Р Е Ш Е Н И Е
№………../…………. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 507 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба
на С.И.К. чрез адвокат Ц.Т.срещу решение № 5289 от 28.11.2019 г., постановено
по гр.д.№ 3770 по описа за 2019 г. на Районен съд – ****, четиридесет и първи
състав, в частта, с която е уважен иска за увеличение размера на присъдената издръжка,
дължима от бащата С.И.К. в полза на детето И.С.К. чрез неговата майка И.К.И., за разликата над 140 лева месечно до присъдения размер от 250 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /08.03.2019 г./ до настъпване на законно
основание за изменението й или прекратяването, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла месечна вноска, на основание член 150 във връзка с член 143, алинея 2 от Семейния кодекс.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност
и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за
постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се,
че бащата има алиментни задължения и към още две деца, че заплаща месечен наем
от 350 лева, че е заплащал и други разходи на детето И., освен дължимата
издръжка. Поради това се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено
и вместо това да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск
за размера над 140 лева до присъдените от първоинстанционния съд 250 лева.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 2 от
ГПК е депозирала писмен отговор, в който излага основания за отхвърляне на
въззивната жалба. Също така сочи, че след предявяване на иска е прекратен
дохода му, макар че дотогава в НАП е регистрирал такъв, а и е представил
договор за наем, сключен през месец април 2019 г. Посочва, че към настоящия
момент минималната, определена от закона, месечна издръжка е в размер на 152,50
лева. Твърди, че бащата на детето е работоспособен и има професионална
квалификация, което води до извод, че същият може да реализира доходи,
респективно да заплаща издръжка за непълнолетното си дете. Акцентира и върху
нарастналите нужди на детето.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се сочи, че страните са
родители на детето И.С.К., роден на *** г. С влязло в законна сила решение № 42
от 04.01.2008 г., постановено по гр.д.№ 8125/2007 г. по описа на ВРС, упражняването на родителските
права по отношение на детето било предоставено на майката, а бащата бил осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева. Излага се, че от постановяване
на решението са изминали повече от 10 години, в продължение на които нуждите на
детето качествено и количествено нараснали, а социално-икономическите условия в
страната са се променили съществено. Детето e ученик в седми
клас и се подготвяло за задължително външно оценяване, посещавайки частни уроци
по различни дисциплини. Детето от година посещава уроци по математика,
разходите за които възлизат в размер на 60 лева месечно, а от три години
посещава и уроци по английски, за което майката заплаща по 40 лева месечно.
Училището редовно организирало образователни екскурзии, в които детето се
включвало и разходите се покривали само от майката. Поддържа се, че детето И.
търпи здравословни неразположения от ранна детска възраст, като заболяванията
му налагат строга диета, прием на медикаменти и хранителни добавки. И. страдал
и от зрителни нарушения, като по предписание на специалист офталмолог носи
диоптрични очила, посещава контролни прегледи на всеки шест месеца и при
необходимост се коригират диоптрите на очилата. През юли 2018 г. бил извършен
стоматологичен преглед на И. и било установено, че се налага извършване на
ортодонтско лечение чрез поставяне на апарат за корекция. Ответникът
категорично отказал да участва в заплащането на лечението и последващите
профилактични прегледи, въпреки че първоначално дал уверения, че ще поеме част
от разходите. Сочи се, че ищцата работи на постоянен трудов договор, но
доходите ѝ не са достатъчни, за да отглежда и осигурява необходимите
условия за добър живот на общото им дете с ответника. Ответникът от няколко
години бил тотално дезинтересиран от детето си, както и от неговите нужди,
както материално така и емоционално. Споделял, че е трудово зает извън
пределите на Република България и не веднъж изтъквал, че не му е проблем да
поддържа висок стандарт на живот. Определеният размер на издръжката е под
предвидения в закона минимум, нуждите на детето са нарастнали, а възможностите
на бащата били по-големи, поради което и размерът на присъдената издръжка е
недостатъчен да осигури частта за издръжката, която бащата следва да поеме по
закон.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника чрез назначения му особен представител, с който искът се смята за
допустим, но неоснователен за сумата над 140 лева месечно. Сочи се, че в исковата
молба се признава, че ответникът доброволно е започнал да изплаща издръжка в
размер на 120 лева, което е над определения през 2008 г. размер. Не се оспорва,
че от 01.12.2007 г. до подаване отговора на исковата молба е настъпила промяна
в обстоятелствата налагаща увеличение на издръжката – детето пораснало и имало
завишени нужди. Оспорват се твърденията в исковата молба за извършване на
разходи за частни уроци/курсове, образователни екскурзии и медицински разходи..
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства: че И.К.И. и С.И.К.
са родители на детето И.С.К., роден на *** г.; че с влязло в сила на 02.02.2008
г. решение № 42 от 04.01.2008 г.,
постановено по гр.д.№ 8125/2007 г. на РС – Варна, бащата С.К. е осъден
да заплаща в полза на детето И. месечна издръжка в размер на 80 лева; че упражняването
на родителските права е предоставено на майката; че детето И. е ученик в осми клас.
В исковата молба се съдържа признание на неизгоден за
страната факт, а именно: че от месец март 2018 г. родителите на детето са се
споразумели даваната от ответника издръжка да се увеличи до размер на 120 лева
месечно.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за намаляване на
присъдената издръжка с твърдения за увеличение нуждите на детето с оглед
порастването му и започване на училище, както и с изменение на социално-икономическите
условия в страната.
От определяне на първоначалната издръжка са
изминали дванадесет години, през който период потребностите на детето трайно са
нараснали – същото се нуждае от повече парични средства за облекло, храна,
както и за обучение, доколкото И. вече е ученик. Освен обичайните разходи за
храна и облекло, предвид възрастта на детето следва да бъдат отделяни повече
средства за нормалното й интелектуално и социално развитие.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е
обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно
състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се
грижи, но следва да се има предвид също така, че задължението за даване на
издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки
от тях поотделно, като се отчете и кой полага непосредствените грижи за детето.
В подкрепа на твърденията си, че детето И.С.К.
има специфични потребности, обосноваващи по-висок размер на дължимата издръжка,
ищцата е представила доказателства за закупуване на корекционни очила, както и
за извършване на ортодонтско лечение и съпътстващите го разходи.
По делото са представени доказателства, от които
се установява, че майката има осигурителен доход през 2019 г. в среден размер около
1250 лева месечно, собственик е на лек автомобил и на два недвижими имота.
Ответникът е осигуряван последно в периода от месец
февруари 2019 г. до месец април 2019 г. с осигурителен доход от 975 лева
месечно, като е декларирал, че е собственик на два автомобила – Субару Форестър
и Мицубиши Паджеро -,
като няма данни да притежава недвижимо имущество на територията на страната. От
служебно направена справка за актуално състояние на трудови договори се
установява, че последните заемани от ответника длъжности са „монтьор корабно
оборудване“ и „електромонтьор“. Пред въззивната инстанция К. е представил
доказателства, че има алиментни задължения към още две деца, родени през 2009
г. и 2019 г., както и, че на 15.04.2019 г. е сключил договор за наем на
недвижим имот с месечна наемна цена от 350 лева.
При определяне на конкретния размер на
издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, които
бяха обсъдени по-горе, и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното
му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени,
ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за децата, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието им, тоест
съдът следва да основава решението си за издръжката на детето единствено при
съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да
е ограничен в преценката си от някакви други предпоставки. За И. се установяват
специфични потребности, които да обосновават разходване на допълнителни
средства извън обичайните. От събраните
по делото доказателства не се установява твърдението на ищцата, че
ответникът работи в чужбина и реализира значителни доходи. Ответникът няма
регистрирани трудови договори и/или осигурители в страната, има задължения да
издържа и две други деца, които са малолетни. Същият обаче се намира в
работоспособна възраст и разполага с квалификация, позволяваща му да реализира
трудови доходи не по-ниски от средните за страната. Отделно от това
следва да се отбележи, че К. е бил осигурен до месец март 2019 г. включително,
което води до извод, че сам се е поставил в положение да не реализира доходи и
то след депозиране на иска за увеличение на издръжката. Също така е представил
доказателства за сключен договор за наем на 15.04.2019 г., тоест отново след
депозиране на исковата молба. Последните обстоятелства навеждат на извод за
генериране на доказателства, които да обосноват невъзможността му за даване на
издръжка за детето И..
Като отчита посоченото, съдебният състав приема,
че следва да бъде определена месечна издръжка на И. в размер на 450 лева. При това
положение и отчитайки обстоятелството, че майката е родителят, поел
непосредствените ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието на детето, то
бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева.
С
оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5289 от 28.11.2019 г., постановено
по гр.д.№ 3770 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и първи
състав, в частта, с която е уважен иска за увеличение размера на присъдената издръжка, дължима от бащата С.И.К. в полза на детето И.С.К. чрез неговата майка И.К.И., за разликата над 140 лева месечно до
присъдения размер от 250 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба /08.03.2019 г./ до настъпване на законно основание за
изменението й или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла месечна вноска, на основание член 150 във връзка с член 143, алинея 2 от Семейния кодекс.
Решението не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2, изречение първо
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.