М
О Т И
В И :
Против подс.Л.Й.К. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343, ал.1,
б."в", във вр. с
чл.342, ал.1 от НК за това,че на 07.11.2015г.
в гр.***, Плевенска обл., около 07.00 часа, на път PVN 2145 /34012/, при управление
на моторно превозно средство – л.а. "***" с рег.№ ********,
собственост на Й. Г. ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
– чл. 20, ал.1 от
Закона за движение по пътищата:
"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват";
– чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата: "Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението",
като не изпълнил задължението си съгласно
чл.20, ал.1 – ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство, което
управлява, и не изпълнил задължението си съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП да
съобрази скоростта си на движение с атмосферните условия и със състоянието на
пътя (мъгла, мокър асфалт, завой с десен вираж и отрицателен наклон), за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като, движейки се
със скорост около 40 км/ч, загубил контрол над управлявания от него автомобил,
който поднесъл, преминал през лентата за насрещно движение, напуснал пътното
платно и ударил намиращия се край пътя С.А.М. ***, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта му.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвинението против подсъдимия.
В хода на съдебното производство
пострадалите Е.С.М.,Й. С.А.,С.С.А.,А.С.А. и В.С.М. са конституирани като частни обвинители в производството.В
с.з.поверениците им им поддържат обвинението.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище,че обвинението не е доказано и моли съда да постанови присъда,с която
да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
Л.К. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,не се
признава за виновен и дава обяснения.Моли съда да постанови присъда,с която да
го оправдае по повдигнатото обвинение.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.К. е правоспособен водач на МПС от
08.07.2014г., кат."В" и
"М". До момента не са му налагани
административни санкции за нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 07.11.2015г. сутринта, около
06.30 часа, свид.С.Ю.Й., Е.С.М. и С.А.М.,***, тръгнали от с.***към
гр.***. Пътували с л.а."***" с рег.№ ********,
управляван от С.М.. Било студено,
асфалтовата настилка била мокра, имало мъгла. Около 07.00 часа, при
излизане от гр.***, малко след табелата за изход от града, в посока гр.***, при
навлизане в десен завой с вираж и отрицателен наклон на път PVN 2145 /34012/,
автомобилът, управляван от М., поднесъл и водачът загубил контрол над
управлението. Автомобилът
преминал през лентата за насрещно движение, напуснал пътното платно и се спрял
в шанеца. Пътуващите излезли от автомобила, нямало
пострадали. Започнали да оглеждат "***"-то и да търсят начин
да го върнат на пътя.
По същото време, по същия
път и в същата посока пътувал подс. Л.К. с управлявания от него л.а. – джип "***" с рег.№ ********,
собственост на баща му Й. Г. ***. Движел се с
около 40 км/ч. При навлизане в същия пътен участък, описан по-горе (десен завой
при изхода на гр.*** в посока гр.***, с вираж и
отрицателен наклон на път PVN 2145 /34012/), автомобилът, управляван от К.,
поднесъл и водачът загубил контрол над управлението. Автомобилът не успял да вземе завоя, преминал
през лентата за насрещно движение, напуснал пътното платно и ударил С.М., който
в този момент стоял на банкета край пътното платно, от
страната, където се намирало "***"-то. При удара
тялото на С.М. попаднало и било завлечено под л.а."***", който
продължил движението си напред и ударил с предна лява част задната дясна част
л.а."***". Това предизвикало отместване на
л.а."***" с 4.20 метра напред. В крайната
фаза от движението си л.а."***" повалил акациево дърво с дебелина на
ствола около 15 см, покачил се (приплъзнал се) по него на разстояние около 3
метра и спрял. Водачът Л.К. напуснал автомобила и се
отдалечил към пътя.
Свидетелят Е.М.
сигнализирал на телефон "112" за станалото произшествие и потърсил
помощ. На място били изпратени екипи на "Спешна помощ" и
полиция. Свидетелите С.Й. и Е.М. успели да извадят
изпод л.а."*** Рънър" тялото на С.М..
Пострадалият бил жив, но в много тежко състояние (кома),
кървял обилно. М. бил натоварен в автомобил на
ЦСМП-Плевен и незабавно транспортиран за оказване на медицинска помощ в
МБАЛ-Плевен. Въпреки положените усилия от лекарските екипи, в 09.35 часа С.М.
починал.
Според заключението на ВЛ по
назначената съдебно-медицинска експертиза при огледа и аутопсията на трупа на С.М. са установени следните увреждания: счупване на
костите на черепния покрив и черепната основа, масивен излив на кръв под
твърдата и мека мозъчни обвивки (субдурален и субарахноидален хематоми),
кръвоизлив в мозъчните стомахчета, (интравентрикуларен хематом), тежка контузия
на паренхима на мозъка в областта на продълговатия мозък, двустранно счупване
на ребра, счупване на лява ключица, излив на кръв в лявата гръдна половина
(хемоторакс), разкъсно-контузни рани по главата, множество охлузвания и
кръвонасядания по кожата на крайниците. Уврежданията са
резултат от тъпи травми и съответстват на механизма на блъскане на пешеходец от
автомобил. Не са открити увреждания, които да не могат
да бъдат свързани с механизма на автомобилна травма.
Заключението на експерта
по извършената съдебно-медицинска експертиза е, че водеща причина за смъртта на
С.М. е тежка черепно-мозъчна травма, довела до мозъчен оток и компресия на
жизнено важни центрове.
Съгласно заключението на
вещото лице по назначената автотехническа експертиза, причина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие от страна на водача на л.а."***",
модел "***" с рег.№ ******** е несъобразената скорост на движение на
МПС, при което то губи ориентация и кратковременна напречна устойчивост в
конкретните условия – завой с десен вираж, отрицателен наклон, хлъзгав и мокър
пътен участък, лоша видимост поради мъгла и ръмеж. Водачът на л.а."***"
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е
движел с по-ниска скорост, позволяваща му да контролира управлението на
автомобила и при необходимост (при възникване на опасност) дори да спре.
Критичната скорост, над която л.а."***
Рънър" губи напречна устойчивост в конкретните условия, е изчислена от
експерта на 38.76 км/ч. Скоростта, с която се е движел същият автомобил
непосредствено преди възникване на произшествието, е била около 40 км/ч.
В хода на съдебното следствие на
ВЛ е поставена допълнителна задача да изчисли критичната скорост на автомобилите
напуснали пътното платно при условие,че върху него е имало наслоена кал от
селскостопански машини или други МПС.ВЛ е отговорило,че в такъв случай
критичната скорост на двете МПС е около 63,67 км/ч.
По време на разследването е изискана
информация от Дирекция "Национална система 112", Районен център –
Монтана, за това от кого и кога е бил подаден сигнал за настъпилото ПТП. Според
полученият отговор, първият сигнал е бил подаден в 07.31,17 часа от мобилен
телефон 0********* от лице, представило се като Е.С..
Информацията е бил предадена на ЦСМП – Плевен в 07.34,01 часа, ОДЧ на ОДМВР –
Плевен в 07.34,13 часа и на ОЦ на РДПБЗН – Плевен в 07.37,57 часа. В 07.34,17
часа от мобилен телефон 0********* е бил подаден втори сигнал от лице,
представило се като Й. К.. В 07.35,10 часа от мобилен
телефон 0********* е подаден трети сигнал от лице, представило се като Л.К.. В 07.45,20 часа е регистрирано повторно
повикване от мобилен телефон 0*********. От горното е видно, че помощ на
пострадалия е била оказана от екипите, изпратени от първия постъпил сигнал,
който не е бил подаден от подсъдимия, а от свидетеля
Е.С.М.. Подс. Л.К. първо е информирал баща си Й. К. за случая,
който след това се е обадил на тел.112, после сигнал е подал и подсъдимия.
Горната фактическа обстановка се
установява отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Е.С.М.
и С.Ю.Й.-очевидци на инцидента,като се вземат предвид както показанията на
свид.С.Й. дадени на съдебното следствие,така и тези депозирани в хода на
досъдебното производство,прочетени на съдебното следствие на
осн.чл.281,ал.4,във вр.с ал.1,т.1 от НПК,отчасти от показанията на свидетелите М.З.,
Й.А.,С.А.,А.А.,Г.И.,М.Т. и Х.Т.,от заключенията на ВЛ по назначените медицинска
и автотехническа експертиза /съдът не е съгласен със заключението на ВЛ по
поставената допълнителна задача,за което ще изложи доводи по-нататък в
мотивите/,както и от приложените към делото писмени доказателства.
Подсъдимият не се
признава за виновен по повдигнатото с обвинителния акт обвинение.Дава
обяснения,в които посочва,че е изгубил контрол над автомобила защото върху
пътното платно е имало наслоена кал,която е влошила сцеплението и е довела до
занасяне на МПС.
Тези обяснения на
подсъдимия не следва да се кредитират защото представляват защитна теза,която
не се подкрепя от останалите доказателства по делото.
На първо място в протокола
за оглед на ПТП,в частта касаеща път,пътни и крайпътни съоръжения е посочено
буквално :“В района на местопроизшествието:дребнозърнест асфалт,без
неравности,гладък асфалт, мокър асфалт…“. Не се споменава наличието на кал
върху пътното платно. От фотоалбума към протокола за огред също не е видно
върху пътното платно да има наслояване на кал.Вярно е,че по-горе в протокола за
оглед е записано: „…при следните пътни условия: мъгливо време с 5-10 метра
видимост,мокра асфалтова настилка,разнесена кал.“.Това общо посочане обаче не
означава,че върху пътната настилка е имало кал.Безспорно и двата автомобила
участници в ПТП са били извън пътното платно,където действително заради
характера на терена има разнесена кал.
На второ място свидетелите
присъствали по време и след ПТП не споменават върху асфалтовата настилка да е
имало наслоена кал.Свид.М.З.-*** посетил произшествието сочи,че пътното платно
е било хлъзгаво заради мъглата,но не му а направило впечатление върху пътя да
има разнесена кал.Свидетелят-очевидец С.Й. заявява,че върху пътното платно не е
имало кал. Свид.Г.И.-*** посетил произшествието сочи,че пътната настилка е била
почти мокра,защото мъглата е била много гъста,но върху нея е нямало кал.Свид.М.Т.,
участвал като поемно лице при огледа на местопроизшествието твърди,че на
банкета е имало кал,но не и на шосето което е било влажно.Единствено свид.Х.Т.,участвал
като поемно лице при огледа на местопроизшествието,заявава че върху шосето е
имало кални дири от трактори в близост до ПТП.Показанията на този свидетел
обаче не следва да се кредитират защото противоречат на показанията на
останалите свидетели посочени по-горе и с обективно установеното при огледа на
местопроизшествието.
Предвид изложеното по-горе съдът
приема,че към момента на настъпване на ПТП пътната настилка е била мокра,но
върху нея е нямало наслоена кал.
С оглед този извод на съда правно
ирелевантно е заключението на ВЛ по поставената му допълнителна задача да
изчисли критичната скорост на автомобилите напуснали пътното платно при
условие,че върху него е имало наслоена кал от селскостопански машини или други
МПС.Освен това същото не се приема от съда,защото по него ВЛ е отговорило,че в
такъв случай критичната скорост на двете МПС е около 63,67 км/ч.В заключението
назначено в хода на досъдебното производство обаче,докладвано на етапа на
съдебното следствие същото ВЛ е посочило,че критичната скорост, над която л.а."***" губи
напречна устойчивост в конкретните условия– завой с десен вираж, отрицателен
наклон, хлъзгав и мокър пътен участък, лоша видимост поради мъгла и ръмеж, е
38.76 км/ч.Ноторно
известно е,че при наслояване на кал върху асфалтова
настилка сцеплението между нея и автомобилните гуми е по-ниско,отколкото върху
мокър асфалт.В такъв случай би следвало при кална пътна настилка критичната
сскорост да е по-ниска,а не по-висока отколкото критичната скорост върху мокра
такава.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна,че с деянието си
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б."в",
във вр. с чл.342, ал.1 от НК,като на 07.11.2015г. в гр.***, Плевенска обл., около 07.00 часа, на път PVN 2145 /34012/, при управление на моторно
превозно средство – л.а. "***" с рег.№ ********, собственост на Й. Г.
***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
– чл. 20, ал.1 от Закона за движение по пътищата: "Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват";
– чл.20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата: "Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението",
като не изпълнил
задължението си съгласно чл.20, ал.1 – ЗДвП да контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява, и не изпълнил задължението си съгласно
чл.20, ал.2 от ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с атмосферните условия
и със състоянието на пътя (мъгла, мокър асфалт, завой с десен вираж и
отрицателен наклон), за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, като, движейки се със скорост около 40 км/ч, загубил контрол над
управлявания от него автомобил, който поднесъл, преминал през лентата за
насрещно движение, напуснал пътното платно и ударил намиращия се край пътя С.А.М.
***, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта му.
Съдът
счита,че на първо място е нарушена разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДП която задължава
водачите да контролират непрекъснато ППС,които управляват-подсъдимият безспорно
е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил,пресякъл е лентата за
насрещно движение и е напуснал пътното платно.
Нарушена
е и разпоредбата на чл.20,ал. 2 от ЗДП защото подсъдимият не е съобразил
скоростта си с атмосферните условия и със състоянието на пътя (мъгла, мокър асфалт,
завой с десен вираж и отрицателен наклон), за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, като, движейки се със скорост около 40 км/ч при критична 38.76 км/ч, загубил контрол над
управлявания от него автомобил, който поднесъл, преминал през лентата за
насрещно движение, напуснал пътното платно и ударил намиращия се край пътя С.А.М..
Деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вина небрежност-същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Същият е
бил длъжен да ги предвиди, защото допуснатите нарушения на ЗДП са предпоставки
за ПТП-той е бил наясно с конкретните условия и е следвало да подбере
скорост,която е съобразена с тях и му дава възможност да контролира МПС и да
спре.Могъл е да ги предвиди защото за всеки човек с нормален интелект нарушаващ
правилата за движение по пътищата е логично тези нарушения да доведат да
общественоопасни последици.Дори и да се приеме,че върху пътната настилка е
имало наслоена кал,той е трабвало да вземе предвид и този факт и също да
управлява със скорост която да му позволява да контролира автомобила си и да да
спре.
Неоснователно е възражението на
защитника на подсъдимия,че същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди,че
извън пътя ще има друго МПС и хора.Както бе изяснено, деецът е бил длъжен и е
могъл да предвиди,че управлявайки автомобил с неподходяща за конкретния случай
скорост и неконтролирайки го ще създаде опасност за движението.За него не е
задължително да предвиди къде точно на пътното платно или извън него има
препятствие.
Неоснователно е и възражението,че
деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.Само подсъдимият в обясненията си посочва,че е искал да помогне на
пострадалия,но е бил заплашен и прогонен от други лица.Свид.Е.М. твърди,че след
катастрофата той и свид.С.Й. са се опитвали и впоследствие след пристигане на
екип на ЦСМП са извадили пострадалия изпод джипа на подсъдимия,а последният
веднага след удара е слязъл от МПС и е избягал,като се е върнал едва след като
са дошли баща му и другите.Свид.С.Й. също сочи,че след удара подсъдимият е
слязъл от колата излязъл е на асфалта, побягнал е и се е обадил на баща си. И
двамата свидетели не отбелязват подсъдимият де се е опитвал да помогне на
пострадалия или да е бил гонен и запашван от някого.Както бе отбелязано по-горе в хода на досъдебното производство е изискана информация от Дирекция "Национална система 112",
Районен център – Монтана, за това от кого и кога е бил подаден сигнал за
настъпилото ПТП. Според полученият отговор, първият сигнал е бил подаден в
07.31,17 часа от мобилен телефон 0********* от лице, представило се като Е.С.. Информацията е бил предадена на ЦСМП – Плевен в 07.34,01
часа, ОДЧ на ОДМВР – Плевен в 07.34,13 часа и на ОЦ на РДПБЗН – Плевен в
07.37,57 часа. В 07.34,17 часа от мобилен телефон 0********* е бил подаден
втори сигнал от лице, представило се като Й. К.. В
07.35,10 часа от мобилен телефон 0********* е подаден трети сигнал от лице,
представило се като Л.К.. В 07.45,20
часа е регистрирано повторно повикване от мобилен телефон 0*********. От
горното е видно, че помощ на пострадалия е била оказана от екипите, изпратени
от първия постъпил сигнал, който не е бил подаден от подсъдимия, а от свидетеля Е.С.М..
Подс. Л.К. първо е
информирал баща си Й. К. за случая, който след това се е обадил на тел.112,
после сигнал е подал и подсъдимия.
Причина за извършване на престъплението
е несъобразяването от страна на подсъдимия с правилата за безопасност на
движението по пътищата.
При определяне на наказанието
което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него деяние съдът
съобрази отегчаващите и смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства.
В процесния случай не са налице
отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства,освен допуснатите две
нарушения на ЗДП довели до общественоопасния резултат,макар че следва да се
отчете,че загубата на контрол е резултат от движението с несъобразена скорост.
Налице са обаче многобройни
смекчаващи отговорността такива-чистото съдебно минало на дееца,младата му
възраст,фактът,че той не е наказван по административен ред за нарушения на ЗДП,
минималното нарушение на правилата осигуряващи безопасност на движението по
пътищата довело до общественоопасния резултат /подсъдимият е е движил със
скорост която е надвишавала критичната само с около 2 км/ч/.
В настоящия случай съдът
намира,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
най-лекото,предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.Ето защо
и на осн.чл.55,ал.1,т.1 от НК наказанието трябва да бъде определено под
най-ниския предел.Настоящата инстанция
счита,че наказание шест месеца лишаване от свобода е реципрочно на обществената
опасност на деянието и дееца и е законово и морално адекватно.
Това наказание обаче не следва да
бъде изтърпявано реално от извършителя.В конкретния случай са налице не само
формалните условия за прилагане на института „Условно осъждане”,посочени в
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК-наложено е наказание „Лишаване от свобода” за
срок до три години /а именно шест месеца/ и деецът не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер.Съществува и третата от предпоставките
аргументиращи приложението на посочения институт-съдът намира,че за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително той да изтърпи наказанието. Този извод се налага от
обстоятелството,че степента на обществена опасност на деянието и дееца е
сравнително ниска.Извършителят е млад човек,в началото на самостоятелния си
житейскки път,студент,без противообществени прояви.Престъплението предмет на
настоящето производство е случаен и изолиран факт в живота му.Ето защо съдът
счита,че изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок,през който деецът ще има възможност да демонстрира положително
отношение към установения в страната обществен ред.
Съобразявайки
отегчаващите и смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства,които бяха
подробно коментирани по-горе и предвид изразения извод,че при определяне на наказанието
следва да се вземат предвид многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства,както и на основание чл.343г от НПК подсъдимият следва да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок
от една година и шест месеца.
При този изход на процеса и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати разноски,както
следва:
-по
сметка на ПлОС разноски по делото в размер на 304.64 лева;
-по
сметка на ОД на МВР гр.Плевен разноски в размер на 313.90 лева;
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: