О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Йовчева ч. гр. дело № 9112 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М.А.Д., А.К.Д.
и Н.Й.Д. срещу действия на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ по изп. дело №
20178440400870, изразяващи се в проведен въвод във владение на недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“, ж.к. „**********обективирани
в постановление за въвод във владение от 16.07.2020 г.
Жалбоподателите излагат доводи, че не са
редовни уведомени за насрочения въвод. Поддържат, че разпоредби на общата част
на ГПК във връзка с получаването на съобщенията следва да намерят приложение и
в процедурата по въвод във владение и жалбоподателите е следвало да бъдат
уведомени за предприетия въвод. Твърдят, че към момента на извършване на
въвода, в имота се е намирало третото за изпълнението лице М.Д., който е
предявил претенция пред съдебния изпълнител за придобиване на собствеността
върху имота по давност преди завеждане на делото, по което е издаден
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство. Сочи се, че съдебният изпълнител е пристъпил към осъществяване на
въвода, без да даде възможност на третото лице да поиска спиране на
изпълнението по реда на чл. 523, ал. 2 от ГПК и да предяви иск, с който да
установи правото си на собственост по реда на чл. 524 от ГПК. Излагат
съображения, че като лице, придобило владението върху имота преди предявяването
на иска, М.Д. е легитимиран да обжалва въвода във владение на основание чл.
435, ал. 5 от ГПК. Поддържат, че в случая, за да се уважи жалбата, е достатъчно
да се установи само фактът на владение на третото лице, без да е нужно да се
изследват неговите права върху имота. Моли обжалваното действие на съдебния
изпълнител да бъде отменено.
Взискателят „Ю.Б.“ АД, в срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК, не е подал възражения по жалбата.
ЧСИ С.Я., в мотивите си по чл. 436, ал.
3 от ГПК излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Поддържа, че жалбоподателите са надлежно уведомени за извършения
въвод. До тях са изпратени съобщения, с които им е даден двуседмичен срок за
доброволно предаване на имота, като им е указано че при липса на доброволно
предаване, ще бъде осъществен въвод в имота на 18.03.2020 г. Поради създалата
се епидемична обстановка се наложило въводът да бъде отложен за 16.07.2020г.,
без да е даван нов срок за доброволното предаване на имота, доколкото веднъж
вече е предоставен такъв. Поддържа, че редът за обжалване по чл. 435, ал. 5 от ГПК не е приложим при извършването на въвод във владение по реда на чл. 498 от ГПК.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателите, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20178440400870 по
описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на взискателя „Ю.Б.“ АД срещу длъжника
ЕТ „А. В.“, въз основа на изпълнителен лист от 17.09.2008 г. по гр. д. №
24308/2008 г. на СРС, 29 с-в., издаден по реда на чл. 418, ал. 1 от ГПК, на
основание заповед от 17.09.2008 г. по същото дело. С този изпълнителен лист, ЕТ
„А. В.“ е осъден да заплати на „Ю.Б.“ АД парични задължения по договор за
кредит от 28.04.2006г. По делото е представен нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 33, том II,
рег. № 3604, дело № 175 от 2006 от 05.05.2006г. на Д.Т.– нотариус, рег. № 264
на НК, с който задълженията на ЕТ „А. В.“ по договора за кредит от 28.04.2006г.
са обезпечени с учредена от А.К.Д. и Н.Й.Д. ипотека върху недвижим имот, с
адрес гр. София, район „Кремиковци“, ж.к. „*********ет. *********Представена е и вписана
в СВ-гр. София молба за подновяване на вписана ипотека от 2016 г.
Установява се, че имотът е изнесен на
публична продан по реда на 483 и сл. от ГПК и за купувач е определен И.В.В..
От представения по делото протокол от
16.07.2020 се установява, че на тази дата са предприети действия по въвеждане
на купувача И.В.В. в процесния имот, като въвода е бил отложен за 27.07.2020г.
Видно от протокол за въвод във владение от 27.07.2020г., имотът е отнет от длъжника
и предаден на купувача по публичната продан.
Жалбата е подадена от ипотекарните
длъжници по делото А.К.Д. и Н.Й.Д. и третото лице М.А.Д..
Жалбата е подадена на 24.07.2020г. -
преди окончателно завършване на въвода на 27.07.2020г. и доколкото с нея се
обжалва започнат и завършен към момента на разглеждане на жалбата въвод във
владение, то съдът намира, че жалбата не е преждевременно предявена.
По отношение на третото лице М.А.Д.
съдът намира следното:
Съгласно мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г.,
ОСГТК, въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват
всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот,
независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно
правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а
също така членовете на неговото семейство, неговите работници и служители от
имота и въвежда взискателя във владение на същия. С оглед изложеното се налага
извод, че жалба по чл. 435, ал. 5 от ГПК е допустима само в хипотези, при които
извършеният въвод във владение е осъществен при принудителното изпълнение на
влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ правото на взискателя да бъде въведен
във владение на имота. В този случай издаденият изпълнителен лист не само
удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора
по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява съдебния
изпълнител да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния
ред.
Съгласно чл. 498, ал. 2 от ГПК лицето,
което се намира в имота при въвод във владение, може да се брани само с иск за
собственост, което изключва възможността за обжалване по реда на чл. 435, ал. 5
от ГПК. В конкретния случай, дори при наведените в жалбата твърдения от третото
лице, че владее имота преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, заповедта по която се изпълнява, разпоредбата на чл. 435,
ал. 5 от ГПК е неприложима. Визираната норма се отнася до хипотези на предявен
иск, решението по който се изпълнява след като е разрешен спорът с влязъл в
сила акт, когато обаче този иск е с предмет самото предаване на имота, по
отношение на който процесният въвод се извършва. Ако се приеме, че с жалбата се
атакува действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в извършен въвод във
владение въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим
имот след проведена публична продан, се налага извод, че за третото лице липсва
признато от закона процесуално право на жалба срещу атакуваното действие на
съдебния изпълнител. Това следва от разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК,
уреждаща хипотеза на въвод във владение след публична продан, извършена за
събиране на парично вземане /какъвто именно е разглежданият случай, тъй като
изпълнителният лист на взискателя „Ю.Б.“ АД удостоверява подлежащо на
изпълнение парично вземане/. При съобразяване на тази специална норма, общият
ред на защита по чл. 435, ал. 5 от ГПК се явява неприложим. В хипотеза на въвод
след осъществена публична продан за събиране на парично вземане, за разлика от
въвод, осъществен в изпълнение на съдебно решение, с което недвижимият имот е
присъден, третите лица могат да се бранят само с иск за собственост, не и чрез
жалба срещу въвода /чл. 498, ал. 2 от ГПК/. С оглед на изложеното, съдът счита,
че жалбата, подадена от третото лице срещу въвод във владение на имота на
купувача въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим
имот по посоченото изпълнително дело, е процесуално недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
Жалбата е недопустима и в частта, в
която е подадена от ипотекарните длъжници А.К.Д. и Н.Й.Д.. Съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 4/11.03.2019г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК
този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в
хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има
процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, като определя лимитативно основанията
за обжалване на атакуемите действия, както и кръга от субекти, имащи правото на
жалба. На длъжника, като страна в изпълнителния процес, е предоставена правната
възможност да обжалва посочените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изпълнителни
действия при ограничаване възможността за оспорването им до визираните в тези
норми нарушения. За него не съществува възможност да обжалва въвода във
владение по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК, като този път на защита е открит
единствено за третите лица по делото. Предвид изложеното, ипотекарните длъжници
А.К.Д. и Н.Й.Д., в рамките на изпълнението срещу ипотекирания от тях недвижим
имот, не се явяват трети лица по смисъла на чл. 435, ал. 5 от ГПК и не са
процесуално легитимирани да обжалват извършения от съдебния изпълнител въвод
във владение. Независимо от горното, дори да се приеме, че ипотекарните
длъжници са трети лица по смисъл на чл. 435, ал. 5 от ГПК, то жалбата им е недопустима
и с оглед изложеното по отношение на жалбоподателя М.А.Д.. Ето защо, жалбата, в
частта, в която е подадена от тези жалбоподатели, също следва да бъде оставена
без разглеждане.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 020950/24.07.2020 г. на
М.А.Д., А.К.Д. и Н.Й.Д. срещу действия на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ по изп.
дело № 20178440400870, изразяващи се в проведен въвод във владение на недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Кремиковци“,
ж.к. „*********ет. ********Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от
съобщенията пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.