№ 11681
гр. С., 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110176431 по описа за 2024 година
Производството е образувано по ред на чл. 422 ГПК въз основа на искова молба на .
АД срещу А. Г. С., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 500 от КЗ за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 692.02 лева,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, във връ..а със застрахователна преписка по щета № . за настъпило
на 07.08.2019г ПТП в гр.., ведно със законна лихва за период от 02.10.2024 г. до изплащане
на вземането.
От името на щщцовото дружество се твърди, че на 07.08.2019г в гр. . на паркинга на .
ответникът, като водач на автомобил „.“ модел „.“ с рег. №., като извършва маневра
движение на заден ход, но не наблюдава пътя зад МПС и реализира ПТП с материални щети
с лек автомобил марка „.“, модел „.“ с рег.№ ., собственост на . , след което напуска мястото
на ПТП и не изчаква контролните органи. Сочи се, че за настъпилото ПТП е съставен
протокол за ПТП № .г., като поради това, че ответницата е напуснала ПТП протоколът е
подписан от свидетел – С.Г.С.. Твърди се, че след установяване на виновния водач, именно
на А. Г. С. бил съставен акт за административно нарушение. Поддържа се, че към датата на
ПТП за „.“ модел „.“ с рег. №. имало валидна застраховка „..“ при ищцовото дружество по
застрахователна полица № BG.. По отношение на увредения автомобил се подчертава, че е
действала застраховка „Каско“ при . ЕАД, по която след завеждане на щета било заплатено
обезщетение в размер на 667.02 лева. На основание чл. 411 КЗ от при . ЕАД била отправена
регесрна претенция за възстановяване на сума в размер на 682.02 лева, с включени в нея
ликвидационни разноски. Във връ..а с това при ищеца била образувана преписка по щета № .
и от . АД била одобрена за заплащане сумата от 682.02 лева, която била заплатена. Твърди
се, че ликвидационни разноски са в размер на 15 лева. Излагат се твърдения, че на ответника
1
е било изпратено писмо за заплащане на посочената сума, но и до настоящия момент същият
не я е заплатил. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба лично, но в срока по чл. 131 ГПК не
е подал отговор на исковата молба.
Ответникът не се е явил и в проведеното открито съдебно заседание, като не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно още във
връченото му разпореждане от 21.01.2025г изрично е разяснена възможността за
постановяван на неприсъствено решение.
Същевременно в проведено открито съдебно заседание на 27.05.2025г от
процесуалния представител на . АД е направено искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на .. „.“ АД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на 75 лева.
Претендира се присъждане на разноски и за исковото производство, като се иска
присъждане на сумата от 25 лева – заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По делото е представено доказателство за заплатената държавна такса в
исковото производство в размер на 25 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на
ищеца. По отношение на искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
настоящият състав приема, че предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм.
- ДВ, бр. 8 от 2017г/, съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото
лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава
максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското
2
възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на
това и съобразявайки, че по делото от страна на .. „.“ АД извършените процесуални
действия се изразяват единствено в подаване на искова молба и явяване на процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание, в рамките на което единственото
процесуално действие е било отправяне на искане за неприсъствено решение съдът счита, че
размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 50 лева. Ето защо в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 75 лева и за исковото производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ..
„.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „.“ № . срещу А. Г. С., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ул. „.“ ., че А. Г. С., ЕГН ********** дължи на .. „.“ АД, ЕИК ., на
основание чл. 500 от КЗ сума в размер на 692.02 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, във връ..а
със застрахователна преписка по щета № . за настъпило на 07.08.2019г ПТП в гр.., ведно със
законна лихва за период от 02.10.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 58336/2024 г., по
описа на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „.“ ., да заплати на .. „.“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сума в размер на 75 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сума в размер на 75 лева – разноски за заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3