следва да се
отчете и че ПТП е причинило на ищцата психо-емоционално разстройство, като
придобития страх при пътуване от големи МПС продължава и към момента. Макар в настоящия случай състоянието на
посттравматично стресово разстройство да не е установено по безспорен начин
чрез извършване на съдебно медицинска експертиза, то събрани са гласни
доказателства, които според въззивния съд категорично сочат на влошаване на
емоционалното състояние в резултат на изживяния стрес с продължителни негативни
последици за психиката на Л.А.С.. Същевременно съдът съобрази обстоятелството,
че с течение на времето изпитвания страх от пътуване с автомобил ще бъде
преодолян. Така въззивният съд отчита благоприятното за пострадалата пълно възстановяване
на причинените й в резултат на настъпилото ПТП физически и психически травми,
които с течение на времето са напълно преодолени.
Тъй като последиците за пострадалата от
инцидента в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява и целия комплекс от тези
фактори. Наред с това въззивният съд отчита като ориентир за размерите на
дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди и повишаването
на нивата на застрахователно покритие съобразно с европейските директиви, както
и икономическа конюнктура в страната към момента на сключване на застраховката,
съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и при съобразяване на константната
съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и
интензитет на вредите. При прилагане на тези критерии въззвиният съд намира, че
сума от 4 000. 00 лв. е напълно
достатъчна за компенсиране на такова увреждане, като тази сума отговаря и на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. За разликата до пълния
претендиран с исковата молба размер 10 000. 00 лв., исковата претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Вземането от непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването му. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД вземането
става изискуемо от деня на увреждането, доколкото длъжникът изпада в забава и
без покана. Доколкото застрахователят дължи всичко, което дължи прекият
причинител на щетата, съдът следва да присъди и законна лихва върху присъденото
обезщетението, считано от деня на увреждането - 29.09.2014г. до деня на пълното
изплащане на сумата, а не както районният съд е приел от деня на поканата до
застрахователя, позовавайки се на разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ,
доколкото производството се развива по реда на КЗ /отм./, където като
предпоставка за неговата допустимост не е наличието на отправена до
застрахователя писмена претенция.
Поради изложените съображения, доколкото
правните изводи на настоящата съдебна инстанция съответстват на тези изградени
от първоинстанционния съд, макар същият да се е произнесъл по иск с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, доколкото е налице идентичност в материалноправните
предпоставки на разпоредбите на чл.432, ал.1 КЗ и чл.226, ал.1 КЗ /отм./, но се
различават само в размера на присъденото обезщетение на неимуществени вреди,
както и в началната дата, от която се дължи лихва за забава върху дължимото
обезщетение, обжалваното решение на РС - Дупница следва да бъде отменено в
частта му, в която предявеният иск е бил отхвърлен от съда за размера над 1 500.
00 лв. /в която част първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло
в законна сила/ до размера определен с решението от въззивния съд - 4 000. 00
лв., в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за
забава за датата от 29.09.2014 г. до 03.08.2019 г., както и в частта за
разноските, като в останалата му част обжалваното решение е правилно и същото
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
дружеството ответник - ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
да бъде осъдено да заплати на ищцата Л. А.С. сумата от 280.00 лева разноски по
делото, сторени пред първата инстанция, изчислени по компенсация.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да
бъде осъдена ищцата Л. А.С., да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, сумата 240.00 лв.
за сторените разноски по делото пред първата съдебна инстанция, съответно на
отхвърлената част от предявения иск и съобразно списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
С оглед на изхода по делото пред
настоящата въззивна инстанция, следва да бъде осъдено въззиваемото дружество ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на въззивницата Л. А.С. , сумата 68.00 лв. за
заплатена държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да
бъде осъдена ищцата Л. А.С., да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, сумата 270.00 лв.
за сторените разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция за заплатено
юрисконсултско възнаграждение, съответно на отхвърлената част от предявения иск.
На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответното
дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД следва да заплати на процесуалния представител на
ищцата адв. Г.А.В. от САК сума в размер на 580.00 лева, дължимото минимално
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за производството пред районната инстанция и сумата от 580.00
лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за производството пред въззивната инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 344/23.06.2020 г., постановено по гр. д. №
2003/2019 г. по описа на РС Дупница, в частта му, в която е отхвърлен като
неоснователен, предявеният иск за неимуществени вреди по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ от Л.А.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул.
„Черни връх“ №51Д, представлявано от М. С. Г. и П. В.Д., за разликата над
частта, уважена от първоинстанционния съд 1500.00 лв. до сумата от 4 000.00 лв., в частта, с която е
отхвърлен иска за присъждане на законна лихва, считано от 29.09.2014 г. до
датата 03.08.2019 г., както и в частта за разноските, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „Черни
връх“ №51Д, представлявано от М. С.Г. и П. В.Д., да заплати на Л.А.
- 6 -
С., ЕГН **********, с
адрес: *** още 2 500. 00 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 29.09.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 2 500 лева, считано от датата на настъпилото
увреждане 29.09.2014 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и
законната лихва върху сумата от 1 500.00 лева, считано от датата на
настъпилото увреждане 29.09.2014 г. до 03.08.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 344/23.06.2020 г., постановено
по гр. д. № 2003/2019 г. по описа на РС Дупница, в останалата му част като
правилно.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗК „ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „Черни
връх“ №51Д, представлявано от Мария Стоянова Гъркова и Павел Валериев Димитров,
да заплати на Л.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 280.00 лв. /двеста и
осемдесет лева/ за сторените по делото разноски пред първата съдебна инстанция,
съответно на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Л.А.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „Черни връх“ №51Д,
представлявано от Мария Стоянова Гъркова и Павел Валериев Димитров , сумата
240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ за сторените разноски по делото пред
първата съдебна инстанция, съответно на отхвърлената част от предявения иск и
съобразно списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемото
дружество ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1407, бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от Мария Стоянова
Гъркова и Павел Валериев Димитров, да заплати на въззивницата Л.А.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 68.00 лв. /шестдесет и осем лева/ за сторените по делото
разноски пред въззивната съдебна инстанция за заплатена държавна такса,
съответно на уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивницата Л.А.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на въззиваемото дружество ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от Мария Стоянова Гъркова и Павел
Валериев Димитров, сумата 270.00 лв. / двеста и седемдесет лева/ за сторените
разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция за заплатено
юрисконсултско възнаграждение, съответно на отхвърлената част от предявения
иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, въззиваемото
дружество ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от Мария
Стоянова Гъркова и Павел Валериев Димитров, да заплати на адв. Г.А.В. от САС,
със съдебен адрес:*** сума в размер на 580.00 лева /петстотин и осемдесет лева/,
дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. и сумата от 580.00 лева, дължимото минимално
адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за производството пред въззивната инстанция.
Решението на въззивният съд подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: