О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 04.02.2021 г.
Кюстендилски окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание
от четвърти февруари
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
в. ч. гр. д. № 6
по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба
/жалба/, представляваща по естеството си частна жалба, депозирана от С.И.Т.,
ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, партер, чрез процесуалния представител по
пълномощие адв. А.В.А., срещу определение № 260058/29.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 1319/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил, по силата на
което съдът е прекратил производството по делото поради предприето от ищеца
оттегляне на предявения иск на основание чл.232 ГПК.
Частният жалбоподател –
ответник в първоинстнционното производство, обжалва постановеното от РС –
Кюстендил определение, релевирайки доводи за неговата неправилност. Аргументира
се, че доколкото с депозирания отговор е направила възражение за местна
неподсъдност на спора, то се поставяла под въпрос компетентността на съда да се
произнася по по-нататъшни въпроси по делото. Оспорва като процесуален пропуск
невръчването на препис от молбата, с която ищецът е заявил оттегляне на
исковата си претенция. Отделно изразява становище за неправилност на
обжалваното определение за прекратяване на делото, с довода, че в срока за
отговор е предявила насрещен иск, по който сезираният съд дължи произнасяне. По
изложените съображения поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и
връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, евентуално за изпращане на делото на местно компетентния съд, с оглед
направеното възражение за местна подсъдност.
Препис от жалбата е
връчен на насрещната страна, която не се е възползвала от правото да изрази
становище в законоустановения за това срок по чл.276, ал.1 ГПК.
При преценка на
основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:
Частната жалба е подадена
от страна с правен интерес, в предвидения от закона преклузивен срок и срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът я приема за неоснователна, по следните
съображения:
Кюстендилският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като прецени изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС - Кюстендил е образувано по искова молба подадена от Д.Е.Т. против С.И.Т., с която е заявено искане съдът да прекрати сключения между страните на 08.11.2014 г. в гр. Кюстендил, граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, като изрично е заявено, че не желае съдът да се произнася по въпросът за вината.
С разпореждане от 20.08.2020 г., съдът е разпоредил преписи от исковата молба и приложенията към същата да се връчат на ответната страна, давайки указания относно дължимите от ответника процесуални действия и правните последици при неизвършването им.
В нормативно регламентирания от разпоредбата на чл.131, ал.1 ГПК едномесечен срок за отговор и преди такъв да е депозиран от ответната страна, ищецът със заявление вх. № 260760/28.08.2020 г. е направил изявление за оттегляне на исковата молба за развод с довода, че със ответната страна са се сдобрили.
Районният съд с обжалваното в настоящото производство определение е уважил искането на ищеца, като е постановил прекратяване на образуваното пред него исково производство и е върнал исковата молба и приложенията към същата. За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че е надлежно сезиран от легитимирана в процеса страна с искане за прекратяване на производството поради оттегляне на предявения иск, което процесуално действие ищецът е направил до приключване на първото по делото съдебно заседание, което обстоятелство изключва необходимостта да се вземе предвид съгласието на ответника.
На 03.09.2020 г. ответната страна се е възползвала от законовата възможност и е депозирала писмен отговор по така предявения иск, като в срока за отговор е направила възражение за местна неподсъдност на спора, аргументирано с обстоятелството, че нейният постоянен адрес предопределя като местно компетентен Пловдивския районен съд. Ответницата по иска също така е депозирала и насрещна искова молба.
На 12.10.2020 г. пред РС – Кюстендил е депозирана частната жалба, инициирала настоящото производство, като районният съд с определение от 23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1319/2020 г. е оставил без разглеждане молбата за отмяна на постановеното от него определение №260058/29.08.2020г. и е изпратил частната жалба по компетентност на ОС – Кюстендил, след като с цитираното определение е уважил искането на ответната страна за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на *** лева.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Оттеглянето на иска представлява изявление на ищеца до съда, с което той се отказва от търсената с иска по висящия процес защита, и по този начин десезира съда от спора, като си запазва обаче направените от него правни твърдения, както и възможността да предяви същите с нов иск срещу същия ответник.
Оттеглянето на иска може да се направи винаги, докато делото е висящо. Когато това е направено до приключване на първото по делото съдебно заседание, за оттегляне на исковата молба, респективно предявеният с нея иск, не е необходимо съгласието на ответника съгласно изричната разпоредба на чл. 232, пр. 1 от ГПК.
Настоящият състав споделя изводите на първата инстанция. Налице е валидно десезиране на съда от разглеждане на предявените искове поради извършено валидно оттегляне на иска от ищеца по реда на чл.232 ГПК. Доколкото оттеглянето на иска е заявено преди приключване на първото съдебно заседание,
- 2 -
правилно първоинстанционният съд не е изискал становище по заявеното оттегляне от ответната страна, какъвто довод за порочност на обжалваното определение е заявен от частния жалбоподател.
За пълнота на изложението въззивната инстанция намира за нужно да уточни, че в закона липсва указателен или друг срок, в който съдът следва да се произнесе по направеното оттегляне по реда на чл. 232 от ГПК, като определянето на момента на произнасяне е обусловено от принципите за яснота относно предмета на делото, съответно – гарантиране правото на защита на страните, а също и бързина в процеса. При заявено искане по чл.232 ГПК, което е във фаза на процеса преди приключване на първото по делото съдебно заседание, дължимото процесуално действие от страна на съда е постановяването на определение за прекратяване на производството по делото, както е направил и районният съд. В тази връзка е несъстоятелно да се твърди, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по възражението за подсъдност и по предявения насрещен иск. Десезирането на съда, чрез оттеглянето на иска, води като последица прекратяване на производството пред сезирания съд, макар в същото да са се развили други процесуални действия, инициирани от насрещната страна. Не е процесуално допустимо съдът, който по искане на ищеца е десезиран от съдебния спор, да се произнася по направено от насрещната страна възражение за подсъдност, доколкото това процесуално действие е следствие от предявяване на исковата претенция и при оттеглена такава, съдът губи процесуалната си компетентност да се произнесе по него.
Освен всичко изложено , както бе посочено и по-горе разпореждането на съда по чл. 131 и сл. е постановено на 20.08.2020 г., определението, с което производството по делото е прекратено е постановено на 28.08.2020 г., а отговорът на ответницата е депозиран в съда на 03.09.2020 г., т.е. към момент, в който последващи процесуални действия от страна на съда по разглеждане на делото са недопустими.
Единствено в правомощията на районният съд е била възможността да отдели предявения насрещен иск в отделно производство, каквато законова възможност е регламентирана с нормата на чл.211, ал.2, изр.второ ГПК.
При изложените съображения обжалваното определение се приема за правилно, поради което следва да бъде потвърдено по реда на инстанционния контрол.
Воден от горното, съставът на Кюстендилския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260058/29.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1319/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: