О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60
Апелативен съд-Бургас, гражданско отделение,
на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Албена Зъбова- Кочовска
Секретар
Като разгледа докладваното от съдия Тончева
ч.гр.д. № 29/2019 г. на Апелативен съд- Б. ,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. С. от гр. Б. против разпореждане № 1073/04.04.2018 г. по ч.гр.дело № 340/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на практиката на ВКС. Не се сочат конкретни пороци.
Бургаският апелативен съд след като разгледа частната жалба и съобрази закона, приема за установено следното:
С определение № 283/20.02.2018 г. по гр.дело № 8717/2015 г. по описа на Бургаския районен съд е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявените от нея искове в производството против „В“ ЕАД,гр. Бургас чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на производствата“ по гр.дело № 2842/2013 г. по описа на БРС и гр.дело № 10943/2013 г. по описа на БРС. Определението е обжалвано пред Бургаския окръжен съд и потвърдено от него с определение № 435/08.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 340/2018г.
Против въззивното определение М. К. С. е подала частна жалба вх. № 4042/20.03.2018 г. , върната като недопустима с обжалваното в настоящото производство разпореждане. За да достигне до този извод съдът е намерил, че жалбата е насочена против акт, който не подлежи на касационен контрол на основание чл.396, ал.2 ГПК и ТР№ 1/21.07.2010 г.
Настоящата инстанция намира така постановеното разпореждане за правилно. Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи единствено определението, с което въззивният съд допуска обезпечение след като молбата за налагането му е оставена без уважение от съда по обезпечението. Съгласно ТР № 1/21.07.2010 г. определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. С цитираното тълкувателно решение ВКС изрично приема, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Съгласно установената практика определението, постановено от въззивния съд /в случая Бургаския окръжен съд/ по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на актове, които подлежат на касационно обжалване. Предвид, че определението на въззивния съд от 08.03.2018г. е влязло в законна сила като необжалваемо, то подадените от жалбоподателката последващи частни жалби, свързани с това определение, не следва да бъдат разглеждани.
При горните констатации частната жалба вх. № 4042/20.03.2018 г. на М. К. С. е подадена против неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и основателно е върната от предходната инстанция.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. К. С. от гр. Б. против разпореждане № 1073/04.04.2018 г. по ч.гр.дело № 340/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно на основание чл.274, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: