О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
14.05.2018 г.
Хасковският
окръжен съд, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря ……………………и в присъствието на
прокурора …..……………………, като разгледа докладваното гр.д. № 228 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 3060/03.04.2018 г. от
К.И.Б. против Г.Х.Б..
Ищецът сочи, че подава исковата молба срещу ответника в качеството му на физическо лице, тъй като последният ръководел „Топлофикация София“ ЕАД и не съдействал по никакъв начин за разглеждане на жалби и молби на пострадали от незаконосъобразните действия на дружеството, респективно срещу действията на частни съдебни изпълнители по повод на образувани срещу жителите на гр. София изпълнителни дела по изпълнителни листове, при което длъжникът не се уведомявал за издадената срещу него заповед за изпълнение. Също така искът се подавал за обезвреда на понесени материални и нематериални вреди по повод иницииране на противоправните действия на ЧСИ Миладин Миладинов – рег. № 786 по изп.д. № 2163/2017 г., който отказал мълчаливо да администрира подадена чрез него жалба до СГС срещу образуваното изпълнително дело, за неговото прекратяване и за обезсилване на изпълнителния лист, като тези постъпки на съдебния изпълнител били извършени с посредничеството на Мария Доганджийска – Лакова, ръководител на отдел „Съдебни вземания“ при „Топлофикация – София“ ЕАД. В резултат на това ищецът бил осъден една година условно за набеждаване. Същевременно се твърди, че ответникът Г.Б. ръководел топлопреносното дружество, чийто длъжностни лица прикривали престъпления на съдии от Софийски районен съд, издаващи официални документи с неистинско съдържание – изпълнителни листове в полза на дружеството, като последното имало ролята на инициатор на бездействието от страна на ЧСИ Миладин Миладинов, който с действията си по изпълнителното дело получавал блага, които не му се полагали, в това число и плащане на 21.11.2017 г. от страна на съпругата на ищеца Татяна Божкова на сума в размер на 320 лв., която ищецът й дал, като не била администрирана негова жалба от същата дата, адресирана чрез ЧСИ до СГС. На 20.11.2017 г. ищецът получил от съпругата си копие от запорно съобщение, издадено от Миладинов, изпратено до местоработата й, ХТМУ – София, с което се преминавало незабавно към принудително изпълнение. Същото било изпратено над четири години след като е издадена и влязла в сила заповедта за изпълнение по гр.д. № 15670/2013 г. на СРС. Според ищеца, единственото обяснение било, че никога нищо е имало дължимо на взискателя за доставена топлинна енергия на адреса, посочен в изпълнителния лист, тъй като в запорното съобщение имало отбелязване, че дължимото е на друг адрес, където всичко било платено. Следователно, по него не се дължали изпълнителни действия и ЧСИ Миладин Миладинов съзнавал, че предадения му от Мария Лакова изпълнителен лист представлявал официален документ с неистинско съдържание. Също така частният съдебен изпълнител съзнавал, че Татяна Божкова не е и не може да бъде страна – ответник по заповед за изпълнение, издадена по гр.д. № 15670/2013 г., тъй като тя никога не била получавала каквото и да било съобщение или известие. Постоянното и настоящото местожителство на Татяна Божкова било на адреса от запорното съобщение, но изпълнителният лист е издаден за дължимо на друг адрес, като на настоящия и постоянния й адрес нямало неуредени сметки с „Топлофикация – София“ ЕАД. Самият ищец живеел и бил съсобственик на недвижим имот на бул. „Драган Цанков“ № 59, вх. Д, ап. 12 и бил ползвател на топлинната енергия за периода по делото и страна по партидата. Твърди се, че ответникът по делото Г.Б. разпоредил на ръководената от него „Топлофикация София“ ЕАД да отпуска топлоенергия на държавни, общински, конкретни личности и длъжностни лица на двойно и повече по – ниска цена, като с разликата товарели сметката на другите клиенти, включително и неговата собствена. Ищецът прави извод, че търговското дружество под натиска на своя ръководител Г.Б. оказало корупционен натиск върху съда, и по – конкретно върху съдия Таня Кандилова, която издала изпълнителен лист четири години след като заповедта за изпълнение влязла в сила, поради което имало налице престъпна злоупотреба с чл. 47 ГПК. Ищецът се позовава и на постановление за отказ да се образува наказателно производство от 24.01.2018 г. на Специализирана прокуратура – отдел първи „Антикорупция“ по пр.пр. № 89/2018 г. и постановление от 15.01.2018 г. на Софийска градска прокуратура по пр.пр. № 19626/2017 г., ведно с 5 бр. изпълнителни листове. Ищецът сезирал и главния прокурор относно престъпно поведение на съдиите от СРС, издаващи официални документи с неистинско съдържание. Главният прокурор възложил на ДАНС проверка по твърденията, след това преписката била прехвърлена на Софийска градска прокуратура, а оттам – на Софийска следствена служба. В крайна сметка Специализираната прокуратура издала горепосоченото постановление от 24.01.2018 г. Всички така изложени обстоятелства пораждали за ищеца правно основание да предяви собственото си право като носител на правоотношението и създаденото противопоставяне със съпругата му Татяна Божкова за обезвреда на материални и нематериални вреди, които бил принуден да понесе вследствие виновното противоправно поведение на ответника Г.Б., чийто длъжностни лица прикривали престъпленията на съдиите от СРС, както и престъпното поведение, прикриващо ЧСИ Миладин Миладинов във връзка с предприето от него принудително изпълнение преди да е изпълнена процедура по доброволно изпълнение по изп.д. № 2163/2017 г. Претърпяното емоционално увреждане се явявало пряка, предвидима и непосредствена последица от виновното поведение на ответника по делото и причина за създадената атмосфера на емоционален стрес. Ищецът бил морално увреден, с нарушена чест и достойнство, вследствие създадената от него обективна необходимост да понесе унижението и упреците на съпругата му. Прикриването на стремежа на ЧСИ Миладин Миладинов да събере неполагащи му се блага в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ръководено от ответника Г.Б., накарало ищеца да стигне до извода, че бил изправен пред организирана престъпна група, съставена от длъжностни лица, прикриващи съдии, ЧСИ Миладин Миладинов и други лица. Вследствие действията на ответника Г.Б. се влошило и здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в периодично или постоянно повишаване на артериалното налягане и на стойностите на захар в кръвта. Като физиологични симптоми на стрес се сочат: хроничен главобол, безпричинна смяна на настроенията, забавяне на съобразяването и изразяването, увеличаване на теглото, безсъние и др. С оглед на така изложените твърдения се претендира ответникът да бъде осъден да заплати 146 лв. материални вреди - намаляване на имотното му състояние, в резултат на извършено плащане на 27.03.2017 г. на вноска по изпълнително дело, и 800 000 лв. – нематериални/емоционални вреди вследствие предоставяне на неверни данни за потребена топлинна енергия, станали повод за издаването на изпълнителен лист от 29.06.2017 г. по гр.д. № 15670/2013 г. на СРС и инициираното изп.д. № 2163/2017 г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов.
Към исковата молба са представени и писмени доказателства за установяване на изложените твърдения.
С разпореждане от 05.04.2018 г. са дадени подробни указания на ищеца да мотивира правния си интерес от предявените обективно съединени искове; да уточни пасивната процесуална легитимация по исковете; да посочи фактическите или правни действия на ответника, от които са произтекли твърдените имуществени и неимуществени вреди; да посочи дали твърдените от него различни нарушения на магистрати от други съдилища се намират в причинна връзка с претендираните вреди; да уточни петитума на исковата молба; да внесе държавна такса в посочен размер.
В изпълнение на указанията е депозирана уточняваща молба с вх. № 3732/25.04.2018 г. В нея ищецът уточнява, че с исковата молба защитавал лично свои права, тъй като плащал ежемесечните вноски по изпълнителното дело. Вредите били причинени от Г.Б. в качеството му на физическо лице, като именно последният организирал оказването на корупционен натиск върху съдиите от Софийски градски съд с цел издаването на изпълнителни листове по заповедни производство, без гражданите на София да бъдели уведомявани за образуваните производства срещу тях, както и оказвал натиск върху частните съдебни изпълнителни с цел създаване на условия за изключване възможността да се обжалват действията пред Софийски градски съд. Причинната връзка между поведението на различни лица, описани в исковата молба се обуславяло от факта, че съществувала организирана престъпна група, имаща за цел да събира блага за „Топлофикация София“ ЕАД. В допълнение се отправя искане изцяло да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски за разглеждане на искова молба на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за което са представени и доказателства. Иска се и предоставянето на правна помощ.
Съдът като прецени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и се запозна с доводите и твърденията, изложени в исковата молба и уточняващите молби, приема от правна страна следното:
Основно процесуално задължение на съда е преди да разгледа по същество повдигнатият пред него правен спор да извърши проверка на процесуалните предпоставки, които обуславят наличието на право на иск. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните процесуални предпоставки, се явява определящо за надлежното упражняване на правото на иск и за допустимостта на крайния съдебен акт.
Изложените в исковата молба многобройни твърдения са противоречиви и взаимноизключващи се, водещи до цялостна неяснота относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Основният момент, който може да се извлече от исковата молба и от уточняващата молба, се свежда до понасянето на вреди от страна на ищеца. От там нататък се изброяват многобройни факти и обстоятелства, които рефлектират както върху основанието на иска, така и върху петитума при проверката за редовност и допустимост по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК, като за съда е невъзможно да извлече кои са правопораждащите факти на ищцовата претенция, т.е. от настъпването на кои факти се извлича причиняването на претендираните имуществени и неимуществени вреди. От една страна, се твърди, че вредите са причинени от действия на ответника в качеството му на физическо лице, ръководещ „Топлофикация София“ ЕАД, но в същото време се обосновава, че искът се подава за обезвреда на понесени материални и нематериални вреди по повод на противоправните действия на ЧСИ Миладин Миладинов – рег. № 786 по изп.д. № 2163/2017 г., които били извършени с посредничеството на Мария Доганджийска – Лакова, ръководител на отдел „Съдебни вземания“ при „Топлофикация – София“ ЕАД. Същевременно се твърди, че работещите в ръководеното от ответника Г.Б. топлопреносно дружество длъжностни лица прикривали престъпления на съдии от Софийски районен съд, издаващи официални документи с неистинско съдържание – изпълнителни листове в полза на дружеството. Не е ясно от действията на кое точно лице са произтекли претендираните вреди – дали от действията на Г.Б., от действията на ЧСИ Миладин Миладинов или от тези на юрк. Мария Лакова. Още по-неясно е кои са длъжностните лица от „Топлофикация София“ ЕАД и за прикриване на какви престъпления от страна на съдии в СРС се навеждат твърдения, като в тази насока липсва каквато и да било конкретизация. От друга страна, наведените твърдения за незаконосъобразно образуване на изпълнително дело поради недължимост на суми по издаден изпълнителен лист по гр.д. № 15670/2013 г. на СРС, както и оспорване на възможността съпругата на ищеца да бъде страна в заповедното производство и по изпълнителното дело следва да бъдат защитени по друг процесуален ред, предвиден в ГПК, но не и чрез осъдителен облигационен иск за вреди. Изложените твърдения за корупционен натиск върху съдии в СРС и СГС са били обект на проверка от страна на органите на прокуратурата и са завършили с постановление за отказ да се образува наказателно производство и не попадат в която и да е от посочените хипотези на чл. 124, ал. 5 ГПК, за да се реши евентуално въпросът за правната квалификация на исковата претенция.
След изброяването на различни вреди и различни факти, от които са произтекли същите, за съда е невъзможно да установи кои са признаците на спорното право и да очертае предмета на делото. Дори и да се приеме, че става дума за различни правни основания, съединени в една искова молба, за всяко от тях не се установява наличието на необходимите реквизити, за да се приеме, че всяка отделна искова претенция отговаря на изискванията за редовност и допустимост. Навеждането на противоречиви и взаимноизключващи се твърдения за участието на различни лица, без видима връзка между тях, не дава възможност да се установи какви са материалните правоотношения между ищеца и всяко едно от тези лица, по какъв начин са причинени претендираните имуществени и неимуществени вреди и в какво се изразява отговорността на всяко едно от тези лица.
С подадената уточняваща молба не са отстранени най-съществените нередовности на исковата молба, свързани с описаното по-горе несъответствие между обстоятелствената й част и нейният петитум. Отново се твърди, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника Г.Б. в качеството на физическо лице, въпреки че очевидно ищецът е недоволен от действията му в качеството на ръководен орган на „Топлофикация София“ ЕАД, и по-конкретно от действията на самото топлопреносно дружество. Повторното позоваване на съществуваща организирана престъпна група, която действа в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, рязко контрастира на изложеното преди това, че се дължи обезщетение за вреди, причинени само от ответника Б. като физическо лице. По този начин констатираните вътрешни противоречия и неясноти в съдържанието на исковата молба не са отстранени и не позволяват редовното провеждане на искова защита на накърнени права, чийто носител е ищеца.
От всички изложени обстоятелства, съдът приема, че обективно съединените искове се явяват недопустими поради липсата на ясно очертан спорен предмет, т.е. липсата на ясно очертано спорно материално право. Вътрешно противоречивите твърдения на ищеца са от такова естество, че за съда е невъзможно да извлече дори и чрез разширено тълкуване каква точна е волята на ищеца, какви са обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, какъв е конкретният механизъм, по който са причинени претендираните вреди, както и свързаните с това въпроси за активната и пасивната процесуална легитимация на страните. Макар и да са изложени данни за претърпени от ищеца вреди, същите са изложени по начин, който изключва валидното сезиране на съда за разглеждането на така повдигнатия гражданскоправен спор. За прецизното изясняване на тези въпроси съдът не може да се основава на догадки или предположения какво действително е искал да изложи ищеца в исковата си молба. От друга страна, настоящият съдебен състав положи достатъчно усилия за изясняване естеството на исковата претенция, като остави без движение исковата молба и даде изключително изчерпателни и подробни указания за отстраняване на визираните в нея неясноти. Даването на по-нататъшни указания би представлявало оказване на своеобразно съдействие в полза на ищеца, което би нарушило принципите на служебното начало и равенството на страните в исковия процес.
С оглед на гореизложеното производството по настоящото дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска, а на ищеца да се върне исковата молба.
С уточняваща молба вх. № 3732 от 25.04.2018 г. е поискано освобождаване от внасяне на държавна такса в исковото производство, както и искане за предоставяне на правна помощ. Предвид прекратяването на производството и очевидната недопустимост на исковата претенция съдът не намира за нужно и процесуално целесъобразно да се произнася по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса в исковото производство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, както и по искането за предоставяне на правна помощ.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 228/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 3060/03.04.2018 г., ведно с приложенията към нея.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: