Решение по дело №801/2020 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E  № 260057

гр.Хасково, 04.11.2020  год.

                            

   В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, първи въззивен граждански състав,

на  двадесет и първи октомври  две хиляди и двадесета година,

В открито съдебно заседание, в следния състав :

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   МИЛЕНА ДЕЧЕВА  

                                                          ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА  

                                                                  ТОДОР ХАДЖИЕВ                                                                                        

                                                                                                                                                                                                            

Секретар:  Г.К.

Като разгледа докладваното от председателя  СЕРАФИМОВА  

в.гр.дело № 801  по описа за 2020  година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

                   Производството  е въззивно и е по реда на чл.258  - 273 от ГПК.

                   С Решение № 234/07.08.2020 г., по гр. д. № 166/2020 г., Районен съд – Димитровград е признал за установено, че в полза на Н.А.К. *** против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37 съществува вземане за сумата в размер на 7,00 лева (седем лв.) - главница, представляваща такса за възстановяване на ел. захранване, начислена и платена без правно основание, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21365/2019г.по описа на РС-Пловдив.С решението съдът е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, да заплати на Н.А.К. *** деловодни разноски за заповедното производство в размер на 325,00 лева, както и разноски за първоинстанционното дело в размер на 325,00 лева.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, който го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на решението в нарушение на материалните правила.В жалбата се излагат подробни съображения и се посочва съществуващата нормативна уредба относно дължимостта и основателността на заплащането на начислената допълнителна сума на въззиваемата за предоставената ѝ услуга от дружеството. Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд – Димитровград и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска предявен от Н.А.К.. Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата Н.А.К., чрез пълномощника ѝ адв. Д.Д., с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност и недоказаност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Димитровград  като правилно, обосновано и постановено в съответствие с относимата съдебна практика.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът „Електроразпределение Юг“ – Пловдив, редовно призован се представлява от  процесуалния си представител юрисконсулт С.Р., която поддържа въззивната жалба против решението на районния съд по изложените в същата доводи и съображения.Претендира от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени  първоинстанционното решение като неправилно и да отхвърли предявения иск.

           В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите Ц.И.С., К.Т.С. и И.Т.С. редовно призовани  се представляват от процесуалния си представител адв.Г. С. от АК-Хасково. Претендират потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

           Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

           СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

           Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт  подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

                   Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

             Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

             Първоинстанционното  решение е валидно и допустимо.

                         С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи  съдът намира за  необходимо да  обсъди следното:

                        Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н.А.К. *** с искова молба против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37, с която е  предявен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

                       В исковата молба ищцата твърди,че на 23.07.2019 г. било прекъснато ел. захранването за жилището с ИТН *** в гр.*** кл. № ***, на която партида ищецът бил титуляр. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД издало фактура № **********/27.06.2019 г. за стар период 02.02.2018 г. до 28.02.2018 г., вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия. Поради неплащане на тази неправомерно начислена допълнителна сметка другото дружество „Електроразпределение" ЮГ ЕАД прекъснало ел. захранването дистанционно. Заплатил на каса сумата от 7,00 лева за възстановяване захранването на обекта. Счита, че сумата от 7,00 лева следва да му бъде възстановена. Твърденията на ищцата са за това, че  е узнала за дължимите към доставчика суми след преустановяване на захранването

  Моли съдът да признае за установено, че ответното дружество му дължи сумата 7,00 лева - такса за възстановяване ел. захранването на обекта, начислена и платена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски - за настоящото и заповедното производство.

ОТВЕТНИКЪТ - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" АД оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли предявения иск.В отговора на исковата молба са изложени съображения  за дължимост на процесната сума за услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител" по договора за пренос на електрическа енергия.Поддържа се становището,че неплащането на дължимите суми по договора за пренос е основание за преустановяване на преноса на електрическа енергия на основание чл.123,ал.6 ЗЕ и счита, че е налице както законово, така и договорно основание за упражняване на правото на дружеството  да предоставя посочената услуга, да начислява и събира сумата при направено искане за възстановяване на снабдяването, в случаите когато преустановяването е било по вина на потребителя.

          При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняването  на спора  от фактическа и от правна страна.

          Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което  и на основание чл. 272  ГПК изцяло се споделя от  състава на въззивния съд.

                   Не се спори по делото и се установява от събраните доказателства,че ответното дружество е доставчик на електроенергия, а ищцата е  потребител на  електроенергия по силата  на договора сключен между тях.На 23.07.2019 г. ищцата  Н.  А.К.  е заплатила сумата от 187,73 лева по фактура издадена от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, с  падеж  08.07.2019 г. На същата дата е заплатена и процесната сума от 7,00 лева ,представляваща  цената  за предоставяне на услуга „възстановяване на ел. захранването на прекъснат за незаплатена енергия потребител", след заплащане на всички дължими по договора с мрежовия оператор суми.

                   Основният спорен въпрос по делото  е за дължимостта от ищцата на сумата от 7,00 лева, представляваща цената за предоставяне на услуга „възстановяване на ел. захранването на прекъснат за незаплатена енергия потребител",което възстановяване  се извършва след заплащане на всички дължими по договора с мрежовия оператор суми.

                       Ответното дружество се позовава на поисканата от ищеца услуга за възстановяване на електрозахранването, което било преустановено по вина на потребителя - ищец, тъй като  последният не бил  заплатил дължимата сума по фактурата, с падеж 08.07.2019 г.,което  обстоятелство не е спорно по делото.

                      Съгласно чл. 123, ал.7 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа, има право да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги.В чл.62, ал.1 от Общите  условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г. се възстановява доставката на електрическа енергия след отстраняване на причините за преустановяването му и след като клиента е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на доставката в случаите, когато, преустановяването е било по негова вина.

                          Видно от  приетото като писмено доказателство  гр.д. № 1462/2019 г.  ищцата е  била уведомена от „ЕВН България Електроснабдяване“ на  27.06.2019 г. за неизмерване на електрическа енергия и коригиране на сметката за ел. енергия, като ще бъде начислена допълнително сумата от 187,73 лева за посочения период, като съгласно представената обратна разписка на „БП" ЕАД пощенската пратка е била върната обратно поради това, че не е била потърсена в срок.

                          В конкретния случай ищцата не е била уведомена за сумите които дължи вследствие на корекцията на сметката за изминал период, не е заплатила същите и е узнала за тях едва след прекъсване на ел. захранването, т.е. преустановяването на захранването не е по нейна вина, поради което сумата в размер на 7,00 лева е заплатена без правно основание и подлежи на възстановяване от ответното дружество.Съгласно чл.28, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД,въз основа на предоставени от енергоразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, се изчисляват  и коригират сметките на клиента за изминал период. (2) В случаите по ал.1, продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен срок и уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.

Предвид  гореизложеното предявеният установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено задължението на ответника към ищцата в размер на  7,00 лева, представляваща такса за възстановяване на ел. захранване, начислена и платена без правно основание, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 21365/2019г. по описа на РС-Пловдив  се явява основателен и следва да се уважи.

           До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и предвид  съвпадането на изводите и на двете  съдебни инстанции, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от настоящата въззивна инстанция, която на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото.

           Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба дружеството-въззивник ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна  направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300,00 лева - за адвокатско възнаграждение.

             На основание чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

             Мотивиран така, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И   :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение №234/07.08.2020г. на Районен съд-Димитровград  по гр.д. № 166/2020 год. по описа на съда.

                   ОСЪЖДА  „Електроразпределение Юг" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на   Н.А.К.    сумата в размер на  300,00 лв., представляващи  направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                                                                   2.