№ 33
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000142 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ и е образувано по повод
частна жалба на Агенция по вписванията, чрез юк. Д. Б., срещу решение № 5
от 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 21/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Сливен, с което е отменен Отказ № 2018062***** от 28.04.2021 г. на Агенция
по вписванията, постановен по заявление от “К. к.” ООД, ЕИК *******, за
обявяване на ГФО на дружеството за 2017 г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен. Оспорва изводът на съда, че щом
длъжностното лице по регистрацията не спазило срока за даване на указания
по чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ, за да се приеме, че указанията са
надлежно дадени и да се приложи чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ като се постанови
отказ, е необходимо да се даде реален срок за изпълнение на указанията.
Срокът за изпълнение на указанията в случая изтекъл на 28.04.2021 г. в
11,19,08 часа, поради което постановеният в 11,33,21 часа, т.е. 14 минути и 13
секунди след изтичане на срока, бил законосъобразен. Освен това ГФО за
2017 г. бил обявен по партидата на дружеството на 13.05.2021 г. с вписване
рег. № 20210513155328 и това станало по последващо заявление от 29.06.2018
г. Целеният резултат бил постигнат и липсвал интерес от отмяна на
1
постановения отказ. Отделно от това разпоредбата на чл. 21, т. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ не допускала повторно обявяване на вече обявен акт.
Жалбоподателят е поискал отмяна на обжалваното решение и потвърждаване
на отказа.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на жалбата от “К. к.” ООД, с
който се сочи, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея решение –
правилно и законосъобразно. Излагат се аргументи за това, че отказът е
постановен преди да е изтекъл срокът за изпълнение на указанията. По повод
твърдението в жалбата, че ГФО за 2017 г. междувременно е обявен, обръща
внимание, че това е станало след депозирането на жалбата против отказа. В
този смисъл Агенцията дала повод за завеждане на делото и дължи на
търговеца разноски.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и въз основа на
представените доказателства приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна
процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК,
поради което подлежи на разглеждане.
Регистърното производство е било образувано по повод заявление вх.№
20180628143145 от 28.062018 г. от “К. к.” ООД за обявяване на ГФО за 2017
г. по партидата на дружеството. По това заявление не е имало произнасяне до
24.04.2021 г., когато (близо три години по-късно !?) на заявителя са дадени
указания да представи пълномощно по чл. 15, ал. 3 и декларация по чл. 13, ал.
4 ЗТРРЮЛНЦ, както и документ за внесена държавна такса. На 28.04.2021 г.
бил постановен обжалваният отказ, тъй като указанията не били изпълнени.
Жалбата срещу отказа до Окръжен съд - Сливен е депозирана на 05.05.2021 г.
На 13.05.2021 г. по партидата на дружеството е обявен ГФО за 2017 г.,
но по повод друго, различно заявление също от 2018 г.
Обжалваното решение е постановено на 21.05.2021 г. С него Агенцията
е осъдена да заплати на дружеството сумата 251 лв. разноски по делото.
Така постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили. Това
е така, понеже към момента на постановяването му актът, чието обявяване е
2
било поискано, междувременно е бил обявен по партидата на дружеството в
рамките на друго регистърно производство, инициирано с друго заявление. В
резултат на това искането на търговеца от обявяване на процесния акт е било
удовлетворено и той не е имал интерес от отмяна на обжалвания от него отказ
със същия предмет. Съдът не е съобразил на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК
настъпилите след образуването на делото факти и е постановил недопустимо
решение, което трябва да се обезсили, а производството по жалбата срещу
отказа - да се прекрати.
Относно разноските: Независимо от изхода на делото разноските по
делото следва да останат в тежест на Агенцията по вписванията по арг. чл. 78,
ал. 2 ГПК. Агенцията е дала повод за завеждане на делото, защото е
постановила отказ по заявлението на търговеца, като е без значение, че след
това е удовлетворила същото искане за обявяване на ГФО по друго заявление,
което също е било оставено без разглеждане в продължение на близо три
години. Ето защо искането на Агенцията по вписванията за присъждане на
разноски ще се остави без уважение и решението в частта за разноските няма
да се отмени вследствие на прекратяването на производството по жалбата
против отказа. Пред настоящата инстанция търговецът не представя
доказателства за сторени разноски и такива няма да се присъдят.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 5 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. №
21/2021 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, в частта, с която е отменен
отказ № 2018062***** от 28.04.2021 г. на Агенцията по вписванията и е
указано на Агенцията по вписванията да извърши исканото обявяване.
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата на “К. к.” ООД против отказ
№ 2018062***** от 28.04.2021 г. на Агенцията по вписванията.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. №
21/2021 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
3
разноски за въззивното производство.
Решението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4