Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 30.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 2731 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от ЗАД „ОЗК - З.“ – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20198510402034
срещу постановление от 10.09.2019 г. (обективирано в покана за доброволно
изпълнение) на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, и постановление от
16.09.2019г., с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера
на определените разноски по изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение и такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Твърди, че от страна на
взискателя не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане,
а само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело. Моли обжалваното
постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева, а таксата
по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ бъде изчислена без в сумата, подлежаща на
събиране да се включва адвокатският хонорар в изпълнителното производство,
евентуално – да бъде изчислена върху неговия намален размер. Претендира
разноски.
Взискателят М.Б.Б.не взема становище по жалбата.
В мотиви си, ЧСИ М.П. сочи, че размерът на адвокатското
възнаграждение на взискателя е в размер почти равен на минималния такъв
определен по правилата на чл. 10 т. 1 и т. 2, вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Сочи,
че поради липса на извършено доброволно изпълнение в срока за това от
взискателя са извършени действия по посочване на изпълнителен способ, а във
връзка с подадените молба и жалба срещу постановлението в частта на разноските
е получавал книжа и е изразявал становище. Поради изложеното счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски.
Настоящата жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт, в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
От представените материали по изп.д. 20198510402034 на ЧСИ М.П., рег. № 851
КЧСИ е видно, че е образувано по молба от 10.09.2019 г. на взискателя М.Б.Б., представляван от адв. Я.Д.срещу длъжника ЗАД „ОЗК З.“
АД за събиране на сумите по изпълнителен лист от 12.08.2019 г., издаден по
гр.д. № 5909/2017 г. на СГС, І-22 състав за сумата от 2431,63 лева - разноски,
като с молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено извършването на
изпълнителни действия за събиране на дълга и е посочен изпълнителен способ –
запор върху банковите сметки на длъжника. В молбата е направено и искане да
бъдат събрани в хода на производството по принудително изпълнение и направените
в това производство от взискателя разноски. Към молбата е представен договор за
правна защита и съдействие с предмет образуване, процесуално представителство и
защита по изпълнително дело, при възнаграждение в размер на 300,00 лева, за
плащането на която договорът служи за разписка.
В отправената до длъжника покана за доброволно изпълнение
са включени и 300,00 лева разноски по изпълнителното дело и 370,24 лева – такси
по тарифата към ЗЧСИ, като поканата е получена на 12.09.2019 г.. На 16.09.2019
г. длъжникът по изпълнението е подал възражение срещу постановлението в частта
на разноските, което с разпореждане от 16.09.2019 г. на ЧСИ е оставено без
уважение и същото е съобщено на длъжника на 26.09.2019 г.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му.
Същата е
нередовна, тъй като не е посочен начинът на изпълнението - елемент от
редовността на молбата за. Посочването в молбата за образуване на изпълнителното
производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК на начинът на изпълнението е
елемент от редовността й, а не представлява друго действие по изпълнението,
различно от това по образуването му.
Установява
се, че макар и не в срока за доброволно изпълнение при реализиране на посочения
от взискателя пръв изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника от
банки, вземанията му са удовлетворени изцяло.
Предвид
размера на вземанията и обстоятелството, че длъжникът е застрахователно
дружество, което подлежи на финансов контрол и за което поначало се предполага,
че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение
(което не е голямо, с оглед възможностите на длъжника), при осъществяване на посочения
и най-подходящ способ – запор на вземания от банки е сигурно, че ще се стигне
до събиране на вземанията, предмет на принудителното изпълнение.
По изложените съображения
трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело с оглед
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване
на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв., определен по чл. чл. 10, т. 1 от
Наредбата. По изложените по-горе мотиви делото не се характеризира с фактическа
и правна сложност.
С оглед на горното следва да бъде изменен размерът и
на таксата, начислена по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на
длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на
събиране, като от него се изключват авансово платените такси. С оглед на това
размерът на таксата по т. 26, б. „в” ТТРЗЧСИ възлиза в размер на 310,53 лв..
Следователно постановлението от 16.09.2019
г. по изп.д. 20198510402034 на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ, следва да бъде отменено, като разноските за
адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лв., а таксата т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 310,53
лева.
С оглед основателността на подадената жалба и
своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото съдебно производство, такива се следват на жалбоподателя. Те са в
размер на 433,00 лв., от които 73 лв. – платени държавни такси във връзка с
обжалването и 360,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода от правния спор на
ответника по жалба не се следват разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 16.09.2019
г. по изп.д. 20198510402034
на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което е оставено без
уважение възражението на ЗАД „ОЗК З.“ за изменение възложените за заплащане от длъжника
разноски по изпълнението, посочени в покана за доброволно изпълнение, като ИЗМЕНЯ същите в размер на 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и в размер на 310,53
лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „ОЗК З.” АД, с ЕИК: ******, сума в размер на 433,00 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.