ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 29.01.2020 г.
СГС,
VI – 4 състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и девети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч. гр. дело №
10014/19 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.4 ГПК. СГС е сезиран с жалба от А.А.Г., който в
качеството на трето лице по изп.дело N 20178510402354 на ЧСИ М.П., обжалва действията на съдебния изпълнител налагане
на възбрана върху ¾ ид.части от недв.имот – апартамент N 160, находящ се в гр.София, ж.к.“******, с идентификатор 68134.1005.121.1.160. Сочи се от жалбоподателя, че притежава
правото на собственост върху имота, но съдебният изпълнител незаконосъобразно е
наложил възбрана върху ¾ ид.части, които обаче
не са собственост на длъжника по изпълнението, а са собственост на
жалбоподателя, който е трето за изпълнението лице. Иска се от жалбоподателя да
се отменят действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху
притежаваните от жалбоподателя ¾ ид.части от
имота, респ. за над ¼ ид.част.
Ответникът по жалбата Камара на частните
съдебни изпълнители, който има качеството на взискател
по изп. дело N 20178510402354, е подал отговор, с който оспорва
направените в жалбата възражения.
С жалбата се атакува налагането
на възбрана, но доколкото принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор
или възбрана върху този обект, съдът приема, че се обжалва насочване на изпълнението върху ¾ от процесния имот, за които се твърди да са собственост на
трето лице, а не на длъжника.
Според съда подадената от трето лице жалба по
чл.435 ал.4 ГПК срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на
изпълнение срещу недв.имот е процесуално недопустима,
поради което следва да се остави без разглеждане.
Жалбоподателят в качеството на трето за
изпълнението лице има право да обжалва действията по насочване на изпълнение
срещу недв.имот, но само когато имотът се е намирал в негово владение към момента на налагане на възбраната, а жалбата се
уважава, ако се установи, че имотът е собственост на третото лице – чл.435 ал.4 ГПК. В този смисъл следва да се приеме, че процесуалната предпоставка за допустимостта
на жалбата е фактът на установено владение върху имота към налагане на
възбраната, а притежаването на собствеността е предпоставка за основателност на
жалбата. Следователно преди да се прецени дали жалбоподателят е собственик,
което има значение за основателността на жалбата, следва да се провери дали той
е упражнявал владение, което има значение за допустимостта на жалбата.
От
страна на жалбоподателя не е повдигнато фактическото
твърдение, че е упражнявал владение върху имота към момента на налагане на
възбраната. Никъде в жалбата жалбоподателя в качеството на трето лице не твърди това фактическо състояние – към
налагане на възбраната да е владял имота. Навсякъде в жалбата са изложени
твърдения, че жалбоподателят е собственик, но не се твърди жалбоподателят да е владелец на имота.
След като жалбоподателят не твърди да е упражнявал владение
върху имота към момента на налагане на възбрана, той дори по твърдения не
попада в кръга от лица по чл.435 ал.4 ГПК, които са легитимирани да обжалват
действията по насочване на изпълнение.
На следващо място – не само не се твърди,
но и не са представени доказателства за факта, че жалбоподателят е упражнявал
владение върху имота, а и не са направени доказателствени
искания за този релевантен за допустимостта на жалбата факт.
В този случай фактът /владение към
налагане на възбраната/, който има значение за допустимостта на подадената
жалба не е въведен като част от фактическите твърдения, но е и недоказан. При
липса на твърдения жалбоподателят да е владял имота към налагане на възбраната,
жалбата е недопустима – определения на САС - № 475 от 23.03.2011 г. по ч.гр.д. № 864/2011 г.; № 312 от 06.02.2013 г. по ч.гр.д. № 4609/2012 г.; от 25.09.2018 г. по в.гр.д. № 4203/2018 г.; от 29.12.2017 г. по ч.гр.д Д. № 6054/2017 г.; № 1993 от 26.06.2018 г. по в.гр.д. № 2784/2018 г.; № 3059 от 09.10.2018 г. по гр.д. № 4527/2018 г.; № 1135 от 01.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1424/2019 г.
В подкрепа на извода, че за допустимостта на жалбата по чл.435 ал.4 ГПК е
необходимо да са повдигнати фактически твърдения, но и да е доказано
упражняване на владение върху имота към налагане на възбраната, са указанията,
дадени в мотивната част на т.2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, в която е прието, че „с право на жалба срещу
него
/насочване на изпълнението/ разполагат само тези трети за
изпълнителния процес лица, които упражняват фактическа власт върху вещите към момента
на насочване на принудително изпълнение върху тях“. Отново в този смисъл са и
указанията в мотивите на т.4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС – „защитата на тези трети лица
може да бъде
осъществена и чрез обжалване на действията
на съдебния изпълнител по реда
на чл. 435, ал. 4 ГПК, ако в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, те се намират във владение
на вещта“. „Видно от текста на
чл. 440ал. 1 ГПК искът може да бъде
предявен от всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението,
без да се
поставя изискването третото лице да
е във владение на вещта или
не, каквото е налице за упражняване на правото на обжалване
по чл. 435, ал. 4 ГПК“.
Като
краен извод – процесуалното право на трето лице да обжалва насочване на
изпълнението върху недв.имот принадлежи не на всяко
трето за изпълнението лице, което твърди право на собственост върху възбранения имот, а само на това лице, което е упражнявало владение
върху имота в деня на възбраната. Това е така, защото в нормата на чл.435 ал.4 ГПК изрично се разграничава „владението“ като предпоставка за допустимостта на
жалбата, от собствеността като предпоставка за основателност на жалбата. Ако бе
достатъчно третото лице единствено да доказва собственост, не би се предвидило
в закона изискване то да упражнява владение, от който факт произтича правото на
жалба -“може да обжалва“. Тъй
като от страна на жалбоподателя не само не се твърди, но и не е доказано да е
упражнявал владение, а и не са направени и искания за доказване на този факт,
жалбоподателят не попада сред кръга от лица, легитимирани да обжалват
насочването на изпълнението.
С оглед на изложеното съд намира, че
частната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално
недопустима.
Мотивиран
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на адвокат А.А.Г., който в качеството на трето лице
по изп.дело N 20178510402354, обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване на
изпълнението върху ¾ ид.части от недв.имот – апартамент N 160, находящ се в гр.София, ж.к.“******, с идентификатор 68134.1005.121.1.160,
изразяващи се в налагане на възбрана.
Определението може да се обжалва пред САС
в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.