№ 893
гр. С, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 202311101493... по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от Ц. А. П – А. искова
молба, насочена против „ДГ“, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните са били налични трудови правоотношения, породени от сключен
Трудов договор № 3/01.09.2021г., по силата на който е престирала труд в полза на
ответника на длъжност „учител“ с основно трудово възнаграждение в размер на
1260.00лв. Сочи се, че с подписани допълнителни споразумения размерът на трудовото
възнаграждение е увеличен бруто на 1750.09лв. Навеждат се доводи, че на 04.07.2023г.,
била извикана в кабинета на Директора И Т, която й връчила Предизвестие изх. №
.../04.07.2023г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 11 КТ във връзка с Наредба № 15/22.07.2019г., като бил определен срок на
предизвестието 30 дни, считано от 05.07.2023г. Релевират се съображения, че Заповед
№ .../21.08.2023г., с която трудовото правоотношение било прекратено е връчена на
ищеца на 29.08.2023г., той като била в болничен. Навеждат се доводи, че трудовото
правоотношение е прекратено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, като се излагат
съображения в тази насока. На следващо място се твърди, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган, в каквато насока са формулирани доводи. Оспорва се наличие на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, залегнало в чл. 328, ал. 1,
т. 11 КТ. Сочи се, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, в
частност с извършените от него действия по промяна на изискванията за заеманата от
ищцата длъжност, като се сочи, че други служители също не отговарят на променените
изисквания, но трудовото правоотношение с тях не е прекратено. На следващо място се
сочи, че след справка в НОИ се установило, че като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е вписано чл. 326, ал. 1, т. 6 КТ, такова било
индивидуализирано и във връчената на ищеца заповед от 29.08.2023г. Навеждат се
доводи, че във връзка с незаконното прекратяване на трудовото правоотношение
ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 10 500.54лв.
за период от шест месеца 06.07.2023г. – 06.01.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
се навеждат доводи за допустимост, но неоснователност на заявените претенции.
Твърди се, че процесното предизвестие № .../04.07.2023г., е връчено на ищцата при
отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, като предизвестието е за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Сочи
се, че в същия ден предизвестието е оттеглено, като е изготвено ново с изх. №
.../04.07.2023г., с посочено основание за прекратяване на трудовото правоотношение
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Сочи се, че уведомленията за оттегляне на първото предизвестие
и новото предизвестие са връчени при отказ, удостоверен с подписите на двама
свидетели, като на следващо място се сочи, че същите са изпратени на ищцата по
пощата по постоянен адрес, като пратката се е върнала като непотърсена. Релевират се
съображения, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ работникът не се ползва с предварителна защита по реда на чл. 333 КТ.
Навеждат се доводи за неоснователност на твърденията в исковата молба за
злоупотреба с права от страна на ответника, като се сочи, че директорът на детската
градина не е променял впоследствие изискванията за образование, а същите били
регламентирани в нормативен акт. Изложените са подробни съображения и за
твърденията, че директорът не е притежавал компетентност да прекрати трудовото
правоотношение. По изложените съображения се прави искане претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ответника е да докаже
пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно на
основание чл. 328, ал .1, т. 6 КТ.
С доклада по делото не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
01.09.2021г., по силата на сключен трудов договор № 3/01.09.2021г., между страните са
възникнали трудови правоотношения, по силата на които ищцата е престирала труд в
полза на ответника на длъжност „учител“, че работодателят на 04.07.2023г., е връчил
на ищеца Предизвестие изх. № .../04.07.2023г., за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, както и че евентуално
дължимият се размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 06.07.2023г. –
06.01.2024г. е 10500.54лв.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора и в приобщената по делото доказателствена съвкупност.
Наличието на трудово правоотношение намира опора в приложеното на л. 7 по
делото копие на Трудов договор № 3/01.09.2021г. и подписаните допълнителни
споразумения между страните.
Не се спори между страните, че копие от приложеното на л. 15 Предизвестие №
.../04.07.2023г. е връчено от работодателя на ищцата на 04.07.2023г., факт обявен за
безспорен и ненуждаещ се от доказване с доклада по делото.
Видно от съдържанието на предизвестието работодателят е изразил воля за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 328, ал.
1, т. 11 КТ – промяна на изискванията за заемане на длъжността „учител“, в частност
изискване на висше образование, специалност „висше предучилищна и училищна
педагогика“. В предизвестието е посочено, че ищцата не притежава
индивидуализираната специалност.
2
Спорен по делото е въпросът дали работодателят е оттеглил процесното
Предизвестие № .../04.07.2023г., дали е уведомил надлежно Ц. П – А. за това оттегляне
и дали е връчил на същата второто издадено Предизвестие изх. № .../04.07.2023г. /
копие л. 46 по делото/, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ.
В материалноправната разпоредба на чл. 326, ал. 4, изр. 2 и изр. 3 КТ е
законоустановена възможността работникът или служителят да оттегли отправено до
работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение като е
регламентирано, че „предизвестието може да се оттегли, ако работникът или
служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да
се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.“
Съгласно константната съдебна практика едностранното волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение, обективирано в предизвестие за
прекратяване, може да бъде оттеглено без съгласие на страната, до която е адресирано,
но единствено преди да е породило действието си, като след това то става
неоттегляемо. Това общо правило е възпроизведено в разпоредбите на чл. 326, ал. 4,
изр. 2 и 3 КТ, съгласно които работникът или служителят може да оттегли
предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това преди или
едновременно с получаването му. Прекратяването на трудовото правоотношение може
да бъде осуетено и до изтичането на срока на предизвестието, но със съгласието на
работодателя, а ако същото не бъде дадено, правоотношението се прекратява
поради изявеното от служителя желание, което по гореизложените аргументи е
неоттегляемо / в този смисъл Решение № 280 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1898/2015 г., IV г. о., и др./
Доколкото в материалноправната разпоредба на чл. 328 КТ не е предвидена
изрично възможността отправено от работодателя предизвестие да бъде оттеглено, по
аналогия в подобна хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. 2
и изр. 3 КТ.
От страна на ответника на л. 44 е приложено копие на Уведомително писмо,
изпратено от Директора на детската градина – И Т до ищцата, с която връченото на
последната Предизвестие № .../04.07.2023г. се оттегля.
От сканираното копие на системен бон /л. 44/ се установява, че на 10.07.2023г.,
тоест след датата на връчване на Предизвестие № .../04.07.2023г., ответникът е
изпратил по пощата издаденото „Уведомително писмо“ изх. ...9/04.07.2023г., но
липсват данни същото да е връчено на ищеца.
Дори да се приеме, че процесното „Уведомително писмо“ изх. ...9/04.07.2023г. е
връчено на ищеца при отказ, липсва изискуемото се по аргумент от чл. 326, ал. 4, изр.
3 КТ съгласие от работника за оттегляне на връченото й на 04.07.2023г. - Предизвестие
№ .../04.07.2023г., респективно последното не е оттеглено.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ трудовото
правоотношение се прекратява с предизвестие – с изтичането на срока на
предизвестието.
По изложената аргументация следва извода, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ с изтичане на срока на Предизвестие
№ .../04.07.2023г., а именно считано от 05.08.2023г.
Не е спорно по делото, а и в исковата молба се признава от ищеца, че на
29.08.2023г., и е връчена издадената от ответника Заповед за прекратяване №
.../21.08.2023г. /л. 16/. В процесната заповед като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Съгласно константната практика на ВКС когато трудовият договор се
прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към
3
който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на
изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а
не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която
има само декларативен характер / в този смисъл Решение № 9 от 11.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 264 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 1222/2015 г., IV г. о., ГК Решение № 559 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. ...50/2009 г.,
IV г. о., ГК /.
По изложената аргументация следва извода, че трудовото правоотношение е
прекратено между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ с изтичане на срока на
предизвестието на 05.08.2023г..
В т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017
г., ОСГК е прието, че основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл.
328, ал. 1, т. 11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън
тези за образование и професионална квалификация. В мотивите на тълкувателното
решение е застъпено становището, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ промяната
се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а
в другата хипотеза по т.11 – каквито и да са други професионални изисквания – трудов
стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за
образование и професионална квалификация, т.е. всички останали изисквания,
необходими за изпълнението на трудовата функция.
В случая видно от съдържанието на Предизвестие № .../04.07.2023г., трудовото
правоотношение е прекратено на основание промяна в изискваното образование, което
съгласно цитираното тълкувателно решение е основание за прекратяване по реда на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ, а не индивидуализираното основание – чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.
Така изложеното обуславя извода, че ответникът работодател е прекратил
незаконосъобразно трудовото правоотношение между страните.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи
за пълнота и следното: В Решение № 462 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 789/2009
г., III г. о., ГК е прието, че действително съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, когато
трудовия договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по
прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане
срока на предизвестието, а издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор
в такива случаи има само констативен характер. Независимо от това
съществуващото противоречие в посочените основания за прекратяване на
трудовото правоотношение в предизвестието и заповедта води до незаконност
на уволнението, доколкото за работника и служителя не съществува яснота на
какво основание договора му е бил прекратен за да защити правата си.
По изложената аргументация следва извода, че прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразно на още едно основание, доколкото във връченото
на ищеца Предизвестие № .../04.07.2023г., като основание за прекратяване е посочено
чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а във връчената Заповед № .../21.08.2023г., като основание вече
се сочи чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Така изложеното обуславя извода за основателност на претенцията с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.
Доколкото съдът достигна до такъв фактически и правен извод, както и предвид
обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено време, искът за
4
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
За основателността на претенцията в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно, че след прекратяване на трудовото правоотношение
между страните за периода от 06.07.2023г. – 06.01.2024г. е останала без работа и не е
получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението /Тълкувателно решение ... от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. .../2013 г.,
ОСГК/, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението, както и че размерът на дължимото се
обезщетение за процесните 6 месеца е 10 500.54лв.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че евентуално дължимият се на ищеца размер на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ за периода 06.07.2023г. – 06.01.2024г. е 10500.54лв. или 1750.09лв. на
месец.
Както се посочи по-горе в изложеното трудовото правоотношение е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ с изтичане на срока на предизвестието, а именно
считано от 05.08.2023г., респективно за периода преди тази дата 06.07.2023г. –
04.08.2023г., искът се явява неоснователен, доколкото ответникът не дължи на ищеца
обезщетение за оставане без работа.
От страна на ищеца в проведените две открити съдебни заседания се представа в
оригинал трудовата книжка на ищцата, като при извършената проверка се установи, че
считано от 01.11.2023г., Ц. А. П – А. е започнала работа на половин работен ден при
брутно трудово възнаграждение в размер на 500.00лв.
С оглед изложеното претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ се явява основателна за периода 05.08.2023г. – 31.10.2023г. за сумата от
4 945.91лв. /от които 1445.73лв. за м.08.2023г., считано от 05.08.2023г., 1750.09лв. –
за м.09.2023г., 1750.09лв. – за м.10.2023г./.
На основание чл. 225, ал. 2 КТ ответникът дължи на ищеца обезщетение за
останалата част от периода за разликата между трудовото възнаграждение получавано
на по-нископлатена работа в размер на 500.00лв. или обезщетение в размер на
1250.09лв. на месец.
За периода 01.11.2023г. – 06.01.2024г. дължимото се обезщетение определено по
реда на чл. 225, ал. 2 КТ след приспадане на получаваното от ищеца по-ниско трудово
възнаграждение е в размер на 2727.48лв. / от които 1250.09лв. за м. 11.2023г.,
1250.09лв. за м. 12.2023г. и 227.30лв. за м.01.2024г. до 06.01.2024г./
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ над уважената
част от 7673.39лв. до максимално предявения размер от 10 500.54лв. или за разликата
от 2827.15лв. се явява неоснователна.
Съдът намира за необходимо да посочи, че правилото на чл. 225, ал. 2 КТ се
прилага систематично във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Тоест, в чл. 225, ал. 2 КТ не е
предвиден отделен иск, а е предвидено правило как се формира размера на дължимото
обезщетение, когато след незаконното уволнение ищецът е започнал да работи при
друг работодател, но на по-ниско заплатена длъжност / в този смисъл Определение
...07 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2018 г., IV г. о., ГК /.
5
По разноските.
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски за адвокат в размер на 2 580.00лв., видно от приложения на
л. 6 договор за правна защита и съдействие, от които 780.00лв. – адвокатско
възнаграждение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 1800.00лв. –
адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ. Доколкото в договора е отразено, че уговореното възнаграждение е платено в
брой по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение 6/2013г., следва извода, че в тази
част договорът има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на
възнаграждението.
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е
предявена за сумата от 10 500.54лв., искът е уважен частично за сумата от 7673.39лв.,
като е отхвърлен, в частта за сумата от 2827.15лв. Както се посочи, за този иск е
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00лв. С оглед
уважената част ответникът дължи на ищеца по този иск възнаграждение в размер на
1315.37лв.
На следващо място ответникът дължи на ищеца и 780.00лв. – уговорено и
платено възнаграждение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В обобщение следва извода, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2095.37лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е сторил разноски за адвокат в размер на 800.00лв., като доколкото
не е посочено каква част от възнаграждението е по всеки от трите предявени иска,
съдът приема, че по всеки иск ответникът е уговорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 266.66лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
за адвокат за отхвърлената част на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ в размер на 71.79лв.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса в общ размер на 466.93лв. / по 80.00лв. за исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 306.94лв. – по иска с правно основание 344, ал.
1, т. 3 КТ./
Съдът намира за неоснователни възраженията за прекомерност, формулирани от
процесуалните представител на страните.
По аргумент от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението по исковата претенция с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ е 1345.04лв.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по претенцията с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по аргумент от чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения е 780.00лв., доколкото към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие от ищеца размерът на
минималната работна заплата е бил именно 780.00лв.
По изложената аргументация и след като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и обстоятелството, че по делото са проведени две открити
съдебния заседания, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Неоснователно се явява и възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на
същото по всеки от исковете е под минимума по Наредбата.
Водим от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на Ц. А. П – А., ЕГН **********, с адрес: гр. С, жк. „Л“, бл. ...,
извършено с Предизвестие изх. № .../04.07.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 11
КТ и Заповед за прекратяване № .../21.08.2023г., издадени от И Т – Директор на
ДГ..., БУЛСТАТ **********, с адрес: гр. С, р-н „И“, ул. „Б“ ....
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Ц. А. П – А., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност „учител“ в ДГ..., БУЛСТАТ
**********, с адрес: гр. С, р-н „И“, ул. „Б“ ....
ОСЪЖДА ДГ..., БУЛСТАТ **********, с адрес: гр. С, р-н „И“, ул. „Б“ ..., да
заплати на Ц. А. П – А., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 КТ сумата от 7673.39лв. – представляваща обезщетение, вследствие
незаконно уволнение, извършено с Предизвестие изх. № .../04.07.2023г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и Заповед за прекратяване № .../21.08.2023г., за периода
05.08.2023г. – 06.01.2024г. , от които 4 945.91лв. за периода 05.08.2023г. – 31.10.2023г.,
през който ищцата е останала без работа и 2727.48лв. за периода 01.11.2023г. –
06.01.2024г., през който е била в трудово правоотношение с по-ниско трудово
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. А. П – А., ЕГН **********, срещу ДГ...,
БУЛСТАТ **********, с адрес: гр. С, р-н „И“, ул. „Б“ ..., иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, в частта, за сумата от 2827.15лв. / разликата над
уважената част от 7673.39лв. до максимално предявения размер от 10 500.54лв./ -
обезщетение за оставане без работа за периода 06.07.2023г. – 04.08.2023г. и за периода
01.11.2023г. – 06.01.2024г., през който ищцата е работила на по-нископлатена работа,
като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, за сумата от 7673.39лв.
ОСЪЖДА ДГ..., БУЛСТАТ **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , да
заплати на Ц. А. П – А., ЕГН **********, сумата от 2095.37лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. А. П – А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на ДГ..., БУЛСТАТ **********, сумата от 71.79лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ДГ..., БУЛСТАТ **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 466.93лв.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок от датата на която съдът е постановил, че ще го обяви 24.01.2024г.,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7