Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23
гр.Русе,
17.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 186
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.107, ал.2 от ЗАвПр.
Образувано е по жалба на „Ковачеви 19“ ЕООД,
със седалище в гр.Русе, и С.П.Я.,***, и двамата действащи чрез процесуалния си
представител, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) № РД-14-842/04.03.2021 г., издадена от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Разград към РД „Автомобилна администрация“ –
Русе, с която по отношение на първия жалбоподател е приложена ПАМ по чл.106а,
ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАвПр – временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № ***и отнемане на
свидетелството за регистрация част II с № ********* на
влекач „Мерцедес 1318 Атего“, а по отношение на втория жалбоподател – ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС с № *********, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 1 година. В жалбата и депозираната писмена защита се развиват
подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон. Молят да бъде постановено
решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – началникът на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Разград, в съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда, взема становище за нейната неоснователност.
Сочи, че жалбоподателят „Ковачеви 19“ ЕООД не е лицензиран пощенски оператор, а
лицензията на „Еконт Експрес“ ООД не подлежи на преотстъпване и поради това при
сключване на договора за транспортна услуга между тях, „Ковачеви 19“ ЕООД не
придобива правата, предоставени на „Еконт Експрес“ ООД по силата на
представената с жалбата лицензия № 2-001/25.03.2010 г., издадена от Комисията
за регулиране на съобщенията, за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната
пощенска услуга, съответно превозвачът „Ковачеви 19“ ЕООД не се освобождава от
задължението да извършва транспортни услуги с лиценз. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирани страни - адресатите на акта, които са неблагоприятно засегнати от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган – от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Разград в РД „Автомобилна администрация“ - Русе, надлежно
оправомощен с т.I.7 от заповед № РД-01-43/23.01.2021
г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. Разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвПр предвижда, че ПАМ по
чл.106а се прилагат с мотивирана заповед
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Упълномощаването
е частноправен институт, поради което използваният от законодателя израз е
неточен. Както обаче се приема в съдебната практика (вж. т.1 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.), в случаите, когато законът
употребява думата "упълномощава", всъщност се има предвид
"оправомощава" или "делегира".
Оспореният
акт е в изискуемата писмена форма като същият съдържа правните и фактическите
основания за издаването му – чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Съдът
не констатира при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Административният
орган е приложил правилно и материалния закон.
Разпоредбата
на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвПр, в действащата понастоящем и към датата на издаване
на оспорения акт редакция, предвижда, че лиценз и удостоверение за регистрация
не се изискват за превози на пощенски пратки, извършвани от пощенски оператори,
притежаващи индивидуални лицензи за
универсална пощенска услуга по чл. 39 от ЗПУ.
Последната
разпоредба – чл.39 от ЗПУ, съдържа три отделни дейности, за извършването на
всяка от които е необходимо лицензиране от компетентния за това орган - КРС, а
именно извършване на универсалната пощенска услуга (т.1), извършване на услуги,
включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (т.2) и извършване на
пощенски парични преводи (т.3). Видно от представената с жалбата индивидуална
лицензия № 2-001/25.03.2010 г., издадена от КРС на пощенския оператор „Еконт
Експрес“ ООД, същата касае извършването на услуги, включени в обхвата на
универсалната пощенска услуга, а не извършването на универсална пощенска
услуга. Следователно, щом „Еконт Експрес“ ООД не разполага с индивидуална
лицензия за универсална пощенска услуга по чл.39 от ЗПУ, след влизане на 07.07.2020
г. в сила на изменението на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвПр това търговско дружество,
като пощенски оператор, занапред не е освободено от задължението да притежава
лиценз за обществен превоз на товари по отношение на извършваните от него
превози на пощенски пратки.
Разпоредбата
на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвПр е ясна, поради което и по арг. от чл.5 от ГПК
вр.чл.144 от АПК и чл.46, ал.1 от ЗНА би било недопустимо посредством нейното тълкуване
да се разширява приложното й поле като се приеме, в какъвто смисъл са
аргументите на жалбоподателя, че чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвПр предвижда изключение
от изискването за притежание на лиценз за обществен превоз на товари не само по
отношение на пощенските оператори, притежаващи индивидуален лиценз за
универсална пощенска услуга по чл. 39 от ЗПУ, но и за тези, притежаващи
индивидуален лиценз за извършване на услуги, включени в обхвата на
универсалната пощенска услуга, какъвто е и „Еконт Експрес“ ООД.
С
извършеното изменение (ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) обхватът
на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвПр е значително стеснен, доколкото според предходната
редакция на тази норма лиценз не се е изисквал за извършване на „превози на пощенски пратки, които се
извършват в рамките на обществените услуги“, т.е. за превозите, извършвани в
рамките на която и да е от посочените в чл.4 от ЗПУ пощенски услуги: универсалната
пощенска услуга, услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга
и неуниверсалните пощенски услуги, които, от своя страна, включват и
куриерските услуги – чл.38, т.3 от ЗПУ.
При
предходната редакция както на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвПр, така и на чл.22 от ЗПУ,
е постановено решение № 10858 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2019
г., VII о., в което се приема, че липсват пречки пощенският оператор, в лицето
на „Еконт Експрес“ ООД, който осъществява превоз на пощенски пратки по
неуниверсална пощенска услуга (куриерска услуга), т.е. осъществява превоз на
пощенски пратки, който се извършва в рамките на обществените услуги, и поради
това не се нуждае от лиценз за извършвания обществен превоз на товари, да
възложи с договор по чл.22 от ЗПУ извършването на тази дейност на друго лице,
за което такъв лиценз също няма да е необходим.
Съгласно
изричната разпоредба на чл.142, ал.1 от АПК обаче, при преценката за
съответствието на административния акт с материалния закон, съдът е длъжен да
съобрази какъв е бил той към момента на издаване на акта, а не вече отменената
нормативна уредба.
По
възражението на ответника по жалбата, изложено в съпроводителното писмо, следва
да се отбележи, че действително, според чл.48, ал.1, т.1 от ЗПУ, издадените
индивидуални лицензии са лични като чл.48, ал.4 от същия закон указва, че
лицензиите по чл.39, т.2, т.е. за извършване на услуги, включени в обхвата на
универсалната пощенска услуга, могат да бъдат прехвърляни на трети лица -
търговци, само със съгласието на КРС. Непрехвърляемостта на издадената лицензия
за универсална пощенска услуга, респ. ограниченията при прехвърлянето на
лицензията за извършване на услуги, попадащи в нейния обхват, не изключва
възможността по чл.22 от ЗПУ пощенските оператори да сключват договор с други
лица, по силата на който да им възлагат изпълнението на отделни дейности от
пощенската услуга. Според чл.36б, ал.1 от ЗПУ, пощенски услуги, включени в
обхвата на универсалната пощенска услуга, са услугите по приемане, пренасяне и доставяне на отделни видове
пощенски пратки и услуги по чл. 34, ал. 1.
Както
беше посочено по-горе, за да може обаче „Еконт Експрес“ ООД, по реда на чл.22 от
ЗПУ, да възложи с договор извършването на дейността по пренасяне на пощенските
пратки на трето лице, каквото е жалбоподателят „Ковачеви 19“ ЕООД, за която
дейност в този случай на последния няма да е необходим лиценз за обществен
превоз на товари, е необходимо самият пощенски оператор, по силата на чл.6,
ал.3, т.5 от ЗАвПр, да е бил освободен от това задължение. Условие за това,
както се каза, е пощенският оператор да притежава индивидуален лиценз за
универсална пощенска услуга, с какъвто „Еконт Експрес“ ООД не разполага.
На
следващо място, дори и да бъде възприето предложеното от жалбоподателите
разширително тълкуване на чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвПр, според което под „индивидуални
лицензи за универсална пощенска услуга по чл. 39 от Закона за пощенските услуги“
по смисъла на тази разпоредба следва да се разбират и лицензите за извършване
на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга по чл.39, т.2 от
ЗПУ, то от представените по делото доказателства не се установява, че на датата
на пътната проверка – 04.03.2021 г., жалбоподателят „Ковачеви 19“ ЕООД е
превозвал пратки, които като тегло и условия за тяхното приемане, пренасяне и
доставяне, се субсумират под това понятие. Както беше посочено, според чл.36б,
ал.1 от ЗПУ, пощенските услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска
услуга, са услугите по пренасяне на отделни видове пощенски пратки и услуги по
чл. 34, ал. 1, които, от своя страна, включват кореспондентски пратки - до 2 кг,
малки пакети - до 2 кг, печатни произведения - до 5 кг, пратки за незрящи и
слабовиждащи лица - до 7 кг, както и приемане, пренасяне и доставяне на
вътрешни и международни пощенски колети - до 20 кг. Видно от описанието на
пратките в приемо-предавателен протокол № *********/04.03.2021 г., с който те
са предадени от пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД на жалбоподателя
„Ковачеви 19“ ЕООД (л.42 – 43 от делото), някои от пратките вероятно надхвърлят
максималното тегло по чл.34, ал.1 от ЗПУ, а именно: 2 бр.автомобилен кардан,
пейки (употребявани), капак за л.а.“БМВ“, бебешка количка, джанти, авточасти и
др. По отношение на всички пратки е налице възможност за „контролирано наблюдение и проследяване на пратките“ по смисъла на §
1, т.18, б.“д“ от ДР на ЗПУ, което обстоятелство квалифицира извършената
пощенска услуга като куриерска по смисъла на тази легална дефиниция. Това се
установява и от извършената от съда справка по номера на всяка от пратките,
посочен в приемо-предавателния протокол (стр.38 – 39 от делото) в съответния
инструмент за проследяване на пратки на разположение на интернет страницата на „Еконт
Експрес“ ООД [1].
Следователно,
при проверката от 04.03.2021 г. жалбоподателят „Ковачеви 19“ ЕООД е изпълнявал
възложена му с договор по чл.22 от ЗПУ дейност по пренасяне на пощенски пратки,
част от изпълняваната от пощенския оператор куриерска услуга, представляваща
неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл.4, т.3 и чл.38, т.3 от ЗПУ, а не от
услуга, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга. При това положение
жалбоподателите неоснователно поддържат, че за тази дейност „Ковачеви 19“ ЕООД
е освободен от задължението да притежава лиценз за извършване на обществен
превоз на товари, доколкото чл.6, ал.3, т.5 от ЗАвПр освобождава от това
задължение само пощенските оператори, а оттам – и лицата, на които те са
възложили отделни дейности по реда на чл.22 от ЗПУ, които разполагат с индивидуален
лиценз за универсална пощенска услуга, респ. за услуги, включени в нейния
обхват, ако бъде възприето становището на жалбоподателите, но не и тези, които
извършват неуниверални пощенски услуги, каквито са куриерските. Извършването на
неуниверсални пощенски услуги не подлежи на лицензиране, а само на вписване в
съответния публичен регистър и издаване на удостоверение за вписването при направено
искане – чл.15, т.4 и чл.59, ал.5 и ал.6 от ЗПУ.
Налага
се извода, че при извършване на куриерски услуги, по арг. от чл.6, ал.3, т.5 от
ЗАвПр, пощенските оператори не са освободени от задължението да притежават
лиценз за обществен превоз на товари по отношение на транспортираните пратки,
поради което от това задължение (за наличието на лиценз за обществен превоз на
товари) не са освободени и лицата, на които пощенският оператор е възложил това
по реда на чл.22 от ЗПУ.
Като
е приел, че за извършвания на 04.03.2021 г. обществен превоз на товари съгласно
товарителница от същата дата (л.7 от преписката) жалбоподателят „Ковачеви 19“
ЕООД е следвало да притежава такъв лиценз административният орган е приложил
правилно материалния закон. Видно от извършените справки по VIN на превозното средство и ЕИК на посоченото
търговско дружество (л.4 и 5 от преписката) товарен автомобил „Мерцедес 1318
Атего“ с рег. № Р 9043 КК, управлявано от втория жалбоподател – С.Я., не е
включен в лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република
България или лиценз на Общността. Извършването на обществен превоз на товари
без превозвача да разполага с такъв лиценз съставлява нарушение, което е
основание за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗАвПр по
отношение на превозвача (собственик на товарния автомобил) – „Ковачеви 19“
ЕООД, респ. на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр по отношение на
неговия водач – жалбоподателя С.Я..
Като
е достигнал до същия извод административният орган е постановил един
законосъобразен административен акт, жалбата срещу който следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът
по жалбата не е направил съответното искане и не е представил доказателства за
направени деловодни разноски, поради което такива в негова полза не следва да
бъдат присъждани.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ковачеви
19“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“П.
Р. Славейков“ № 1, представлявано от управителя Б.Л.К., и С.П.Я., с ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-842/04.03.2021 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Разград към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с която по
отношение на първия жалбоподател е приложена принудителна административна мярка
по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАвПр – временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № ***и
отнемане на свидетелството за регистрация част II с № ********* на влекач
„Мерцедес 1318 Атего“, а по отношение на втория жалбоподател принудителна административна мярка по
чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАвПр – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС с № *********, до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 1 година.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: