Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 40
гр.Габрово, 29.02.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Топалова
ЧЛЕНОВЕ :
при
участието на секретаря В.К. и на
прокурора А.Александров, сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №192
по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.28, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1 и сл.от ЗОПДИППД /отм./. във вр. §5 ПЗР на
ЗОПДНПД.
Образувано е по внесено от
КУИППД мотивирано искане за отнемане в полза на държавата от С.Н.К. и „М.” ЕООД
*** на имущество на стойност
403 727.43 лв.
В мотивираното искане се
сочи,че производството за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност е образувано с Решение № 346/30.10.2013 г., въз основа
на постъпило в ТД на КУИППД - В. Търново уведомление с
вх. № ТД05ВТ/УВ-7497/08.11.2012 г. от Районна Прокуратура – гр. Габрово срещу С.Н.К.
С протоколно определение № 278 от 15.04.2013
г. Габровски районен съд одобрил внесеното за разглеждане по НОХД № 88/2013 г.
по описа за 2013 г. на същия съд споразумение, с което С.Н.К. се е признал за
виновен в това, че на неустановена дата през месец май 2012 г. в гр. Габрово,
засял и до 04.09.2012 г. отглеждал общо 3 394 грама коноп (марихуана) на
стойност 20 364 лв. - престъпление по 354в, ал.1 от НК, както и че на
04.09.2012 г. в гр. Габрово без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество 0,465 грама коноп (марихуана) на стойност 2,79 лв. -
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.На основание чл. 383, ал. 1 от НПК
одобреното от съда споразумение имало сила на влязла в сила присъда, като
деянията за които лицето било осъдено попадали в приложното поле на чл. 3,
ал.1, т. 25 от ЗОПДИППД (отм.). В хода на проверката комисията е установила, че
през проверявания период С.К. и „М.” ЕООД са придобили недвижимо и движимо
имущество, подробно описано в от мотивираното искане. При съпоставка между
приходите и разходите на проверяваното лице за исковия период Комисията е
установила значителна разлика от 2 606.10 МРЗ, превишаване на разходите
спрямо приходите. В мотивираното искане се твърди, че са налице предпоставките
на ЗОПДИППД/отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество от ответниците. Престъплението, за което е признат за виновен попада
в хипотезата на чл.3, ал.1, т.9 от ЗОПДИППД/отм./ Установената отрицателна
разлика между приходите и разходите се
явявала на значителна стойност по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на
ЗОПДИППД/отм./.
Прави
се искане да се постанови решение, с което да се отнеме в полза на държавата имущество
на обща стойност 403 727.43 лв. както
следва:
На
основание чл. 4, ал.1 от ответника С.К.:
- Поземлен имот
с кадастрален идентификатор 14218.536.15
по КК и КР на гр. Габрово одобрена със Заповед на РД-18-19/18.05.2007 г.
на ИД на АГКК с адрес на имота гр. Габрово, кв. „П.“ № 15-б с площ по 1272 кв.м.
съгласно Скица на ПИ № 5655/15.08.2013г. на СГКК Габрово, в който имот е
построена ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩА СГРАДА със ЗП от 128 кв.м.с имаща
кадастрален идентификатор № 14218.536.15.1, съгласно скица на Сграда
№5656/15.08.13 г. на СГКК гр. Габрово. Съгласно документите за собственост (нотариален
акт за покупко-продажба вписан в Служба по вписвания - Габрово под вх.рег. №
3559/23.07.2007г., акт № 71, том 13, дело 3019/2007 г.) имота представлява
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II - 18 от
кв.12 по плана на кв. "П.",
гр. Габрово с обща площ 1 290 кв.м., при съседи: ул.О.Т.41-62, урегулиран
поземлен имот III-15, урегулиран
поземлен имот XI-14, урегулиран
поземлен имот XII-14 и
урегулиран поземлен имот 1-17 "а" в който съгласно строително
разрешение № 199 от 13.10.2009 г., издадено от главния архитект на Община
Габрово е построена ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с кадастрален
идентификатор № 14218.536.15.1 със застроена площ 128 кв.м.
- МОТОЦИКЛЕТ
марка и модел „ХОНДА ЦБР 900 РР“, peг. № ЕВ 0244 В, рама № JH2SC33D3WM320004, двигател № SC33E20130004, дата
на първа регистрация 20.03.1997 г.
- Вземане на С.Н.К. от „К.“ ООД
в размер на 9 100 лв. произхождащо от направена допълнителна парична вноска.
- Вземане на С.Н.К.
от „С.-2001“ ООД в размер на 800 лв. произхождащо от направена допълнителна
парична вноска.
- Сумата от 83 968,45 лв.
внесени по Разплащателна сметка в лева IBAN: *** в „Банка
ДСК" ЕАД, ФЦ Габрово, РЦ Велико Търново, открита на 18.04.2008 г.
- Сумата от 10 000 лв. внесени
по сметка № 18696308 в „Банка ДСК" ЕАД, ФЦ Габрово, РЦ Велико Търново.
- Сумата от 35 000 лв. касово
внесени по спестовен влог в лева с № на сметка *** в „Банка ДСК" ЕАД, ФЦ
Габрово, РЦ Велико Търново..
- Сумата от 6
571,47 лв. – левова равностойност на 3
354,72 евро касово внесени по банкова сметка в евро с IBAN: *** в „Уникредит Булбанк" АД.
- Сумата от 150
453,63 лв. касово внесени по банкова сметка с IBAN: *** в „Уникредит Булбанк"
АД.
- сумата от 7
012 лв. касово внесени по банкова сметка № *** в „Банка ДСК” ЕАД, ФЦ Габрово,
РЦ Велико Търново.
- наличността
по банкова сметка в лева с IBAN: *** в „Банка ДСК" ЕАД, ФЦ Габрово, РЦ Велико
Търново, открита на 18.04.2008 г. в размер към 28.03.13 г. от 1 071,88 лв.
-
сумата от 900 лева, представляващи номиналната стойност
на 9 дяла от капитала на „М.Ш." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***.
-
сумата от 3 000 лева, представляващи
номиналната стойност на 30 дяла от капитала на „К." ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***.
На основание
чл. 4, ал. 2, вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от С.Н.К., ЕГН ********** :
- сумата от 1
600 лв. представляваща пазарната стойност към 29.11.2005 г. (момента на
продажба) на лек автомобил марка и модел „СУБАРУ ДЖУСТИ", рег.№ ЕВ 1179АК,
рама № JF1KD8KL01G015270,
двигател № 188600EF12, дата на първа регистрация: 10.03.1989 г.,
придобит на 05.01.2005 г. с договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство. Автомобилът
е собственост на лицето до 29.11.2005 г.
- сумата от 7 200 лв.
представляваща пазарната стойност към 26.05.2008 г. (момента на продажба) на
Мотоциклет марка и модел „ХОНДА ЦБР 1100", peг. № ЕВ 0662 В, рама №
JH2SC35281M400045, двигател № SC35E3404539, дата на първа регистрация- 01.01.01
г.
- сумата от 1 600
лв. представляваща пазарната стойност към 18.07.2000 г., (момента на продажба)
на Мотоциклет марка и модел „ХОНДА АСТРА", per. № ЕВ 0054В, рама №
MH1NF000SSK073084, двигател № NFE1073506, дата на първа регистрация-
18.07.1998г.
- сумата от 6 000 лв.
представляваща пазарната стойност към датата на разпореждане (01.06.2000 г.)
на Мотоциклет марка и модел „ХАРЛЕЙ
ДЕЙВИДСЪН КЛАСИК 920", peг. № ЕВ 0018 В, рама № 1HD1GHL15TY307347,
двигател № GHLT307347,
дата на първа регистрация - 08.08.1995 г.
- сумата от 4 900 лв.
представляваща пазарната стойност към датата на разпореждане (29.08.12 г.) на лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС ЦЛК 200", peг. № ЕВ 1295 АН, рама № WDB2083251F007649,
двигател № 11194510013363, дата на първа регистрация 14.08.1997 г.
- сумата от 4
000 лв. получени от продажбата на 40 дружествени дяла всеки по 100 лв. или общо
4 000 лв. от капитала на „С.-2001" ООД, ЕИК *********, съгласно договор за
продажба на дружествени дялове от 19.09.2012 г., нотариално заверен, сключен
между С.К. на „Билдинг Експрес" ЕООД.
-
Сумата в размер на 9 000 лв. получени от продажбата на
товарен автомобил марка и модел „ДЖИП ГРАНД ЧЕРОКИ", peг. № ЕВ
3290 АТ, рама № 1J8G2E8A94Y110838, двигател № 665921300044148, дата на първа
регистрация 23.12.2003 г.
На основание
чл. 6, вр. чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от „М.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Х.К.Н. :
- Колесар марка
„BBRENDERUP“ модел „BASIC 600“, peг. № ЕВ 3931 ЕА, със сериен №
UH2000012CP388312, рама № *********, дата на първа регистрация 28.09.2012г.
/закупен нов/, придобит на 03.09.2012 г. с договор за покупко-продажба и
фактура.
Ответниците
са оспорили мотивираното искане като неоснователно.Твърди се,че не била налице причинна връзка между
престъплението, за което С.К. бил осъден и придобитото имущество.Не са взети
предивд и всички доходи на ответника К. през исковия период.
Изразеното от Окръжна прокуратура
становище е, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на доводи,приема
за установено следното от фактическа
страна :
По допустимостта на предявения иск:
Искът е предявен от надлежна
страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) по реда
на чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) при спазване правилата на родовата и местна
подсъдност, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес у
ищеца, доколкото се твърди, че ответниците са придобили имущество от престъпна
дейност, което е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 ДР ЗОПДИППД
(отм.). На основание §5 от ПЗР на ЗОПДИППД, неприключилите до влизане в сила
проверки и производства за отнемане имущество, придобито от престъпна дейност,
се довършват при условията и по реда на отменения ЗОПДИППД.
Съгласно чл. 17, ал.6 от
ЗОПДИППД(отм.), проверяваният период се определя
от КУИППД, а съобразно чл. 11 от същия закон, този период не може да бъде
по-дълъг от 25 години, като се държи сметка, за настъпилата дееспособност на
ответника. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото.
Посоченият текст визира давността за образуване на производство, съответно за
постигане на положително решение от съда по този Закон, но той
не
задължава Комисията да извършва проверка 25 години назад, ако
конкретната престъпна дейност по чл. 3 от Закона не е свързана с такъв период.
В конкретният
случай присъдата е за деяние, извършено през м. май и м. септември 2012 г.,
а периодът, взет предвид от КУИППД започва от 29.11.1994 г.
т. е. повече от 20 години преди извършване на доказаната с
влязла в сила присъда /споразумение/, престъпна
дейност по смисъла на §. 1, т. 3 от ДР на ЗОПДИППД. В този смисъл не може да се предположи,
още по-малко предположението да е обосновано по смисъла на чл. 4 от
Закона, че придобитото имущество в такъв дълъг период от време, предшестващ извършване
на престъплението, е резултат от установената престъпна дейност през 2012 г. В
случая релевантния период, за
който изобщо може да се твърди, че би могъл да бъде свързан с конкретната
доказана престъпна дейност по чл. 3 от Закона е в много по-късен период от време
- няколко години преди извършване на престъплението до крайната дата на проверката
- 31.10.2013 г.
Наред с общите положителни и отрицателни процесуални предпоставки за
допустимост на исковата молба по ГПК, изпълнено е особеното изискване за нейното
предявяване, залегнало в чл. 27, ал. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от
ЗОПДИППД/отм/. Съгласно тези два текста, производство по ЗОПДИППД(отм.) може да
бъде проведено единствено по отношение на лице, срещу което е започнало
наказателно преследване за някое от изброените в чл. 3, ал. 1 престъпления. А
иск за отнемане имуществото на това лице може да бъде предявен едва след
неговото осъждане за такова престъпление.
По
делото безспорно е установено, че с протоколно определение от 15.04.2013
г. по н.о.х.д. № 88/2013 г. по описа на ГОС е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство, с което е прието, че подсъдимият С.К.
е виновен в това, че при форма на вина пряк умисъл, на 4.09.2012 г. в гр.
Габрово без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - 0.465
грама коноп/ марихуана/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 6.37% на стойност 2.79 лв., с което извършил престъпление,
за което и на основание чл.354а ал.3 т.1
вр. с чл.55 ал.1 и чл.55 ал.3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, както и че на неустановена дата през месец май 2012 г. в
гр.Габрово в нарушение на чл.27 ал.1от ЗКНВП, засял и до 4.09.2012 г. отглеждал
общо 3 394 грама коноп/ марихуана/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 0.15% на стойност 20 364 лв., с което извършил
престъпление, за което и на основание чл. 354в ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК
му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 2 600 лв. Определено е общо наказание в размер на една
година и шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години,
считано от влизане в сила на споразумението.
По основателността на иска:
Съгласно текста на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм/, по
реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от
лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и в конкретния
случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано
с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.
В чл. 3 ЗОПДИППД (отм.) са
регламентирани три различни фактически състави за отнемане в полза на Държавата
на имущество, придобито от престъпна дейност - един основен(чл. 3, ал. 1) и два
допълнителни(чл. 3, ал. 2 и ал. 3).
Основният фактически състав по
чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), в каквато хипотеза сме изправни в настоящето
дело, изисква кумулативното осъществяване на следните материалноправни предпоставки:
1/ наказателно производство срещу това лице за престъпление, попадащо в избраените
в чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), да е приключило с влязъл в
сила съдебен акт, с който лицето е признато за виновно в извършването на
конкретното престъпление; 2/ установяване, че дадено лице е придобило имущество
на значителна стойност и 3/ извеждане на основателно предположение, че това
имущество е придобито от престъпна дейност по деянието по чл. 3, ал. 1, т. 5
ЗОПДИППД (отм.);
Законовата презумция
обръща доказателствената тежест, прехвърляйки я върху ответника в процеса по
отнемане, за ищеца остава да докаже факта на придобиване на имуществото в
рамките на проверявания период и липсата на законни доходи. Въз основа на
цитираната презумпция е налице основателното предположение, че имуществото е
придобито от престъпната дейност на лицата.За да обори това законово
предположение ответникът трябва да проведе обратно доказване, което следва да е
пълно. За да обори това доказване за ищеца е достатъчно
само да разколебае увереността от сбъдването на твърдения от ответника факт.
При наличие на одобрено
споразумение, което има сила на влязла в сила присъда, имущество на
значителна стойност и липса на законни доходи, в полза на
държавата, чрез КУИППД, се поражда право на иск за отнемане в полза
на държавата за имуществото, за което не е установен законен източник.
Съдът в исковото производство по
чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) обаче не може да отнема имущество, макар
придобито от престъпна дейност измежду хипотезите на чл. 3, ал. 1 от закона,
когато тя не е установена по реда на НПК, нито пък имущество, придобито от
друга незаконна дейност, включително и имущество с неустановен произход. Не
може да бъде отнето в тази връзка и имущество, спрямо което са установени
данъчни и други финансови нарушения, свързани с деклариране на доходи и
имущество, тъй като тези нарушения не са престъпна дейност по смисъла на
ЗОПДИППД (отм.) и затова в чл. 31 от закона е предвидена възможност при
приключване на исковото производство без решение за отнемане в полза на
Държавата, КОНПИ да сезира Изпълнителния Директор на НАП, като събраните в
производството по ЗОПДИППД (отм.) доказателства запазват процесуалната си
стойност в данъчното производство.
По отношение на първата
предпоставка.
Първата
предпоставка е налице и не е спорно обстоятелство, че ответникът е
постигнал споразумение, одобрено от съда, имащо сила на присъда за извършени
престъпления попадащи в обхвата
на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД.
По отношение на втората
предпоставка.
Втората предпоставка е налице.
Безспорно е по делото,
че за проверявания период от време, определен при условията на чл. 11 от
закона, ответникът К. е придобил по възмезден начин
подробно описаното в мотивираното искане на КОНПИ имущество, с част от
което се е разпоредили.
Следва да се обсъди на следващо
място и стойността на претендираното за отнемане от КОНПИ имущество от
ответниците с оглед критерия за неговата "значителна стойност", даден
в § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.) – 60 000 лв.
Понятието "значителна стойност"
е легално дефинирана в § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД (отм.); - това е имущество на
стойност над 60 000 лв., като законодателят разбира под това понятие сборната
стойност на придобитото имущество през целия проверяван период, а не на всяка
отделна имуществена единица в него. При преценка на стойността на придобитото,
в рамките на проверявания период имущество, съдът се съобрази с изготвените по
делото пазарни стойности на имуществото към моментите на неговото придобиване и
разпореждане.
За определяне пазарната стойност
на придобитито от ответниците през проверявания период
имущество са допуснати и приети съдебно техническа експертиза, съдебно
автотехническа експеретиза и съдебно икономическа експертиза,
заключенията по които съда цени като обективни. В случая
не е спорно, а и от изслушаните експертизи следва извод, че сборната стойност
на имуществото е над 60 000 лв., т.е. налице е критерия по §1, т. 2 ДР ЗОПДИППД
(отм.).
По отношение на третата
предпоставка.
Третата предпоставка е
извеждане на основателно предположение, че това имущество е придобито от
престъпна дейност по деянието по чл. 3, ал. 1, ЗОПДИППД (отм.), която съдът
намира, че не е налице.
По въпроса за връзката между
придобитото имущество на значителна стойност и престъпната дейност по смисъла
на параграф 1, т. 3 ДР ЗОПДИППД (отм.) и за извеждането на основателното
предположение по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) съществуваше
противоречива практика на ВКС, която вече е преодоляна с Тълкувателно решение
от 30.06.2014 г. по т.д. № 7 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно ТР 7/2013 г.
по т.д. № 7/2013 г., необходимо е да има връзка (пряка
или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и
придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се
предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е
установен законен източник за придобиването на имуществото, за
да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна
дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с
придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във
всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Придобиването
на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност, тъй
като законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично
определена в чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) - изчерпателно изброените състави
по НК в точки 1-25 на чл. 3, ал. 1 от закона. Придобиването на имуществото може
да е, както пряко, така и косвено от конкретната престъпна дейност, но във
всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи
предположение за съществуването й. Предположението, според ВКС е основателно,
когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между
тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение
за връзката между причината и следствието, като в случая, с оглед вида и
характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ
на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни
факти и логически взаимовръзки, следва да може да се стигне до извод за връзка
между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието
отнемане се иска. В настоящия казус съдът намира, че това не е налице.
Следва
да бъде установена връзка между придобиването на процесните
движими и недвижими вещи, чието отнемане претендира,
с конкретната престъпна дейност на ответника - по чл. 354а ал.3 т.1 нк и
чл. 354в ал.1 НК, изразяваща се в държане без надлежно разрешение
на високорискови наркотични вещества и засаждане и отглеждане на коноп /марихуана/.
КОНПИ не посочва по какъв начин свързва установеното през м. май и
м. септември 2012 г. държане на наркотични вещества и засаждане и
отглеждане на коноп/ марихуана/, с имуществото, придобито от С.К.
Искането комисията е мотивирала с обстоятелството, че за периода на проверката,
ответникът е придобил имущество на значителна стойност, без наличието на
законни източници за това придобиване, което и предвид осъждането му за
посочените престъпления обосновава предположението, че е придобито от престъпната му
дейност. В хода на производството по делото не се доказва
наличие на такава връзка. Действително би могло да се приеме, че незаконното
държане на наркотични вещества и тяхното отглеждане е свързано
с получаване на доходи, но доколкото престъплението по този законов текст е на
просто извършване, което означава, че общественоопасните му последици са
настъпили със самия факт на неговото осъществяване, без да е необходимо
причиняване на друг вредоносен резултат или настъпване на имотна облага в
патримониума на извършителя, следва да се установи
обстоятелството, че получените доходи от ответника, за които се
твърди, че са с незаконен произход са придобити в резултат именно на тази
престъпна деятелност на ответника. Съдът не може да предполага, че средствата,
с които е придобито имуществото, са с произход друга престъпна дейност, вън от
установената с осъдителна присъда, включително и във времево отношение, тъй
като това би било в разрез както с принципа за установяване на престъпленията
по предвидения ред на НПК и от наказателен съд, а по изключение от гражданския
съд при условията на чл. 3, ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) вр. чл. 124, ал.5 от ГПК,
така и с постановките на посоченото по-горе ТР № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС. В
тази насока, следва да се отбележи, че имуществото, чието отнемане се търси с
мотивираното искане на Комисията по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) е придобито в по-голямата
си част в период, който не е обхванат от
споразумението.
Както вече се посочи, за да се приеме за основателно
искането на комисията не е достатъчно само да се установи наличието на
имущество на значителна стойност и осъществена престъпна дейност, но и данни за
съществуването на такива факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извода,
че това имущество е придобито със средства именно от престъпната дейност на
лицето. В конкретният казус и при двете престъпления, не
може да се обоснове извличане на облага за ответника, която би могла да бъде
източник за придобиване на имущество на значителна стойност, още по-малко
такава връзка може да бъде открита за един минал период от време, предхождащ с
20 г. извършване на престъпленията. Не се посочват
конкретни факти, от които съдът логически да изведе връзката между придобитото
от ответниците и престъпната дейност на първия от тях. Преценени
съобразно изискванията на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), от
събраните по делото доказателства и установените с тях факти, не може да се
направи основателно, разумно и логично предположение, че именно от престъпната
дейност, за която е осъден, ответникът се е
облагодетелствал и с това облагодетелстване е придобил имуществото, чието
отнемане се иска.
Установено е по
делото, че от м.февруари 2009 г. ответникът живее на съпружески начала с Х.К.Н.
От съвместното си съжителство те имат две деца – С.С.К. роден на *** г. и К.С.К.а
родена на *** г. През проверявания период С.К. е придобил недвижим имот, дялове
в търговски дружества, моторни превозни средства и средства по банкови сметки.
При анализа на приходите и разходите, съдът
взема предвид заключенията на техническата, автотехническата и икономическа
експертизи, които са приети по делото, както и представените писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответниците през
проверявания период са придобили по възмезден начин движимо и недвижимо
имущество, по пазарна стойност към момента на придобиване, както следва.
За проверявания период 29.11.1994 г. - 31.10.2013 г.,
въпреки, че съдът намира за ненужно обсъждането на източници на средства и
разходи 20 г. преди извършване на престъпленята, съгласно
кредитираното от съда допълнително заключение на в. л. В.А.
във вариант приложение 1 на л. 953-955 том 3 от делото - таблица,
най-неблагоприятна за ответниците /не са взети предвид твърдяните
доходи и при пазарна оценка на полученото имущество/, приходите са 789.95 МРЗ,
а разходите – 4152.09 - т. е. налице е отрицателна разлика от 3 386.67
МРЗ.
Съдът
намира, че следва да обсъди и допълнителното заключение
на вещото лице във вариант приложение 2 на л. 956 - 958
/том 3 от делото/ -
таблица, която е отчела твърдените от ответника приходи за проверявания
период. Ако по делото се вземе предвид заключението
във вариант приложение 2 - таблица, която е отчела твърдяните приходи
от
ответника С.К., които съгласно заключението са в размер на 9176.72 се
получава положителна в размер на 6 345.85 МРЗ. Съдът намира, че заключението
на вещото лице /приложение 2/ следва да се вземе
предвид относно приходите, доколкото в хода на производството ответникът,
чрез събраните гласни и писмени доказателства е доказал
законния произход на доходите в посочените размери. Съда кредитира показанията
на свидетелката Г.К., която обяснява, че през 1994 г. С. бил ученик и живеел заедно с
родителите си, които се грижили за издръжката му. След това постъпил в казармата
до 1997 г. През 1998 г. започнал работа като аниматор в Анталия Турция, където
пребивавал до м.октомври същата година, след което бил изпратен на рекламно
турне в Германия, Белгия и Холандия и през м.декември се прибрал в дома им в
гр. Габрово. През 1999 г. започнал работа като шеф аниматор в к.к. Елените,
като сезонът бил от пролетта до м. септември. Свидетелката заявява, че С. живял
в дома на родителите си до 2008 г., след което се преместил в нейната бащина
къща заедно с приятелката си. След 2002 г. по повод участието му в група ”М.”
се установил на квартира в гр. София, но периодично се прибирал при родителте
си. Показанията на св. Г.К. кореспондират с тези на св. Г.С. Св. С. твърди, че
започнала работа със С.К. през 1998 г. първоначално в Анталия Турция, а след
това в к.к. Елените. Двамата работели в Турция като аниматори, като фирмата,
която ги наела поемала разходите им изцяло. Освен като аниматори били и отговорни за танците, поради което
получавали по 1 500 долара на месец. Работа с туристите започнали пред м. април
и стояли до края на октомври. Според свидетелката към края на сезона имали
спестени по около 10 000 долара. След това С. заминал в Австрия, където
работил през зимата. Свидетелката знае от колеги, че в Австрия заплащането било
по-високо от това в к.к. Елените. От 2001 г. свидетелката започнала работа в
к.к. Елените заедно с ответника. Отговаряла за танците, костюми, ръководела
сметките на продажбите. Те били от
продажба на тениски, които децата рисували, гипсови фигурки, клубни дискове,
организирали детски програми, които се заплащали, карнавали, партита, колички,
което се заплащало от туристите. От тези дейности свидетелката отчитала на С.
минимум 10 000 лв. на месец. Отделно получавали заплата от комплекса,
която реално била 500-600 лв. до
900-1000 лв. в зависимост от годината. С. като ръководител вземал над 2 000 лв.
Съвместната им работа продължила до 2005-2006 г., като през 2008 г. отново се
върнала с приятеля си при С. През 2009 г. С. прекъснал работата си на Елените,
но през 2010 г. отново се върнал. Получавал доходи и от партньорството си с
прятеля на свидетелката С., с когото
разпределяли приходите по равно. В края на сезона на 2002 г. С. започнал да се
подготвя с „М.” за зимата. През лятото
на 2003 г. групата имала участия само в Слънчев бряг и Несебър. Паралелно с
работата си на аниматор, той ходел по участия с „М.”, които били понякога
повече от едно на вечер. През 2007 г. постепенно ответникът започнал да се
отказва от участие в групата. През 2007 г. работил като аниматор и в к. Русалка.
Св. С. знае, че около 2005 -2006 г. С. направил крубове „М” за деца в двама
мола в Габрово и на площада по време на карнавала с надуваеми предмети за игра
на децата, от които също имал доходи. Казаното от св. С. потвърждава и св. П.М.
относно работата на С. в к.к. Елените, където той също работел заедно с него.
Свидетелят участвал заедно със С. и в група ”М.” като танцьор. Стандартният
хонорар за участие бил по 100 лв., но С. получавал повече защото освен танцьор
той бил и един от хореографите на групата. Освен това получавали и бакшиши. Парите
получавали винаги на ръка без да бъде издаван документ. Заедно с групата С.
пребивавл по участия в чужбина - Русия, Словения, Македония. Хонорарите в
чужбина били двойно по-високи, като тези в Русия били по 250 евро. Разноските
по пътуването и престоя били поемани изцяло от домакините. Парите си в чужбина
също получавали в брой, а ако е имало банкови операции това било изключение.
Показанията на св. М. са в съответствие с тези на св. И.И., който внася
уточнения относно дейността на „М.”, пътвуванията и сумите, които са получавали
за участията си в страната и чужбина. С. участвал освен като танцьор и в
разпределяне на част от печалбата, като партньор на свидетеля. През периода от
2002 -2006 г., когато С. бил член на групата всеки ден били в различен град на
България през зимата, а през лятото на Слънчев бряг, имали и турнета в чужбина.
По-голямата част от средствата, които печелили тогава били заплащани в брой без
да бъде издаден документ. През 2002-2004 г. бил пикът на групата имали по около
300 участия, базовият хонорар бил по 100 лв. на тацьор, но С. вземал и по 30%
от печалбата. Според свидетеля С. изкарвал на година по около 40-45 000
лв. Свидетелят подробно обяснява за задграничните турнета. Хонорарът в Русия
бил 150 – 200 евро на изпълнител, а в Словения 150 евро. Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са последователни и
непротиворечиви. Няма данни, с които установеното от свидетелите да се
опровергава.
От размера на получените приходи, /и
обсъждайки приложение 2 от СИЕ/, съда не кредитира твърденията на
ответника К. за получен от него заем в брой от
Н.К.
по договор от 25 000 лв. /54.74 МРЗ/ и от Д.Б. от 7.02.2013 г. в размер на
20 000 лв. /64.52 МРЗ/. По отношение на първия заем, даден от сестрата на
ответника е представен нотариално заверен догвор за заем от 25.07.2013 г., в
който е посочено, че сумата подлежи на връщане в срок до 31.12.2013 г., както и
как ще се процедира при неиздължаване в предвидения в договора срок. Доколкото
договорът за заем е реален такъв по делото няма доказателства за действителното
получаване на сумата от С.К., както и за нейното връщане. Сумата в размер на 20 000 лв. заем, съгласно
заключението на вещото лице е преведа по банков път. То делото остана недоказан
факта относно условията при които е сключен този договор за наем и кога същият
подлежи на връщане. За да приеме, че е получен заем,
съдът следва да обсъди всички обстоятелства по делото, в т. ч. доказателствата
за погасяването му, както и има ли причина заемодателят да подари заетата сума
или опрости задължението за връщането й, в случай че заемът не е погасен. В случая и
при двата заема не е установена причина сумите да бъдат подарени. Това е така,
тъй като в договора за заем 25.07.2013 г. изрично е посочено какви ще бъдат
последиците в случай че сумата не бъде върната, което изключва наменерието за
надаряване, а по отношение на втория заем няма никакви доказателства за
действителните отношения между страните. Непогасяването
на заема по отношение на лице, което няма причина да подари
сумата или опрости задължението е индиция, че заем в действителност не е
получен. Въпреки това и при изключване на тези средства от доходите на ответника К.
общо в размер на 119.26 МРЗ, баланса за 2013 г. отново остава положителна
величина. Следва да се има предвид и писмо вх. № 1829/5.05.2015 г. на Сектор ПП
МВР Габрово, според което на 1.08.1995 г. е направена първоначална регистрация
на мотоциклет „Харлей Дейвидсън класик 920” с рама № 1HD1GHL15TY307347 и двигател № GHLT307347. На
името на С.Н.К. този мотоциклет е регистриран на 24.01.2000 г. на основание
митническа декларация и съответно отрегистриран на 1.06.2000 г. и регистриран в
област Варна на името на Ч.А. Това означава, че е придобит от К. не през 1995
г., към който момент е изготвена оценката му от авто техническата експетиза, а
на 24.01.2000 г. Съгласно заключението на експерта, стойността му към 1.06.2000
г. /датата на разпореждане/ е не по-малко от 7 131 лв. Поради краткия
период от момента на придобиването му до разпореждането, пазарната му стойност
към 24.01.2000 г. може да се определи като близка на посочената по-горе. Това
означава, че стойността на мотциклета в размер на 463.77 МРЗ следва да бъде
изключена като разход за 1995 г., а стойността, определена към 2000 г. в размер
на 95.08 МРЗ следва да бъде включена като разходи и съответно приход през 2000
г., като се е осъществило закупуванети и продажбата на мотоциклета. Тази
коекция обаче също не променя крайните констатации относно баланса на приходите
и разходите през проверявания период.
Имайки
предвид всичко изложено съдът приема, че следва да
се счита оборена презумпцията на чл. 4, т. е. следва да се счита, че
имуществото през проверявания период е с
доказан законен източник - отделно и
самостоятелно основание за отхвърляне на искането на КУИППД.
Безспороно
се установи по делото, че ответникът е извършил нарушения, съвързани с
деклариране на придобитите от него доходи, но това не е
основание за отнемането му по реда на ЗОПДИППД (отм.). Както вече се
посочи, данъчните и други финансови нарушения, свързани с недекларирани
доходи на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпна
дейност, за която, при наличните условия на чл. 3 от ЗОПДИППД(отм.), е
започнало производство от Комисията, се установяват и съответно санкционират по
ДОПК. Държавата има право да събира данъчните задължения, заедно с лихвите, от
правните субекти по съответния ред, както и да им наложи глоби или друго
наказание за данъчни нарушения. Компетентни за това са данъчните
органи – арг. чл. 31 ЗОПДИППД(отм.) – когато производството завърши без решение
за отнемане на имущество, Комисията, може да сезира
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като събраните в
производството по специалния закон доказателства запазват процесуалната си
стойност.
Въз основана на направените изводи за липса на всички кумулативно
изискуеми по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) предпоставки за отнемане на
имущество, предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
При този изход на спора искането
на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски следва да бъде отхвърлено, а това на ответниците уважено. КОНПИ следва
да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски в общ
размер на 13 500 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО /КОНПИ/ с
БУЛСТАТ № ********* с адрес на призоваване гр. В.Търново, ** по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), предявени с
мотивирано искане вх. № 4373/2.12.2013 г. по описа на ГОС за отнемане на движимо и недвижимо имущество на С.Н.К. ЕГН ***
с настоящ адрес *** и „М.” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, като неоснователни и недоказани, както
следва:
- Поземлен имот с кадастрален
идентификатор 14218.536.15 по КК и КР на
гр. Габрово одобрена със Заповед на РД-18-19/18.05.2007 г. на ИД на АГКК с
адрес на имота гр. Габрово, кв. „П.“ № 15-б с площ по 1272 кв.м. съгласно Скица
на ПИ № 5655/15.08.2013г. на СГКК Габрово, в който имот е построена ДВУЕТАЖНА
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩА СГРАДА със ЗП от 128 кв.м.с имаща кадастрален идентификатор
№ 14218.536.15.1 , съгласно скица на Сграда №5656/15.08.13 г. на СГКК гр.
Габрово. Съгласно документите за собственост ( нотариален акт за
покупко-продажба вписан в Служба по вписвания - Габрово под вх.рег. № 3559/
23.07.2007г., акт № 71, том 13, дело 3019/2007 г.) имота представлява
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ II - 18 от
кв.12 по плана на кв. "П.",
гр. Габрово с обща площ 1 290 кв.м., при съседи: ул.О.Т.41-62, урегулиран
поземлен имот III-15, урегулиран
поземлен имот XI-14, урегулиран
поземлен имот XII-14 и
урегулиран поземлен имот 1-17 "а" в който съгласно строително
разрешение № 199 от 13.10.2009г., издадено от главния архитект на Община
Габрово е построена ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с кадастрален
идентификатор № 14218.536.15.1 със застроена площ 128 кв.м.
- МОТОЦИКЛЕТ
марка и модел „ХОНДА ЦБР 900 РР“, peг. № ЕВ 0244 В, рама № JH2SC33D3WM320004, двигател № SC33E20130004, дата
на първа регистрация 20.03.1997г.
- Вземане на С.Н.К. от „К.“ ООД в
размер на 9 100 лв. произхождащо от направена допълнителна парична вноска.
- Вземане на С.Н.К.
от „С.-2001“ ООД в размер на 800 лв. произхождащо от направена допълнителна
парична вноска.
- Сумата от 83 968,45 лв.
внесени по Разплащателна сметка в лева IBAN: *** в „Банка
ДСК" ЕАД, ФЦ Габрово, РЦ Велико Търново, открита на 18.04.2008 г.
- Сумата от 10 000 лв. внесени
по сметка №*** в „Банка ДСК" ЕАД, ФЦ Габрово, РЦ Велико Търново.
- Сумата от 35 000 лв. касово
внесени по спестовен влог в лева с № на сметка *** в „Банка ДСК" ЕАД, ФЦ
Габрово, РЦ Велико Търново.
- Сумата от 6
571,47 лв. – левова равностойност на 3
354,72 евро касово внесени по банкова сметка в евро с IBAN:*** в „Уникредит Булбанк" АД.
- Сумата от 150 453,63 лв. касово внесени по
банкова сметка с IBAN:*** в „Уникредит Булбанк" АД.
- сумата от 7
012 лв. касово внесени по банкова сметка №*** в „Банка ДСК” ЕАД, ФЦ Габрово, РЦ
Велико Търново.
- наличността
по банкова сметка в лева с IBAN:*** в „Банка ДСК" ЕАД, ФЦ Габрово, РЦ Велико
Търново, открита на 18.04.2008 г. в размер към 28.03.13 г. от 1 071,88 лв.
-
сумата от 900 лева, представляващи номиналната стойност
на 9 дяла от капитала на „М.Ш." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***.
-
сумата от 3 000 лева, представляващи
номиналната стойност на 30 дяла от капитала на „К." ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, както и на основание чл.
4, ал. 2, вр. с чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.)
- сумата от 1 600 лв.
представляваща пазарната стойност към 29.11.2005 г. (момента на продажба) на
лек автомобил марка и модел „СУБАРУ ДЖУСТИ", рег.№ ЕВ 1179АК, рама №
JF1KD8KL01G015270, двигател № 188600EF12, дата на първа регистрация:
10.03.1989г., придобит на 05.01.2005г. с договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство. Автомобилът е собственост на лицето до 29.11.2005г.
- сумата от 7 200 лв.
представляваща пазарната стойност към 26.05.2008 г. (момента на продажба) на
Мотоциклет марка и модел „ХОНДА ЦБР 1100", peг. № ЕВ 0662 В, рама №
JH2SC35281M400045, двигател № SC35E3404539, дата на първа регистрация- 01.01.01
г.
- сумата от 1 600
лв. представляваща пазарната стойност към 18.07.2000 г., (момента на продажба)
на Мотоциклет марка и модел „ХОНДА АСТРА", per. № ЕВ 0054В, рама №
MH1NF000SSK073084, двигател № NFE1073506, дата на първа регистрация-
18.07.1998г.
- сумата от 6 000 лв.
представляваща пазарната стойност към датата на разпореждане (01.06.2000 г.)
на Мотоциклет марка и модел „ХАРЛЕЙ
ДЕЙВИДСЪН КЛАСИК 920", peг. № ЕВ 0018 В, рама № 1HD1GHL15TY307347,
двигател № GHLT307347,
дата на първа регистрация - 08.08.1995г.
- сумата от 4 900
лв. представляваща пазарната стойност към датата на разпореждане (29.08.12
г.) на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ЦЛК
200", peг. № ЕВ 1295 АН, рама № WDB2083251F007649,
двигател № 11194510013363, дата на първа регистрация 14.08.1997 г.
- сумата от 4
000 лв. получени от продажбата на 40 дружествени дяла всеки по 100 лв. или общо
4 000 лв. от капитала на „С.-2001" ООД, ЕИК *********, съгласно договор за
продажба на дружествени дялове от 19.09.2012г., нотариално заверен, сключен
между С.К. на „Билдинг Експрес" ЕООД.
-
Сумата в размер на 9 000 лв. получени от продажбата на
товарен автомобил марка и модел „ДЖИП ГРАНД ЧЕРОКИ", peг. № ЕВ
3290 АТ, рама № 1J8G2E8A94Y110838, двигател № 665921300044148, дата на първа
регистрация 23.12.2003г. и на основание чл.
6, вр. чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) от „М.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Х.К.Н.:
- Колесар марка
„BBRENDERUP“ модел „BASIC 600“, peг. № ЕВ 3931 ЕА, със сериен №
UH2000012CP388312, рама № *********, дата на първа регистрация 28.09.2012г.
/закупен нов/, придобит на 03.09.2012 г. с договор за покупко-продажба и
фактура.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО /КОНПИ/ да заплати на С.Н.К. ЕГН *** с настоящ адрес *** и „М.” ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, сумата 13 500 лв. /тринадесет хиляди и
петстотин лв./, направени разноски по делото,на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОТМЕНЯ на
основание чл.30,ал.3 от ЗОПДИППД/отм./,допуснатите обезпечения с опр.№.25/31.10.2013
г. по ч.гр.д. № 5/2013 г. по описа на ГОС., които не са отменени към настоящия
момент.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :