№ 334
гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20211100509945 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.6 ГПК. СГС е сезиран с жалба от А.Ц. З., която е
длъжник по изпълнението, срещу разпореждане на ЧСИ Й.Ц. по изп.дело N 20187840400538, с
което е отказано да прекрати принудителното изпълнение. Сочи се от жалбоподателя, че
обжалваният отказ на съдебния изпълнител е незаконосъобразен, защото от представения от
взискателя договор за цесия се установява, че не е спазено изискването на чл.99 ЗЗД за
уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. След като жалбоподатетелят в качеството
на длъжник не е бил уведомен за цесията, взискателят не е придобил по силата на договора за
цесия вземането и не е кредитор на длъжника. Поддържа се, че след като взискателят не се
легитимира като кредитор, извършените от него процесуални действия в изпълнителното
производство не водят до прекъсване на срока по чл.433, т.8 ГПК. Освен това се сочи, че в
договора за кредит не е включена клауза, която дава право на кредитора да прехвърля вземането по
него. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител,
с което е отказано да прекрати принудителното изпълнение.
Ответникът по жалбата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който е взискател в
изпълнението, е подал възражения, с които оспорва жалбата.
Съдебният изпълнител е изготвил мотиви.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, защото се атакува подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което следва да се разгледа по същество.
1
На първо място следва да се спомене, че изложените доводи в жалбата относно това, че
взискателят не се легитимира като носител на придобито чрез договор за цесия вземане, не могат
да се проверяват в настоящето производство, доколкото в него не може да се разрешава спор за
съществуването на материално право. Тези доводи на длъжника, които касаят притежаването от
взискателя на материално право, могат да се въведат само по исков ред с отрицателен
установителен иск, но не и чрез жалба по чл. 435 ал.2, т.6 ГПК.
Според съда жалбата по същество е основателна. Това е така, защото фактическият състав на
чл.433 ал.1, т.8 ГПК е бил осъществен към момента на постановяване на обжалвания акт на
съдебния изпълнител.
Изпълнително дело N 20187840400538 на ЧСИ Й.Ц. е образувано по молба от 10.05.2018 г. на
взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който в молбата е посочил способи за
принудително изпълнение на паричния дълг – запор върху получавано от длъжника трудово
възнаграждение и запор върху банкови сметки. Съдебният изпълнител е изпратил запорни
съобщения N 6051/10.05.2018 г. до „ОББ“ АД, N 6050/10.05.2018 г. до „Юробанк България“ АД и
N 6049/10.05.2018 г. до „Банка Пиреос България“ АД. С изпращане на всяко едно от запорните
съобщения съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия по приложение на
изпълнителния способ „запор“, с които действия се прекъсва двугодишният срок по чл.433 ал.1,
т.8 ГПК. Обстоятелството дали са открити банкови сметки в тези банки и дали в тях е имало
парична наличност към получаване на запорното съобщение е ирелевантно.
Според съда срокът от две години е започнал да тече от 18.05.2021 г., когато „Банка Пиреос
България“ АД е получила запорно съобщение N 6049/10.05.2018 г. От 18.05.2018 г. е започнал да
тече двугодишният срок по чл.433 ал.1, т.8 ГПК, който изтича на 18.05.2020 г.
След 18.05.2018 г. от страна на взискателя не са направени искания за предприемане от
съдебния изпълнител на определени изпълнителни действия. На 21.06.2018 г. е изготвено от
съдебния изпълнител уведомление, с което длъжникът е поканен да се яви в канцеларията за
получаване на съобщение, а на 09.10.2019 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение N
12651/09.10.2019 г., но тези действия не прекъсват срока, защото не представляват изпълнителни
действия за принудително събиране на дълга - т.10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС.
На 10.10.2019 г. съдебният изпълнител е изготвил запорно съобщение N 12764/10.10.2019 г. до
„Общинска банка“ АД, но това действие на съдебния изпълнител не следва да се отчита като
действие, прекъсващо срока по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Това е така, защото запорното съобщение не е
изпратено до банката /третото лице/ - т.5 ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС. След като изготвеното от съдебния изпълнител запорно съобщение N
12764/10.10.2019 г. не е било изпратено до „Общинска банка“ АД, съдът приема, че не е
предприето изпълнително действие, което да доведе до прекъсване на двугодишния срок.
При тези факти съдът намира, че на 18.05.2020 г. по силата на закона е настъпила „перемпция“
по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. В тежест на взискателя, за да избегне перемцията, е било да прояви
активност - да иска от съдебния изпълнител осъществяване на съответно изпълнително действие,
но в случая след налагане на 18.05.2018 г. на запора върху банковата сметка на длъжника в „Банка
2
Пиреос България“ АД взискателят не е направил никакво искане за извършване от съдебния
изпълнител на определено изпълнително действие. В срока от 2 години след 18.05.2018 г.
съдебният изпълнител не е извършил изпълнително действие, защото изготвеното запорно
съобщение N 12764/10.10.2019 г. не е било изпратено до „Общинска банка“ АД.
На 28.07.2020 г. взискателят е подал молба, с която е поискал от съдебния изпълнител да бъде
наложен запор върху притежавани от длъжника МПС и върху негови банкови сметки. Това искане
на взискателя е ирелеватно, защото към подаване на молбата на 28.07.2020 г. вече е бил настъпил
правният ефект на перемпцията по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство има за последица недопустимост и на другите последващи изпълнителни действия,
предприети от съдебния изпълнител по искания на взискателя, направени след 18.05.2020 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ на съдебния изпълнител следва да
се отмени. В настоящето производство не следва да се присъждат съдебни разноски в полза на
жалбоподателя, защото насрещната страна не е станала причина за образуване на делото.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Ц. З. разпореждане от 19.07.2021 г. на ЧСИ Й.Ц. по изп.дело N
20187840400538, с което е отказано да се прекрати принудителното изпълнение на основание
чл.433 ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3