Р Е Ш Е Н И Е
№2035
гр. Перник, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00456
по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Е.Д.И., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата в размер на 638,08 лева – главница по договор за паричен заем № 100148 от 12.12.2016 г.; сумата 50,16 лева - договорна възнаградителна лихва по договора за кредит; 296,42 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ; 196,93 лева – неустойка за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и 118,59 лева – лихва за забава, считано от 24.01.2017 г. до 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между Е.Д.И. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем № 100148 от 12.12.2016 г., по който ответникът не изпълнил задълженията си за връщане на дължимата главница и възнаградителна лихва. Били начислени два вида неустойки поради неизпълнение на договорни задължения. Впоследствие вземанията били прехвърлени на ищцовото дружество, а длъжникът бил уведомен за това.
Назначеният особен представител на ответната страна оспорва исковите претенции. Развива подробни доводи за недействителност на договора и на отделни клаузи от него, касаещи начислените неустойки. Прави се възражение за погасителна давност на вземанията.
Пернишкият районен
съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06634 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя за дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си.
По делото е представен
договор за паричен заем № 100148 от 12.12.2016 г., както и
погасителен план и общи условия към него, за които документи е оспорено
авторството на подписа, положен от ответника. В тази връзка по делото е
изслушано и прието заключение на съдебно – почеркова експертиза, от което се
установява, че ответникът е положил подписа върху договора. Съдът кредитира
заключението, тъй като същото е обосновано и непротиворечиво. Вещото лице
последователно е анализирал общите и частните признаци на сравнителния материал
и изследваните документи, което води до извод за неоснователност на
възражението, че документите не са подписани от ответника.
Договорът за кредит е
сключен между Е.Д.И. и „Сити кеш“ ООД. По силата на същия „дружеството се задължило да предостави кредит в размер
на 700 лева, а ответникът се задължил да я върне за срок от 21 седмици с падежни дати – понеделник. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че
подписването на договора представлява разписка за получаването на заемната
сума. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент по договора в размер на 40,08 %, а
годишнен процент на разходите – 49,07 %. В
чл. 3.2 от договора е уговорено, че всяка седмична вноска е в размер на 36,22
лева, като в т. 3.12 е посочено, че общата дължима сума за главница и
възнаградителна лихва възлиза на 760,68 лева. В чл. 8 от договора е предвидена
неустойка в размер на 343,98 при неизпълнение на задължението за предоставяне
на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция, поръчител, отговарящ на
многобройни условия и запис на заповед. В чл. 7, ал. 4 от договора се предвижда
начисляване на неустойка при настъпване на предсрчона изискуемост на кредита,
която е в разме рна 20 % от непогасената главница.
Съдът намира, че ответникът
е получил заемната сума, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 е записано, че
договорът има силата на разписка.
От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ответната страна е извършила частични плащания, с които частично
са погасени вземанията за главница и възнаградителна лихва, без да се вземат
предвид начислените неустойки. Експертът пояснява, че неплатените вземания са
следните: 600,08 лева – главница, 40,60 лева - възнаградителна лихва и 98,35
лева – лихва за забава. Съдът намира даденото допълнително заключение на
експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен
рамков договор за цесия от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към него, от които е
видно, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД всички вземания
към ответната страна, произтичащи от
договора за паричен заем. Приложено е пълномощно, от което се установява, че
цедентът е упълномощил ищцовото дружество да извърши всички
действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на
цедента. Писмото е адресирано до ответника и
същото се извършва уведомяване за
извършено прехвърляне на вземането. Съдът приема, че ответникът е уведмен за
цесията, което е извършено с получавнаето исковата молба и приложеното
уведмоление към нея от назначения особен представител на ответника.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане,
заедно с размера на лихвата и наличието на валидни калузи за неустойка и такса
„събиране на вземане“. В тежест на ищеца е да установи тези остоятелства.
От
предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл.
11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11,
т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като в договора е посочен размера на
всяка една седмична погасителна вноска (36,22 лева), както и срока на заема – 21
седмици. В договора се съдържат датите на плащане на погасителните вноски, доклкото
е посочено, че същата е понеделник на всяка седмица, т. е. съдът приема, че
спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
След
като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да
провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Съдът
намира за неравноправни клаузите, с които са уговорени процесните две неустойки
за неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в непредставяне на
обезпечение (поне две от следните: банкова гаранция, поръчители и запис на
заповед), както и при обявена поредсрочна изискуемост на кредита. С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK
е дадено задължително тълкуване, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Неустойките
в уговорените размери надвишават (едната с 5 пъти, а другата 2 пъти) размера на
възнаградителна лихва (60,68 лева) и представляват значителна част от от
размера на главницата. Предвид изложеното тези неустойки се явяват несъответни
на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
противоречи на обезщетителната й функция. Същите по своя характер са единствено санкционни, доколкото се дължат при неизпълнение на договорни
задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане и настъпила предсрочна
изискуемост), но същите не
зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението.
Подобни
клаузи задължават потребителя при неизпълнението на
договора да заплати необосновано висока неустойка.
По
делото се установи частично плащане, с което се погасяват частично вземанията
за главница и лихви, без да се вземат предвид вземанията за неустойка и таки,
тъй като същите не се дължат. В този смисъл по договора са налице неизпълнени
задължения за плащане на 600,08 лева – главница и 40,60 лева - възнаградителна
лихва.
Съгласноч
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото е
изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се
установява, че лихвата за забава е в размер на 98,35 лева.
По
делото се установи, че между «Сити кеш» ООД и “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с
който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал.
3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не
изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до
длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от
лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да
бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което се
установява от уведомителното писмо, което е получено от
назначения особен представител на ответника. В
този смисъл с получаването
на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
Неоснователни са
възраженията за погасяване по давност на процесните вземания. Главницата се
погасява с изтичане на петгодишен давностен срок, а останалите с изтичането на
3 години. Договорът е сключен на 12.12.2016 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 28.09.2018 г., което означава, че не са
изтекли предвидените в закона давностни срокове (без да се обсъжда, че падежите
настъпват в по – късен момент).
Горното води до извод, че
исковете са основателни за размерите от 600,08
лева – главница, 40,60 лева - възнаградителна лихва и 98,35 лева – лихва за
забава, а за разликата от тези стойности до предявените размери следва да се
отхвърлят. Изцяло неоснователни са исковете за заплащане на двата вида неустойки,
поради което следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 253,50 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 43,20 лева – разноски в заповедното производство.
От бюджета на съда е платено възнаграждението за вещо лице, изготвило съдебно – почерковата експертиза. Това налага по сметка на съда да се заплатят следните суми: 113,70 лева от ответника и 86,30 лева от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Д.И., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на 600,08
лева, представляваща главница по договор за паричен заем № № 100148 от 12.12.2016 г.,, сключен между цедента «Сити кеш» ООД и Е.Д.И., сумата от 40,60 лева -
възнаградителна лихва по посочения договор за кредит и сумата в размер на 98,35
лева – лихва за забава, считано от 24.01.2017 г. до 28.09.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които
вземания са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД
и за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06634 по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции, както следва: за разликата от 600,08 лева до предявения размер от
638,08 - главница по цитирания договор за кредит; за разликата от 40,60 лева до
предявения размер от 50,16 лева– възнаградителна лихва по договора за кредит; за
разликата от 98,35 лева до предявения размер от 118,59 лева - лихва за забава
за горепосочения период, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите претенции за
сумата от 296,42 лева – неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение ; 196,93 лева – неустойка за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
ОСЪЖДА Е.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт,
ет. 2, офис 4 сумата в размер на 253,50 лева - направени разноски в
исковото производство и сумата от 43,20 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Е.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Перник сумата от 113,70 лева – заплатено
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет.
2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Перник сумата от 86,30
лева – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 06634 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.