Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, І отд., в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА МАВРОВА
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Филипова ч. гр. дело № 38 по описа
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
По
изп.д. № 20138440404217, ЧСИ С.Я., рег. № 844, съдебен район СГС, на 12.02.2014
г. е извършен опис, насрочена и обявена публична продан на 1/6 ид.ч. от имот,
находящ се в гр. София, ул. ********* № **, пл. № 449, кв. 1, м. к-с „БАН – ІV
км“, целият с площ от 575 кв.м., при граници ул. *********, ул. *** *****, УПИ
І на БАН.
Срещу
това действие на ЧСИ е депозирана жалба от Българска академия на науките, в
която се сочи, че процесния терен е част от научния комплекс с обща площ от
около 250 000 кв.м., който е собственост на Академията по силата на чл.
10, ал. 2 от ЗБАН. Поддържа се, че теренът се намира във фактическата власт на
жалбоподателя, който го владее и стопанисва от 1952 г. Претендира да се отмени
насочването на принудително изпълнение върху недвижимия имот.
Ответната
страна „М.“ АД (взискател, заместил с цесия „У.К.Б.“ АД) оспорва жалбата, като
сочи, че БАН не са собственици на имота към момента на налагане на възбрана.
Изтъква, че ЧСИ е действал законосъобразно, тъй като длъжникът Т.В.Д. е
установил правото си за собственост с представен констативен нотариален акт от
2005 г.
Ответникът
Т.В.Д., чрез особен представител адв. Т.М., не взема становище по жалбата.
В
мотивите си ЧСИ (чрез помощник съдебен изпълнител П.В.) намира жалбата за
недопустима и неоснователна.
Софийски
градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото намира
следното:
Производството
пред ЧСИ С.Я., рег. № 844, по № 20138440404217, ЧСИ С.Я., е с взискател „М.“ АД
(като няма спор, че по силата на цесия дружеството е заместило „У.К.Б.“ АД).
Предмет на изпълнението е вземане срещу длъжника Т.В.Д., като за събиране на
дълга действията на ЧСИ са насочени към съсобствен имот, в който Д. е заявил,
че притежава идеална част. Относно това право по делото е депозиран констативен
нотариален акт № 135, дело № 12573/05 г., л. 496 от преписката на ЧСИ.
По делото е представена
Заповед № 1268 от 11.03.1952 г. на Министъра на комуналното стопанство и
благоустройството въз основа на чл. 29 ЗПИНМ, с която е утвърдена регулацията на кв. № 170 и отреждането на парцел І за
студентско общежитие и парцел ІІ - за БАН, в м. Гео Милев.
В същото
време от страна на жалбоподателя е представен н.а. № 28 от 15.07.2003 г.,
установяващ право на собственост по чл. 10, ал. 2 от ЗБАН, според който БАН е
признат за собственик на дворно място (терен на научния комплекс на БАН – ІV
км), находящо се в гр. София, р-н Слатина, с площ от около 250 000 кв.м.,
съставляващо съгласно Заповед № 1268 от 11.03.1952 г., на Министерството на
комуналното стопанство и благоустройството, парцел ІІ, отреден за БАН, кв. 170,
м. Гео Милев.
По делото е
назначена и приета СТЕ, според която процесния спорен имот е с пл. № 449 от кв. 1, на действащия РП на София
от 2000 г., и е с площ от 575 кв.м., като върху изготвената скица е изписан и
изчертан по цифри 1,2,3,4,1. Вещото лице е посочило, че този имот попада в
парцел ІІ „За БАН“ по РП от 1952 г. Този парцел освен това е предмет и на
посочения по-горе н.а. № 28 от 15.07.2003
г.
В хода на
производството са разпитани като свидетели Н.Д.Д. и П. П.П.. Св. Д., работеща в
Дом на учения като касиер – счетоводител от 1985 г. до сега, сочи, че познава
комплекса на БАН на „ІV км.“, който се намира между бул. Цариградско шосе, ул. *****,
ул. *********, като процесния имот попада в комплекса и е на ъгъла между
последните две улици, като площта му е около половин декар. Този терен се
стопанисвал от БАН, като според свидетелката други претенции от юридически или
физически лица не са предявявани. Посочено е, че комплексът е ограден, има две
бариери от две страни, но самият имот няма самостоятелна ограда.
Св. П.,
работи в Института за исторически изследвания към БАН от март 1990 г. до сега. Тя
също сочи, че познава комплекса на БАН, който е с граници бул. Цариградско
шосе, ул. *****, ул. *********, линията между „А.А.“ и „Акад. Бончев“.
Процесния имот бил около половин декар и бил до института, в който свидетелката
работи. Теренът бил стопанисван от БАН, като в него имало тревна площ и пътека.
Целият комплекс на БАН е описан като ограден, с два обособени поста с бариери и
денонощна охрана, където минават колите. Според св. П.никой друг не е проявявал
интерес към имота.
При
наличните данни съдът приема следното:
Съдът намира,
че депозираната жалба е постъпила в срок. Няма убедителни данни (вкл. официални
удостоверявания за връчване на съобщения), от които да се установи, че
жалбоподателят е узнал за насрочения опис преди посочената от него дата –
24.06.2015 г. Ето защо, жалбата постъпила на 29.06.2015 г. следва да се приеме
за спазила срока за обжалване.
Съгласно чл.
435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител
само когато изпълнението е насочено върху вещ, която в деня на възбраната се
намира във владение на това лице. Ето защо доколкото жалбоподателят твърди, че
владее имота от 1952 г. до настоящия момент (което се установи и от
свидетелските показания) съдът приема, че депозираната жалба е допустима с
оглед качеството на лицето, което я депозира.
В настоящото
производство съдът следва да провери въпросите, касаещи собствеността на
спорния имот, като в случай, че се установи, че вещта принадлежи на длъжника по
изпълнението, макар и да се намира във владение на третото лице – жалбоподател,
законът приема, че изпълнението е законно и валидно е породило правните си
последици (така в доктрината БГПП, С., Ж., стр. 794, изд. 2000 г.). Обратно –
ако третото лице ангажира доказателства, че е титуляр на право на собственост,
макар в настоящото производство да не се разрешава материално правен спор в
тази насока, съдът ще следва да приеме, че действията на ЧСИ, доколкото са
насочени към имот - чужда собственост (а не на длъжника) са незаконосъобразни.
От събраните
в хода на настоящия процес доказателства се налага извода, че правото на
собственост върху процесния имот на длъжника Т.В.Д. не е безспорно установено.
Напротив – наличните данни водят до извод, че права върху имота има
жалбоподателя БАН. Същият, по силата на нормата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, на която
се позовава, и въз основа на заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на
комуналното стопанство и благоустройството (представена по делото на л. 9) се
легитимира като собственик на целия парцел ІІ, в който попада и спорния терен. Сочената
норма от ЗБАН (от 1991 г.) предвижда, че Народното събрание предоставя в
собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения,
апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. От събраните
гласни доказателства се установява, че от 1985 г. Академията стопанисва имота,
поради което по силата на закона, тя е придобила правото на собственост върху
него. (Така й решение № 795 от 8.08.2003 г. по гр. д. № 701/2002 г., ВКС, ІV
г.о., решение № 1106 от 26.10.2006 г. по гр. д. № 1774/2005 г., ВКС, ІV-б г.о.
и решение № 645 от 5.10.2009 г. по гр. д. № 6356/2007 г., ВКС, I. г. о.).
Поради
казаното следва да се приеме, че соченият имот не е можел да бъде предмет на
реституция по реда на ЗВСОНИ, тъй като към влизане в сила на ЗВСОНИ (обн. ДВ
бр. 15/21.02.1992 г. ) вече не е бил собствен на държавата, а на БАН по силата
на чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Развилото се административно производство по реституция
е бил без участието на жалбоподателя, поради което той не е можел и да възрази
в защита на правата си.
С оглед
казаното по-горе, съдът приема, че в случая е налице нарушение на чл. 483 ГПК,
тъй като преди извършеният опис ЧСИ не е установил по безспорен начин правото
на длъжника Д. върху описваното имущество. Не е било съобразено и
обстоятелството, че за имота е бил вписан нотариален акт за собственост на БАН
от 2003 г., което е можело да послужи като основание за извършване на допълнителна
проверка относно въпроса за принадлежността на имота (още повече, че длъжникът
се е легитимирал с констативен
нотариален акт). Описването на имот, владян от трето лице без категорично
установени права в полза на длъжника, при всички случаи съставлява нарушение на
правилата по съдебното изпълнение. Ето защо по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК атакуваните
действия на ЧСИ следва да бъдат отменени.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на БАН действията извършени по изп.д. № 20138440404217, от ЧСИ С.Я.,
рег. № 844, съдебен район СГС, на 12.02.2014 г. съставляващи извършен опис,
насрочване и и обявяване на публична продан на 1/6 ид.ч. от имот, находящ се в
гр. София, ул. ********* № **, пл. №***, кв. 1, м. к-с „БАН – ІV км, целият с
пощ от 575 кв.м., при граници ул. *********, ул. **********, УПИ І на БАН.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.