О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
............/10.05.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ състав, в закрито заседание,
проведено на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 506 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: И.О.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу
ОТВЕТНИК: Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров
Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на
исковата молба, намира, че на основание чл.140, ал.3 ГПК, производството по
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
11.07.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят
страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание
чл.140, ал.3 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ
ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че през 2011г. било образувано
и водено следствено дело № 20-П/2011г. по описа на СО - СГП, впоследствие
разделено и водено като досъдебно производство № 3-П/14г. по описа на СО - СГП,
прокурорска преписка №4-196/14г. по описа на СГП по обвинение за извършено
престъпление по чл. 301, ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Първоначално обвинението на ищеца било повдигнато на 24.02.2012г. по чл. 387
ал.3 пр.2, вр. ал.1 пр.2 алт. 1 от НК, и му била наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция" в размер на 1000 лева. След обжалване на същата била
отменена. На 06.03.2013г. отново бил привлечен за престъпление по чл. 387 ал.3
пр.2, вр. ал.1 пр.2 алт. 1 от НК, и му била наложена мярка за неотклонение
„подписка". На 31.01.2014г. отново бил извикан в СО- СГП за повдигане на
обвинение по чл. 301, ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, като не
му била наложена мярка за неотклонение.
През 2014г. Софийска Градска Прокуратура
внесла в Окръжен съд гр.Варна, обвинителен акт, въз основа на който било образувано
НОХД №1022/2014г. Повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление
по служба било поддържано от Варненската Окръжна Прокуратура във всички
проведени по делото открити съдебни заседание.Наказателното производство
приключило с постановяването на присъда № 86 от 02.10.2015г., с която ищецът бил признат за невинен.
Срещу така постановената присъда на
14.10.2015г. прокурор Златин Златев от Окръжна прокуратура гр.Варна внесъл
протест пред Апелативен съд гр.Варна, и на 10.11.2015г. допълнително изложение
към него. В Апелативен съд гр.Варна било образувано ВНОХД № 437/2015г., което
приключило с Решение № 2 от 09.01.2017г. като изпяло била потвърдена
първоинстанционната оправдателна присъда.
В резултат на тези действия, ищецът твърди,
че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на авторитета,
доброто му име и в цялостната му сфера на личен, професионален и социален
живот, били му причинени болки и
страдания, непрекъснато бил в силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение.
Наказателното производство продължило пет години. От датата 24.02.2012г. на
повдигане на обвинението непрестанно се притеснявал да не бъде отстранен или дисциплинарно
уволнен, което щяло да повлияе и на неговото семейство - съпругата му Деница Пламенова
Костова и малолетният им син Велимир Ивайлов П.. От тази дата всички близки,
колеги и познати разбрали, че срещу ищеца било образувано и се водело дело за
„подкуп".
С повдигнатото обвинение на ищеца,
постоянната мисъл при него за уволнение и това как ще издържа семейството си,
го водела до силен емоционален стрес, изразяващ се във вътрешно напрежение, променени
апетит и сън, повишена степен на евентуална тревожност, напрежение,
безпокойство, загриженост и нервност.
През цялото наказателно производство ищецът бил
сигурен в своята невинност, но неизвестността от това какво ще бъде съдебното
решение на съда променили емоционалното
състояние на ищеца към семейството му и
други негови близки.
Конкретният случай бил отразен, както в
местни ежедневници, така и в национални и електронни издания. Ищецът бил
възприеман като извършител на престъпление, но без постановена присъда.
През предишен и през този период многократно
участвал и бил защитавал доброто име в обществото и извън страната не само като
редови полицейски служител, но и като спортист в редица спортни мероприятия в страната
и чужбина - в спорта джудо. Като професионален състезател, ищецът бил завоювал
високи постижения и се ползвал с добро име.
Повдигнатото му обвинение и посочените факти
в обвинителния акт довели до силен емоционален стрес, промяна в личния му
живот, поради засягане на честта и достойнството му.
През този период като действащ служител
претърпял и „трудова злополука".
В резултат на незаконосъобразните актове,
действия и бездействия на ответника - Прокуратура на Република България, ищецът
претърпял имуществени и неимуществени вреди.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, в който
заявява, че искът е допустим, но неоснователен.
Моли да бъде отхвърлен.
Сочи, че ищецът не бил ангажирал
доказателства за претърпени от него морални вреди, при това същите да са пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение. Само фактът за водено наказателно
производство и приключването му с оправдателна присъда, сам по себе си не водел
автоматично до извод, че това е причинило увреждания, които би следвало да
бъдат обезщетени.
Твърди, че на случая е била дадена медийна
гласност, но това не било станало в резултат на действия от страна на Прокуратурата
на Р. България. Последната не е давала никаква гласност на обстоятелството, че
срещу ищеца е било водено наказателно производство и ако то е станало известно
на трети лица, информацията за това не е била предоставена от страна на
Прокуратурата.
Твърди, че органите на Прокуратурата на Р.
България не са се разпореждали или са извършвали действия извън
правнорегламентираните.
В
условията на евентуалност, ако съдът счете, че претенцията е основателна, възразява срещу размера на претендираното от
него обезщетение, като счита, че същото е силно завишено, несъобразено с
критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД.
В конкретния случай, дори ако се вземел
предвид само един икономически обективен критерий - официалните данни на НСИ за
среден годишен доход на лице към 2016 г., който възлиза на 5 404 лв., то би се
получило, че ищецът претендира обезщетение, равняващо се повече от двадесет и
седем годишен доход на лице за страната към този период, който размер е в
абсолютен разрез с принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
В тази връзка и при определяне на размера на
обезщетението, моли да се вземат предвид следните факти и обстоятелства:
-воденото цялостно наказателно производство
спрямо П. е приключило в рамките на разумния срок, като се има предвид, че
производството се отличава с фактическа и правна сложност, водено е срещу 6
лица, с множество квалифициращи признаци и усложнени престъпни форми;
-следва да се има предвид, че всяко от 6-те
лице срещу които е било водено производството, е имал отделен процесуален
представител. В тази връзка продължителността на процеса е била в зависимост и
от други правни субекти, различни от ищеца, които са били отговорни за
своевременното разглеждане и законосъобразното решаване на делото. Значение за
продължителността на производството има и процесуалното поведение на
обвиняемите и това на защитниците им, което с оглед чл. 5 от ЗОДОВ следва да
бъде отчетено, ако претенцията бъде счетена за основателна и доказана;
-независимо от обстоятелството, че
обвинението е било за тежко престъпление по см. на чл. 93 т.7 от НК, спрямо
ищеца е бил наложена най-леката мярка за неотклонение, която по никакъв начин
не е накърнила неговите права и свободи. Други мерки за процесуална принуда не
са били налагани;
решението
на въззивния съд не е било протестирано пред ВКП;
-вследствие на воденото наказателно
производство, ищеца не е бил отстраняван от длъжност;
-от представените доказателства се установява
наличието и на друг увреждащ фактор в част от исковия период -претърпяна трудова
злополука, довела до увреждане на здравето на ищеца. Всички, изложени в
исковата молба негативни преживявания - физически, психически и социални, биха
могли да бъдат резултат и от това събитие.
Изрично възразява срещу началния момент, от
който се претендира законовата лихва. Същата се претендира от 24.02.2012 г. -
датата, на която ищецът е би привлечен в качеството на обвиняем. В конкретния
случай, при доказана основателност на претенцията, лихвата следва да се дължи
от датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила, за която дата не се
съдържат твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, не са ангажирани
и доказателства.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА
ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА
Производството
е образувано по предявен от ИЩЕЦ: И.О.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу ОТВЕТНИК: Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров, иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 150 000 / сто и петдесет хиляди/ лева за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в опозорено име и авторитет, преживяно пренебрежение,
присмех и обиди, психически стрес – напрежение, нервност и безпокойство, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерно водено срещу него наказателно производство по НОХД № 1022/2014г. по описа на ВОС, по което с влязло в сила
Решение от 09.01.2017г. на Апелативен съд –Варна по ВНОХД No 437 / 2015г. е
потвърдена оправдателната присъда на ВОС.
Претендира
се и законна лихва, считано от датата на постановяване на Решение от 09.01.2017г. на Апелативен съд
–Варна по ВНОХД No 437 / 2015г. до окончателното изплащане на
задълженията.
III.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ
В тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства,
от които черпи изгодни за себе си последици, а във връзка с конкретните му твърдения -
че по отношение на него са
повдигнати посочените обвинения за извършени престъпления, наказателното
производство, по които е
приключило с постановена оправдателна присъда; че от тези действия на
длъжностни лица на ответника за него са произлезли конкретните
вреди по вид и размер- претърпените болки и страдания, изразяващи се в опозорено име и авторитет, преживяно пренебрежение, присмех и обиди,
психически стрес – напрежение, нервност и безпокойство, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу ищеца наказателно производство.
В тежест на ответника е да
установи фактите по
възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици. Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението
си да репарира претърпените вреди, или фактите и обстоятелствата по направените
правоизключващи възражения.
ПО ДОПУСКАНЕ
НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по
делото, представените с исковата молба писмени документи, надлежно заверени по
реда на чл.183 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД № 1022/2014г. по описа на
ВОС. УКАЗВА на
всяка от страните най-късно в рамките на насроченото о.с.з да посочи всички
доказателства, които искат да ползват и които се намират в кориците на
наказателното дело, като изрично посочат и на кой лист от същото се намира
конкретния документ и за установяване на кои факти и обстоятелства ще се
ползват.
ДОПУСКА до разпит по
искане на ищеца двама свидетели
при режим на водене за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства - претърпените от ищеца притеснения, безспокойство,
тревоги, неудобство,терзания и страдания, накърняване на доброто му име, честта
и достойнството му, несигурността в полагането на труд, засегнатата положителна
оценка от другите.
УКАЗАНИЯ КЪМ
СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при поискване от
страна на ответника съдът може да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ
СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на
спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ
за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да
разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и
да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията
може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" №
12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За
предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на постигане на
спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на страните
по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от
тях становище, на основание чл. 146,
ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се
връчи на страните по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, а от депозирания
отговор на исковата молба – на ищеца по делото,
с Приложение № 6 към чл. 2, т. 6 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за
утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: