МОТИВИ към присъда №9/21.02.2020г. постановена по НОХД №2/2020г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против
подсъдимия И.С.И. ***, ЕГН ********** е повдигнато обвинение от РП-Димитровград
за извършено от него престъпление по чл.207, ал.1 от НК- за
това, че на 01.07.2019г. в гр.Димитровград, Хасковска област, намерил чужди движими
вещи - 1 брой мобилен телефон марка „SAMSUNG“, модел „J7“ с ИМЕИ №
357125079539908, на стойност 245 лева, ведно с 1 брой черен кожен калъф на
стойност 8,00 лева, всички вещи на обща стойност 253 (двеста петдесет и три)
лева, собственост на Й.Н.Д. ***, и в продължение на една седмица не съобщил за
нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.
Подсъдимият И.И.
заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, възползва се
от правото си да не дава обяснения. Моли за налагане на минимално по размер наказание.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград поддържа повдигнатото обвинение и пледира за
признаване на подсъдимия за виновен, като счита, че следва да се наложи предвиденото в
закона наказание „глоба”.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателство- събрани и проверени, в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
В началото на 2018г., св. Й.Н.Д.-
управител на „Строй труп“ ЕООД, гр.Димитровград, закупил мобилен телефон марка
„Самсунг“, модел „J7“ с ИМЕИ 357125079539908, който ползвал със СИМ карта с
абонатен номер **********, регистрирана на името на търговското дружество, на
което е управител. На 01.07.2019г. във връзка със служебните му ангажименти, св.Д.
посетил базата на фирма „Деспред“, находяща се в гр.Димитровград. Същият се
придвижил до там с лекия си автомобил, който паркирал на близък паркинг. Около
двадесет минути след пристигането си пострадалият установил, че е забравил
мобилния си телефон в автомобила си. След като се върнал до автомобила си св.Д.
установил, че при слизането му от автомобила същият е останал незаключен.
Пострадалият потърсил мобилния си телефон във вътрешността на лекия си
автомобил, но не го намерил, при което първоначално помислил, че някой го е
откраднал. На 01.07.2019г. подс.И.С.И. се прибирал към кв. „Марийно“ в
гр.Димитровград, като се придвижвал заедно с непълнолетния Н.К., син на св.М.П.К.,
с която подсъдимият съжителствал на семейни начала. Двамата вървели пеша и
подминали пункта за изкупуване на вторични суровини, когато подс.И.С.И.
забелязал, че на улицата в близост до бордюра има мобилен телефон с поставен
черен кожен калъф, а именно мобилния телефон марка „Самсунг“, модел „J7“ с ИМЕИ
357125079539908. Около процесния мобилен телефон нямало хора, включително
собственика му или лице, което да упражнява фактическа власт върху него в
момента. След като видял телефона на улицата, подсъдимият го прибрал в себе си,
като в законоустановения едноседмичен срок от намирането му на 01.07.2019г. до
08.07.2019г. той не го предал в полицията, нито го върнал на собственика
(пострадалият Й.Н.Д.). Вместо това подс.И.С.И. решил да задържи намерения от
него мобилен телефон, като веднага извадил СИМ картата, премахнал кожения му
калъф и ги изхвърлил. След като се прибрал подсъдимият оставил намерения от
него мобилен телефон в жилището си, където живеел със св.М.П.К. и сина й Н.М.К..
Процесният мобилен телефон бил ползван от св.Н.М.К. и майка му М.П.К. със СИМ
карта с абонатен номер ********** на мобилен оператор „А1 България“ ЕАД,
регистрирана на името на М.П.К..
В хода на разследването с оглед
установяване на ползвателя на процесния мобилен телефон след дата 01.07.2019г.,
са изискани справки от мобилните оператори по реда на чл.159а НПК. От извършения
анализ на трафичните данни, изпратен от мобилния оператор „БТК“ ЕАД се
установява, че мобилен телефон с IMEI 357125079539908 /процесния мобилен
телефон/ е ползван в мрежата на мобилния оператор за времето от 06:02 часа на 01.07.2019г.
до 10:16 часа на 01.07.2019г. със СИМ карта с абонатен номер ********** /СИМ
картата на пострадалия/, регистрирана на търговско дружество „Строй груп“ ЕООД,
гр.Димитровград. От извършения анализ на трафичните данни, изпратен от мобилния
оператор „А1 България“ ЕАД се установява, че мобилен телефон с IMEi
357125079539908 /процесния мобилен телефон/ е ползван в мрежата на мобилния
оператор за времето от 10:20 часа на 01.07.2019г. до 14:41 часа на 04.10.2019г.
със СИМ карта с абонатен номер **********, регистрирана на името на св.М.П.К..
С протокол за доброволно предаване от
дата 16.10.2019г. св. М.П.К. предала процесния мобилен телефон и същият бил
приобщен като веществено доказателство по делото. От изготвения протокол за
оглед на веществени доказателства на мобилен телефон марка „Самсунг“ с IMEI
357125079539908 се установява, че на дисплея /екрана/ му се забелязват
пукнатини. В хода на извършения оглед на веществени доказателства на процесния
мобилен телефон се установява също така, че при включване същият не реагира и е
с тъмен дисплей. С протокол за връщане на веществени доказателства от дата
09.12.2019г. процесният мобилен телефон е върнат на правоимащото лице, а именно
на пострадалият Й.Н.Д..
Видно от заключението на назначената и
изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността
на мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „J7“ е 245.00 лева, а стойността на
поставения на него кожен калъф е 8.00 лева, т.е. общата стойност на процесиите
вещи възлиза на 253.00 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните
свидетели Й.Д., М.К., Н.К. и Т.Т., както и събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Така описаните
по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради
което съдът ги възприема изцяло. По делото не се установиха данни и доказателства,
които да внасят неяснота или съмнения в описаната по-горе фактическа обстановка
или да са в противоречие с останалите събрани доказателства.
С така
установената фактическа обстановка, безспорно се установи извършването на
престъпление по чл.207, ал.1 от НК и участието на подсъдимият в него- като
извършител, а именно, че на 01.07.2019г. в гр.Димитровград, Хасковска област,
намерил чужди движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка „SAMSUNG“, модел „J7“
с ИМЕИ № 357125079539908, на стойност 245 лева, ведно с 1 брой черен кожен
калъф на стойност 8,00 лева, всички вещи на обща стойност 253 (двеста петдесет
и три) лева, собственост на Й.Н.Д. ***, и в продължение на една седмица не
съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил.
От субективна
страна деянието е осъществено с пряк умисъл от подсъдимия. Той е съзнавал
обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимия И.С.И.
е роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, с адрес за призоваване гр.Димитровград, ул.„Търново“№ 66-Б-1, ЕГН **********. Видно от справката за съдимост, същия е неосъждан
(реабилитиран по право).
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид направените самопризнания, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства се приеха недобрите характеристични данни.
В тази връзка, при съобразяване
степента на обществена опасност на деянието, която е невисока и наличието на такава
у дееца, с оглед и приетия ред за разглеждане на делото, съдът наложи на
подсъдимия предвиденото наказание „глоба” в размер- по-близък до минималния предвиден, а именно в размер на
150(сто и петдесет) лева.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Съдът
приема, че причини за извършване на престъплението са незачитането на правото
на собственост, желанието за бързо и лесно облагодетелстване.
След като го
призна за виновен и му наложи предвиденото в закона наказание, съдът постанови
подсъдимият да заплати сумата от 100,80 лева (сто лева и осемдесет стотинки) –
произтичаща от възнаграждения на вещо лице, изготвило съответната експертиза по
досъдебното производство, която сума постанови да внесе по сметка на
ОД-МВР-Хасково.
По отношение
на веществените доказателства по делото: - 1 бр. оптичен носител - CD-R с
надпис „Verbatim“ и ръкописно изписан текст „До РУ-гр.Димитровград ЧНД
№395/2019г. Екз.2“, съдържащ трафични данни, и 1 бр. оптичен носител - CD-R с
надпис „atwork“ и ръкописно изписан текст „А1 254003 67/27.09.19г.“, съдържащ
трафични данни, съдът постанови след влизане в сила на присъдата да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
