Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.03.2018 г.
Софийски градски съд, НO, VІІ въззивен състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретар Динева и
прокурор Димитров, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. н. о. х. д.
№ 4741 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
Образувано е по въззивна жалба и
допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия Т.К.Ц. срещу присъда от
29.03.2017 г. по н. о. х. д. № 19514/2014 г. на СРС, НО, 6 състав. С посочения
съдебен акт подсъдимият е признат за виновен в това да е извършил престъпления
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години и по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно една година
„лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от
три години.
В жалбата и допълнението към нея са наведени
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи
се в неправилен анализ и оценка на посочени от жалбоподателя гласни
доказателствени източници, както и в нарушено право на лично участие на
подсъдимия в процеса и на последна дума. Счита се, че е допуснато нарушение на
закона с оглед квалифициране на деянието като извършено по хулигански подбуди,
тъй като се твърди то да е извършено при условията на неизбежна отбрана и в
състояние на афект. Претендира се да е налице реторсия, тъй като пострадалият
веднага е отвърнал със същото деяние спрямо подсъдимия. Иска се отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда или
отмяна и връщане делото в досъдебна фаза на процеса за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание представителят
на прокуратурата счита жалбата за неоснователна. Намира, че съдът е постановил
присъдата, съобразявайки събраните по делото доказателства, извършеното деяние
и личността на дееца.
Защитата поддържа въззивната жалба и
моли за оправдаване на подсъдимия, тъй като обвинението не е доказано от
обективна и субективна страна. Счита, че подсъдимият е действал при условията
на неизбежна отбрана при извършване на деянието, поради което следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.
В последната си дума подсъдимият моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Софийски градски съд, като обсъди
изложените във въззивната жалба на подсъдимия и допълнението към нея, заявеното
от страните в съдебно заседание и материалите по делото, въз основа на закона,
прие следното:
В изпълнение на вмененото по силата на
чл. 314 НПК задължение, настоящият съдебен състав извърши цялостна проверка в
резултат на която установи, че при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд и по-конкретно при постановяване на присъдата, са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, които ограничават правата
на подсъдимия и които нарушения са неотстраними във въззивното производство, а
единствено при ново разглеждане на делото от първата съдебна инстанция.
На първо място е налице противоречие
между мотиви и диспозитив на постановената присъда по отношение на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. В диспозитива
на присъдата подсъдимият е признат за виновен за причиняване на лека телесна
повреда по хулигански подбуди, осъществена чрез провеждане на изстрел в
областта на главата, което е причинило на пострадалия огнестрелна рана
/разкъсно-контузно нараняване/, подкожен хематом и оток в теменната област на
главата. Докато на два пъти в мотивите съдът е приел, че телесната повреда е
причинена вследствие нанесени удари, въпреки че обвинение за извършено
престъпление с такова изпълнително деяние не е повдигано.
На следващо място е налице противоречие
между мотиви и диспозитив на постановената присъда и по отношение на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. В диспозитива на присъдата е
прието, че подсъдимият се заканил с убийство на пострадалия с думите: „Ей сега
ще ти кажа“, насочил пистолет към челото му и произвел изстрел и това заканване
възбудило у пострадалия основателен страх от осъществяването му. Описвайки
престъплението от фактическа страна в мотивите на присъдата съдът е приел, че
подсъдимият е отправил към пострадалия заканителни думи и изрази, без да бъде
уточнено точното им съдържание. Липсва конкретизация на точните реплики към
пострадалия, поради което не би могло да се установи, дали същите са заплашителни
и дали са от естество да възбудят основателен страх от осъществяване на
престъплението, с което подсъдимият се е заканил на пострадалия. Допуснатото
процесуално нарушение се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, тъй като съдържанието на съдебния акт не позволява да
се направи несъмнен извод за наличието на всички факти от обективната страна на
престъплението.
В тази насока е наведен довод във
въззивната жалба на подсъдимия, който с оглед изложеното се споделя като
основателен от настоящия съдебен състав. Констатираното процесуално нарушение е
от категорията на съществените и не може да бъде отстранено в настоящото
въззивно производство, а единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния
съд. Освен това установените и посочени по-горе нарушения, свързани със
съдържанието на съдебния акт, са такива по своето естество, че ограничават правото
на защита на подсъдимия, тъй като констатираните противоречия създават
трудности последният да разбере обективния фактически състав на престъплението,
за което е осъден.
По изложените съображения, Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІІ въззивен състав, на основание чл. 335,
ал. 2, вр. чл. 334, т. 1, алт. 2 НПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 29.03.2017
г. по н. о. х. д. № 19514/2014 г. на СРС, НО, 6 състав.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.