Решение по дело №14/2019 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 119
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 5 септември 2019 г.)
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20193210100014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

..................                             5.08.2019 г.                             гр. Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд                           граждански състав

на девети юли през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар:М. Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева Гражданско дело № 14 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от М.И.Г. ЕГН********** против „Водоснабдяване и канализация“ АД, гр. Добрич, с която моли съда да отмени заповед №5339/26.11.2018 г. на директора на „Водоснабдяване и канализация“ АД, гр. Добрич като незаконосъобразна.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

Ответникът намира иска за неоснователен, а атакуваната заповед за правилна и законосъобразна, издадена при спазване на процесуалните правила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид наведените от страните възражения и доводи, прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че полага труд по трудов договор от 22.11.2016 г. първоначално като „технически организатор инкасо Балчик“, а от 10.07.2018 г. като ръководител „звено отчитане и фактуриране Изток“.

На 30.11.2018 г. му била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за  това, че в периода от 1.05.2018 г. до 22.10.2018 г. извършвал действия, с които нарушител трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на трудовите му задължения.

Ищецът намира атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за незаконосъобразна и немотивирана, неподкрепена с доказателства или с неверни такива. Заявява, че наложеното наказание е вследствие на влошено тенденциозно отношение от страна на П., като не уточнява какъв е за спора.

Материалноправното основание на иска е в нормите на чл. 357 ал. 1 от КТ.

От представените по делото преписи от трудовото досие на служителя става явно, че дисциплинарното наказание е наложено в резултат на извършени констатации, обективирани в доклад от 23.10.2018 г. на гл. инженер на ВиК Добрич – П.П.. Там се коментира констатираното нарушение на трудовата дисциплина и трудовите задължения на служителите в район Балчик, като по отношение на ищцата, П.П. обяснява, че се държала грубо, непристойно с него, в качеството му на временно изпълняващ длъжността „ръководител район Балчик.“. В последствие докладът продължава с твърдения относно злоупотреби със служебното положение и неизпълнение на служебните задължения на М.Г., като подробно се описват 5 случая, послужили като основание и за издаване на атакуваната заповед.

Така наведени са твърдения относно вземане на пари от абонати с цел неналагане на санкция за констатирани нарушения по използване на ВиК услуги, като според докладващия, ищцата се е представяла пред абонатите, че е в близки отношения с директора на Вик Добрич и че е сестра на кмета на с. Царичино. Твърди се също така, че М.Г. е съдействала за прикриване на манипулирани водомери. Според докладващия, ищцата е направила и друго нарушение като е разрешила неправомерно подчинения й Добромир Димитров С. да не отчита ежедневно събраните по време на инкасирането суми.

По отношение на процесуалноправната законосъобразност на атакуваната заповед:

Производството по установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание е строго формално, подчинено на определени императивни норми.

Така съобразно чл. 193 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша или поиска писмени обяснения от служителя.

От служителя са поискани обяснения, съгласно текста на закона, които явно са дадени, т.к. няма възражения в исковата молба в обратен смисъл и същите са коментирани в доклад на инж.П.П. от 22.11.2018 г., въпреки, че същите не са представени по делото от ответната страна.

По силата на друга императивна норма, чл. 194 от КТ, дисциплинарното наказание се налага в двумесечен срок от откриването му, но не по- късно от една година от извършването му.

По делото остана недоказано твърдението на ищеца за неспазване на този срок. Съобразно доклада на инж. П.П., откриването на нарушенията е станало на 22.10.2018 г., а дисциплинарното наказание е наложено със заповед от 26.11.2018 г., което прави възражението неоснователно. 

С оглед изложеното, съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при спазване на процесуалните правила.

По отношение на материалноправната законосъобразност на атакувания акт:

Разпоредбата на чл. 186 от КТ, постулира, че виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Тежестта да докаже съществуването на задължения, вменени на ищцата, които се твърди да са нарушени, е на ответника - работодател.

По делото бе представена длъжностна характеристика за позицията „технически организатор“, подписана от ищцата на 26.11.2016 г.(другата представена по делото длъжностна характеристика – л.70 от делото не се обсъжда от съда по делото предвид обстоятелството, че същата е съобщена на служителя след постановяване на атакуваната заповед). От нея съдът не може да направи обосновани и категорични изводи относно обстоятелството, че на ищцата са били вменени задълженията за смяна на водомери, респ. издаване на предписания за смяна на водомери, освен това, по делото ответникът не събра доказателства и за неправилна/незаканосъобразна смяна на водомерите, подробно описани в заповед № 5339#2/26.111.2018 г.; не се доказана приетата организация по отчитане на приходите и какво е вменено като задължение на ищцата за да се направи обоснован извод относно неизпълнение на задължение за упражняване на контрол върху отчетниците при събиране на приходи; не се установи и доказа по делото каква е организацията по въвеждане на данните  в системата на ВиК и дали въведените от ищцата данни въз основа на които е издава фактура са обективни.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, обстоятелството, че ответникът не проведе главно и пълно доказване на сочените правнорелевантни факти и обстоятелства, следва правният извод относно основателността на ищцовата претенция.

Наведените в заповедта нарушения, в по – голямата си част, съдът намира, че не може да се квалифицират като неизпълнение на трудови задължения (при липсата на доказване до приключване на делото), евентуално преценката е следвало да бъде осъществяват ли те състава на друго дисциплинарно или друг вид нарушение.

Ищецът претендира разноски, които следва да му се присъдят съобразно чл. 78 от ГПК.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №5339/26.11.2018 г. на директора на „Водоснабдяване и канализация“ АД, гр. Добрич, с която на М.И.Г. ЕГН********** *** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ АД, гр. Добрич да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Балчик сумата в размер на 80 лв.(осемдесет лева), представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ АД, гр. Добрич да заплати в полза на М.И.Г. сумата в размер на 300 лв.(триста лева), представляваща направените по делото съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

              СЪДИЯ: