Решение по дело №1343/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 26.07.2019г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На седемнадесети юни                                             две хиляди и деветнадесета                                                                година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр.д.№1343по описа на съда за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

З.С., с ЕГН **********, с адрес *** е предявил против „ЕУРО ЛОГИСТИК МК“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №64, ет.2 искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.

Твърди се по исковата молба, че от 22.05.2017г. между страните е сключен трудов договор, по който ищецът полага труд при ответника на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.За периода 01.06.2017г. до 30.06.2017г. бил командирован от работодателя в чужбина, като извършвал превози на товари в Германия.На 08.06.2017г., рано сутринта, пристигнал в гр.Буцбах и по нареждане на управителя отишъл във фабриката на фирма „Бусс“, за да разтовари превозвания от него товар.Докато работник от фабриката, с мотокар, разтоварвал, ищецът се бил качил на ремаркето и му памагал, насочвайки го за посоките, в които трябва да се движи.Това било необходимо за по-бързо и лесно разтоварване, а от друга страна, за да предпази влекача и ремаркето от съприкосновение с мотокара.При разтоварването, едно от палетата, пълно с желязо, започнало да се накланя, което принудило ищеца да се премести  в страни, при което паднал на земята.При допира със земята ударил лявата си ръка, с която поел удара.В първия момант усетил силна болка, от което извикал.Работниците в района извикали бърза помощ.Пристигнала линейка, която го транпортирала до най-близкия град-Бад Нойхайм.

В болницата му била направена рентгенова снимка, започнали да вливат венозно медикаменти, поставена била имобилизираща превръзка.За извършените манипулации-консултация, преглед, рентген, поставяне на гипс, материали и обобщен доклад заплатил сумата от 200 евро, за което му бил издаден документ.

При прегледите била поставена диагноза „ фрактура на лява дистална долна част на ръката, многофрагментна“Било установено също така „болка в областта на акромиона и проксимална предмишница/горна част на ръката, както в областта на дисталната горна част на ръката и лакътя и значителни болки в лява долна част на ръката“.

След разговор с управителя на „Еуро логистик МК“ ООД, на място пристигнал Ч. П., който след разговори с лекарите уведомил ищеца, че тъй като не е здравно осигурен в Германия искат много пари за операция, които не могат да заплатят, затова ще го транспортират до Скопие, където да продължи лечението му.

В Скопие отново бил прегледан и било установено, че в резултата на травмата се е получил голям отток, който трябва да спадне, за да бъде извършена операция.Лекарите му казали, че не е трябвало да чака толкова време, а е следвало да бъде опериран веднага в Германия.

На 20.06.2017г. бил приет на лечение в Университетска клиника по хирургия „Св.Наум охридски“ гр.Скопие, с диагноза „фрактура на долната част на радиуса“.На същата дата бил и опериран, като целта на тази операция била да се извърши вътрешно фиксиране на костната фрактура с имплантиране на устройство от метал, което ще остане за постоянно, за да фиксира костта в областта на фрактурата.Престоял в болницата 2 дни, като на 21.06.2017г. бил изписан.При изписването му били дадени препоръки да не натоварва ръката и да продължава лечението с медикаменти-аналгетици, таблетки Цетезал 500 и ампули Клексан 40.

На 03.07.2017г. пристигнал в Кюстендил, като на 04.07.2017 г. лекарска комисия в състав: д-р. П. и д-р С. му издали болничен лист №Е20170383506, в който била посочена диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост и определена причината за травмата-трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО и определен режим на лечение: домашен стаен и отпуск от 30 дни-от 03.07.2017г. до 01.08.2017г.

На 03.08.2017г. лекарска комисия в същия състав издала болничен лист №Е20170383551, в който била посочена отново диангозата, причината и режима на лечение и отпуск от 30 дни: от 02.08.2017г. до 31.08.2017г.

На 01.09.2017г.отново била извършена същата процедура.

Междувременно и независимо, че от злополуката били минали вече 3 месеца състоянието на ищеца не се подобрявало.Чувствал силно безпокойство, сънят му бил разстроен и страдал от безсъние.Изпаднал в продължителна депресия от това, че няма да бъде пълноценене за семейството си.потърсил специализирана медицинска помощ, като на 14.09.2017г. посетил лекар психиатър и му било предписано медикаментозно лечение.

На 02.10.2017г. лекарска комисия в същия състав отново издала болничен лист с №Е20170383719, в който отново била посочена същата диагноза, причина и предписано същото лечение и отпуск.

С декларация №5101-09-11 от 15.06.2017г., ответникът обявил в ТП на НОИ в гр.Кюстендил случилото се като трудова злополука.С разпореждане №11/15.08.2017г. злополуката била призната като трудова, като разпореждането влязло в сила на 07.09.2017г.Служебно бил издаден и болничен лист за периода от злополуката до 03.07.2017г.

В момента на злополуката и първите дни на лечението изпитвал силни болки и страдания в областта на лявата ръка.Причинените травматични увреждания довели и до редица затрудненияи нежелани промени в личния живот.Дълъг период от време-повече от 120 дни чувствал постоянни болки и дискомфорт.Търпял болки и дискомфорт, свързан с медицинските манипулации.С оглед възрастта му-65 години и вида на травмите продължавал да чувства последиците от уврежданията при промяна на температурите и влажността.

Трудовото възнаграждение на ищеца било в размер на 463 лв, като за периода 08.06.2018г. до 31.10.2018г. следвало да полумчи трудово възнаграждение в размер на 2340 лв.след трудовата злополука му били изплатени обезщетения в размер на 1074.08 лв., като претърпял имуществена вреда-пропусната полза в размер на 1265 лв.

Отделно от горното, се твърди, че не му е изплатено държимото трудовото възнаграждение за периода 22.05.2017г. до 08.06.2017г. в общ размер от 100 лв.

На база гореописаното са предявени за разглеждане следните искове: по чл.200 КТ –обезщетение за имуществени вреди в размер на 841.17 лв., от които 391.17 лв.-заплатени разходи в болницата в Германия и 450 лв.-разлика между изплатените обзещетения и трудовото му възнаграждение за периода 08.06.2017г. до 30.10.2017г.Иск по чл.200 КТ за сумата от 20 000 лв.-обезщетения за неимуществени вреди от трудовота злополука-болки и страдания.Иск по чл.128 т.2 КТ за сумата от 100 лв.-неизплатено трудово възнаграждение през посочения период.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от страна на ответника, като в съдебно заседание се оспорва претенцията за неимуществени вреди относно размера й.

По делото са представени писменни доказателства относно трудовото правоотношение, претърпените медицински манипулации, болнични и медицински документи, описани подробно в исковата молба.Като доказателства по делото са приети съдебно-медицинска и счетоводна експертиза, изготвени от вещите лица Н. и Й..В качеството на свидетели са разпитани С. С. и Ц. В.

От описаните доказателства по делото се установи следната фактическа обстановка:

Между страните не е налице спор, че между тях е налице трудово правоотношение, нито относно описаните в исковата молба обстоятелства, нито относно размера на претендираните имуществени вреди.В този смисъл, съдът счита, че по делото се установи, че на посочената в исковата молба дата и място, след надлежно командироване на ищеца и при изпълнение на трудовите му задължения е паднал от товарния автомобил и е претърпял травма.Преведен е в болница в Германия, където е прегледан, направена снимка, поставена гипсова имобилизация и консултиран.За тези дейности ищецът е заплатил сумата от 200 евро-собствени средства.поставена му е диагноза „фрактура на лява дистална долна част на ръката, многофрагментна“.

Поради финансова невъзможност да продължи лечението в Германия е продължил в Македония, като на 20.06.2017г. е постъпил в университетска клиника по хирургични болести „Св.Наум Охридски“-Скопие.На същата дата му е извършена операция- остеосинтезис радий /ВА-ЛЦП ет К-игла/.В епикризата му е записано, че е хоспитализиран поради увреждане на част от става на лява ръка.Установена е необходимост от оперативно лечение.Опериран на 20.06.2017г.Оперативен и постоперативен статус: в норма.За периода на хоспитализация е назначена съответна терапия.Дадени препоръки: да не натоварва ръката и продължаване на терапията с таблетни Цитерал, амп.Клексан за 2 седмици и аналгетици.Изписан е от това болнично заведание на 21.06.2017г. с диагноза: „Фрактура на долната част на радиуса /Фрактура радий синистри партум дисталис“.

В последствие са му издадени 4 бр. болнични лист за врременна нетрудоспособност –обща 120 дни за периода 03.07.2017г.-30.10.2017г. от ЛКК при СИМП-Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ в състав д-р П. и д-р С., като във всички е отразена диагноза-счупване на долния край на лъчевата кост.

На 14.09.2017г., ищецът посетил специализирана клиника по психохирургия с диагноза и мнение:пациентът се консултира заради психически проблеми след преживян стрес/нараняване с фрактура на лявата предмищница, контролирайте за 15 дни, назначена терапия.

С разпореждане от 15.08.2017г., влязло в сила на 07.09.2017г. декларираната от осигурителя „Еуро Логистик МК“, станала със З.С. на 08.06.2017г. е призната за трудова злополука.

 

При така описаната по горе фактическа обстановка за съда се налага извод, че са налице предпоставките за уважаване на исковете по чл.200, ал.1 КТ.Ищеца З.С. в изпълнение на трудовите си задължения и през работно време е претърпял трудова злополука/видно от цитираното по-горе разпореждане/.В следствие на това е претърпял вреди изразяващи се в причинената травма, както и настъпилото усложение което е в пряка причинна връзка с увреждането, видно от приетите по делото експертизи.По този начин С. е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от работодателя.Отговорността на работодателя съставлява възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на работника или служителя върху работодателя. Отговорността е договорна, тъй като произхожда от трудовия договор, но чл. 200, ал. 3 КТ изрично предвижда обезщетяване както на имуществените, така и на неимуществените вреди. Нещо повече - съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ правилата за деликтната отговорност (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при определяне на обезщетението за неимуществените  вреди. Съгласно посочените правни норми на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението репарира накърняването на лични права и интереси.

Както се посочи по-горе, на обезщетяване подлежат всички вреди, произтичащи от злополуката.В този смисъл работодателят следва да заплати на ищеца и сторените от него имуществени вреди-заплатени суми за лечението в Германия в размер на 200 евро и разликата между получаваното от него трудово възнаграждение и изплатените му обезщетения, което в качеството си на пропусната полза също представлява имуществена вреда.

В приетата като доказателство по делото счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й. е посочено, че разликата между дължимото по трудов договор трудово възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за временна неработоспособност през периода 08.06.2017г. до 30.10.2017г. е в размер на 558.92 лв.вещото лице е посочило, че размера на дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за периода 22.05.2017г. до 31.05.2017г., след приспадане на законоустановените плащания е в размер на 126.38 лв., а за м. юни 2017г.-за 5 работни дни-в размер на 118.69 лв.Вещото лице е посочила и левовата равностойност на 200 евро към 08.06.2017г.-391.166 лв.

В съдебно заседание, проведено на 18.04.2019г., по искане на ищеца по реда на чл.214 ГПК, съдът допусне изменение в размера на предявените искове по чл.200, ал.1 КТ за имуществени вреди и по чл.128 т.2 КТ, съобразно заключението на вещото лице Й..

При горната фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск по чл.200, ал.1 КТ за имуществени вреди в размер на 950.09 лв., след допуснато изменение в размера е изцяло основателен.Ищецът в производството доказа, че в болницата в Германия е заплатил сумата от 200 евро, с левова равностойност 391.17 лв., поради което това представлява за него имуществена вреда в следствие от трудовата злополука и подлежи на репариране от страна на работодателя.Доказа също така, че в резултат от трудовата злополука е претърпял вреди поради невъзможност на получава в пълен обем трудово възнаграждение, както и размера на разликата между възнаграждението, което би получил и полученото обезщетение.В този смисъл е налице пропусната полза, която също представлява имуществена вреда, която подлежи на репариране от страна на работодателя.Сумите се дължат ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Основателен и е иска по чл.128 т.2 КТ.Ищецът проведе доказване, че между страните е било налице трудово правоотношение, че реално е полагал труд при ответника и размера на дължимото су трудово възнаграждение.ответникът от своя страна не доказа дължимото възнаграждение да е изплатено, поради което и този иск е изцяло основателен в размер на 245.07 лв., след допуснатото изменение в размера, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземе предвид характера на травмата, сложността и продължителността на проведеното лечение, резултатът от същото, като се прецени с оглед събраните по делото доказателства дали е завършило, налице ли са остатъчни прояви на травмата и каква е прогнозата за тяхното проявяване занапред.В конкретния случай ищеца е изпитал силна болка при самата травма, мнотгофрагментна фрактура в долната част на лъчевана кост на лява предмишница и контузии/натъртване на меки тъкани и болка/ в областта на ляво рамо и ляв лакът и прилежащите им части на мишница и предмишница.Според експертизата, приета по делото, така установената фрактура на лъчевата кост води до трайно /продължително/ затрудняване на движенията на ляв горен крайник, както и болка и страдание.мекотъканните контузиив областта на рамо и лакът водят до болка и страдание.За фрактурата на лъчевата кост било проведено оперативно лечение-кръвна репозиция на фрагментите и последваща метална остеосинтеза с метална плака с осем винта, както и една допълнителна киршнерова игла.След заздравяване на фрактурата киршнеровата игла била опетивно остранена, като металната плака с винтовете и в момента била върху костта.В подобни случаи обичайна практика било фиксипащата метална плака да не се изважда, като при алергична реакция, притискане на съседни съдове, нерви, сухожилия и др., по преценка на лекуващ лекар същата може да бъди оперативно премахната.

В случая, възстановяване на функциите на крайника до самообслужване и по-ненатоварващи дейности е настъпило за около 5 месеца, като през този период е изпитвал по-изразени болки и страдания.Пълно възстановяване /за извършване на по-тежка физическа работа и по-специфични дейности, свързани с движение на лявата китка/ все още не било настъпило-налице било болково ограничение на пълния обем движения в засегнатата става.Възстановителния период, до пълен обем движения можело да продължи над 2-2.5 години след травмата, като било възможно и да не настъпи пълно възстановяване.През този период също били налице епизодични, при опит за натоварване болки или при промяна във времето.

Ответникът е претърпял и психо-травма, свързана с невъзможността му да полага труд и да е полезен за семейството си и е провел лечение за това.В този смисъл, по правилото на чл.52 ЗЗД, за съда се налага извод, че справедливо и обосновано е така описаните неимуществени вреди да бъдат обезщетени със сумата от 20 000 лв. по пълния предявен размер на иска.

Отговорността на предприятието-работодател по чл. 200 КТ е отговорност за причинените на работника вреди и намира основанието си в основния принцип на нашето право: "никой да не вреди другиму", и, ако вреди, да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. След като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се сума се дължи от момента на увреждането.В този смисъл основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увреждането до изплащане на присъдената сума.

С оглед изхода на делото ответника следва да заплати сторените от ищеца разноски по правилото на чл.78, ал.1 ГПК.Ищецът е бил представляван от адв.Т., като по представеното адвокатско пълномощно е посочено, че представителството се осъществява безплатно на основание чл.38 ЗА и посочено-„близък на адвоката“.В този смисъл и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адвокат Т. възнаграждение в размер на 1165.85 лв.

Ответника следва да заплати по сметка на КРС държавна такса в общ размер на 900 лв., както и изплатените възнаграждения за вещите лица, готвили заключения по делото в размер на 278.80 лв.

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Осъжда „ЕУРО ЛОГИСТИК МК“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №64, ет.2 да заплати на З.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.200, ал.1 КТ, ведно със законна лихва от датата на увреждането-08.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда „ЕУРО ЛОГИСТИК МК“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №64, ет.2 да заплати на З.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 950.09 лв. на основание чл.200, ал.1 КТ, представляваща имуществени вреди в следствие от трудова злополука от 08.06.2017г., представляващи стойност на 200 евро, изплатени в болнично заведение в Германия и 558.92 лв.-разлика между дърлжимите трудови възнаграждения и получените обезщетения за временна нетрудоспособност за периода 08.06.2017г. до 30.10.2017г., ведно със законна лихва, считано от 02.07.2018г.

Осъжда „ЕУРО ЛОГИСТИК МК“ ООД да заплати на З.С. сумата от 245.07 лв.-неизплатено трудово възнаграждение за м.май и юни 2017г., ведно със законна лихва, считано от 02.07.2018г. до окончателното изплащане.

Осъжда „ЕУРО ЛОГИСТИК МК“ ООД да заплати на адвокат А.Т. възнаграждение в размер на 1165.85 лв.

Осъжда  „ЕУРО ЛОГИСТИК МК“ ООД за заплати по сметка на съда държавна такса в общ размер на 900 лв., както и изплатените възнаграждения за вещите лица, готвили заключения по делото в размер на 278.80 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.

 

 

 

                                                                                     Районен съдия: