Решение по дело №19/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2046/25.11.2019 година, град Б.,

 

          Административен съд – Б., в съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

           Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 19/2019 година.

 

          Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

          Образувано е по жалба „Б.“ ООД – Б. с ЕИК ********* и съдебен адрес *** жалбата адресът е сгрешен), против ревизионен акт № Р-02000217004**4-091-001/25.09.2018 година (РА) на ТД – Б. на НАП в частта, в която е потвърден с решение № 262/10.12.2018 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Б. (ОДОП) при ЦУ на НАП.  

          С потвърдената част от РА на жалбоподателя са определени задължения за данък върху добавената стойност – главница и лихви, както следва: за данъчен период октомври 2016 година в размер на 80 335,37 лева главница и 15 175,67 лева лихва и за март 2017 година в размер на 60 028,90 лева главница и 8 821,62 лева лихва. Определени са и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2016 година в размер на 272 278,61 лева главница и 41 071,98 лева лихва.

          В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА в частта, в която е потвърден с решението на решаващия орган. Описват се поотделно основните аргументи на администрацията за определяне на задълженията по доставките от всеки доставчик и се излагат доводи за опровергаването им. Изтъква се, че от ревизираното лице са представени всички необходими доказателства, а обстоятелството, че на неговите доставчици са извършени ревизии, приключили с констатации за отказ от признаване на право на приспадане на данъчен кредит, е неотносимо към спора. Изяснява се механизма на плащанията от получателя към доставчиците, както и извършените прихващания, и се твърди, че този начин на уреждане на задълженията не е незаконен. Сочи се, че закупените материали са били вложени в дейността на дружеството, а този факт не е проверяван от ревизионния екип. Описват се поотделно доказателствата, представени в ревизията от жалбоподателя, за обосноваване на реалността на доставките

          Иска се отмяна на потвърдената част от РА. Претендират се разноски.

          Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА – в потвърдената част. Представя преписката, участва активно в процесуалните действия по делото и депозира подробни писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          След преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема следното.

          Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

          Ревизионният акт отговаря на изискванията за форма.

          В ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. Извършени са множество насрещни проверки на трети лица, за резултатите от които са съставени съответните протоколи. Дружеството – жалбоподател е запознато с констатациите в ревизионния доклад (РД) и в РА и се е възползвало пълноценно от възможността да оспорва изводите на ревизионния екип и издателите на акта.

          В хода на ревизията на „Б.“ ООД е връчено уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК за определяне на основата за облагане с корпоративен данък за 2016 година по реда на чл. 122 от ДОПК (лист 1094 - 1095). След анализ на събраните доказателства  ревизионният екип е установил, че дружеството е спазвало изискванията на Закона за счетоводството – за хронологично отразяване на всички приходи и разходи за 2016 година. Затова, независимо от направения извод, че в счетоводството са били отразени документи, с които са документирани несъществуващи търговски операции, екипът е приел, че не е необходимо прилагането на чл. 122 от ДОПК и е продължил ревизията по общия ред. Дружеството не е уведомено надлежно за последващо възприетия подход, но неуведомяването му не съставлява процесуално нарушение. Напротив, извършването на ревизията по общия ред има по – благоприятен характер за ревизирания субект, защото по отношение на него не се прилагат специфичните норми на чл. 124 ал. 2 – 4 от ДОПК, установяващи оборима презумпция за вярност на констатациите в РА, задължение за деклариране на множество факти и обстоятелства, както и възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки по отношение на имуществото му по реда на чл. 121 от ДОПК.

          Компетентността на издателите на РА се установява от заповед № РД – 5/03.01.2017 година и заповед № РД – 1/02.01.2018 година на директора на ТД – Б. на НАП, както и от заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ревизията (ЗВР). Със заповедта на директора на ТД – Б. на НАП се определят органите, които могат да възлагат извършването на ревизии. Сред тях е и Г.Д.П. – началник на сектор „Ревизии“ в ТД – Б. на НАП. Съответно, вторият издател на РА – Е. К., старши инспектор по приходите – черпи компетентността си от ЗВР, с които е определена за ръководител на екипа, извършил ревизията (лист 36 – 39 и 1949 - 1987).

          Конкретното ревизионно производство многократно е било спирано и възобновявано.

          Започнало е със ЗВР от 29.06.2017 година, с която на дружеството е възложена ревизия за корпоративен данък за данъчен период 2016 година и за ДДС – за данъчните периоди септември 2016 – май 2017 година, със срок – два месеца от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 11.07.2017 година на електронната поща на ревизираното лице (лист 1949 - 1952).

          На 20.07.2017 година ревизията е спряна за срок до 20.10.2017 година, по молба от ревизираното лице. Дружеството е уведомено за спирането на 17.08.2017 година (лист 1953 - 1957).

          Със заповед от **.10.2017 година (първият работен ден след изтичане на срока за спиране), ревизионното производство е възобновено от органа, възложил ревизията. Предметният обхват на ревизията не е променен. Променен е единствено срока ѝ – до 15.12.2017 година (лист 1958 - 1959).

          На 04.12.2017 година, по искане от 04.11.2017 година, подадено от управителя на „Б.“ ООД,  ревизията отново е спряна със заповед на органа, който я е възложил. Спирането на ревизията е със срок до 25.12.2017 година (почивен ден). Заповедта е връчена на 04.12.2017 година (лист 1960 - 1963).

          Реално, срокът на разпореденото спиране е изтекъл на 28.12.2017 година (първият работен ден през 2017 година, след неработния 25 декември), на основание чл. 22 ал. 7 от ДОПК.

          На 29.12.2017 година ревизионното производство отново е възобновено със заповед на органа, възложил ревизията. Както и при предишното възобновяване, предметният обхват на ревизията не е изменен. Изменен е единствено крайния срок за провеждането ѝ  - 09.01.2018 година (лист 1964 - 1967).

          С нова ЗВР от 04.01.2018 година органът, възложил ревизията, е продължил отново срока на извършването ѝ до 08.02.2018 година, без да изменя предметния ѝ обхват. Съобщението за това изменение е получено от ревизираното лице на 18.01.2018 година (лист 1968 - 1971).

          С последваща ЗВР от 01.02.2018 година органът, възложил извършването на ревизията, е продължил за пореден път срока за извършването ѝ – до 08.03.2018 година. Тази заповед е съобщена на дружеството на 05.02.2018 година (лист 1972 - 1975).

          На 26.02.2018 година ръководителят на ревизионния екип е поискала от органа, възложил ревизията, спиране на ревизионното производство предвид наличието на друго ревизионно производство срещу същото лице (обуславящо изхода на настоящото). Искането е уважено и със заповед от същата дата – 26.02.2018 година – ревизията е спряна безсрочно, до приключване на другото производство. Спирането на ревизията е доведено до знанието на жалбоподателя на 07.03.2018 година (лист 1976 - 1980).

          С нова заповед от 09.07.2018 година ревизията отново е възобновена от началника на сектор в ТД – Б. на НАП, който я е възложил с първоначалната ЗВР, като е определен срок за приключването ѝ – 19.07.2018 година (лист 1981 - 1984).

          С последната ЗВР от 12.07.2018 година от органа, възложил ревизията, срокът на ревизията е продължен до 20.08.2018 година (лист 1985 - 1987).

          Ревизионният доклад (РД) е издаден на 27.08.2018 година в съответствие с нормата на чл. 117 ал. 1 от ДОПК.

          Съгласно чл. 114 ал. 1 – 2 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Когато заповедта за възлагане на ревизията е връчена по реда на чл. 143м, ал. 1 или чл. 269щ, ал. 3, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава. Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията.

          След като съпостави общата продължителност на сроковете,       през които на жалбоподателя е била извършвана ревизия: 11.07 – 20.07.2017 година, **.10 – 04.12.2017 година, 29.12.2017 – 26.02.2018 и 09.07 – 20.08.2018 година (общо 4 месеца и 26 дена), от една страна, а от друга нормите на чл. 114 ал. 1 – 2 от ДОПК, съдът констатира, че общата продължителност на ревизионното производство не е надхвърлила законоустановената, при която продължаването на ревизията е било възможно да се извършва само със заповеди на началника на сектор „Ревизии“ в ТД – Б. на НАП.

          Публичноправните задължения на дружеството, установени с РА за съответните данъчни периоди, са част от предметния и времеви обхват на ревизията по последователно издаваните ЗВР.

          С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че РА е издаден от надлежно оправомощени административни органи при спазване на изискванията за предметна и времева компетентност.

          По материалната законосъобразност на обжалваната част от РА, съдът приема следните фактическа обстановка и правни изводи.

          През ревизираните данъчни периоди регистрираното през 2005 година  „Б.“ ООД е извършвало като основна дейност изграждане на електроинсталации, търговия с електрооборудване, електроматериали и МПС, производство на електрически табла и строително – монтажни работи (СМР).  Дружеството е вписано в Камарата на строителите в България с удостоверения, според които е разполагало с капацитет за извършване на СМР за определени категории строежи. Отделно е било сертифицирано за изграждане на системи за електрозахранване, улично осветление и електрически инсталации. През ревизираните периоди за дейността си то е използвало производствени помещения в град Б. и е имало средна численост на персонала - 50 (петдесет) работници по трудово правоотношение. В хода на ревизията адресът на управление на дружеството е преместен от град Б. в град С.. Ревизираното лице притежава недвижими имоти на обща стойност (по баланс) 2 624 152,84 лева, както и машини, оборудване, стопански инвентар и МПС на обща (балансова) стойност  1 737 015,48 лева.

         

          По ЗДДС - в частта, потвърдена с решението на решаващия орган.

          При ревизията по ЗДДС на доставчици на „Б.“ ООД, ревизиращият екип е проверил реалността на доставките по фактури, издадени от „Т.К.Е.“ ЕООД с ЕИК ********* (ТКЕ), „л.“ ЕООД с ЕИК ********* (л.) и „Н.Ш.“ ЕООД с ЕИК 20102**11 (НШ). Макар и изложени поотделно, мотивите в РА и решението на решаващия орган (в потвърждаващата част) - за отказ за признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от дружествата, са идентични за всеки доставчик. Съдът счита за необходимо да обсъди поотделно – по доставчици - законосъобразността на констатациите, предвид разликите в предмета на доставките, данъчните периоди, в които са реализирани и лицата, които са ги осъществили. 

         

          ДДС - данъчен период октомври 2016 година

          При ревизията са проверени доставки по следните фактури, издадени от ТКЕ:

          фактура № 10…028/07.10.2016 година с предмет доставка конзолни и разклонителни кутии за гипскартон, мрежа и проводник, индивидуализиран по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение, с обща данъчна основа 43 562 лева и начислен данък 8 712,40 лева (лист 203);

          фактура № 00…088/03.11.2016 година с предмет доставка електрически проводници, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 34 797,65 лева и начислен данък 6959,53 лева (лист **9 стр. 2);

          фактура № 11…030/26.10.2016 година с предмет доставка на кабели, индивидуализирани по вид, сечение, максимално допустимо напрежение с обща данъчна основа 40 577,20 лева и начислен данък 8115,44 лева (лист 215);

          фактура № 40…026/31.10.2016 година с предмет доставка на електрически проводници, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 41 733 лева и начислен данък 8346,60 лева (лист 219 стр. 2);

          фактура № 00…086/03.10.2016 година с предмет доставка на 7 (седем) отделни позиции – разклонителни и конзолни кутии за гипскартон, електрически проводник, описан по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение, ПВЦ, кабелни канали с различно сечение и автоматични прекъсвачи с посочен ампераж, с обща данъчна основа 45355,40 лева и начислен данък 9071,08 лева (лист 211);

          фактура № 40…022/28.10.2016 година с предмет доставка на електрически проводници, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 50301 лева и начислен данък 10 060,20 лева (лист 279);

          фактура № 10…030/08.11.2016 година с предмет доставка на електрически проводници, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 27 730 лева и начислен данък 5 546 лева (лист 243 стр. 2);

          фактура № 00…087/24.10.2016 година с предмет доставка на електрически проводници, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид, кабелен канал и автоматични прекъсвачи с посочени технически характеристики, с обща данъчна основа 40 087,10 лева и начислен данък 8 017,42 лева (лист 207);

          фактура № 30…017/20.10.2016 година с предмет доставка на 6 (шест) отделни позиции стоки – проводници, ПВЦ кабелен канал, разклонителни и конзолни кутии за гипскартон (ГК), както и LED прожектори с обща данъчна основа 50 203,30 лева и начислен данък 11 040,66 лева (лист **1 стр. 2);

          фактура № 30…018/10.11.2016 година с предмет доставка на електрически проводници, индивидуализирани по вид, сечение и метраж с обща данъчна основа 36 998 лева и начислен данък 7399,20 лева (лист 247 стр. 2);

          фактура № 11…024/11.10.2016 година с предмет доставка на LED прожектори, кабелен канал и електрически проводници, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 53 306,20 лева и начислен данък 10 861,24 лева (лист 2** стр. 2);

          фактура № 00…090/15.11.2016 година с предмет доставка на девет позиции електрически проводници, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 50 618,20 лева и начислен данък 10 1**,64 лева (лист **5  стр. 2);

          фактура № 00…082/07.09.2016 година с предмет доставка на електрически проводник, описан по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение с обща данъчна основа 53 **1,05 лева и начислен данък 10 646,21 лева (лист 267);

          фактура № 11…019/12.09.2016 година с предмет доставка на LED прожектори, конзолни и разклонителни кутии за ГК, осветителни тела,  електрически кабели, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 54 980,70 лева и начислен данък 10 996,14 лева (лист 268);

          фактура № 30…011/19.09.2016 година с предмет доставка на автоматични прекъсвачи, електрически кабели, описани по метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 51 634,65 лева и начислен данък 10 326,93 лева (лист 198);

          фактура № 11…0**/26.09.2016 година с предмет доставка на десет позиции автоматични прекъсвачи и предпазители, описани по вид, сечение, единична цена максимално допустимо електрическо съпротивление за всеки вид с обща данъчна основа 48 309,73 лева и начислен данък 9661,95 лева (лист 194);

          За удостоверяване реалността на доставките ревизионният екип е изискал обяснения от ревизираното лице и доказателства от доставчика ТКЕ.

          От страна на „Б.“ ООД е представено писмено обяснение, към което са приложени документи, съпровождали съответните доставки – за всяка фактура поотделно – заявки, товарителници, стокови разписки и пътните листове, придружаващи стоката, извлечения от движението по банкови сметки на дружеството относно извършени плащания, както и тристранни протоколи за прихващане насрещни задължения между ревизираното лице, доставчика ТКЕ и съконтрахенти на ТКЕ (лист 186 - 260).

          Представени са заявки за материали, счетоводни справки, справки за недвижимите имоти, МПС и притежавани машини и съоръжения от „Б.“ ООД.

          За удостоверяване на реалността на доставката по фактура № фактура № 10…028/07.10.2016 година от ревизираното лице са представени заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, пътен лист, заповед за командировка, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 30.09 – 07.10.2016  година (лист 203 стр. 2 - 206).

          За удостоверяване на реалността на доставката по фактура № 0…088/03.11.2016 година от дружеството са представени заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 24.10 – 03.11.2016 година (лист **9 стр. 2 - 243).

          За удостоверяване на реалността на доставката по фактура № 11…030/26.10.2016 година от ревизираното лице са представени заявка за материали към доставчика, складова разписка, заповед за командировка, товарителница, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 18 – 26.10.2016 година (лист 215 – 219).

          За удостоверяване на реалността на доставката по фактура № 40…026/31.10.2016 година от търговеца са представени, като доказателства - заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, пътен лист и заповед за командировка, приемателно - предавателен протокол, и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 26 – 31.10.2016 година (лист 219 стр. 2 – 2**).

          За удостоверяване на реалността на доставката по фактура № 00…086/03.10.2016 година от ревизираното лице са представени заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 29.09 – 03.10.2016 година (лист 211 – 214).

          За удостоверяване на реалността на доставката по фактура № 40…022/28.10.2016 година от „Б.“ ООД са представени доказателства, идентични с доказателствата, представени за предходните доставки - заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, пътен лист, заповед за командировка, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 21 – 28.10.2016 година (лист 227 стр. 2 – **1).

          Реалността на доставката по фактура № 10…030/08.11.2016 година е удостоверена  от дружеството със заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, пътен лист, заповед за командировка, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 31.10 – 08.11.2016 година (лист 243 стр. 2 – 247).

          По доставката, оформена с фактура № 00…087/24.10.2016 година „Б.“ ООД е представило заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 13 – 24.10.2016 година (лист 207 – 210).

          За доставката с фактура № 30…017/20.10.2016 година към обясненията си дружеството е приложило заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 05 – 20.10.2016 година (лист **1 стр. 2 – **5).

          Реалността на доставката по фактура № 30…018/10.11.2016 година е удостоверена  от дружеството със заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати от периода 02 – 10.11.2016 година (лист 247 стр. 2 – 251).

          По отношение друга от проверяваните доставки – тази по фактура № 11…024/11.10.2016 година – ревизираното дружество е представило, както за другите доставки, заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати от периода 29.10 – 11.10.2016 година (лист 2** стр. 2 – 227).

          За доставката с фактура №  00…090/15.11.2016 година към обясненията си дружеството е приложило заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 07 – 15.11.2016 година (лист **6 – **9).

          Доставката по фактура №  00…082/07.09.2016  година е обоснована със заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 29.08 – 07.09.2016 година (лист 186 стр. 2 – 189).

          За реалността на доставката по фактура №  11…019/12.09.2016 година „Б.“ ООД е представило заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 30.08 – 12.09.2016 година (лист 190 стр. 2 – 193).

          За реалността на доставката по фактура № 11…0**/26.09.2016 година дружеството е представило на ревизионния екип заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 20.09 – 26.09.2016 година (лист 194 стр. 2 – 197).

          За доставката с фактура № 30…011/19.09.2016  година към обясненията си дружеството е приложило заявка за материали към доставчика, складова разписка, товарителница, заповед за командировка, пътен лист, приемателно - предавателен протокол и искане за последващо отпускане на приетите материални ценности от склада на получателя с дати 08 – 19.09.2016 година (лист 198 стр. 2 – 202).

          За доказване на реалността на доставките от ТКЕ, „Б.“ ООД е  представило тристранни протоколи за извършени прихващания на насрещни задължения между ТКЕ и ревизираното лице, от една страна и от друга - между ТКЕ и негови съконтрахенти, като са представени и доказателства за извършени банкови преводи на парични суми по протоколите от „Б.“ ООД към съконтрахентите на ТКЕ. Представена е хронология на счетоводните записи в счетоводството на „Б.“ ООД, което отразява взаимоотношенията му с този доставчик (лист 251 стр. 2 – 260).  

          За проверка на твърденията на ревизираното дружество, ревизионният екип е извършил насрещна проверка на доставчика ТКЕ. При проверката е установявано дали дружеството е издало на „Б.“ ООД процесните данъчни фактури, били ли са включени в дневника за покупки на ТКЕ и справка – декларация за съответния данъчен период, има ли разплащане между дружествата, за чия сметка и при какви условия е извършено транспортирането на  стоките, като изрично е посочено, че, ако е за сметка на „Н.Ш.“ ЕООД – трябва да се представят доказателства в тази насока (за наличие на автомобил, товарителници, пътни листове, приемателно – предавателни протоколи, както и сведения за физическото лице, което реално е превозило стоките). От своя страна, в писмено обяснение представляващият ТКЕ е описал фактурите, които са издадени на ревизираното дружество, приложил е доказателства за извършени плащания за част от доставките по банков път, а за друга част е представил тристранните протоколи, вече получени от „Б.“ ООД в хода на ревизията, като изрично е посочил и лицата (дружествата), към които „Б.“ ООД е правило плащания, за да прихване задълженията си към ТКЕ (1246 – 1248 и 1251). Към приложените фактури са представени екземпляри от приемателно – предавателни протоколи, съставени с „Б.“ ООД, извлечения от сметки за извършени плащания по банков път, извлечения от дневниците за продажбите на ТКЕ, за съответните данъчни периоди, както и оборотни ведомости на ТКЕ. По отношение на транспорта на стоките управителят Пердов изрично е обяснил, че той е бил извършван за сметка на клиента „Б.“ ООД и не е представил изисканите му доказателства за транспорт от „Н.Ш.“ ЕООД. За установените обстоятелства от НАП е съставен протокол за извършената проверка, в който е посочено, че издадените фактури са били включени в дневника за продажби на ТКЕ с получател „Б.“ ООД (лист 1252 – 1301 и 1244 - 1245).

          За установяване на техническите и персоналните възможности на доставчика ТКЕ да достави фактурираните количества стоки, от ревизионния екип е приобщен към материалите по ревизията протокол от 18.11.2016 година за извършено посещение на адреса, на който се е намирал обекта – склад на ТКЕ и от който е следвало да бъде натоварвана стоката за получателя „Б.“ ООД. При това посещение е констатирано, че обектът, разположен в град В., булевард „П.“ № **, не се използва от ТКЕ, а се използва от трето лице – отново търговско дружество (лист 1821).

          Отделно, ревизионният екип е приложил издаден ревизионен доклад по ревизия, извършвана на ТКЕ, както и решение на директора на дирекция ОДОП – В. при ЦУ на НАП във връзка с оспорването на ревизионен акт по ЗДДС на същото дружество - за сделки по доставка на стоки от негови съконтрахенти (лист 1822 стр. 2 - 1849).

          Като са съпоставили доказателства, събрани в ревизията при насрещната проверка на доставчика, доказателствата, представени от ревизираното лице и доказателствата за персоналния и материален капацитет на ТКЕ да достави стоките, които са фактурирани, издателите на РА са отказали признаването на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от ТКЕ и са установили задължения за ДДС на „Б.“ ЕООД за тези доставки поради липса на реалност. Те са приели, че ТКЕ не е представило доказателства, че действително притежава фактурираните количества електроматериали, че не е представило доказателства за осчетоводяване на фактурите за продажби в приходите и начисляване на дължимия ДДС. Приели са че при посещение на декларирания обект, от който се извършват продажбите, е установено, че такъв не съществува, че дружеството няма назначени лица по трудов договор, а стокооборотът, който декларира е твърде голям. Приели са, че е налице е основателно съмнение, че получените доказателства са съставени за целите на ревизията с цел да се покаже извършено плащане във връзка с фактурите, издадени на „Б.".

         

          При административното обжалване на РА решаващият орган е потвърдил в частта по ЗДДС (лист 34) констатациите на ревизионния екип единствено по отношение на фактури, издадени от ТКЕ на „Б.“ ООД през данъчен период октомври 2016 година: фактура № 10…028/07.10.2016 година, фактура № 11…030/26.10.2016 година, фактура № 40…026/31.10.2016 година, фактура № 00…086/03.10.2016 година, фактура № 40…022/28.10.2016 година, фактура № 00…087/24.10.2016 година, фактура № 30…017/20.10.2016 година,  фактура № 11…024/11.10.2016 година.

          Общият размер на данъчната основа по тези фактури е 371 125,20 лева, а размерът на дължимия ДДС – 74 225,04 лева. Предмет на доставките по тези фактури са били електроматериали.

 

          С РА, при ревизията е извършена и проверка на реалността на доставките от „л.“ ЕООД по следните фактури:

          фактура № 00…513/01.09.2016 година с предмет на доставка наем на скеле по договор  с данъчна основа 25 650 лева и начислен данък 5 130 лева (лист 169);

          фактура № 00…516/25.10.2016 година с предмет на доставка аванс за изработка на дограма  с данъчна основа 4 166,67 лева и начислен данък 833,33 лева (лист 175 стр. 2);

          фактура № 00…517/03.10.2016 година с предмет на доставка наем на скеле по договор, наем мобилна ограда  тип М800 – платна и наем на мобилна ограда тип М200 - решетъчна  с данъчна основа 26 385 лева и начислен данък 5 277 лева (лист 169);

          фактура № 00…521/01.11.2016 година с предмет на доставка наем на скеле по договор, наем мобилна ограда  тип М800 – платна и наем на мобилна ограда тип М200 - решетъчна с 26 385 лева и начислен данък 5 277 лева (лист 170).

          От ревизираното лице е поискано да установи фактическото предаване на наетите вещи и извършване на услугата, която е заплатена в аванс. За доказване на извършените доставки от дружеството са представени договор за наем на строително оборудване (строително скеле тип „ЛРСП - 40“ – рамково) от 30.08.2016 година и приложение № 1 към него, съдържащо ценоразпис на всеки от компонентите на скелето; приемателно – предавателен протокол от 01.09.2016 година, в който е описано състоянието на скелето и анекс № 130.09.2016 година, с който договорът за наем е допълнен като под наем са отдадени ограда тип „М800“ – плътна и „М 200“ – решетъчна. За договорното отношение, във връзка с което е заплатен аванс за изработка на дограма, не са представени доказателства, не са направени и изявления по какъв повод и при какви условия е възложено изработването на дограмата. Представени са доказателства за заплащане на фактурираните услуги по банков път (лист 170 стр. 2 – 173 стр. 2 и 177 стр. 2 - 180).

          Предвид информацията, получена от ревизираното лице, екипът е извършил насрещна проверка на доставчика л.. За доставките, оформени с цитираните фактури, е изискана информация за липсата/наличието на писмен договор за наем на строително оборудване, за начина на приемане и предаване на скелето, както и за транспортирането му след предаването от доставчика. Изискана е информация за начина на осчетоводяване на доставките при л.. При извършената насрещна проверка е констатирано, че дружеството е било регистрирано по ЗДДС през 2011 година и дерегистрирано на 25.11.2016 година, включило е в дневника си за продажби доставките към „Б.“ ООД, уведомено е по електронен път за извършваната насрещна проверка, но в законоустановения срок не е представило изисканите доказателства. Допълнително, към материалите по ревизията екипът е присъединил (по писмо, получено от ОД – Б. на МВР) сведение от кмета на село Топчийско, община Руен, където е постоянния адрес на Х.Ш.Х.- управител на л., че Х. не пребивава на посочения адрес и няма данни кога и къде може да бъде открит (лист 1430 – 1437 и 1940 стр. 2).

          При така установените обстоятелства, с РА на получателя „Б.“ ООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от л..

         

          В хода на административното обжалване решаващият орган е потвърдил РА в частта по ЗДДС за октомври 2016 година, поради което в обхвата на ревизията – при обжалването на акта пред съда -  са останали следните фактури, издадени от л. през октомври 2016 година: фактура № 00…517/03.10.2016 година с предмет на доставка наем на скеле по договор, наем мобилна ограда  тип М800 – платна и наем на мобилна ограда тип М200 - решетъчна  с данъчна основа 26 385 лева и начислен данък 5 277 лева и фактура № 00…516/25.10.2016 година с предмет на доставка аванс за изработка на дограма  с данъчна основа 4 166,67 лева и начислен данък 833,33 лева.

         

          Така общият размер на дължимия данък за данъчен период октомври 2016 година е определен от решаващия орган на общо 80 335,37 лева главница (като сбор от данъка, отказан по доставките от ТКЕ и л.), а върху него е изчислена и дължимата лихва – 15 175,67 лева.

         

          ДДС - данъчен период март 2017 година

          С РА е извършена и проверка за реалността на множество доставки от „Н.Ш.“ ЕООД (НШ) към ревизираното лице. Проверени са 181 (сто осемдесет и една) доставки, които са оформени с фактури, изрично описани в РД с номер, дата на издаване, предмет на продажбата, данъчна основа и начислен ДДС. Предметът на доставките е материали за строителството – греди, мазилки, лепила, бои, платна, ПВЦ и алуминиева дограма, вентилируема фасада, електроматериали, грунд, LED лампи, тухли, и др.

          От „Б." ООД е изискано да представи доказателствата, с които разполага за установяване реалността на доставките от НШ. В отговор от ревизираното лице са представени рамков договор за покупко - продажба на стоки от 01.09.2016 година, а към всяка фактура поотделно - заявки, приемателно - предавателни протоколи, складови разписки за приети материали на склад от получателя, искания за отпускане на материали от склада на получателя, в които е записано за кой обект ще бъдат вложени материалите. Представени са товарителници за превоз, от които екипът е установил, че транспортът на стоката е извършван периодично за сметка на „Б." ООД. Констатирано е, че МПС, посочени в товарителниците и пътните листи, са собственост на ревизираното дружество. Представени са копия на заповеди за командировка на шофьорите на автомобилите, които са подписали и приемателно – предавателните протоколи по доставките от НШ. Ревизионният екип е констатирал, че всички искания за отпускане на материали от склада на получателя са подписани от Данчо П., независимо от обстоятелството, че приемателно - предавателните протоколи и складовите разписки, съставяни по съответните доставки, са подписани с получател Д. Д. или Е. Д., от страна на „Б.“ ООД, а от страна на НШ – от името на Н. Г.. За извършените плащания по доставките са представени извлечения от интернет банкиране по сметка на ревизираното лице в „ОББ“ АД и „ПИБ“ АД, от които е установено периодично превеждане на средства по сметка на НШ с посочено правно основание – номера на съответната фактура. Представен е и тристранен протокол за прихващане на задължения от 29.05.2017 година, съставен между „Б.“ ООД, НШ и  (лист 435 - 940).

          За реалността на фактурираните доставки е изискана информация и от доставчика НШ. По всяка от издадените фактури е поискано да бъде посочено дали е включена в дневника за продажби на дружеството, извършено ли е плащане по фактурата и ако да – по какъв начин. Изискана е информация за транспорта на доставените стоки с изрично посочване на съответното транспортно средства, водача и документите, които са съпътствали превоза. В отговор на искането, от управителя на доставчика са представени заверени копия на издадените фактури, извлечения от банковата сметка на дружеството, удостоверяващи получените плащания, хронологичен счетоводен регистър за счетоводните записвания по фактурите, издадени към „Б.“ ООД, извлечение от главната книга на доставчика. Направено е и изрично изявление, че транспортът е бил за сметка на получателя (лист 1451 стр. 2 и 1440 - 1475).

          От ОД – Б. на МВР е извършена проверка на доставчика НШ, в рамките на която от управителя на дружеството е получено писмено обяснение, препратено на ревизионния екип. В обяснението („сведение“), дадено пред служител на МВР, наред с данни за предходната дейност на дружеството и проблемите, свързани с нея, управителят Н.Г.е посочил, че „Б.“ ООД е основен търговски партньор на НШ, че основната дейност на търговеца се е извършвала от назначен мениджър, както и че е упълномощил като свой консултант С. И.. Това сведение е надлежно присъединено към материалите по ревизията с протокол от 27.07.2018 година, съставен главен инспектор в НАП, член на ревизионния екип (лист 1940 и 1819 - 1820).

          Допълнително, при извършена проверка в системата на НАП не е открита информация за търговски обект, в който НШ извършва дейността си. Констатирано е, че по банковите сметки на НШ за част от данъчните периоди сумите, постъпили от „Б." веднага са били теглени от И. Л. Ч.. Установено е, че в периода януари – май 2017 година основен доставчик на НШ са били „Билдстрой - техноинженеринг" ЕООД, „Бошнаков“ ООД и „Елкабел“ АД, а доставчикът НШ е имал назначен един служител от януари 2017 година – И. Ч..

          При така събраните доказателства ревизионният екип е приел, че фактурите от НШ са издадени, без да са извършени фактурираните доставки, защото НШ не е представило доказателства, че действително притежава фактурираните количества материали, че е осчетоводявало фактурите и е начислявало дължимия ДДС. Дружеството не е имало назначени лица по трудов договор които да работят в склад, а стокооборотът, който е декларирало, е приет за твърде разнообразен. Направен е анализ на документите, с които е удостоверявано транспортирането на стоките – дати на издаване, печати, подписи и лица, посочени като водачи на МПС. Констатирано е, че подписите в приемателно -предавателните протоколи са положени от името на Н. Г., като представляващ НШ, а по обясненията му с търговската дейност на дружеството се е занимавал мениджър. Съпоставени са резултатите от предходно извършена ревизия на НШ за периода ноември – декември 2016 година и е установено, че за доставки на материали от "Билдстрой – техноинженеринг" ЕООД към НШ е отказано право на приспадане на данъчен кредит поради недоказаност на доставките, т.е. стоките, продадени от НШ на ревизираното лице, са без установен произход.

 

          При обжалването на РА по административен ред, решаващият орган е потвърдил принципно всички констатации на ревизионния екип по отношение на доставките от НШ, но е редуцирал броя на фактурите, по които е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит предвид периодите, за които е потвърдил акта – в частта по ЗДДС. Специално за доставките от НШ решаващият орган е потвърдил РА - в частта за данъчен период март 2017 година по следните фактури: фактура № 10…095/01.03.2017 година с данъчна основа 4 683 лева и ДДС – 936,60 лева;  фактура № 10…096/06.03.2017 година с данъчна основа 1220,35 лева и ДДС – 244,07 лева; фактура № 10…097/08.03.2017 година с данъчна основа 36713,33 лева и ДДС – 7342,67 лева; фактура № 10…098/09.03.2017 година с данъчна основа 40749,19 лева и ДДС – 8149,84 лева; фактура № 10…099/13.03.2017 година с данъчна основа 17204 лева и ДДС – 3440,80 лева; фактура № 20…036/14.03.2017 година с данъчна основа 6904,40 лева и ДДС – 1380,88 лева; фактура № 20…037/15.03.2017 година с данъчна основа 4 683 лева и ДДС – 936,60 лева; фактура № 20…038/16.03.2017 година с данъчна основа 57007,61 лева и ДДС – 11401,52 лева; фактура № 20…039/17.03.2017 година с данъчна основа 16393 лева и ДДС – 3278,60 лева; фактура № 20…040/20.03.2017 година с данъчна основа 14414,50 лева и ДДС – 2882,90 лева; фактура № 10…0101/21.03.2017 година с данъчна основа 2036,48 лева и ДДС – 407,30 лева; фактура № 10…0102/24.03.2017 година с данъчна основа 822,12 лева и ДДС – 164,42 лева; фактура № 20…041/24.03.2017 година с данъчна основа 14679 лева и ДДС – 2935,80 лева; фактура № 10…103/28.03.2017 година с данъчна основа 4009,59 лева и ДДС – 801,92 лева; фактура № 10…104/30.03.2017 година с данъчна основа 3164,16 лева и ДДС – 632,83 лева; фактура № 10…106/30.03.2017 година с данъчна основа 8929,62 лева и ДДС – 1785,92 лева; фактура № 10…105/31.03.2017 година с данъчна основа 14 052,90 лева и ДДС – 2810,58 лева и фактура № 10…107/31.03.2017 година с данъчна основа 52478,27 лева и ДДС – 10495,65 лева.

          Предмет на доставките по цитираните фактури са били електроматериали и строителни материали. Общият размер на данъчната основа по тези доставки е определен на 300 144,52 лева, а общият размер на дължимия ДДС – 60 028,90 лева.

          Именно този размер на данъка, по доставките от НШ към „Б.“ ООД е посочен като задължение на ревизираното лице за данъчен период март 2017 година в решението на решаващия орган. Върху главницата от 60028,90 лева е изчислена и лихва в размер на 8 821,62 лева.

 

          В хода на ревизията е извършено изследване на начина, по който са били извършвани доставките, фактурирани на „Б.“ ООД от ТКЕ и НШ. За целта от „Б.“ ООД е изискана информация за товарните автомобили, с които са били осъществявани доставките, адресите, от които са били доставяни стоките и лицата, представляващи доставчиците, с които реално се е осъществявал контакта за съответната доставка . Такива сведения са изискани и от водачите, посочени по пътните листове и заповедите за командировка – Д. Д. и Д. П. (лист 1569 - 1574).

          В отговор на исканията за представяне на писмени обяснения, водачът П. е представил обяснение. В него той е посочил, че е назначен в „Б.“ ООД на длъжност автомонтьор, като през периода септември 2016 – май 2017 година е управлявал „всякакви МПС, собственост на фирмата“. П. е заявил, че през този период е пътувал до В. с два автомобила ивеко с посочени регистрационни номера, за да превозва строителни материали и електроматериали. Стоките са били товарени от складове, а водачът не е контактувал предварително с представители на доставчиците НШ и ТКЕ. При приемане на стоката, той е подписвал складови разписки, като представител на получателя, а при пристигане в Б. ги е предавал на ръководителите на съответните технически обекти, затова се е разписвал и като „отпуснал“ в исканията за отпускане на материални ценности, приложени към фактурите (лист 1575).

          За изясняване на движението на получените стоки след пристигането им в град Б., от ревизираното лице са представени доказателства за търговски правоотношения с трети лица по извършването на СМР, в това число и свързани с изграждането на електроинсталации и електрически мрежи. Представени са договори с „Планекс Б.“ ООД, „Темп инвест“ ЕООД, „Водоканалстрой“ ЕООД, „Захаро“ ООД, „Б. тауър“ ЕООД и Община Б.. Приложени са декларации за съответствие на вложени строителни материали, протоколи за установяване завършването и заплащането на СМР, фактури, издадени от „Б.“ ООД за извършените работи по договорите и доказателства за превеждане на фактурираните суми (лист 1582 - 1818).

          В съдебното производство, за изясняване на фактите по доставките към „Б.“ ООД, са допуснати и разпитани четирима свидетели – Данчо П., Д. Д., И. Ч. и С. И.. Изготвени са и две експертизи – техническа и счетоводна (лист 2012 – 2031 и 2047 - 2065).

          Свидетелят П. сочи, че работи в дружеството – жалбоподател от 2005 година като автомонтьор, като едновременно с това е съвместявал и функциите на шофьор на леки и товарни автомобили (разполагайки с право да управлява МПС в категории „С“, „D“ и „Е“), както и приемчик в склада на „Б.“ ООД. П. си спомня, че през 2016 година е извършвал доставки от третите лица ТКЕ и НШ като разграничава видовете стоки, които е получавал от едното и от другото дружество, от името на работодателя си, както и лицата, с които е контактувал.

          Той заявява, че доставките от ТКЕ са били предимно електроматериали (кабели, осветителни тела, прожектори, автоматични предпазители…). Сочи, че доставките във В. са били извършвани от адрес – град В., бул. „П.“ № **, на който се е намирал магазин и разположено под него складово помещение, чиято квадратура не е в състояние да възпроизведе със сигурност. За доставките от ТКЕ реално е контактувал със С.И.и „съпругата му К.“ (управител на ТКЕ). Получават от тях приемателно – предавателни протоколи със складови разписки, проверявал стоката, която товари, а при големи количества материали е бил подпомаган в товаренето от други лица, осигурени от доставчика („наемаха 2 – 3 души за товаренето, както и аз съм помагал за товаренето“). П. поддържа, че е подписвал приемателно – предавателни протоколи  и връщал един екземпляр на ТКЕ. На контролни въпроси от съда за изясняването на неговата компетентност – как се е ориентирал какво точно товари (за да го проверява по разписките), свидетелят се позовава на спецификации и етикети върху опаковките, които са придружавали стоката. Споменава за случаи, при които е товарил по – обемисти и тежки стоки от открита площадка на доставчика в квартал „А.“ на град В., като обяснява, че за тях е било използвано краново устройство, с което е бил снабдено съответното МПС, използвано от него. Описва документите, с които е пътувал за доставките („пътен лист, товарителница и командировъчно“), отрича да е разписвал фактури, но сочи, че е предавал „пликове“ от единия управител на другия управител на дружествата. Относно механизма на разтоварването на стоката и приемането ѝ в град Б. – заявява, че то е било извършвано в складовата база на „Б.“ ООД в Б., от работници на жалбоподателя, а стоката е била заприходявана от него, съответно изписвана пак от него – по искане (устно или писмено) от техническите ръководители на съответните обекти, на които е работило дружеството. За доставките от НШ свидетелят П. поддържа, че е извършвал транспорт на, предимно, строителни материали (греди, кофражни платна, фаянс, теракота, мазилки, лепила…), както и на електроматериали. За получаването са били изготвяни същите документи (приемателно – предавателни протоколи и складови разписки), както при доставките от ТКЕ. Като представител на НШ, с когото е контактувал непосредствено, сочи „И.“ и впоследствие - Н.Г.(управителя на НШ), а като място, от което се е извършвало товаренето в град В. – „база, където имаше много контейнери“, до която е бил заведен непосредствено при първото си посещение за този доставчик. П. описва как са били опаковани стоките, които са били товарени (палети, торби, баки, кашончета) и заявява, че за по – тежките товари там е бил използван мотокар, заплащан от доставчика („заплащаше му се определена сума на палет и те му плащаха, за да товарим“).

          На подробния разпит от страна на процесуалния представител на ответника, свидетелят твърди, че в повечето случаи при доставките от ТКЕ е присъствал С. И., а съпругата му, понякога е отсъствала. Не си спомня И. или И.а да са подписвали документи по доставките в негово присъствие, той като всички документи са му били предавани подписани от името на доставчика. Описва кои автомобилите на „Б.“ ООД е управлявал при доставките от ТКЕ и НШ и кои от тях са били снабдени с подемни устройства за пренасяне на тежки товари. Изяснява техническата си грамотност да се ориентира в отделните видове кабели, които е товарил и се позовава отново на етикетите върху стоките.

          Свидетелят Д. Д. заявява, че е извършвал доставки за „Б.“ ООД от НШ и ТКЕ. Посочва същия адрес на булевард „П.“ за доставките от ТКЕ, разпознава „С.“ и съпругата му „К.“ като лица, с които е контактувал и описва механизъм на товаренето, съвпадащ с този, описан от П. – лично от него, „С.“, „К.“ и наети хора. Реалното съдържание на доставките е проверявал по предоставените му складови разписки и приемателно – предавателните протоколи като отново се позовава на етикетите върху опаковките на отделните артикули.  За доставките от НШ описва видовете стоки, които е получавал – строителни материали, кабели, проводници, лепила, „дограми разни“, дървен материал. Заявява, че транспортирането на стоките е било извършвано с транспортни средства на „Б.“ ООД и описва кое от тях е имало краново устройство. Припомня си, че за доставки от ТКЕ е пътувал и до квартал „А.“ на град В., без точен спомен какво точно е товарил („…точен спомен нямам, там товарех кабел, навит на барабан“). Д. поддържа, че документите, придружаващи стоката, са били подписвани от С. и понякога от съпругата му, като основно С. е присъствал при доставките. Д. предавал документите, придружаващи товара, на служител на работодателя му (Д. П. – „началник на базата“), който е приемал материалите. Относно доставките от НШ Д. твърди, че те са били извършвани от контейнери, разположени на тоВ. площадка, която той определя като „тоВ. гара“ (различна от железопътна гара). В зависимост от вида на стоките, той изтъква, че някои от тях са се намирали в товарни контейнери, а други в палети. Като лице за контакт от страна на НШ посочва „И.“.

          Свидетелят И. Ч. заявява, че е работил за НШ като мениджър, занимаващ се с продажбите към потенциални купувачи. За взаимоотношенията на НШ с „Б.“ ООД поддържа, че НШ е доставяло на ревизираното лице строителни материали и електроматериали, като стоката се е съхранявала в контейнери в товаро – разтоВ.та зона във В.. И. Ч. описва механизма на доставките като започва с получаване на заявка от получателя (по имейл, телефон или лично от управителя З.), която той е оформял като заявка и приемателно – предавателен протокол, проверявал е наличността на заявените стоки с управителя на НШ и - ако нещо е липсвало по заявката – е правил поръчка. Ч. отрича да е имало случай автомобил от „Б.“ ООД да пристигне и да не може да бъде изпълнена заявката, защото всичко се е съгласувало предварително между дружествата. Свидетелят твърди, че от страна на получателя са пристигали превозни средства с подемни устройства, а по – леките материали са били товарени на ръка. Спомня си, че освен крановете на камионите в базата е имало на разположение мотокар, който е товарел стоки срещу заплащане, но не може да си спомни дали от страна на НШ мотокарът е бил наеман, за товарни операции по доставките към „Б.“ ООД. Описва (приблизително) големината на по – тежките артикули. Ч. отрича да се е занимавал с фактурирането на доставките, като обяснява, че тази част от дейността е била извършвана от управителя на НШ – Г.. Сочи, че с Г. е бил запознат от С. И..

          С.И.заявява, че ТКЕ е продавало на „Б.“ ООД всякакви видове стока, свързана със строителството, но основно е доставяло електроматериали. И. посочва обектите на ТКЕ, от които е била извършвана търговската дейност на дружеството – магазинна и складова част на булевард „П.“ № ** в град В. и открита площадка в квартал „А.“ (и двата обекта са били наети). Поддържа, че транспортът на стоките е бил извършван с превозни средства на получателя  („син Мерцедес и още две бели Ивеко“). Свидетелят твърди, че съпругата му е разписвала документите, придружаващи вещите, той е следял за физическото предаване на самите стоки, като понякога е помагал с личен труд, а е наемал и почасово работници. И. заявява, че към края на 2016 година (декември) дейността на ТКЕ е била преустановена, защото дружеството се е преместило в С., а той е свързал управителя на НШ с разпитания И. Ч.. И. сочи, че част от материалите, които са останали към края на дейността на ТКЕ и са които не е бил намерен клиент, са били закупени от Н.Г.(НШ). На контролни въпроси от процесуалния представител на ответника свидетелят изтъква, че продаваните материали (кабели) са били с различен метраж, а тези с по - голямо сечение – навити на макари, описва съдържанието на надписите върху етикетите, с които са били обозначавани отделните видове стоки и поддържа, че е присъствал на почти всички продажби, извършени към „Б.“ ООД, описва начина на издаване на сертификатите за съответствие по веригата на доставчиците, разпознава разпитаните служители на „Б.“ ООД като лицата, получавали доставките („Тези двамата – Й. и другия – пак беше нещо с „д“ името му – не се сещам за името“), сочи какви (според него) са разликите между отделните видове кабели, съобразно техните буквени означения.

          От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за наем от 15.07.2015 година между А. А. и ТКЕ за наем на магазин и склад на булевард „П.“ № ** в град В., както и писмени обяснения от Кольо Пердов, управител на ТКЕ след К. И.а (лист 2033 - 2034).

          Вещото лице по съдебно – техническата експертиза (СТЕ) е изследвало въпроса дали материалите по доставките от ТКЕ и НШ са вложени в дейността на ревизираното лице, извършвана по договори с негови възложители. Изследвало е и кои доставени материали по отношение на кои СМР (на кой възложител) са вложени. За отговор на поставените задачи е изготвена таблица, в която са посочени датите на доставките, предмета на съответната доставка, документът, с който е изискана от склада на получателя или е вложена в конкретен обект, както и по чие възложение ревизираното лице е осъществявало извършените СМР. В съдебното заседание експертът (доцент и доктор на инженерните науки) е отговорил на поставените въпроси като е извършил сравнение между данните, посочени по изследваните складови разписки, протоколи и искания, от една страна – а от друга – крайните протоколи за актуване на обектите. Той е установил съвпадение между доставените и изразходваните материали. На поставените многобройни въпроси от процесуалния представител на ответника (част от тях от принципно естество – напр. възможно ли е влагането на определено количество материали в определен обект, колко прекъсвачи могат да бъдат вложени в едно табло), вещото лице е отговорило като се е позовавало на резултатите, които е описало в таблиците – приложения към експертизата. Направило е и опит да отговори на допълнително поставени въпроси извън неговата компетентност (напр. кофражни платна и телескопични подпори могат ли да бъдат използвани при извършването на други СМР, освен на обекта, за който са закупени). На последователно поставени уточняващи въпроси от ответника, експертът е обяснил принципно спецификата на отделните видове кабели, съобразно стандарта, по който са изготвени, като изрично е отбелязал, че не е запознат наизуст със стандартите. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника с аргументи, че вещото лице е изследвало единствено доказателствата по делото, без да посети строителните обекти на място, за да установил лично извършените работи и вложените стоки, както и относно професионалната компетентност на експерта - с оглед част от отговорите, които е дал. 

          Експертът по съдебно – счетоводната експертиза е изследвал начина на осчетоводяване на фактурите, издадени от доставчиците ТКЕ, НШ, л. и „Данимол“ ЕООД (доставките от последния са част от констатациите в неотменената част от РА - по ЗКПО), данните са материална обезпеченост на дружествата да доставят стоките, документалното обосноваване на транспортните операции, начина на заприходяване при ревизираното лице и последващо изписване на стоките, получени от тези дружества.

          В хода на експертизата вещото лице е изследвало счетоводната отчетност на доставчиците ТКЕ и НШ, проследило е записванията по аналитичните сметки на търговците за получателя „Б.“ ООД, установило е, че приходите от продажбите са осчетоводени по надлежните сметки и е налице съпоставимост между извършените разходи и получените приходи от сделките за един и същ период. Такава съпоставимост е установена и в счетоводството на ревизираното дружество. Експертът е проучил начина на разплащане по доставките между съконтрахентите и е констатирал, че получателят е извършвал както директни плащания по банковите сметки на доставчиците си, така е и уреждал задълженията си чрез тристранни протоколи за взаимно прихващане на задължения между него, ТКЕ, НШ и техни кредитори (трети лица), като по сметките на третите лица са били превеждани парични суми в размери и по дати, посочени в експертизата. Вещото лице е установило, че всички процесни фактури са били включени в дневниците за продажби на доставчиците за съответните данъчни периоди, а размерът на начисления ДДС е участвал в резултатите им по подадените справки – декларации. При проучването на данните по предоставения на експерта от жалбоподателя аналитичен дневник на сметка 303 1 „Стоки на склад“ за периода ноември 2016 – март 2017 година, е констатирано, че закупените и заприходени стоки са заведени по вид, доставчик, количество, единична цена, стойност, както и по номер и дата на фактурата, с която са придобити.

          Изследвайки счетоводните регистри на доставчиците ТКЕ и НШ, вещото лице е констатирало, че те са разполагали със стоките, които са продадени на „Б.“ ООД.

          По отношение на доставчика л. вещото лице е отбелязало, че не е в състояние да отговори на поставените му задачи посредством проверка в счетоводството на лицето, защото самият доставчик не е представил необходимите счетоводни документи.

         

          При така установената фактическа обстановка по делото – в частта по ЗДДС, съдът прави следните правни изводи относно материалната законосъобразност на акта.

          Спорът в настоящото производство е съсредоточен върху реалността на доставките от ТКЕ, л. и НШ към „Б.“ ООД. Въз основа на приетата нереалност на тези доставки, на ревизирания търговец са определени и задълженията за ДДС – главница и лихви за данъчен период октомври 2016 година и за данъчен период март  2017 година.

          Приходната администрация твърди отрицателни факти в ревизионното производство - че дружествата не са разполагали с персонален и материален капацитет да извършат доставките, че доставки реално не са били извършени, а само са били съставяни документи с цел използване на право на приспадане на данъчен кредит от получателя. В този смисъл, доказателствената тежест в процеса е възложена върху жалбоподателя, който следва да докаже наличието на предпоставките за реалност на сделките с ТКЕ, НШ и л. - с всички допустими доказателствени средства. Именно в тази насока е било и процесуалното поведение на „Б.“ ЕООД, във връзка с което са допуснати и разпитани свидетелите, и са назначени и приети двете съдебни експертизи.

          Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на данъчното събитие.

          Нормата на чл. 25 ал. 1 - 2 от ЗДДС сочи, че данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, вътреобщностното придобИ.е, както и вносът на стоки по чл. 16 от ЗДДС. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

          Според чл. 14 т. 1 от Директива 2006/112/ЕО, „доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, а чл. 70 ал. 5 от ЗДДС отрича правото на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно от данъчно задълженото лице.

          Разпоредбата на чл. 68 ал. 2 ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит с настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25 ал. 2 ЗДДС, правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката при съобразяване с обстоятелството че договорът за покупко – продажба на вещи, като процесните, има неформален характер и писмената му форма е само форма за доказване, а не форма за действителност. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

         

          За доставките от ТКЕ – данъчен период октомври 2016 година:

          В конкретния случай, всички процесни доставки, фактурирани от ТКЕ на „Електрик 1“ ЕООД, са облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС.

          На първо място, издателите на РА са формирали извод за недоказаност на реалността на доставките, поради проследеното предходно движение на стоките, при което е констатирано, че не могат да бъдат открити доказателства за притежаването им от предходните доставчици на ТКЕ. Доказателства по делото, обаче, включително и фактическите констатации на вещите лица обосновават извод за реалното извършване на спорните доставки. Дружествата – доставчици на ТКЕ не са открити в хода на насрещните проверки, които са извършени, но настоящият състав приема, че това обстоятелство е ирелевантно за установяване реалността на доставките от ТКЕ към „Б.“ ООД. В ревизионното производство не е била изследвана (а и не се твърди да има) неформална противоправна връзка между доставчиците на ТКЕ - от една страна, а от друга – ревизираното дружество, като по този начин да се обоснове тезата за верига от дружества (трети лица – ТКЕ – „Б.“ ООД), които чрез поредица от фиктивни сделки получават незаконосъобразно признаване на право на приспадане на данъчен кредит, а оттам – възможността ревизираното лице да е било наясно с евентуално неправомерно поведение на предходните доставчици. В РА са изложени доводи за липсата на дейност, материална и техническа обезпеченост на ТКЕ, но тези изводи се опровергават от доказателства, събрани в съдебното производство – за данъчен период октомври 2016 година.

          По делото се установява, че фактурите, издадени от ТКЕ, отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, а стойността по тях е платена по банков път на лица, което са имали вземания от доставчика ТКЕ и които са били част от тристранните сделки по прихващане на насрещни задължения. Установено е, че данъкът е начислен според изискванията на чл. 86 ал.1 ЗДДС, като в тази връзка по делото са представени самите данъчни фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, а страните не спорят, че те са включени в съответните справки - декларации и дневниците за продажби, в които фактурите са посочени. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието „произход на стоката", в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произхода на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. В тази връзка следва да се посочи Решение на СЕС от 21.06.2012 година по съединени дела С – 80/11 и С-142/11, с което Съдът приема, че чл. 167, чл. 168, б. „А“, чл. 178 б. „А“, чл. 220, т.1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година относно общностната система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане поради това, че данъчното задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, предмет на доставката, във връзка с което се иска уважаване на това право е разполагал със стоките, предмет на доставката и е бил в състояние да ги достави. Освен това СЕС е приел, че данъчно задълженото лице не е длъжно да притежава други документи освен фактурата, за да може да докаже наличието на сделка, както и че прехвърлянето от данъчните власти на задължението за контрол относно наличието на ресурс у доставчика (или неговите доставчици – както е в случая) за изпълнение на доставката върху данъчно задълженото лице е недопустимо (виж § 61,62 и 65 от Решението).

          По делото са разпитани множество свидетели. Всички те – без изключение  – описват еднотипна фактическа обстановка по извършването на транспорта, товаренето и разтоварването на стоките, описани във фактурите от ТКЕ. Показанията на двамата водачи, посочени от ревизираното лице и доставчика му – Д. и П., са в пълно съзвучие. Те са разпознати от свидетеля И., като лицата, управлявали товарните автомобили на „Б.“ ООД, с които са извършвани доставките. По делото не е спорно, че автомобилите на ревизираното лице са разполагали с технически възможности за повдигане и натоварване на по – тежките фактурирани товари, като няма спор и по професионална квалификация управлявалите ги шофьори – да използват подемните устройства на МПС по предназначение. И двамата шофьори описват едни и същи места/обекти за получаване на фактурираните доставки – В., булевард „П.“ № ** и открита площадка в квартал „А.“. Изтъкват едни и същи обстоятелства по приемането на стоките, доставени от ТКЕ, по тяхната проверка, по документите, които са използвали за извършването на проверката на получаваните артикули, по вида и характеристиките на самите материали, които са били товарени от обектите на ТКЕ. Сочат едни и същи лица, с които са общували при пристигането си в град В. – преди всичко С.И.и по – рядко К. И.а. Данните, съдържащи се в показанията на Д. и П., се допълват взаимно и при описване на механизма на получаване на стоките в град Б., в склада на ревизираното лице – и двамата твърдят, че стоките са били карани в базата в град Б., разтоварвани от работниците на „Б.“ ООД, като П. твърди, че той реално е завеждал получените материали като складови наличности, а Д. заявява, че е предавал придружаващите документи на „началника на базата“ и изрично определя П. като човека, който ги е приемал.

          Наред с многобройните съвпадения във фактите, които описват водачите на МПС, съдът констатира и известни различия в обстоятелства, сочени от тях, по извършването на доставките. Така напр. според договора за наем на помещението на булевард „П.“ в град В., ТКЕ е наело магазин и складово помещение под него с обща площ около 38 м² (приблизително 19 м² магазинна площ и 19 м² склад под него). От размера на тази разполагаема площ издателите на РА са направили извод за невъзможност доставчикът ТКЕ да извърши доставки със значителен обем към ревизираното лице, поради невъзможност да бъде осигурено достатъчно пространство, в което да се съхраняват материалите. При изясняване на фактите по доставките от ТКЕ, свидетелят Д. твърди, че на този адрес се е намирал магазин 15 – 20 м² и склад 30 – 40 м², разположен под него. Според свидетеля П., магазинът е бил с площ от около 36 м², а за склада, разположен отдолу, сочи „50-50-100 квадрата“, като изрично допълва, че не може да каже каква е била квадратурата на склада. 

          Съдът приема за меродавна площ на обекта, разположен на адрес град В., бул. „П.“ № **, тази, посочена в договора за наем, сключен между ТКЕ и наемодателя А. – около 38 м² общо (магазин и склад). Едновременно с това, съдът счита, че това обстоятелство не е от съществено значение за реалността на доставките, извършени от ТКЕ към „Б.“ ООД през октомври 2016 година. На първо място, както при разпита на двамата водачи, така и при разпита на свидетеля С. И., въпросите относно механизма на товарене/транспортиране/разтоварване на материалите, зададени от страните, имат принципен характер. Нито процесуалният представител на жалбоподателя, нито процесуалният представител на ответника са уточнявали – за всяка отделна доставка през октомври 2016 година, какъв адрес е посетил съответния шофьор, какво точно е натоварил и как/по какъв начин/с какви средства го е приел/превозил/разтоварил – за да може да се направи извод, че именно тази доставка е било невъзможно да се осъществи, предвид обема, тежестта на стоката и техническите възможности на съответното МПС. Едновременно с това, двамата водачи са категорични, че за по – големи товари са използвали специална кранова техника, разположена на МПС, а натоварването им е било от площадка в квартал „А.“, който също е разположен в град В., т.е. налице е съвпадение между твърденията на шофьорите, че са товарили стоките от град В. и съдържанието на пътните листове и командировъчните заповеди, с които те са пътували. Напълно обяснима е невъзможността на Д. и П. да възпроизведат с точност площите на магазина и склада, които са посещавали при доставките от ТКЕ (за размерите на обекта в А. не са задавани въпроси), предвид обстоятелството, че като търговски площи те едва ли са били напълно свободни от стоки, за да е възможно да бъдат огледани, а и едва ли П. и Д. са имали за задача да запаметят такова обстоятелство. Напротив, достоверността на показанията им би била поставена под съмнение в много по – голяма степен, ако те бяха в състояние да възпроизведат с абсолютна точност дори такъв периферен факт като площта на обекта във В., от който са товарили стоките - три години преди датата на разпита по настоящото дело.

          За проверка на показанията на тези свидетели от процесуалния представител на ответника са зададени множество въпроси, част от които са свързани с възможността на лицата да разберат какви точно артикули товарят за работодателя си в град В.. В зависимост от степента, в която са разбрали въпросите, Д. и П. са отговорили, че са се ориентирали по етикети и обозначения върху материалите. Съдът намира тези отговори за достоверни и ги кредитира. При изясняване на цитираните обстоятелства в хода на ревизията не е изследвано кои доставени артикули какви етикети са имали (и дали изобщо са били с маркировка). От друга страна, по делото са приети, без възражения, складови разписки и приемателно – предавателни протоколи, съставени между дружествата, в които са описани стоките, предмет на доставката. На въпроси на съда, двамата водачи изрично заявяват, че не е имало случай да пристигнат за стока и тя да липсва по съставените документи, удостоверяващи предаването ѝ. Данни за липси на стоки при предаване/приемане на материалите или за търговски спор между доставчика и получателя – за данъчен период октомври 2016 година – в ревизията не са събирани, а не се твърдят и от жалбоподателя. Съдът счита, че за част от доставяните стоки би съществувала и обективна невъзможност водачите да извършат пълна проверка на доставяните материали, напр. дали проводниците са с договорената дължина или дали стоките, доставяни на бройки в плътни опаковки съответстват на посоченото върху опаковката. В този смисъл, съдът приема, че Д. и П. са разполагали с минимално необходимата компетентност да проверят за съответствие вещите, които приемат при доставката ТКЕ, а установената търговска връзка между дружествата не е довела до липси или несъответствия при доставките. 

          Показанията на двамата шофьори съвпадат и с показанията на разпитания свидетел С. И.. От тези показания съдът прави извод, че макар и доставчикът ТКЕ формално да е бил собственост на съпругата му – К. И.а, преобладаващата част от дейността на дружеството е била извършвана от И.. Този свидетел заявява, че той е осъществявал оперативното управление на ТКЕ и описва житейски логичен начин на получаване материали от предходни доставчици, макар и използвайки разговорна терминология („… бяха внос кабелите, …купувах ги от вносители първа ръка, втори по веригата бях при продаването.“). Изяснява взаимодействието си с получателя „Б.“ ООД и го обяснява с изградената трайна връзка, възникнала между съконтрахентите. Описва действията по товарене/разтоварване на материалите и документалното оформяне на отделните доставки, които по нищо не се различават от обичайната търговска практика – водачът на съответното транспортно средство носи екземпляри от документите (стокова разписка, премателно – предавателен протокол), като съответната част от тях се оформя от доставчика, а останалата – от получателя при пристигане на доставката в Б.. Свидетелят ясно разграничава функциите, които са изпълнявали отделните шофьори със съответните превозни средства и ги разпознава в залата („тези двамата Й. и другия – пак беше нещо с „д“ името му – не се сещам за името.“) макар и да бърка първото име на П. (Д.).

          Съдът кредитира показанията на свидетелите. Те описват ясна е непротиворечива фактическа обстановка по извършените доставки от ТКЕ, а установените разминавания в тях нямат съществен характер.

          Изводът, че ТКЕ е разполагало с необходимата материална и техническа обезпеченост да извърши доставките към ревизираното лице през октомври 2016 година не е разколебан и от протокола (лист 1821), съставен от служители на НАП за извършено посещение на адреса на търговския обект на ТКЕ в град В. – булевард „П.“ № **. При посещението е установено, че на адреса няма търговски обект на доставчика – има застрахователен офис, „снек бар“ и магазин, стопанисван от друго търговско дружество. Това посещение, обаче, е осъществено на 18.11.2016 година и по никакъв начин не отразява реалността за ползването на магазина и склада на булевард „П.“ № ** към края на октомври 2016 година, когато е последната процесна доставка от ТКЕ. В хода на ревизията, този въпрос – за лицето, стопанисвало обекта към края на октомври 2016 година - не е изследван, а представеното доказателство не е относимо към данъчния период, описан в РА, за който са определени задължения на „Б.“ ООД по доставките от ТКЕ.

          Съдът кредитира заключенията на вещите лица по делото – в частта относно изводите за доставките от ТКЕ, както и за материалните и персонални възможности на дружеството да достави на „Б.“ ООД фактурираните материали през октомври 2016 година.

          Експертът по техническата експертиза е изложил в табличен вид установените обстоятелства по възложените му задачи като е отговорил при подробния разпит от процесуалния представител на ответника относно констатираните различия при влагането на електроматериали – в протоколите за извършени работи и изписаните от склада на ревизираното дружество. Съдът намира, че квалификацията на вещото лице (електроинженер, доцент и доктор на науките) е достатъчна, за да възприеме отговорите му като обективни и компетентни на поставените въпроси, защото експертът е изследвал влагането на фактурираните електроматериали в процес на строителство – за изграждане на електрически съоръжения, а като електроинженер то притежава необходимите специални знания. Нещо повече, на поставени контролни въпроси от процесуалния представител на ответника в съдебното заседание вещото лице е направило опит да отговори и на въпроси извън неговата тясна специалност като напр. какви са възможностите за използване на строително скеле многократно при извършването на конкретни СМР, давайки очевидно логичен отговор – с оглед предназначението на това техническо съоръжение.

          Техническата експертиза е оспорена от ответната страна с доводи, че експертът е изследвал единствено документите по делото и не е посетил на място строителните обекти, за които е приел, че са вложени материалите, фактурирани от доставчика през октомври 2016 година на ТКЕ, за да установи какви именно материали са били вложени. Съдът не споделя възражението, защото - предвид естеството на СМР, извършени от ревизираното лице с материалите, получени от ТКЕ, посещението на място (на съответния строителен обект) не би било в състояние - с извършване на оглед - да установи във всеки случай точното количество на всички вложени материали, предвид евентуалното наличие на скрити работи по изпълнението.

          Експертът по счетоводната експертиза е използвал изводите на вещото лице по техническата експертиза и е анализирал предходното движение на стоките, осчетоводяването им при прекия доставчик и последващото им прехвърляне към жалбоподателя. Ревизираното лице и неговият пряк доставчик ТКЕ са представили изисканите от тях документи - сключени договори за покупко - продажба, приемателно - предавателни протоколи, извлечения от счетоводната документация за заприходяване на стоките и последващото им изписване от склад, платежни документи за извършените плащания по доставките и складови разписки. По естеството си тези доказателства представляват частни свидетелстващи документи, които имат само формална доказателствена сила, но преценени с оглед на релевантните факти по делото, не се намират в противоречие с тях и обосновано са били използвани от експерта при формиране на изводите му. Заключението е последователно, компетентно и мотивирано, а в съдебното заседание вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси.

          Жалбата, в частта по ЗДДС относно доставките от ТКЕ през данъчен период октомври 2016 година, е основателна и следва да бъде уважена.

         

          За доставките от л. – данъчен период октомври 2016 година:

          Съдът констатира, че в хода на ревизионното производство, а и в производството по обжалване на издадения РА по административен и съдебен ред, процесът на оборване на констатациите на администрацията от жалбоподателя е бил съсредоточен върху събиране на доказателства за реалното извършване на доставките на електроматериали и строителни материали от ТКЕ и НШ за „Б.“ ООД. Наред с тези доставки, обаче, за данъчен период октомври 2016 година решаващият орган е отказал признаване право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури, издадени от л. за периода:

           * фактура № 00…517/03.10.2016 година с предмет на доставка наем на скеле по договор, наем мобилна ограда  тип М800 – платна и наем на мобилна ограда тип М200 - решетъчна  с данъчна основа 26 385 лева и начислен данък 5277 лева и       

          * фактура № 00…516/25.10.2016 година с предмет на доставка аванс за изработка на дограма с данъчна основа 4 166,67 лева и начислен данък 833,33 лева.

          След като съпостави доказателствата, събрани в процеса, съдът приема, че констатациите в РА по отношение на тези две доставки не са опровергани от жалбоподателя. За да се установи реалността на доставките, от страна на „Б.“ ООД следва да бъдат доказани всички съществени елементи по изпълнение на фактурираните услуги – наличието на предмета на доставката при доставчика (или възможността да извърши конкретната услуга), начина на предаване/приемани на доставката, заплащането ѝ, начина на използването на доставената стока/услуга впоследствие.

          За доставката, свързана с наем на скеле и два типа мобилна ограда, съдът констатира, че по делото няма достоверни данни такива вещи изобщо да са се намирали във фактическата власт на доставчика, за да бъдат, съответно, предоставени на „Б.“ ООД под наем. При извършената насрещна проверка, представител на л. не е открит. Не е открит и от вещото лице, извършило съдебно – счетоводната експертиза, за да се установи дали в счетоводните регистри на това дружество е бил заприходен подобен дълготраен материален актив, който да бъде отдаден под наем. За реалността на доставката – единствено от жалбоподателя - са представени договор за наем и приемателно – предавателен протокол, подписани от представляващите търговците. Само тези доказателства, обаче, не могат да обосноват несъмнен извод, че доставката е осъществена. Договорът доказва облигационна връзка между дружествата, но не и реалното предаване на вещ със значителни размери и маса - 9000 м² рамково скеле. От своя страна, протоколът  удостоверява предаване на вещта, но от съдържанието му по никакъв начин не може да бъде установено мястото, на което е извършено то, начина, по който „Б.“ ООД  е установило фактическа власт върху вещта, натоварването и транспортирането на скелето до обект(и) за използването му по предназначение. Заплащането по издадената фактурата е безспорен факт, но за реалността на доставката то не е достатъчно. Свидетелите (шофьорите на МПС), разпитани в производството, не излагат никакви данни за изпълнението на задачи по товарене/разтоварване и транспорт на скеле и ограда, възложени им от работодателя, по доставката от л., а от жалбоподателя - в рамките на процеса, не са ангажирани никакви доказателствени средства в тази насока.

          Не са ангажирани доказателства и по отношение на втората доставка от л. – аванс за изработване на дограма. В ревизионното производство, а и в хода на делото, жалбоподателят не е представил обяснения във връзка с какво конкретно правоотношение е бил изплатен аванса. Какъв е бил вида на договорената дограма, нейния размер и технически характеристики, за какви СМР или на какъв строителен обект тя е следвало да бъде монтирана, как е била уговорена доставката на изработената дограма, след заплащането на аванса последвали ли са други плащания по същата поръчка и изобщо дограмата била ли е изработена. Очевидната непълнота на доказателствата по фактурираните две доставки основателно е било преценена от ревизионния екип и от решаващия орган като липса на реалност на доставките, поради което и законосъобразно е отказано признаването на право на приспадане на данъчен кредит по тях.

          За пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да обсъди и един от основните доводи на органите по приходите за постановения отказ по тези две доставки на л. – констатираното отсъствие на управителя и едноличен собственик на дружеството от страната към момента на издаването на фактурите, и извода за невъзможността му да подпише документите, с които се обосновава доставката. По делото се съдържат твърдения, че по данни на МВР управителят на л. – Х. Х. е напуснал страната на 15.01.2015 година с пътнически полет към Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и към момента се намира там, а от служебна бележка на кмета на село Топчийско се установява, че лицето отдавна не живее в селото.

          На първо място, справката от кмета на село Топчийско, където е постоянния адрес на Х. Х., не удостоверява нищо освен, че Х. не живее в селото. Толкова.  От кмета не е представена информация за евентуалното местоположение на управителя в страната или в чужбина. Такава информация не е представена на ревизионния екип и от МВР. Единственият релевантен факт е, че Х. е напуснал на определена дата територията на страната със самолет, дотолкова доколкото след присъединяването на Република България към Европейския съюз през 2007 година справките на МВР за влизане и/или излизане на български граждани на/от територията на страната нямат изчерпателен характер и това изрично се отбелязва във всяко издадено подобно удостоверение. В този смисъл, ненамирането на Х. Х. в хода на ревизията не може да бъде аргумент за липса на реалност на извършените доставки от л..

          Жалбата срещу РА в потвърдената му част по ЗДДС – за доставките от л. през данъчен период октомври 2016 година – е неоснователна и следва да се отхвърли.

         

          При тези фактически и правни изводи за доставките от двамата доставчици (ТКЕ и л.), като краен резултат, РА следва да бъде изменен в частта по ЗДДС за данъчен период октомври 2016 година. Вместо установената главница в размер на 80335,37 лева и 15 175,67 лева – лихва, задължението на „Б.“ ООД за периода се определя на 6 110,33 лева главница и 1154,17 лева лихва.

 

          За данъчен период март 2017 година:

          За този данъчен период всички процесни доставки, реалността на които е оспорена с потвърдената част от РА, са фактурирани от НШ на „Б.“ ООД и те са облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС.

          Подобно на доводите за доставките от ТКЕ и л., издателите на РА са формирали извод за недоказаност на реалността на доставките от НШ, поради проследеното предходно движение на стоките, при което е констатирано, че не могат да бъдат открити доказателства за притежаването им от предходните доставчици на НШ. Доказателства събрани в съдебната фаза на спора, обаче, включително и фактическите констатации на вещите лица опровергават констатациите по отношение на НШ. Дружествата – доставчици на НШ не са открити в хода на насрещните проверки, които са извършени, но настоящият състав приема, че това обстоятелство е ирелевантно за установяване реалността на доставките от НШ към „Б.“ ООД. В ревизионното производство не е била изследвана (а и не се твърди да има) неформална противоправна връзка между доставчиците на НШ - от една страна, а от друга – ревизираното дружество, като по този начин да се обоснове тезата за верига от дружества (трети лица – НШ – „Б.“ ООД), които чрез поредица от фиктивни сделки получават незаконосъобразно признаване на право на приспадане на данъчен кредит, а оттам – възможността ревизираното лице да е било наясно с евентуално неправомерно поведение на предходните доставчици. В РА са изложени доводи за липсата на дейност, материална и техническа обезпеченост на НШ, но тези изводи се опровергават от доказателства, събрани в съдебното производство – за данъчен период март 2017 година.

          По делото се установява, че фактурите, издадени от НШ, отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, а стойността по тях е платена по банков път на доставчика. Установено е, че данъкът е начислен според изискванията на чл. 86 ал.1 ЗДДС, като в тази връзка по делото са представени самите данъчни фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, а страните не спорят, че те са включени в съответните справки - декларации и дневниците за продажби, в които фактурите са посочени. В разпоредбите на ЗДДС касаещи правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието „произход на стоката", в установената практика за целите на данъчното облагане се приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произхода на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. В тази връзка следва да се посочи Решение на СЕС от 21.06.2012 година по съединени дела С – 80/11 и С-142/11, с което Съдът приема, че чл. 167, чл. 168, б. „А“, чл. 178 б. „А“, чл. 220, т.1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 година относно общностната система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане поради това, че данъчното задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, предмет на доставката, във връзка с което се иска уважаване на това право е разполагал със стоките, предмет на доставката и е бил в състояние да ги достави. Освен това СЕС е приел, че данъчно задълженото лице не е длъжно да притежава други документи освен фактурата, за да може да докаже наличието на сделка, както и че прехвърлянето от данъчните власти на задължението за контрол относно наличието на ресурс у доставчика (или неговите доставчици – както е в случая) за изпълнение на доставката върху данъчно задълженото лице е недопустимо (виж § 61,62 и 65 от Решението).

          Свидетелите, разпитани по делото във връзка с доставките от НШ, без изключение, описват еднаква фактическа обстановка по извършването на транспорта, товаренето и разтоварването на стоките, описани във фактурите за март 2017. Показанията на двамата водачи Д. и П., са в пълно съответствие както помежду си, така и с писмените доказателства, представени за удостоверяване реалността на доставките – документите, придружавали материалите в процеса на прехвърлянето им от град В. към град Б.. И двамата водачи, макар и с различни изрази, сочат едно и също място на натоварване на стоката във В., определено от тях като товаро – разтоВ. база, в която са разположени множество контейнери, съдържащи материалите и от които директно е била прехвърляна стоката. Заявяват едни и същи документи, като документи, придружавали материалите при транспорта. Посочват едни и същи лица, които от името на НШ, са контактували с тях в процеса на товаренето от базата на доставчика – „И.“ и впоследствие управителя Н. Г..

          Управителят на НШ Н.Г.в свое писмено обяснение, получено от служител на МВР по искане на НАП, изрично сочи „Б.“ ООД като един от основните търговски партньори на НШ през процесния данъчен период, както и че голяма дейност на търговеца се е извършвала от назначен мениджър.

          Като мениджър на НШ към март 2017 година при ревизията е установен именно разпитания по делото И. Ч.. Той си спомня за естеството на работата си през този период, както и за извършените доставки, а разказът му напълно съответства на показанията на шофьорите – в частта относно момента и начина на предаване на стоките от НШ във фактическа власт на „Б.“ ООД. Мястото на съхранение на фактурираните материали, преди получаването им, заявено от Ч. в хода на разпита, съответства на обявеното от служителите на жалбоподателя - контейнери в товаро – разтоВ.та зона във В.. Съдът намира, че показанията на Ч. в частта относно механизма на получаване и изпълняване на заявките от „Б.“ ООД са достоверни, защото описват методично, подробно и последователно обичаен режим на търговска дейност по приемането на исканията на клиента, проверка на възможностите на доставчика и удовлетворяване на заявката, съобразно възможностите на доставчика. Достоверен е и начина, по който е описано натоварването на стоките върху превозните средства на ревизираното дружество – с използване на собствените технически възможности на МПС на получателя, а при необходимост и наемане на техника за работа на място и заплащане в брой. Свидетелят не си спомня конкретно да са били използвани услугите на мотокар за товаренето на стоките на мястото на доставките, но си спомня цената, която е била заплащана за работа с определени стоки и в тази част показанията му се допълват от показанията на водачите, които пък изрично сочат, че при необходимост за вдигане на стоките е бил използван/наеман и мотокара на място. Отговорите на Ч. и водачите – в тази насока – имат общ характер, но това е напълно естествено, с оглед значителния период от време, който е изминал между периода на доставките и момента на разпита на свидетелите.

          В хода на ревизионното производство е установено, че И. Ч. е изтеглял в брой, от името на работодателя си, сумите, преведени от „Б.“ ООД в къс период след постъпването им по банковата сметка на НШ. Този факт, наред с други, е тълкуван от ревизионния екип като индиция, че вещи реално не са били предавани между търговците, а е имало единствено движение на документи и парични суми, за да бъде създадено впечатление за действително извършване на сделките.

          Съдът не споделя това съждение. По делото няма спор, че получателят е плащал по банков път доставките от НШ за данъчен период март 2017 година. В съдебното производство, при разпита на Ч., от страните не са зададени никакви въпроси относно констатираното теглене на суми след получаване на преводите от ревизираното лице. Обяснение за този подход на мениджъра не е искано и в хода на ревизионното производство – просто е констатирано обстоятелството. Така, при липса на яснота относно мотивите за предприетите действия, при изрична липса на установена връзка (различна от търговскоправната) между представителите на доставчика и получателя, и при липса на каквито и да е сведения, че изтеглените суми са били връщани от НШ (пряко или чрез посредници) в партимониума на „Б.“ ООД (или посочено от него лице), органите по приходите са направили необоснован извод за наличието на факт, който потвърждава извода, че доставките не са извършени. Непрекъснатото последващо изтегляне от доставчика - в брой - на сумите по плащанията, които е един получател е превел за заплащане на доставена стока, е озадачаващо, само по себе си, но няма как да бъде обявено за индиция за измама, при условие, че не е направен опит за проследяване пътя на парите или изясняване последващите действия на доставчика, свързани с получените суми в брой.

          Що се отнася до доводите в потвърдената част от РА, че предходните доставчици на НШ не са разполагали с материалите, които то е доставило на „Б.“ ООД и затова по доставките от НШ не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит, съдът счита същите за неоснователни по правните мотиви, вече изложени относно законосъобразността на подобно съждение за доставчиците на ТКЕ.

          Липсата на персонал у НШ, твърдяна от органите по приходите с РА, също не е основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит. Според решение на Съда (трети състав) от 06.09.2012 г. по дело С-324/11, е недопустимо отказването на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. А според решение на Съда (седми състав) от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, е недопустимо да се откаже право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължено, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия- посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.

          Фактическата обстановка по настоящето дело съответства на тази по посочените дела на СЕС, поради което в случая е приложимо и задължителното тълкуване, дадено в постановените решения на СЕС. И след като фактическият състав, от който жалбоподателят черпи за себе си отказаното му право на данъчен кредит с оспорения РА, е надлежно установен, то правото на приспадане на данъчен кредит се явява правомерно упражнено.

          Реалността на доставките от НШ за март 2017 година е установена и от вещите лица, назначени по делото. Експертът по техническата експертиза е установил влагането на тези материали в обектите, на които „Б.“ ООД е изпълнявало СМР, а вещото лице по счетоводната експертиза е констатирало коректността на счетоводните отразявания в счетоводствата на доставчика и получателя.

          По изложените мотиви, съдът приема, че констатациите в потвърдената част от РА по ЗДДС за данъчен период март 2017 година са незаконосъобразни и актът следва да бъде отменен в тази си част.

 

          По ЗКПО за 2016 година - в частта, потвърдена с решението на решаващия орган.

          В ревизионното производство, след извършен анализ на фактите по доставките от ТКЕ, л., НШ и „Данимол“ ЕООД (Данимол), издателите на РА са стигнали до извод, че осчетоводените разходи по фактури от тези дружества не отразяват реално стопанска операция, с което са нарушени изискванията на чл. 4 ал. 3 от Закона за счетоводството. Прието е, че фактурите не отразяват вярно стопанските операции по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, тъй като са документи с невярно съдържание и е налице измама. На основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели разходи в общ размер 2 873 556,95 лева: 1 815 496,36 лева от ТКЕ, 82 586,67 лева от л., 948 914,92 лева от НШ и 26 559 лева от Данимол. Така декларираният финансов резултат на ревизираното лице за 2016 година (151 993,12 лева) е увеличен/преобразуван, на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО с общо 2 873 556,95 лева. Формиран е нов данъчен финансов резултат – печалба в размер на 3 025 550,07 лева и е установен допълнителен корпоративен данък в размер на 287 355,70 лева, към който са начислени лихви - 43 346,29 лева.

          При административното обжалване на РА принципните заключения на ревизионния екип по отношение на доставчиците са потвърдени изцяло от решаващия орган. Направено е тълкуване на приложимото законодателство и са изложени подробни допълнителни аргументи за законосъобразност на акта.

          Едновременно с това, решаващият орган е обсъдил и твърденията на „Б.“ ООД за последващото влагане на получените материали в обекти, на които то е осъществявало СМР по възлагане от трети лица. Констатирано е, че всички обекти – с изключение на два („Коджакафалията“ и „Саниране“) са приключени към 31.12.2016 година и разходите по тях са отчетени като разходи за дейността по счетоводна сметка 6101 „Разходи за основна дейност“. Установено е, че за обект „Саниране“ няма отчетени разходи през 2016 година, а всички натрупани разходи за този обект са част от незавършено строителство към 31.12.2016 година (т.е. не са намерили отражение в отчета да разходите на ревизираното дружество за 2016 година). Предвид това, решаващият орган е приел, че ревизорите не е следвало да увеличават финансовия резултата на дружеството с материалите и услугите, вложени от „Б.“ ООД в обект „Саниране“ през 2016 година с данъчната основа по следните фактури: 

-         фактура № 30…11/19.09.2016 година с данъчна основа 16 318,48 лева, издадена от ТКЕ;

-         фактура 10…107/01.12.2016 година с данъчна основа 26 385 лева, издадена от Данимол;

-         фактура 10…108/16.12.2016 година с данъчна основа 174 лева, издадена от Данимол;

-         фактура 00…513/01.09.2016 година с данъчна основа 25 650 лева, издадена от л.;

-         фактура 00…516/25.10.2016 година с данъчна основа 4 166,67 лева, издадена от л.;

-         фактура 00…517/03.10.2016 година с данъчна основа 26 385 лева, издадена от л.;

-         фактура 00…521/01.11.2016 година с данъчна основа 26 385 лева, издадена от л..

          Решаващият орган е установил, че за обект „Коджакафалията“ през 2016 година ревизираното дружество е вложило общо материали на стойност 508 671 лева, в това число и от други доставчици, като към 31.12.2016 година по тях са били изписани като разходи 421 932,80 лева (т.е. 86 738,20 лева са осчетоводени като незавършено производство). Констатирал е, че от преписката е невъзможно да се разбере от кои конкретни фактури (от кои доставчици) са формирани разходите за този обект и от кои фактури, произлизат разходите  за незавършеното производство. Решаващият орган е приел, че общата стойност на материалите, закупени от ТКЕ и НШ, и вложени от „Б.“ ООД в обект „Коджакафалията“, е 148 414,03 лева, които представляват 29,177 % от общата сума (508 671 лева) на всички материали, вложени в обекта. Затова е приел, че за изписани като разход материали на обект „Коджакафалията“ – от всички изписани разходи (421 932,80 лева) – материалите, получени от ТКЕ и НШ, следва също да са 29,177 % от общата сума на всички изписани разходи, т.е. 1** 107,33 лева.

          Така, вместо приетото от ревизионния екип увеличение на финансовия резултат с общо 2 873 556,95 лева, на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО, решаващият орган е приел, че увеличението на резултата на „Б.“ ООД за 2016 година – на същото основание – но с фактурите, издадени само от ТКЕ и НШ през 2016 година, следва да е  2 722 786,22 лева, поради което е и определил корпоративен данък за довнасяне в размер на 272 278,61 лева, съответно – начислил е законна лихва в размер на 41 071,98 лева.

          Предвид установените факти, съдът приема, че спорът между страните в настоящото производство по ЗКПО за 2016 година, съобразно решението на решаващия орган, е съсредоточен върху увеличението на финансовия резултат на „Б.“ ООД с фактурите, издадени от НШ и ТКЕ, с общ размер на данъчната основа - 2 722 786,22 лева.

          Въз основа на фактите по доставките, извършени от ТКЕ през 2016 година, съдът достига да следните правни изводи:

          Нормата на чл. 9 т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) предвижда, че не се допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикрИ.е на подкуп.

          Съгласно чл. 26 т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

          За да извърши увеличение на финансовия резултат на „Б.“ ООД за 2016 година с данъчната основа по доставките от НШ и ТКЕ, решаващият орган е приел, че тези доставки не са реално осъществени, поради което издадените фактури, като първичен счетоводен документ, не отговарят на изискванията на чл. 6 ал. 1 т. 4 – 6 от ЗСч и не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО.

          Разпоредбите относно документалната обоснованост на разходите са изложени в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция т.е., за да се признае за целите на данъчното облагане отразеният в счетоводният документ разход, следва да е извършен по реална сделка или да е отразяващ вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите на ЗКПО.

          Съдът приема жалбата и в тази част за основателна.

          В частта от настоящото решение, в което е обсъдена законосъобразността на РА - по ЗДДС, са изложени мотиви за реалността на доставките, извършени от ТКЕ към „Б.“ ООД през 2016 година. Тази реалност е установена както чрез показанията на разпитаните свидетели, така и посредством заключенията на вещите лица. Съдът не счита за необходимо да повтаря изложените мотиви, доколкото те са част от настоящото решение и имат пряка връзка с установяване на незаконосъобразността на извършеното увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя с данъчната основа по доставките от ТКЕ.

          От друга страна, реалността на доставките от НШ към ревизираното лице също е установена с доказателствените средства в процеса – в преписката, разпитан пред служител на МВР, управителят на НШ изрично сочи „Б.“ ООД като основен търговски партньор на доставчика, свидетелите – шофьори подробно описват начина на извършването на доставките и това описание е в съответствие с документите, които са представени при ревизията - като доказателства за предаването/приемането, транспортирането, заприходяването и изписването на материалите, получени от доставчика.

          По изложените, като намира, че не е налице предпоставката по чл. 26 т. 2 от ЗКПО, финансовият резултат на ревизираното дружество незаконосъобразно е бил увеличен с данъчната основа по доставките, извършени от ТКЕ и НШ към „Б.“ ООД през 2016 година, съдът приема, че РА следва да бъде отменен в частта по ЗКПО за 2016 година, потвърдена от решаващия орган.

          Съгласно чл. 161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

          Изходът от оспорването обуславя разпределяне на разноските между страните в производството съобразно уважената част от жалбата. От жалбоподателя са представени доказателства за заплатени държавна такса 50 лева за разглеждане на спора по същество, адвокатско възнаграждение 7 500 лева, възнаграждение на вещи лица в общ размер 1250 лева, от които 500 лева за експерта по съдебно – техническата експертиза и 750 лева за вещото лице – счетоводител – общо 8 800 лева (лист 1990, 2008, 2045 и 2070). Предвид уважената част от жалбата, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 8688 (осем хиляди шестстотин осемдесет и осем) лева от целия размер на сторените разноски, а на ответника – разноски в размер на 95 (деветдесет и пет) лева.

          По изложените съображения, на основание чл.160 от ДОПК, съдът,

 

 

Р   Е   Ш   И

 

          ИЗМЕНЯ ревизионен акт № Р-02000217004**4-091-001/25.09.2018 година на ТД – Б. на НАП, частично потвърден с решение № 262/10.12.2018 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Б. при ЦУ на НАП, в частта относно определените задължения за ДДС, за данъчен период октомври 2016 година, като вместо задължения - главница 80335,37 лева и лихва 15175,67 лева, определя задължения - главница 6110,33 лева и 1154,17 лева лихва.

 

          ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-02000217004**4-091-001/25.09.2018 година на ТД – Б. на НАП, частично потвърден с решение № 262/10.12.2018 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Б. при ЦУ на НАП, в частта относно определени задължения за ДДС за данъчен период март 2017 година, както и в частта относно определени задължения за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2016 – 31.12.2016 година.

 

          ОСЪЖДА „Б.“ ООД – Б. с ЕИК ********* и съдебен адрес *** да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 95 (деветдесет и пет) лева – разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Б.“ ООД – Б. с ЕИК ********* и съдебен адрес *** сумата от 8688 (осем хиляди шестстотин осемдесет и осем) лева – разноски по делото.

 

          Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд  в 14 - дневен срок от съобщаването му.                                           

 

СЪДИЯ: