№ 24
гр. Горна Оряховица , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101241 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове: -иск за неизплатено трудово възнаграждение по чл.242
ввр. чл.128 от КТ, -иск за неизплатено обезщетение по чл.214 от КТ; -иск за неизплатено
обезщетение по чл.215 от КТ ввр. чл.18 и сл. от НСКСЧ; -иск за неизплатено обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ; -иск за неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ; -искове за лихва за
забава по чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД; -иск по чл.349 ал.2 от КТ.
Ищeцът Г. Х. П.(чрез адв.В.П. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че „Актив-
Транс”ЕООД и Г. Х. П. са сключили Трудов договор№0017/08.11.2019г. на основание чл.70 ввр.
чл.67 ал.1 т.1 от КТ. като в т.V било договорено, че след изтичане срока на изпитване, ако
договорът не е прекратен, а същият се счита за безсрочен. В трудовия договор било удостоверено,
че работникът/служителят е постъпил на работа на 08.11.2019г. Твърди се, че в изпълнение на
трудовите си задължения ищецът извършвал по разпореждане на работодателя си международни
превози до Кр.Белгия, Кр.Холандия и ФРГермания, с леко товарен автомобил/бус/ „Фиат Дукато“
с ДК№*****, като последния бил завършен на 28.02.2020г. За този период ищецът бил получил
„на ръка“ от работодателя общо сумата 1450.00лв. за командировъчни разходи. Твърди се, че от
сключване на трудовия договор не му било изплащано договореното трудово възнаграждение.
След завръщането му от последния международен курс, по телефона му било съобщено, че поради
пандемията от Covid-19, международните превози се преустановявали. В началото на м.май.2020г.
ищецът се свързал с управителя на фирмата, но му е било отговорено, че нямат нужда от него и
договорът им бил прекратен. След този разговор, от страна на работодателя не последвало
формално прекратяване на трудовия договор. Ищецът твърди, че трудовата му книжка се е
съхранявала от работодателя, и същата му била върната след многократни настоявания от негова
страна, без каквито и да било отбелязвания в нея. Доколкото прекратяването на договора се
извършвало по предвидения в КТ, Г. Х. П. изпратил до работодателя уведомление(получено с
1
обратна разписка на 04.08.2020г.) за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Предявени обективно кумулативно съединени искове: -иск за неизплатено
трудово възнаграждение по чл.242 ввр. чл.128 от КТ за сумата 1852.00лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода: 08.11.2019.г.-01.03.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до
окончателното и изплащане; -иск за неизплатено обезщетение по чл.214 от КТ за сумата
2315.00лв. за периода: 01.03.2020г.-04.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -
иск за неизплатено обезщетение по чл.215 от КТ ввр. чл.18 и сл. от НСКСЧ за сумата 5615.80лв.,
представляваща неизплатено обезщетение(дневни пари при командироване) за периода:
08.11.2019г.-28.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -иск за неизплатено
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за периода: 08.11.1019г.-
04.08.2020г. – 25дни за сумата 525.00лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск(25дни), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -иск за неизплатено
обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за сумата 463.00лв., представляваща неизплатено обезщетение за
неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -иск по чл.349 ал.2 от
КТ. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Актив-Транс”ЕООД с ЕИК:*****, представляван от адв.Eли Димитрова от
ВТАК, оспорва изцяло предявените искове. Счита същите за неоснователни. Подписването на
договора само по себе си не означавало, че е възникнало трудово правоотношение между страните
по него. За да възникне такова, съобразно чл.63 ал.3 от КТ, е необходимо работникът да се яви на
работа. Тази задължителна предпоставка за възникване на трудово правоотношение при подписан
трудов договор не била налице. Г. Х. П. сам потърсил работа в ответното дружество, като след
проведения разговор било договорено между страните назначаване на ищеца на длъжност
„Шофьор”, като бил подписан и трудов договор. От страна на работодателя били дадени указания
на Г. Х. П. да представи необходимите документи. Твърди се, че на 08.11.2019г. П. не се явил в
дружеството за започване на работа, както и не се явил и в едноседмичен срок от тази дата, в т.ч.
не бил представил поисканите му документи. Г. Х. П. заявил, че не бил готов да подпише договор
за тази длъжност, тъй като до този момент не бил пътувал в чужбина(нямал никакъв опит), а и не
желаел да загуби привилегията семейството му да получава месечни помощи за отглеждане на
дете. Тъй като бил длъжник по образувано изп.дело и не желаел да му бъде удържана част от
трудовото възнаграждение. Поради това, се счита, че трудовото правоотношение между ищеца и
дружеството не било възникнало. Работодателят не бил изпратил уведомление до съответната
териториална дирекция на НАП. Не била изготвена и длъжностна характеристика. Oт страна на Г.
Х. П. били подписани документи, депозирани пред социалните служби в страната, където ищецът
декларирал, че за периода, за който претендира изплащане на трудово възнаграждение и
командировъчни разходи от ответното дружество, е бил безработен и не бил посочил „Актив-
Транс”ЕООД като работодател, с който да е бил в трудово правоотношение. Впоследствие,
ищецът, с цел евентуално бъдещо назначаване в ответното дружество, изявил желание, при
съгласие от страна на работодателят, да му бъде дадена възможност неколкократно да придружава
шофьори на „Актив-Транс”ЕООД при техни кратки пътувания по маршрути извън страната, за да
2
се запознае практически с работата при преминаване през граничните пунктове, доставката на
превозвания товар на контрагентите и оформянето на документацията. Тъй като работодателят
имал нужда да назначи допълнително шофьори, които да поемат международни превози, а
придобиването на опит било задължителна предпоставка за успешното справяне с работата, се
съгласил П. да пътува с шофьорите на дружеството. Поради това ищецът(като пътник или
придружител) реализирал няколко излизания до европейски държави с превозни средства на
„Актив-Транс”ЕООД. В края на м.февруари 2020г. работодателят получил информация, че ищецът
бил осъден за държане или разпространение на наркотични вещества(това била причината Г. Х. П.
да не се яви за започване на работа, тъй като при започване на работа от всеки работник,
работодателят изисквал свидетелство за съдимост, ищецът не искал да представи своето, от което
щяло да се установи осъждането му). Оспорва претендираните командировъчни разходи. Освен,
че нямало възникнало трудово правоотношение, няма доказателства, че работникът е бил
командирован, за да му бъдат изплащани командировъчни(105дни за периода: 08.11.2019г.-
28.02.2020г., за който твърди, че е работил в ответното дружество). Претенцията за дължимост на
разходи за командировки в чужбина не може да изхожда единствено от факта, че в договора е
посочено, че работникът ще осъществява международни превози, а такива действително трябва да
са осъществени. Оспорва се претенцията за обезщетение по чл.214 от КТ за периода: 01.03.2020г.-
04.08.2020г., освен, че не било възникнало трудово правоотношение, същата не е обоснована с
доказателства, освен твърденията в исковата молба. Ищецът сам признавал, че през този период не
бил ходил на работа и не бил осъществявал трудова функция, в т.ч. нямало как и да е бил
неправомерно отстранен. При невъзникнало трудово правоотношение, ищецът нямал право на
обезщетение за неизползван годишен отпуск, както и за изплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие при невлязъл в сила и непроизвел действие трудов договор. В случай, че съдът
приемел, че е налице валидно възникнало правоотношение, за да му бъде присъдено изплащане на
месечни възнаграждения, то би следвало ищецът да докаже, че действително е полагал труд на
длъжността „шофьор” в ответното дружество. С оглед твърденията му в исковата молба, Г. Х. П.
би трябвало да се ограничи в доказването на изпълнението на трудовата функция по договора
единствено и само за периода: 08.11.2019г.-28.02.2020г., доколкото за останалия процесен период
ищецът посочил, че не бил полагал труд. Само в случай, че категорично се установял броят на
дните, в които П. бил в чужбина и едновременно с това се докажело, че в тези дни ищецът е
изпълнявал задълженията си на длъжността „шофьор” за „Актив-Транс”ЕООД, следвало да му
бъдат присъдени командировъчни разходи за конкретните дати. Ако Г. Х. П. бил пътувал извън
страната по друга причина, и е осъществявал дейност, която не му бил възложена от ответното
дружество, тогава нямало основание за изплащане на командировъчни разходи. Моли да бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на
ГПК, приема за установено следното:
„Актив-Транс”ЕООД и Г. Х. П. са сключили Трудов договор№0017/08.11.2019г. на
основание чл.70 ввр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ със срок за изпитване 6месеца в полза на работодателя.
Било договорено, че работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността
„шофьор, товарен автомобил (международни превози)”. НКИД 4941, НКПД 83322006, в
отдел(място на работа) със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика,
3
представляваща неразделна част към настоящия трудов договор, при условията на 8-часов работен
ден с основно месечно трудово . възнаграждение в размер на 463.00лв.(с периодичност на
изплащане - до края на месеца, в който е начислено възнаграждението и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -0.6% за всяка година трудов
стаж). Работодателят се задължил да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение на работник,
както и командировъчни в размери съгласно НСКСЧ. Страните се договорили работникът да има
право на 25 работни дни платен годишен отпуск, съгласно чл.155 от КТ. В т.V било договорено, че
след изтичане срока на изпитване, ако договорът не е прекратен, а същият се счита за безсрочен.
VI. Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор след изтичане на 6 месечен
изпитателен срок е еднакъв и за двете страни и е 30 дни, съгласно т.VI от договора. Също така,
според чл.VIII работникът се задължил да постъпи на работа на 08.11.2019г.
Според приложената справка от ОД МВР В.Търново от 17.11.2020г. от автоматизираната
система за данни за задгранични пътувания се установява, че Г.П. е осъществил: -влизане през
ГКПП Видин с лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№***** на 15.12.2019г.; -излизане
през ГКПП Видин с товарен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№***** на 26.01.2020г.; -влизане през
ГКПП Видин с лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№***** на 29.02.2020г.
От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.К.Н.К.(бивш служител в ответното
дружество) твърди, че се запознал с ищеца през 2019г., за да му предаде товарен бус(с товар
предназначен за Кр.Белгия) по разпореждане на П.П.. Свидетелят предал буса на Г.П. в
гр.Ботевград на една бензиностанция. След връщане от чужбина възнагражденията се давали на
ръка в гр.С., след представяне на километри и съответните ЧМР-документи. Информация се
изпращала на шофьорите по viber от П.П. и съпругата му(управител на дружеството). Първите две
седмици били обучителни с придружител. Св.Милица Ц.Николаева(живуща на съпружески начала
с ищеца Г.П.) заявява, че ищецът карал малък бус в ответното дружеството. Тръгнал на курс на
09.10.2019г. В края на м.февруари.2020г. спрял да кара. Твърди, че направил 4-5курса(всеки курс
бил индивидуален, средно за около 30-35 дни). В един от курсовете бил с П.П., тъй като трябвало
да вземе бус от Кр.Белгия. Курсовете се „назначавали” по телефона или по viber. По платформата
viber се обяснявало къде да отиде и каква стока да натовари. Св.П.З.П.(съпруг на управителя на
ответното дружество и служител на самото дружество) твърди, че Г.П. го помолил да го вземе на
работа като „шофьор”. Свидетелят обяснил, че следва да премине обучителен курс от два-три
месеца, като се обучи как да товари, да разтоварва, как да водят документ-оборота и др.
специфични неща. Повечето време новопостъпилите пътували със свидетеля и той ги обучавал(да
си пишат документи, да подреждат палети в автомобила, как да сменят гуми и т.н.). Свидетелят
казал на ищеца, че ако иска да работи трябва да му оформи договор за работа, тъй като ще пътува
за чужбина и за там трябват осигуровки, застраховки и т.н. Свидетелят представил договор и
поискал от ищеца да представи медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост, диплома за
завършено образование и още нещо. Трябвало Г.П. да се яви на работа на 08.11.2019г. с
документите. На 08.11.2019г. ищецът не се явил на работа. След като свидетелят го потърсил
ищецът отговорил, че не иска да работи по трудов договор, защото получавал детски, помощи,
пари за отопление и дължал пари при съдия изпълнител. Без договор не би могъл да работи в
дружеството, тъй като пътувал в чужбина и се заплащали плащаме допълнителни осигуровки,
застраховки и т.н. Свидетелят заявява, че Г.П. е пътувал два или три курса(около месец през
есента на 2019г.) с микробуса(един път с него с микробуса, като поел разходите за храна, спане и
4
т.н.). Свидетелят установил, че ищецът не можел да се оправя с навигациите, не можел да си
подреди стоката, не можел да си оправя документите и не можел да си пише ЧМР-та. В същото
време не говорел никакъв чужд език. Това означавало, че не би трябвало да работи за
дружеството(не би могъл да се справя с работата). Впоследствие свидетелят установил, че Г.П. се
занимавал с наркотици и бил съден за наркотици с условна присъда. След като научил тези
подробности и след последния курс прекъснал отношенията с ищеца(м.февруари.2020г.).
Св.Й.Н.П.(шофьор в дружеството) видял ищеца в Р.Австрия, като тогава Г.П. бил с П.П.. Всеки
новопостъпил минавал през курс на обучение(2-3курса), като тогава новопостъпилият се возил в
буса. През времето на обучение двамата се хранили и спели в буса. Като преминаване на граница
шофьорът си давал личната карта(някой път го чекират някой път – не). Возещият се в буса също
предоставял личната си карта. Св.Л.Д.Л.(баща на управителя на дружеството-ответник и в трудови
правоотношения с „Актив-Транс”ЕООД на длъжност „шофьор”) твърди, че ищецът П. дошъл в
дружеството(през есента на 2019г.) да работи като „шофьор” на бус. Било указано на ищеца П., че
не би могъл да работи из Европа без трудов договор, като за целта следвало да си приготви
документи за започване на работа – медицинско, свидетелство за съдимост и т.н. и да ги представи
на Гл.счетоводител на дружеството. Г.П. не ги бил представил. Практика било допуснатите
работници работят по двойки с изпитателен срок, с опитен шофьор, за да се види дали ще се
справят с работата. Бил „пуснат като втори шофьор”, но без възнаграждение през времето през
което се обучава(от м.октомври 2019г. до м.февруари 2020г.). Дружеството поело само разходите
за храна. Човекът, който обучавал П. казал, че същият не можел да се справя с работата(не можел
да разпределя стоката, да оформя документите, не знаел друг език). Впоследствие се установило,
че бил осъждан „за наркотици”. Показанията и на двете групи свидетели(всеки доведен от
съответната страна) са в голяма степен едностранчиви, и инициирани от заетите от тях позиция по
делото, но въпреки известната тенденциозност(през призмата на чл.172 от ГПК), у съдът
констатира относимост на същите към предмета на делото.
От страна на ищеца са били представени множество фактури, експедиционни листи и
товарителници, с които се удостоверява приемането и предаването на стоки между различни
дружества, на множеството от които е било вписано „П.П.”.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице
установило, че в документите от счетоводството на „Актив-транс“ЕООД липсват данни за Г. Х. П.,
което водело до извод, че за периода 08.11.2019г.–01.03.2020г. на работника Г. Х. П. не са били
заплащани трудови възнаграждения. Тъй като размерът на основното трудово възнаграждение при
пълен работен ден, не може да е под минималната работна заплата, установена за страната(за
2019г. – 560.00лв.; за 2020г. – 610.00лв.), вещото лице изчислило размера на възнагражденията за
ищеца(при положителен изход за ищеца): -за м.ноември.2019г. – 426.72лв.(в брутен размер),
331.12лв.(в нетен размер); -за м.декември.2019г. – 560.00лв.(в брутен размер), 434.55лв.(в нетен
размер); -за м.януари.2020г. – 610.00лв.(в брутен размер), 473.35лв.(в нетен размер); -за
м.февруари.2020г. – 610.00лв.(в брутен размер), 473.35лв.(в нетен размер). Съгласно предоставена
от „Актив-транс“ЕООД справка за изплатени командировъчни разходи за периода:
м.ноември.2019г.-м.юли.2020г., в нито една от заповедите за командировки не фигурира името на
Г. Х. П., в т.ч. липсвали и разходни касови ордери за изплатени командировъчни на името на Г. Х.
П., от което следвало, че на Г. Х. П. не са изплащани дневни пари. Съгласно Приложение№2 от
НСКСЧ за лице, командировано до Кр.Белгия, Кр.Холандия и ФРГермания лице с длъжност
5
„шофьор товарен автомобил (международни превози)“ НКИД 4941, НКПД 83322006, за периода:
08.11.2019г.–28.02.2020г. вкл., дневните пари са по 35.00€. Съобразявайки сключеният
между страните Трудов договор№0017/08.11.2019г, работникът има право на 25 дни платен
годишен отпуск. Тъй като липсвала заповед за прекратяване на трудов договор, вещото лице
приело, че трудовият договор е прекратен към датата на подаване на уведомление за прекратяване
без предизвестие от страна на работника - 31.07.2020г.(за 2019г. – 5дни платен годишен отпуск; за
2020г. – 15дни платен годишен отпуск). Според вещото лице в счетоводството на „Актив-
Транс“ЕООД липсват всякакви документи относно използването на платен годишен отпуск, в това
число молба, заповед или др., поради което експертизата приема, че за 2019г. и 2020г. полагащите
се дни са неползвани от Г. Х. П. и са в размер на 20 дни. Тъй като нямало данни няма данни и за
броя на отработените дни, както и за начислено начислено възнаграждение за м.юни.2020г. или за
м.юли.2020г., вещото лице приема при пълен работен месец и неползван платен годишен отпуск в
размер на 20 дни(общо за 2019г. и 2020г.), то обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ(при
положителен за ищеца изход от спора) – 554.60лв. Съгласно чл.19 ал.2 от НСОРЗ, Размерът на
среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и
обезщетенията по КТ при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява
при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална
работна заплата, като вещото лице определя обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ(при положителен
изход за ищеца) – 610.00лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно и му дава вяра. Същото не е било оспорено от страните.
С Определение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, съдът е допуснал изменение на два от
предявените искове, като искът за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ да се счита предявен в размер
на 549.26лв., а искът по чл.221 ал.1 от КТ да се счита предявен в размер на 610.00лв.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК – всяка страна следва да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения, т.е. в производството по предявени искове за
неизплатено трудово възнаграждение по чл.242 ввр. чл.128 от КТ и за съответните обезщетения,
свързани с възникнало и съществуващо трудово правоотношение, при твърдения, че въз основа на
подписан договор е възникнало процесното трудово правоотношение, а работникът е полагал
труд, за който му се дължи възнаграждение, ищецът следва да установи, че е постъпил на работа
при работодателя, което съгласно изричната разпоредба на чл.63 ал.4 от КТ се удостоверява
писмено.
Съгласно чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа
работника/служителя, преди да му предостави документите по чл.63 ал.1 от КТ. В този смисъл,
съгласно цитираната разпоредба работодателят е длъжен да предостави на работника/служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съответно, според
чл.62 ал.3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е
6
длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. НАП предоставя в реално
време на оправомощени лица от териториалните дирекции електронен достъп до регистъра на
трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление.
Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на
работника/служителя на работа, което се удостоверява писмено(чл.63 ал.4 от КТ), чрез акт за
встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на
постъпването(Определение№234/15.03.2018г. по гр.дело№4261/2017г. – IVг.о. ВКС;
Решение№156/16.05.2012г. по гр.дело№1027/2011г. - ІІІг.о. ВКС).
В съдебната практика се приема, че началото на изпълнение на трудовия договор е
постъпването на работа на работника/служителя. Когато не е уговорено друго относно началото на
изпълнение на трудовия договор се прилага разпоредбата на чл.63 ал.3 изр.I от КТ. Страните
могат да уговорят срок, в който след сключването на трудовия договор работникът/служителят ще
постъпи на работа, като посочат точно датата на постъпване или определят времето, след което
работникът или служителят ще постъпи на работа. Така уговорен този срок е задължителен за тях.
Съобразно разпоредбата на чл.63 ал.3 изр.II от КТ, ако работникът/служителят не постъпи
на работа в границите на едноседмичния срок от връчване на екземпляр от трудовия договор и
заверено от НАП, уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, трудовото правоотношение се смята за
невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил
работодателя до изтичането на срока.
Когато трудовият договор има за предмет престиране на работна сила, а не на резултат,
работникът/служителят трябва да докаже, че е предоставил работната си сила, а работодателят е
длъжен да докаже неизпълнението: че работникът/служителят не се явил, че е напуснал
преждевременно и т.н. Този факт макар и отрицателен е от категорията на установимите такива.
Тъй като трудовият договор е с продължително изпълнение, за да се установи, че е предоставил
работната си сила, работникът/служителят е достатъчно да докаже, че е постъпил на работа. Този
извод се извежда и по аргумент от чл.63 ал.3 от КТ, където непостъпването на работа е уредено
като прекратително условие. Постоянното, системното или продължителното неизпълнение на
трудовите задължения, вкл. неявяване на работа, преждевременно напускане или отказ да се
изпълняват поставените задачи са факти на неизпълнение и те се доказват от
работодателя(Решение№192/28.11.2019г. по гр.дело№110/2019г. – IIIг.о. ВКС.).
Между страните е налице трудов спор относно възникването на трудовото правоотношение
по смисъла на чл.357 от КТ. В настоящия случай се оспорва от ответната страна съществуването
на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество и престирането от ищеца на
дължимия по договора труд, въз основа на твърдение, че поради неявяване на ищеца за постъпване
на работа на уговорената дата трудово правоотношение не е възникнало.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.8 от КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Добросъвестността при
осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
Законът предполага добросъвестността на страните при упражняване на правата и изпълнение на
задълженията по трудовото правоотношение като предвидената в чл.8 ал.2 от КТ презумпция за
7
добросъвестност е оборима. Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна.
Тя се прави въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед на тяхната обща преценка
се формира извод дали работникът/служителят, респ. работодателят е действал добросъвестно.
Следва да се подчертае, че преценката за добросъвестност на всяка от страните се прави именно на
базата на осъществени права и задължения във възникнало и съществуващо трудово
правоотношение.
В хода на производството не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на
ищеца, че на датата на сключване на трудовия договор се е явил на работа. Не са налице основания
това обстоятелство да се приеме за доказано на основание чл.161 от ГПК, тъй като не може да се
приеме, че ответното дружество е създало пречки за събирането на доказателства. Представянето
на трудовия договор не е единствената възможност за доказване на факта на постъпване на работа
и предоставяне на работната сила. Ищецът не е използвал възможността посредством други
доказателствени средства, в т.ч. и показанията на свидетели, да установи факта, че се е явил за
постъпване на работа и е престирал дължимия съгласно договора труд.
Изслушаните от страна на работодателя свидетели(св.П.З.П. и св.Л.Д.Л.) са категорични в
констатациите си, че ищецът Г.П. не се явил на работа в указания срок. Св.П.З.П. навежда доводи,
че още при сключването му ищецът не е имал намерение да започне работа в изпълнение на
договора, а само да си осигури работа за в бъдеще. Св.П.З.П. и св.Л.Д.Л. изтъкват в показанията
си, че ищецът в проведените „медународни курса“ се бучавал и е придружавал шофьора без
възнаграждение, като дружеството осигурявало разходите за храна. Показанията на цитираните
свидетели се подкрепят и от показанията на св.Й.Н.П., който видял ищеца П. да минава курс на
обучение със св.П.З.П.. Нито един от тези свидетели не е пряк ръководител на ищеца и съответно
извън трудовата им функция е извършването на контрол относно изпълнението на трудовите
задължения от ищеца. Ето защо, въз основа на тези свидетелски показания, ценени по реда на
чл.172 от ГПК, с оглед служебната им зависимост от ответника, може да се направи обоснован
извод, че ищецът не е работил през исковия период. Същевременно ищецът е ангажирал по делото
показанията на Св.К.Н.К.(бивш служител в ответното дружество) и Св.Милица
Ц.Николаева(живуща на съпружески начала с ищеца Г.П.), които ценени по реда на чл.172 от ГПК
и при съобразяване на обстоятелството, не разколебават твърдението на ответника, че Г.П. не се е
явил на работа на посочената в договора дата. В настоящия случай е неприложима презумпцията,
установена от чл.8 ал.2 от КТ, тъй като доказването не касае добросъвестността на
работника/служителя при изпълнение на трудовите задължения, а факта на първоначално
постъпване на работа като определящ с оглед възникването на трудово правоотношение. В същото
време не се и оборват твърденията на работодателя, че ответникът реално не е престирал работна
сила през исковия период, а е осъществял три-четири пътувания съвместно с шофьор на „Актив-
Транс”ЕООД при пътувания по маршрути извън страната.
По силата на чл.63 ал.1 от КТ трудово правоотношение между страните не е възникнало по
сключения между тях Трудов договор№0017/08.11.2019г., тъй като ищецът не е постъпил на
работа в дружеството на длъжността, за която е сключен договора на посочената дата, респ. в
едноседмичен срок от сключването на договора, нито между страните е бил уговорен по-дьлъг
срок съгласно уредената в чл.63 ал.1 КТ in fine възможност(в това число и че не са осигурени
документите по чл.63 ал.1 КТ). В посочения трудов договор не е отбелязано Г.П. да е постъпил на
работа. Липсват каквито и да е писмени доказателства, които да установят, че Г.П. е престирал
8
работната си сила в полза на „Актив-Транс”ЕООД по трудово правоотношение. Нещо повече,
съдът намира, че такива обстоятелства, като явяването на работника/служителя на работа и
изпълнение на трудовите му задължения, следва да се установяват само и единствено с писмени
доказателства, а такива не бяха представени от страната, която следваше да докаже тези
обстоятелства.
С оглед на горното предявените искове за: -неизплатено трудово възнаграждение по чл.242
ввр. чл.128 от КТ за сумата 1852.00лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода: 08.11.2019.г.-01.03.2020г.; -за неизплатено обезщетение по чл.214 от КТ за сумата
2315.00лв. за периода: 01.03.2020г.-04.08.2020г.; -за неизплатено обезщетение по чл.215 от КТ
ввр. чл.18 и сл. от НСКСЧ за сумата 5615.80лв., представляваща неизплатено обезщетение(дневни
пари при командироване) за периода: 08.11.2019г.-28.02.2020г.; -за неизплатено обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за периода: 08.11.1019г.-04.08.2020г. –
25дни за сумата 525.00лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск(25дни); -за неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за сумата 463.00лв.,
представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие, се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят, както и да се отхвърлят и акцесорните искове за лихва за забава.
Разпоредбата на чл.349 ал.2 от КТ изрично овластява и съответно задължава работодателя,
да извършва съответните вписвания, като именно законът му предоставя удостоверителна
компетентност(удостоверените в трудовата книжка факти, се смятат за верни и отговарящи на
действителното фактическо положение, което удостоверяват, като обвързват държавни органи да
зачитат и приемат за верни удостоверените в трудовата книжка факти). С оглед изложеното,
претенцията на ищеца за вписване на обстоятелства в трудовата книжка(при невъзникнало
трудово правоотношение) се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 в полза на ответната страна следва да се
присъдят напратените по делото разноски в размер на 800.00лв.(заплатено адв.възнаграждение),
които да се заплатят от ищцовата страна.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на Г. Х. П. с ЕГН**********, с адрес: с.П.
ул.“Б...“№5 против „Актив-Транс”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.С.
ул.“В.“№10, за: -сумата 1852.00лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода: 08.11.2019.г.-01.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -сумата 2315.00лв.
за периода: 01.03.2020г.-04.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -сумата
5615.80лв., представляваща неизплатено обезщетение(дневни пари при командироване) за
периода: 08.11.2019г.-28.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -сумата 525.00лв.,
представляваща обезщететние за неползван платен годишен отпуск за периода: 08.11.1019г.-
04.08.2020г. – 25дни за, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск(25дни),
9
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -сумата 463.00лв., представляваща неизплатено
обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на Г. Х. П. с ЕГН**********, с адрес: с.П.
ул.“Б...“№5 против „Актив-Транс”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.С.
ул.“В.“№10, за задължаване на представляващия „Актив-Транс”ЕООД да впиш в трудовата
книжка на Г. Х. П. данните по възникналото и прекратено трудово правоотношение, съгласно
Трудов договор№0017/08.11.2019г.
ОСЪЖДА Г. Х. П. с ЕГН**********, с адрес: с.П. ул.“Б...“№5 ДА ЗАПЛАТИ на „АКТИВ-
ТРАНС”ЕООД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“В.“№10, сумата
800.00лв./осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10