Р Е Ш Е Н И Е
№………….., 23.06.***7г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
Секретар: Мариана Дончева
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №10650 по описа за ***6г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Е.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.*****, против А.К.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв.*****, и Ч.К.Г., с ЕГН**********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.*****, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е единствен наследник на *****, починал на 30.12.1986г., като негов внук и син
на наследодателката си *****-дъщеря на първия,
починала на 10.11.2003г. Твърди се, че ***** е притежавал земеделски имот,
представляващ Нива с площ от 3.6 дка, в местността ”*****”, в землището на с.*****,
гр.Варна, който е придобил чрез покупко-продажба от продавача *****(*****) *****,
по мъж *****, през 1942г. при граници: гора, *****, а според удостоверение
№39534 от 26.12.1942г. на Варненска градска община, при сегашни съседи: от две
страни *****и дере, като първоначално имота според крепостен акт №881 от
21.10.1904г. е нива от 14.2 дка, а според последващия
поделителен протокол-нива от 10.8 дка. Твърди се, че
по политически причини семейството на наследодателя е изселено по
административен ред на 14.06.1949г. в с.Видно, Балчишко, а по-късно в гр.Шумен.
Твърди се, че земеделските имоти на ***** са му отнети при изселването 1949г.,
без да му бъдат заменени впоследствие по реда на приложимата Глава пета от
ЗТПС-”Уреждане собствеността при преселване в бързи случаи” вр.
с чл.112-м от същата глава, и той не е бил оземлен по мястото на заселването
си. Твърди се, че със Заповед №И-302/29.04.1954г. на Министъра на вътрешните
работи изселническия режим на всички изселени до този момент лица в РБ-я е
вдигнат. Твърди се, че правата на ***** като адвокат са възстановени след
завръщането му във гр.Варна, но имотите му не са възвърнати. Твърди се, че
според чл.12 от ЗСГ, считано от влизането му в сила, стават държавна
собственост селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се
занимават със селскостопанска дейност, поради което земеделските имоти на *****са
станали държавна собственост по силата на закона, за което той не е бил
обезщетен. Твърди се, че в случая са налице предпоставките за реституция на
земеделските имоти на основание чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че към момента
на обобществяването на земеделските земи в ТКЗС в
землището на с.***** през 1959г. процесния земеделски имот е със статут на
земеделска земя (нива) по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, тъй като се е намирал извън
строителните граници на населеното място, а по-късно е бил включен в територия
имотите, в която са били предоставяни за ползване на граждани по реда на някои
от посочените в § 63 от ПЗР на ПМС №456 от 1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ нормативни актове. Твърди се, че дори и да не е бил внесен в ТКЗС,
имотът очевидно е бил отнет от неговия бивш собственик и като такъв на
основание чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Твърди се, че земеделската земя, независимо от начина на отнемането й, подлежи
на възстановяване в полза на правоимащите или техните
наследници, чрез процедура по чл.11 и сл. от ЗСПЗЗ. Твърди се, че в
законоустановения срок наследниците на *****са пропуснали да заявят имотите си
за възстановяване пред ПК-гр.Варна, поради което са завели иск с правно
основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, разгледан по гр.д.№3355/1993г. по описа на РС
Варна, като с Решение от 13.10.1994г., влязло в законна сила на 16.11.1994г., е
признато за установено по отношение на Община Варна, че *****и *****, в
качеството им на наследници на *****, имат право да възстановят правото си на
собственост върху земеделски имоти, намиращи се в землището на кв.”*****” и
представляващи: Нива от 4.200 дка, в м.”*****”; Нива от 4.500 дка, в м.”*****”;
Нива от 3.300 дка, в м.”Бахча алть” и Нива от 3.600
дка, в м.”*****”, съгласно окомерна скица, приложена към заключението на вещото
лице, при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че въз основа на
съдебното решение, от ПК-гр.Варна е постановено и влязло в законна сила Решение
№510/27.05.1998г., с което се признава правото на собственост на наследниците
на ***** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот по
т.2-Нива, с площ от 3.756 дка, шеста категория, находящ
се в терен по §4 на ***** в м.”*****”, съставляваща по плана на стари имотни
граници на м.”*****” от 1997г. имот пл.№***, заявен с пореден №4 от заявлението
и установен с Нотариален акт №35/1942г. Твърди се, че с Решение №1904/30.09.***0г.
на Административен съд Варна по к.адм.д.№2076/***0г.,
е отменено Решение №1323 от 16.04.***0г. на РС Варна по гр.д.№9401/2009г., с
което е оставена без уважение жалбата на ищеца против отказа на ОСЗ-Варна за
поправка на фактическа грешка в Решение №510/27.05.1998г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда. Твърди се, че при новото разглеждане е
постановено Решение №1501 от 11.04.***1г. по гр.д.№16220/***0г. по описа на РС
Варна, влязло в законна сила на 29.04.***1г., с което се обявява нищожността на
отказа на О”СЗ”-Варна да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение №510/27.05.1998г. на ПК-Варна по отношение номера на възстановения по
т.2 от решението имот, обективиран в писмо с изх.№
992/08.08.2009г. на О”СЗ”-гр.Варна, на основание
чл.14, ал.8, вр. с чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, и се връща
на административната преписка на О”СЗ”-гр.Варна за постановяване на решение по
искането за допускане поправка на явна фактическа грешка. Твърди се, че с
влязло в законна сила Решение №1774/07.07.***1г. на
О”СЗ”-гр.Варна се признава правото на собственост на наследниците на ***** в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот-Нива, с площ от 3.756
дка, шеста категория, находящ се в терен по §4 на
кв.”*****” в местността ”*****”, като признатите имоти пл.№№ 30 и 65 по ПКП на
м.”*****” попадат върху части от стари имоти с пл.№№ 202, 229 и 200. Твърди се,
че в решението си О”СЗ” е указала, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите разположени в територии по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се
извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят
въз основа на влезлият в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от
ППЗСПЗЗ. Твърди се, че в помощният комбиниран план /ПКП/ на местност ”*****” от
1997г. към ПНИ признатият за възстановяване с Решение №510 от 27.05.1998г. в
т.2, стар имот №***, попадащ в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, вписан в регистъра на *****,
обхваща множество имоти или части от тях, но в решението на ПК не е вписано кои
от тези имоти или части от тях попадат в стария имот по ПКП. Твърди се, че за процесната територия със Заповеди
№РД-1-7706/467/04.12.2002г. и №РД-1-7706/68/11.03.2003г., двете на Областен
управител на област с административен център Варна, е одобрен ПНИ на СО ”*****”.
Твърди се, че с Решение №1774/07.07.***1г. на
О”СЗ”-гр.Варна, с което е изменено Решение №510/27.05.1998г. в т.2 и е поправен
номера на признатия за възстановяване стар имот-с части от стари имоти с пл.№№
202, 229 и 200, е посочено че признатите имоти пл.№№ 30 и 65 по ПКП на м.”*****”
попадат върху части от стари имоти с пл.№№ 202, 229 и 200, вписани на
неидентифициран собственик. Твърди се, че за част от признатия за
възстановяване имот, с площ от 3.756 дка в м.”*****”-обхващащ части от стари
имоти №№ 202, 229 и 200 е новообразуван ПИ №30, к.р. 403 по ПНИ, с площ от 2079
кв.м., съответстващ на процесния ПИ ид.№10135.5******
по КККР, който без правно основание е записан в регистъра на плана на
ответниците. Твърди се, че издаденото на наследниците на Г.*****първоначално
решение от 27.05.1998г., е по реда на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /в редакцията
от ДВ бр.88/31.07.1998г./, като ПК се произнася с решение за ”възстановяване
правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на §
4-4л и то не съдържа необходимите по реда на чл.14, ал.1, т.1 данни-описание на
размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, както и
приложение скица на имота, поради което и не му се следват последиците на
чл.14, ал.1, т.1, изр.4 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че след влизане в сила на
редакцията на § 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ (ДВ бр.68/30.07.99г.) за тези площи не е
настъпил реституционния ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по
чл.24, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че с Решение №510/27.05.1998г. е признато
правото на собственост по т.2-Нива, с площ от 3.756 дка, в м.”*****”,
съставляващ имот пл.№*** по плана на стари имотни граници на м.”*****” /”*****”/
от 1997г., попадащ в терени по § 4 от ЗСПЗЗ, но не възстановява правото на
собственост върху частите от него, които остават след приложението на § 4а и §
4б от ЗСПЗЗ, защото тези останали части не са индивидуализирани-за тях не са
определени граници, не е ясно каква е остатъчната площ, т.е. дали ще подлежат
на възстановяване, защото от тях може да се образува имот с площ над 250 кв.м.,
или на изкупуване от бившите ползватели. Твърди се, че тъй като правото на
собственост е само признато, но не е възстановено, ищецът не е могъл да проведе
успешно петиторен иск, за да прекъсне евентуална
давност, защото към момента на издаване на решението и до влизане в сила на ПНИ
те не са индивидуализирани. Твърди се, че в конкретния случай не е било ясно
дори в площта на признатия за възстановяване имот с решението от 1998г. кои
имоти по ПКП се включват и с каква част. Твърди се, че тази неяснота е
отстранена едва с Решение №1774/07.07.***1г. на
ОСЗ-гр.Варна, с което е изменено Решение №510/27.05.1998г. в т.2 и е поправен
номера на признатия за възстановяване стар имот-с части от стари имоти с пл.№№
202, 229 и 200, като е посочено че признатите имоти пл.№№ 30 и 65 по ПКП на
местност ”*****” попадат върху части от стари имоти с пл.№№ 202, 229 и 200.
Твърди се, че когато частите от бившите имоти по кадастрален план, или по плана
на старите имотни граници, не са обособени като самостоятелни обекти на
собственост, респективно възстановените части от такива имоти, които са
останали след приложението на § 4а и § 46 от ЗСПЗЗ, не са определени с влязъл в
сила на ПНИ по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, решенията по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ
нямат конститутивно действие и за тези части не
настъпва реституционния ефект. Твърди се, че административната процедура за
реституция на тези терени приключва след приемането на ПНИ и издаване на
заповедите по § 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, тъй като до този момент те не са
индивидуализирани и като части от възстановените имоти с решението по чл.14,
ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, дори тези решения да са издадени при първоначалната
редакция на § 4к от ЗСПЗЗ. Твърди се, че за ищеца е следвало да се осъществи
процедурата на двуфазното производство, завършваща с издаване на заповед на
Кмета на общината за възстановяване на новообразувания имот по признатите права
с решението на ОСЗ, но това е невъзможно, т.к. в ПНИ и КККР с право на
собственост са записани други лица заявяващи права на собственост за процесния
поземлен имот ид.№10135.5******, съответстващ на ПИ
№30, к.р.403, а имено ответниците. Твърди се, че за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск, поради липса на друга възможност за него да защити правата си, тъй като по
отношение на него не е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
и същият не би могъл да предяви иск по чл.108 от ЗС или положителен установителен иск за собственост към настоящия момент.
Твърди се, че правният интерес от иска произтича и от обстоятелството, че
влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя при спор за
материално право, в който случай заинтересуваните лица осъществяват правата си
по съдебен ред /§ 4к, ал.8, т.1 от ЗСПЗЗ/. На следващо място се твърди, че
допуснатата очевидна фактическа грешка в Решение №510/27.05.1998г. на ПК-Варна
предизвиква спор за материално право с действителните собственици на имот пл.№29,
попадащ във възстановения на наследниците на Г.*****, стар имот №***. Твърди се, че на 30.03.2004г. е предявен установителен иск срещу наследниците на ***** от ***, който
е предмет на гр.д.№1180/2004г. по описа на РС Варна, като ищците в това
производство се легитимират с документи за собственост за имот пл.№29 по КП на
местността. Твърди се, че през 2004г. след установяване на правата на
горепосочените трети лица за съседния на процесния ПИ №29, е започнал спор с
ищеца, който през 1998г. е бил установил владението си върху един от имотите,
за които е установено с Решение по гр.д.№3355/1993г. по описа на РС Варна, да
му бъдат възстановени права от ПК, а именно за имот пл.№30, съответстващ ПИ №30
по ПНИ, процесния имот. Твърди се, че ищецът, чрез третото лице, е упражнявал
необезпокоявано фактическата власт върху имота в продължение на предвидения в
закона 10-годишен срок, съгласно чл. 79 от ЗС, като същата е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота съобразно дефиницията на
чл.68 от ЗС-владението е било несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото
на чл.81 от ЗС и спокойно. Твърди се, че ищеца е придобил собствеността върху
имота на оригинерно придобивно
основание по чл.77 от ЗС на база изтекла в негова полза придобивна
давност чрез осъществяването в негова полза чрез трето лице владение от 1998г. Твърди
се, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост, защото е невъзможно да
осъществи производството за издаване на констативен нот.акт по обстоятелствена
проверка и така се засяга правната му сфера, което изисква защита чрез
установяване на правото му със сила на пресъдено нещо
по спора за материално право. Твърди се, че след справка в имотния регистър
ищеца установил, че собствеността на ответниците произтича от признаването по
нотариален ред на ответницата А.М. за собственик на недвижим имот от 1000 кв.м.
идеални части от ПИ ид.№10135.5****** по КККР, целия
с площ 2079 кв.м., находящ се в землището на
гр.Варна, м.”*****”, с №1513 по предходен план, съгласно извършено в нейна
полза саморъчно завещание от 28.06.1982г. на ***, като имота е придобит от завещателката
съгласно НА №124, т.1 от 1972г. Твърди се, че цитираният Нотариален акт за
собственост на придобит имот по ЗРПВПННИ праводателя ***продава
на завещателката ***собственото си лозе, цялото от 1
дка, находящо се в землището на гр.Варна, м.”***”,
при граници: ***. Твърди се, че с Нотариален акт за дарение №5, т.VI, дело
№1868 от 11.03.1975г. *** дарява на сина си-ответника Ч.Г. собственото си лозе
от 1 дка, находящо се в землището на гр. Варна, м.”***”
/***/, при граници: ***. Твърди се, че правопораждащ
правата на прехвърлителката е Нотариален акт за
дарение №56, т.XV, дело №5503 от 30.12.1970г.,
с който ***дарява на сестра си *** със собственото си лозе от 1 дка, находящо се в землището на гр.Варна, м.”***” /***/, при
граници: ***. Твърди се, че с предходен Нотариален акт за дарение №187, т.XIV,
дело №5185 от 25.11.1967г. праводателя ***е дарил на
дъщеря си ***с 1 дка от собственото си лозе, цялото от 2 дка, находящо се в землището на гр.Варна, м.”***” /***/, при
граници на цялото лозе: ***************и
път, а на подарения 1 дка: ********
и **********. Твърди
се, че праводателят ************ е придобил правата си с Нотариален
акт за собственост по давност №57, т.Х, дело №3797 от 25.08.1967г., с който е
признат за собственик на лозе от 2 дка в землището на гр.Варна, м.”***” /***/,
при граници: ********
и път. Твърди се, че към този момент-1967г. е действал Закона за реда на
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /ЗРПВПНИ/. Твърди се, че с
Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти /УРПСННИ/ е
постановено, че прехвърлянето на незастроени или застроени с малоценни
постройки парцели и неурегулирани имоти /ниви, ливади, овощни градини и пр./ в
цялата страна може да стане чрез народните съвети по реда на Закона за реда за
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти. Твърди се, че с УРПСННИ
само се разпростира действието на този закон по отношение на изрично посочените
имоти, в това число неурегулираните имоти /ниви, ливади, овощни градини и пр./
в цялата страна, какъвто е настоящия имот. Твърди се, че за процесния имот,
който към 1967г., е неурегулиран имот /лозе/, съгласно действието на УРПСННИ се
прилагат правилата на ЗРПВПНИ, с който е установен изрично режима за
придобиване на недвижими имоти. Твърди се, че с нормата на чл.29, ал.1, т.1 от
ЗСГ е забранено придобиване по давност на имоти, за които се е прилагал
ЗРПВПНИ, ако давността не е изтекла до влизането му в сила. Ето защо се
поддържа, че ****** не е придобил правата на собственост по давност,
установявайки владението в периода 1957г.-1967г., защото за придобиването по
давност на имот за който се е прилагал ЗРПВПНИ е налице забраната на чл.29,
ал.1, т.1 от ЗСГ, тъй като давността не е изтекла до влизането му в сила-т.е до
11.11.1958г. Твърди се, че Арнаудов като несобственик
не е могъл да прехвърли надлежни права на собственост, каквито не е придобил,
на последващите приобретатели
и същите нямат противопоставими на ищеца права. На
следващо място се твърди, че не е налице идентичност на процесния имот с имота,
за който е установено придобиване му по давност с НА №57/1967г., както ѝ
на имотите описани в последващите НА, защото имотите
не се намират в една и съща местност-местностите ”***” /***/ и ”***” не са
идентични с местността ”*****” и не се включват в нея, както и че местностите ”***”
/***/ и ”***” не са съставни на м.”*****”. Твърди се, че ответниците и праводателите им не са могли да придобият имота и по
давност предвид действието на чл.12, ал.2 от ЗСГ, според който държавата е
станала собственик на имотите на ***** по силата на закона. Твърди се, че на
основание чл.86 от ЗС в редакциите до изменението на нормата с ДВ бр.33 от
01.06.1996г. имота не е могъл да се придобива по давност като държавен имот.
Твърди се, че отмяната на глави I и II от ЗСГ с ДВ, бр.21 от 1990г. няма
обратно действие, поради което изтичането на придобивната
давност е било спряно при действието на ЗСГ от 30.03.1973г. до 13.03.1990г.
Твърди се, че според чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или
по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в
сила-23.11.1997г. Твърди се още, че придобивна
давност върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване, не може да тече
преди собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ, като началото на давностния срок за придобиване на имот, намиращ се в терен
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ започва да тече от момента на приключване на
административната процедура по възстановяване на собствеността върху
самостоятелен обособен обект на собственост. Твърди се, че в случая давността
не е започнала да тече, поради липсата на завършена реституционна процедура,
която ще приключи едва с издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Съдът е сезиран с иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
Поземлен имот с идентификатор 10135.5****** по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 2079 кв.м., находящ
се в гр.Варна, кв.”*****, м.”*** юг”, с номер по преходен план 1513, с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско
застрояване /до 10м/, при съседи: ******. Претендират се деловодни разноски.
С постъпилия отговор на исковата молба
от ответника Г., се поддържа становище за неоснователност на иска, като се
оспорват фактическите твърдения на ищеца и доказателствената
стойност на ангажираните в тяхна подкрепа писмени доказателства. Твърди се, че
събраните в производството по гр.д.№3355/1993г. на РС Варна доказателства и
решението по същото делото не са противопоставими и
не обвързват ответника, тъй като той не е бил страна по водените искове,
респективно е бил лишен от възможността да изрази становище по доказателствата
и да обжалва постановените съдебни актове. Твърди се, че ищеца и неговите праводателите, никога не е са имал достъп до процесния имот
и не са го владели с намерение за своене, нито лично
нито чрез трето лице. Твърди се, че ответниците са оградили имота и са
изградили в него масивна постройка с тухли и железобетонна плоча през
1967-1968г. Твърди се, че в жилищната постройка периода от 2008г. до ***4г. е
настанен и живял техен познат, който е стопанисвал и охранявал имота. Твърди
се, че част от имота се обработва от друг съсед, който отглежда зеленчуци,
люцерна и пчелни семейства, за което има договорка с ответниците да го
поддържа и охранява. Твърди се, че ответника многократно е разговарял с ищеца
във връзка с претенциите му, още при постановяване първите решения от бившата
Поземлена комисия, като го е уведомил, че заявява свои самостоятелни права за
собственост върху имота и че със сестра си са изградили масивна постройка с
тухли и бетонна плоча, като владеят и стопанисват имота на годно правно
основание. Твърди се, че след неуспешно проведени процедури, включително и за комасация и заплащане парично обезщетение до ОСЗ, ищецът е
подготвил документи с невярно съдържание за придобиване имот с идентификатор
10135.5******, с площ 2079 кв.м., при съответните граници по давност чрез
извършване обстоятелствена проверка, за което е подадена жалба до ВРП. Твърди
се, че в обясненията по преписката пред разследващия орган, ищецът е изложил,
че не владее имота. Твърди се, че ответника е уведомен от СГКК-Варна и Община
Варна за започната процедура, като е депозирал възражения по преписката и е
изпратил и сигнал до Регионалната Нотариална Камара за недопускане извършване
на нотариално охранително производство по издаване на нотариален акт, като е
посочил легитимацията си и това, че той и сестра му са вписани в кадастралния
регистър като собственици. Твърди се, че ответника е придобил процесния имот от
майка си с разпоредителна сделка извършена през 1975г. и от тогава до настоящия
момент-повече от 40 години собственик го владее и стопанисва за себе си. Твърди
се, че имотът е индивидуализиран по площ и граници, като осъществяваното
владение е трайно непрекъснато и необезпокоявано до настоящия момент. Твърди
се, че според Списъка на обобщени местности в масивите на земите по §4 в
землището на кв.”*****”, местността ”*****” обхваща местност ”Гюнюза” /***/ където е ситуиран и
се намира процесния имот, съгласно посоченото в нотариалните актове. Твърди се,
че съседите на имота-******, фигурират като такива във всички нотариални
актове, както на ответника така и на праводателите
му. Ето защо се поддържа, че е налице идентичност на местностите за процесния
имот и имотите по описание в последващите нотариални
актове. Поддържа се, че твърденията на ищеца относно невъзможността на
ответника и праводателите му да придобият имота по
давност поради законови пречки са неоснователни, както и че последните владеят
имота от 1957г. и до настоящия момент /59 години/, т.е. осъществено в
продължение на повече от 10 години, при което имота е придобил и на основание давностно владение и наследяване. Твърди се, че Решение
№1774/07.07.***1г. на ОСЗ-Варна е незаконосъобразно и
нищожно, поради липса на задължителни реквизити: не е посочено на какво основание
и протоколи е издадено, не са посочени граници на признатите в стари реални
граници имоти и какви части от сочените имоти обхваща, при което не е
индивидуализиран признатия имот. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
С отговора на исковата молба подаден
от ответницата М., се оспорват фактическите твърдения на ищеца и доказателствената стойност на ангажираните от него
доказателства. Твърди се, че праводателят ѝ ***е
придобил права на собственост върху процесния имот по давност, установена с
нот.акт №57 от 25.08.1967г. Твърди се, че имота не е бил включвани в ТКЗС или
одържавен, както и че не всички земи, които се намират извън регулационния план
на населеното място имат земеделски характер. Твърди се, че са налице случаи,
при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански
сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план
или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Твърди се, че
въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в
блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и
да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места. Твърди се, че ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли
да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при
условията, посочени в TP №104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС, а ако не са били
членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Твърди се, че такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във
фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ, в който влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
Твърди се, че лицата, владеещи такива земи, без да притежават документ за
собственост, могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка
или пък да се позоват на придобивна давност хода на
един съдебен процес. Твърди се, че за тези земи не важи забраната на чл.86 от
ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението
с ДВ бр.31/1990г., тъй като върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Твърди се, че забрана за
придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ /отм./,
е съществувала само при действието на чл.29, ал.1, т.1 от ЗС /отм./ и то ако
давността не е изтекла преди влизането му в сила. Твърди се, че след отмяната
на ЗС няма пречка за придобиване по давност, защото за тези имоти не се прилага
чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Твърди се, че в тежест на ищеца като оспорващ
възможността за придобиване на имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като докаже, че имотът е
бил част от кооперативното земеползване, или е бил
одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ. Твърди се, че при липсата на такива доказателства, не може само от
факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се
прави извод, че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е
бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ. Твърди се, че съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС давностното
владение в срок от десет години е основание за придобиване на право на
собственост върху недвижим имот, доколкото не е налице изрична законова забрана
за това. Твърди се, че настоящия казус
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е неприложима, тъй като касае имотите,
върху които собствеността се възстановява по ЗСПЗЗ, а според чл.10, ал.1 и ал.7
от ЗСПЗЗ, такива земи са притежаваните преди образуване на ТКЗС или ДЗС и
независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации или не. Твърди се, че характерът на
имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя
от разпоредбите на чл.2 от ЗСПЗЗ, според които имотът следва да е предназначен
за земеделско производство и едновременно с това да не се намира в границите на
населените места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон; да не е
включен в горския фонд; да не е застроен със сгради на промишлени или други
стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или
други обществени организации, нито да представлява двор или складово помещение
към такива сгради; да не е зает от открити мини и кариери, от енергийни,
напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито да представлява
прилежащи части към такива съоръжения, като при определянето му по тези
признаци следва да се изходи от неговото местонахождение и съседни имоти.
Твърди се, че в настоящата хипотеза имота е придобит през 1967г. преди
действието на забраната от 1973г., като ЗРПВПНИ е неприложим тъй като визира
прехвърляне на собственост, а не придобиване по давност. Твърди се, че
процесния имот никога не е бил одържавяван, не е влизал в ТКЗС, ДЗС и други
форми на коопериране, а е бил частна собственост, видно от историята на имота.
Твърди се, че праводателят на ответниците не е бил
ползвател с трансформирано право на собственост. На следващо място се твърди,
че ответниците са собственици на имота и на основание давностно
владение при условията на присъединяване на владението на праводателя
*-********, която
е придобила собствеността през 1972г. чрез прехвърляне срещу задължение
издръжка и гледане. Твърди се, че от този момент до настоящият такъв
ответницата и нейното семейство са владели имота считано от 1972г. до ***6г., а
преди това имота е владял от праводателят им ******.
Ето защо се поддържа, че имота е придобит въз основа на давностно
владение продължило през периода от 1957г. до предявяване на иска, при
условията на присъединяване на владението на праводателите
на ответницата, както и на основание изтекла давност от приключване на
процедурата през 1994г. по възстановяване на имота на ищеца в зона по §4 от ПЗР
ЗСПЗЗ и след влизането в сила на ПНИ за №30 по плана на СО ”*****”, владението
е продължило повече от 10 години. Твърди се, че ответницата е добросъвестен
владелец на имота, поради което по отношение на нея е приложима кратката 5 годишна давност. Оспорват се заявените от
ищеца собственически права върху имота, тъй като по отношение на същия не е
довършена реституционната процедура и тя не е годна да го легитимира като
собственик, както и твърдението, че ищеца е владял имота, респективно че го е
придобил по давност. Поддържа се, че решението на ОСЗ-Варна за признаване на
правото на собственост в съществуващи реални граници по т.2-нива от 3.756 дка,
шеста категория находяща се в терен по §4 на кв.”*****”
при неописани граници и съседи, е нищожно, тъй като имота не е
индивидуализиран. Поддържа се още, че след като имота не е индивидуализиран с
граници, то административния акт не може да породи необходимите правни
последици и ищеца да черпи права от него. Твърди се, че от извлечението от ПКП
не се установява имот №30 да попада с части в имоти пл.№202, 200, 229. на
последно място се твърди, че в процесния имот през 1967-1968г. е изградена
постройка, която е здраво прикрепена към земята, с бетонна плоча, имота е
ограден с телена ограда, която е поставена и се стопанисвана от ответниците.
Твърди се, че всички подобрения в имота са изцяло направени от ответниците,
както и че на кадастралната карта и на плановете от преди това, имота
съществува в този вид ведно с постройката.
В о.с.з. страните, чрез пълномощниците си поддържат становището си за основателност,
респективно за неоснователност на иска. С писмени бележки доразвиват съображения си.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Установява от Удостоверения за
наследници изх.№№ 9110 и 9112 от 07.10.***5г., и №№ 6266 и 6632 от 13.10.***5г.,
издадени от общ.Варна, че ищецът е единствен наследник по закон на *****, б.ж.
на гр.Варна, починал на 30.12.1986г.
Видно е от Нотариален акт за покупко-продажба
№35, том XI, рег.7106, д.№1992/30.12.1942г. на Варненски нотариус, че *****, е
закупи от *****/*****/ *****, земеделски имот, представляващ нива, с площ от
3.6 дка, в местността ”*****”, в землището на с.*****, гр.Варна, при граници:
гора, *****, а според удостоверение №39534 от 26.12.1942г. на Варненска градска
община, при съседи: от две страни *****и дере, като според крепостен акт №881
от 21.10.1904г. имота съставлява 1/3 от нива, с площ от 14.2 дка, а според последващия поделителен
протокол-нива, с площ от 10.8 дка.
Според Удостоверение
изх.№КИ-Ч-16-10103 от 14.09.***6г. на Комисията за разкриване на документите и
за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и
Постановление от 17.12.1954г. за откриване на отчетно дело при МВР, Отдел ДС,
Отделение I, ***** е изселен, като опасен за обществения ред и държавна
сигурност жител ***, заедно със семейството си, като е заселен в с.Вранино,
Балчишко, а в последствие е изселен в с.Видно, Балчишко и през 1954г. се е
завърнал гр.Варна.
Съгласно Удостоверение изх.№АУ068781
ВН/03.08.***6г. на Архива при Община Варна в старите семейни регистри ***** е
вписан на адрес гр.Варна, ****** и с последващо
постоянно местожителство с.Вранино, Балчишко, заедно със семейството си, като е
удостоверено служебно заличаване от регистъра на 25.12.1949г. В стар семеен
регистър том 36, адреса е гр.Варна, **************, с отразяване, че *****, заедно със
семейството си е с предишно постоянно местожителство гр.******/********/ с дата на заявлението за напущане на
13.07.1954г. и датата на записване в община Варна на 19.07.1954г.
От Удостоверение изх.№94-00-925/16.09.***6г.
на Архива при Община Шумен е видно, че според регистрите на населението на
гр.Шумен, *****, заедно със семейството си, е имал адрес в гр.Шумен,
ул.”Г.Димитров” №12, като същия от 18.04.1951г. е преселен от постоянно местожителство
в с.Вранино, Балчишко, а от 20.07.1954г. е изселен в гр.Сталин /гр.Варна/.
Според Удостоверение изх.№190/ 06.01.***7г.
от ДА ”Архиви”, отдел ”Държавен архив”-гр.Шумен, не е открит документ за
оземляване на *****.
В Удостоверения с изх.№АУ068766ВН-002ВН
от 10.08.***6г., изх.№АУ068766ВН-004ВН от 12.08.***6г., изх.№АУ068766ВН-005ВН
от 19.08.***6г. на Архивите на община Варна, е посочено, че в Архива на отдел
”Земеделие”, в Общински архив ”Емлячни регистри” за
1949г. и Протоколи на ТПС комисии за периода от 1952г. до 1974г. няма данни за
деклариране, отнемане, оземляване или заменяне на земеделски земи в землището
на кв.”*****”, собственост на *****, както и че в Архива на отдел ”Общинска
собственост” няма данни за отчуждаване, одържавяване и обезщетяване по реда на
ЗСГ, и за съставени актове за държавна собственост за земеделски земи в
землището на с.*****, общ.Варна, закупени от Г.*****с НА №35/30.12.1942г.
Съгласно Удостоверение изх.№С-8/15.03.***7г.
от ДА ”Архиви”, отдел ”Държавен архив”-гр.Варна, относно наличие на протоколи,
декларации, писма, разпореждания, постановления и др. документи, удостоверяващи
обстоятелствата относно собствените земеделски земи на ***** и извършеното с
тях отнемане/заменяване или оземляване по реда на
ЗТПС; деклариране на земеделски земи; отчуждаване/ одържавяване и обезщетяване
по реда на ЗСГ, в Информационната система на държавните архиви не се установява
архивна единица, съдържаща в анотацията си името *****, както справката по
съдържанието на делата за постоянно запазване на ГНС-Варна и по документите за
влизане в ОТКЗС ”Черно море-Варна”, не се установяват данни за земеделски земи
на лицето *****.
От Протокол №41/25.11.1994г. от
заседание на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация-гр.Варна
и Решения №№ М-1610-1, 2, 3 от 25.11.1994г., е видно, че *****, ***** и *****са
признати за репресирани по политически причини съгласно чл.1, т.4 от ЗПГРРЛ и
чл.2, ал.1, т.5 от Наредбата, като репресията се изразява в изселване по
политически причини в с.Видно за периода, за който е упражнена репресията от
14.06.1949г. до 19.07.1954г., като им се признава право на обезщетение.
Според Писмо №27436/20.09.1994г. на
МВР, Служба ”Архив БИУД”, семейството на ***** е изселено в с.Видно, Балчишко
на 14.06.1949г., като изселническия режим е отменен през 1954г.
Установява се от Решение от
13.10.1994г. по гр.д.№3355/1993г. по описа на РС Варна съд, влязло в законна
сила на 16.11.1994г., че по предявения от наследниците на ***** иск, с правно
основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Община
Варна, че *****и *****, имат право да възстановят правото си на собственост
върху земеделски имоти, намиращи се в землището на кв.”*****”, както следва:
Нива от 4.200 дка, в м.”*****”; Нива от 4.500 дка, в м.”*****”; Нива от 3.300
дка, в м.”**********”
и Нива от 3.600 дка, в м.”*****”, съгласно окомерна скица, приложена към
заключението на вещото лице, при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ.
От административната преписка по
заявление вх.№50608 от 21.11.1994г. на ПК-Варна, е видно, че въз основа на горецитираното съдебно решение, ПК-гр.Варна е постановила
Решение №510 от 27.05.1998г., с което се признава правото на собственост на
наследниците на ***** в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
имот по т.2-Нива, с площ от 3.756 дка, шеста категория, находящ
се в терен по § 4 на кв.”*****” в местността ”*****”, съставляваща по плана на
стари имотни граници на м.”*****” от 1997г. имот пл.№***, заявен с пореден №4
от заявлението и установен с Нотариален акт №35/1942г. Видно от решение
решението на адм.орган е, че за издаването на
констативен нотариален акт и сделки със земеделските имоти е необходима скица с
точните размери и граници на имота от влязло в законна сила.
Установява се от Решение №1904/30.09.***0г.
на Административен съд Варна по к.адм.д.№2076/***0г., че е отменено Решение №1323 от 16.04.***0г.
на РС Варна по гр.д.№9401/2009г., с което е оставена без уважение жалбата
против отказа на О ”СЗ”-Варна да извърши поправка на фактическа грешка в
Решение №510 от 27.05.1998г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. При повторното разглеждане на жалбата е постановено, Решение
№1501/11.04.***1г. по гр.д.№16220/***1г. по описа на РС Варна, влязло в законна
сила на 29.04.***1г., с което е обявена нищожността на отказа на О”СЗ”-Варна да
допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №510 от 27.05.1998г.
на ПК-Варна по отношение номера на възстановения по т.2 от решението имот, обективиран в писмо с изх.№992/08.08.2009
г. на О ”СЗ”-Варна, на основание чл.14, ал.8, вр. с
чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ, като административната преписка по молба с
вх.№1021/12.08.2009г. на Е.П.П., е върната на адм.орган за постановяване на решение по искането за
допускане поправка на явна фактическа грешка в Решение №510 от 27.05.1998г. на
ПК-Варна по отношение номера на възстановения по т.2 от решението имот.
С Решение №1774/07.07.***1г.
на О ”СЗ” -гр.Варна /върху което е налице отразяване, че е влязло в законна
сила/ е изменена т.2 от Решение №510 от 27.05.1998г. на ПК-Варна, като се
признава правото на собственост на наследниците на ***** в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имот-нива, с площ от 3.756 дка, шеста
категория, находящ се в терен по §4 на кв.”*****” в
местността ”*****”, като признатите имоти пл.№30 и пл.№65 по ПКП на местност ”*****”
попадат върху части от стари имоти с пл.№№ 202, 229 и 200. С Решение №1774/07.07.***1г. е постановено, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се
извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят
въз основа на влезлият в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от
ППЗСПЗЗ.
От Удостоверение изх.№АУ-10-230/21.02.***7г.
на О ”СЗ”- Варна е видно, че в архивите на службата няма данни за подаване на
заявления и издаване на решения за признаване/възстановяване правото на
собственост по реда на ЗСПЗЗ от лицата ******.
Според приетото по делото
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена издадено от общ.Варна,
имената А.К.М. и А.К. Атанасова, принадлежат на едно и също лице с ЕГН **********.
Видно от Удостоверение изх.№АУ044640-ВН/22.05.***7г.
на общ.Варна е, че ******, роден на ***г. и починал на 19.09.1965г., е баща на ******.
По делото са приети преписи от
административната преписка водена от ПК Варна по повод възстановяване, както
следва: на ******на собствеността на съседните на
процесния стари имоти №№ ******по ПСИГ на м.”*****” с.о.”*****”, кв.”*****” и
на ******на
имот №189 по ПСИГ на м.”*****” с.о.”*****”, кв.”*****”.
Установява се от Нотариален акт за
собственост по давност №57, том Х, дело №3797 от 25.08.1967г. на Варненски
Нотариус, че ***е признат за собственик на лозе, с площ от 2 дка в землището на
гр.Варна, м.”***” /***/, при граници: ******и път, въз основа на изтекла в
негово полза придобивна давност.
Видно е от Нотариален акт за
собственост на придобит имот по ЗРПВПННИ №124, т.I, д.№259 от 02.02.1972г. на Варненски нотариус, че ***е продал на **********, собственото си лозе, с площ от 1000
кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м.”***",
при граници: ***.
Съгласно Нотариален акт за собственост
на недвижим имот №181, том II, рег.№8711, дело №314 от ***2г. на Варненски
Нотариус с рег.№572 в РНК, въз основа на Саморъчно завещание от 28.06.1982г. от
***, обявено с протокол на СВ при ВРС от 19.12.2005г., вписан в АВ под №59, т.VIII,
дело №7248, вх.рег.№13620 от 29.06.***2г. и на основание чл.587, ал.1 от ГПК,
на 30.07.***2г. А.К.М. е призната за собственик на 1000 кв.м. ид.ч. от ПИ ид.№10135.5****** по
КККР, целия с площ 2079 кв.м., находящ се в землището
на гр.Варна, м.”*****”, с номер 1513 по предходен план.
Видно е от Нотариален акт за дарение
№187, том XIV, дело №5185 от 25.11.1967г. на Варненски Нотариус, че ***е дарил
на дъщеря си ***1 декар от собственото си лозе, цялото с площ от 2 декара, находящо се в землището на гр.Варна, м.”***” /***/, при
граници на цялото лозе: **************.
От Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №56, том XV, дело №5503 от 30.12.1970г. на Варненски Нотариус, се
установява че ***е дарила на сестра си ***, собственото си лозе, с площ от 1
дка, находящо се в землището на гр.Варна, м.”***” /***/,
при граници: ***.
Установява се от Нотариален акт за дарение
№5, том VI, дело №1868 от 11.03.1975г. на Варненски нотариус, че на
11.03.1975г. *** е дарила на сина си Ч.К.Г., собственото си лозе, с площ от 1
дка, находящо се в землището на гр.Варна, м.”***” /***/,
при граници: ***.
Съгласно Удостоверение
рег.№АУ-014408-ВН на Община Варна А.К.М. и Ч.К.Г. са брат и сестра, като тяхна
майка е ***. ***и *** са сестри като тяхна майка е ************, която има сключен брак /втори по
ред/ с **********.
От основното и допълнителни заключения
на СТЕ, които се кредитират от съдът, като компетентно и добросъвестно дадени
се установява, че имот ПИ 5****** по действащата КККР от 2008г. и НИ-****** по
ПНИ от 2003г. съответстват с най-голямо приближение
по граници и площ на П-30 по КП/1991г., като двата имота /ПИ-5****** и НИ-******/
са напълно идентични по граници и площ на ПИ-****** по КП (ПКП) от 1997г.,
респективно на ПИ-30 по КП от 1996г. Площта на ПИ ****** и НИ-****** е
идентична и възлиза на 2079 кв.м. Имот ПИ-65 по КП на ”Вилна зона *** юг” от
1991г., с площ от 584 кв.м. съответства с най-голямо приближение
по граници на ПИ-******по ПНИ, респективно на ПИ-5******по КККР, с площ от 1193
кв.м. За отразяването в окомерната скица към заключението на в.л. по
гр.д.№3355/1993г. по описа на РС Варна досежно
отразяването на имоти №30 и №65 е ползван действалия към този момент КП от 1991г. Имотът описан в Решение №510/1998г.
на ПК-Варна е индивидуализиран по плана на стари имотни граници от 1997 г. на
м.”*****/*****” и представлява част от имот пл.№***, съответстващ на ПИ-29 по
КП от 1996г., респективно по КП от 1997г. Признатите с Решение №1774/***1г. на
О ”СЗ”-Варна имоти пл.№30 и пл.№65 по ПКП на м.”*****” попадат върху части от
стари имоти 202, 229 и 200. Имоти №30 и №65 по КП/ПКП от 1996г., частично съответстват
на стари имоти №№ 200, ***, 202, 229 по ПСИГ /ПКП/ от 1997г., като в границите
на ПИ-30, целия с площ от 2079 кв.м. попадат части от два стари имота ПСИГ, а
имено част от ***6 кв.м. от стар 202, целия с площ от 4139 кв.м. и част от 63
кв.м. от стар имот ***, целия с площ от 3756 кв.м., а в границите на ПИ-65
целия с площ от 1193 кв.м., попадат части от три стари имота по ПСИГ, а имено
част от 15 кв.м. от стар 202, целия с площ от 4139 кв.м., част от 329 кв.м. от
стар имот 200, целия с площ от 8994 кв.м. и част от 849 кв.м. от стар имот 229,
целия с площ от 1540 кв.м. Вещото лице е обследвало и описало всички действали
планове за процесната местност през периода
1983г.-2008г. Според вещото лице територията на м.”*****”, землище ”*****” е
включена в строителните граници на гр.Варна на 21.09.1999г. със заповед на
Министъра на МРРБ, като с решение на Общински съвет Варна, същата е със статут
на ”урбанизирана територия” считано от 29.05.2000г. На територията на с.о.”*****”
в периода 1963-1987г. по различни постановления на Министерски съвет са били
раздавани на граждани земи за безвъзмездно ползване. Вещото лице изрично е
посочило, че в периода преди 29.05.2000г., вкл. към 1957г., земята в
територията на сегашното с.о.”*****” е имала статута на ”земеделска”. Съгласно
заключението поради липса на съвпадащи граници/съседи на имота придобит от ***с
НА №57/1967г. с границите на ПИ 30 по КККР, не може да се установи идентичност
между тези два имота, като по същата причина не може да се установи идентичност
на имота по цитирания НА с останалите имоти в обследваната зона, а имено
ПИ-1513 по КП от 1983г., ПИ-30 по КП от 1996 г., ПИ-****** по КП /ПКП/ от
1997г. и НИ-****** по ПНИ. В допълнителното заключение вещото лице е установило,
че имота предмет на НА №35/1942г. е разположен в средната третина на ”нива”, с
площ от 10.800 дка, находяща се в м.”Караачъ баир”, землище ”*****”, като тогава е граничел
откъм север и юг с имотите на ******, закупени през 1936г. от ******и ******.
Имота придобит от Г.И.*****, с площ от 3.600 дка и предмет на Решение №1774/07.07.***1г. на О ”СЗ”-гр.Варна, представляващ ПИ-** и ПИ-** по КП от 1991г. отговаря по
местоположение и е налице почти пълна идентичност по площ с ПИ 5****** по КККР.
За установяване на
твърденията на страните за придобиване на собствеността върху процесния имот по
давност, в полза на всяка от страните по делото са разпитани по двама
свидетели, а именно за ищеца свидетелите **********, и за ответниците свидетелите ************.
Показанията на двете групи свидетели
съдът възприема в частта, в която съдържат данни за наведените от страните
факти, базиращи се на непосредствени впечатления на свидетелите и при отчитане
на тяхната възможна заинтересованост.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
С ТР №8 от
27.11.***3г. по т.д.№8/***2г. на ОСГТК на ВКС е възприето по-широко тълкуване
на правния интерес, като е
прието за допустимо предявяване на отрицателен установителен
иск, когато ищецът твърди,
че притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника. В конкретния
случай твърденията
в исковата молба
са, че ищеца
притежава права на собственост по наследяване върху процесния имот, като за
окончателното придобиване на собствеността е необходимо финализиране на
процедура по реституция на имота. Твърди също, че е налице конкуренция
на твърдени
от двете страни вещни права върху един и същ обект, като този на ответниците се основава
на придобиване на имота по давност и последващи
разпоредителни сделки. При тази избрана от ищеца форма на защита, в
съответствие с диспозитивното начало в гражданския
процес, ако искът бъде уважен, претендираното от
ответниците
право ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо, като така ще се реализира правопредпазващото
действие на решението. Наред с това в
производството по отрицателен
установителен иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответниците фактите, от
които произтича правото им
на собственост. Като при
отхвърляне на отрицателния установителен иск
защитната функция на решението е по отношение правото на ответниците. Това е така
защото в процеса те следва да изложат и докажат всички
обстоятелства, от които произтича твърдяното от тях право и отхвърлянето на иска е резултат именно на
това успешно доказване, както би било ако самите
те са предявили
положителен установителен иск за същото право и този
иск бъде
уважен.
В разглеждания казус ищеца поддържа,
че е собственик на процесния имот в качеството си на наследник на *****, който
е придобил същия въз основа на покупко-продажба обективирана
в Нотариален акт за №35, том XI, рег.7106, д.№1992/30.12.1942г. на Варненски
нотариус, с предмет нива, с площ от 3.6 дка, в местността ”*****”, в землището
на с.*****, гр.Варна, при граници: гора, *****. В последствие имота е бил отнет
от държавата при осъществена политическа репресия върху Г.*****, а понастоящем
имота в процес на реституция като за същия е издадено Решение №1774/07.07.***1г. на О ”СЗ”-гр.Варна и за окончателното
възстановяване на собствеността е необходимо снабдяването със скица по влезлия
в сила План на новообразуваните имоти.
Тези твърдения на ищеца се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства и по конкретно Нотариален акт за
покупко-продажба №35, том XI, рег.7106, д.№1992/30.12.1942г. на Варненски
нотариус, доказателства за изселването на Г.*****от гр.Варна като враг на
народа през 1947г. и липсата на данни същия да е обезщетен/оземлен при
реабилитирането му през 1954г., както и от последния постановен по преписката
за възстановяване на имота по реда на ЗСППЗЗ административен акт, а имено
Решение №1774/07.07.***1г. на О ”СЗ”-гр.Варна.
Същевременно от заключението на назначената СТЕ се установи идентичността на
процесния имот-ПИ 10135.5****** по КККР с този предмет на горецитираните
НА от 1942г. и решение на О ”СЗ”-гр.Варна.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че ищеца доказа интересът си от водене на иска, с възможността да придобие
права, ако отрече правата на ответниците. Ето защо на изследване подлежи
въпроса притежават ли ответниците противопоставимо на
ищеца право на собственост върху процесния имот.
На първо място ответниците поддържат,
че собствеността върху имота е придобита от техния общ наследодател-****** през
1967г. въз основа на осъществено давностно владение и
последвали разпоредителни сделки в тяхна полза. На следващо място ответниците
се позовават на осъществявано от тях самите давностно
владение, към което присъединяват това на праводателите
си. Доводите на ответниците в тази посока са неоснователни, като съображенията
за това са следните:
Спорните въпроси са налице ли са били
предпоставките за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ, или към момента на
придобиването му от ****** през 1967г. и в последствие той не е имал характер
на земеделска земя и дали е възможно придобиването на имота по давност от
ответниците, респективно от техните праводатели.
Отговора на първия въпрос се съдържа в наличието на проведена реституционна
процедура пред ПК, в последствие пред О ”СЗ”, като и в заключението на вещото
лице според което до 1999г. имота е имал статут на земеделска земя. По
отношение на втория въпрос съгласно чл.12, ал.1 от ЗСГ /отм./ лицата, които се
занимават със селскостопанска дейност, могат да притежават селскостопански
имоти в размери, определени от Министерския съвет, съобразно характера на
района. По делото не е установено наследодателят на ищеца да се е занимавал със
селскостопанска дейност, напротив същия е бил изселен от територията на община
варна за почти седем години. Ето защо и на основание чл.12, ал.2 от ЗСГ /отм./
земеделския имот-нива е станал държавна собственост по силата на закона,
съгласно разясненията, дадени в т.8 от ППВС №8/1979г., което не е обявено за
загубило силата си. Обстоятелството, че за имота не е протекла процедура по
одържавяване и съставяне на акт за държавна собственост е без значение, тъй
като той би имал само констатиращо действие относно възникналото за държавата
право на собственост по силата на закона. По силата на чл.86 от ЗС в редакциите
в сила до изменението на нормата с ДВ бр.33 от 01.06.1996г. собствеността върху
имота не е могла да се придобива по давност като държавен имот. Отмяната на
глава І и ІІ-ра от ЗСГ с ДВ, бр.21 от 1990г. няма
обратно действие, т.е. течението на придобивната
давност е било спряно при действието на ЗСГ до 13.03.1990г. От отмяната на ЗСГ
до началото на приложното поле на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно която
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва
да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила, а именно до 23.11.1997г.,
давността не е могла да изтече, тъй като в случая не е приложима кратката придобивна давност, а десет годишната такава. Наред с това
съобразно трайната съдебна практика в периода до завършване на реституционната
процедура по отношение на лицето, което има подлежащи на възстановяване права
върху недвижим имот, не може да бъде противопоставено възражение за придобиване
на спорния имот въз основа на осъществявано в този период давностно
владение. Заявлението въз основа, на което е отпочната
процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на процесния имот е подадено на
21.11.1994г., като няма данни същата да е завършила и понастоящем. Ето защо
ответниците и техните праводатели не са придобили
имота по давност, респективно разпоредителните сделки с имота са извършвани от
несобственици. В резултат, от което ответниците не съумяха да докажат права на
собственост върху процесния имот.
В заключение съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иска следва да
бъде уважен.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
страна на ищеца, в негова полза се дължат деловодни разноски съобразно
доказателствата за извършени такива. От друга страна възражението на
ответниците по чл.78, ал.5 от ГПК, се явява частично основателно. Според
размерите предвидени в НМРАВ и съобразно цената на иска, минималния размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 1915лв., като претендирания хонорар е в
размер на 3000лв. С оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът
намира, че хонорара следва да се редуцира до 2500лв. Ето защо в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 3728.87лв., включващи такси и
възнаграждения на вещо лице и на адвокат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е.П.П., с ЕГН **********, с адрес: *** отрицателен установителен
иск, че А.К.М., с
ЕГН **********, с адрес: *** и Ч.К.Г.,
с ЕГН**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, не е собственици на Поземлен
имот с идентификатор 10135.5****** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, с площ от
2079 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв.”*****, м.”***
юг”, с номер по преходен план 1513, с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до
10м/, при съседи: ******.
ОСЪЖДА А.К.М., с
ЕГН **********, с адрес: *** и Ч.К.Г.,
с ЕГН**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, да заплатят Е.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 3728.87лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред ВОС, в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: