Определение по дело №4263/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1603
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120204263
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

зз

04.10.2019г.

 

 

Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав, в закрито заседание, наченвърти октомври през 2019г. в състав:

 

Председател: МАЯ С.

 

като разгледа докладваното от съдията С. ЧНД № 4263 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.243 ал.5 от НПК по жалба на М.С.А. с ЕГН ********** *** в качеството на пострадала против постановление на РП-Бургас от 09.09.2019г, с което е прекратено наказателното производство по ДП №44/2019 г по описа на I-во РУ-Бургас водено за това, че на 17.01.2019г , около 11,00 часа, в гр.Бургас, по ул."Климент Охридски" Левон Манукян с ЕГН ********** управлявайки МПС -лек автомобил марка „Мерцедес С320" с per. № А 6300 НА по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.С.А. с ЕГН ********** *** -фрактура на лъчената кост в долната част довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, като след деянието е напривил всичко зависещо от него за оказване на помощ на А. -престъпление оп чл. 343а ал. 1 б."а" вр. чл.343 ал.1 б."б"вр.чл.342 ал.1 отНК.

В хода на досъдебното поризводснтво няма повдигнато обивинение и няма привлечено обвиняемо лице.

Прокурорът прекратил наказателното производство по досъдебното производство на основание чл;243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Видно от постановлението прокурорът приел, че причината за телесната повреда не е в резултат от извършено престъпление по чл.343 ал.1 б."б" от НК, а въобще не представлява престъпление. Като довод за този извод се сочи внезапното навлизане на пешеходката А. от тротоара на пътното платно, вследствие на което тя е попаданала в опасната зона на спиране на движещия се на заден ход лек автомобил, като удорът е бил незбежен. Прокурорат е счел, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и това изключва вината на дееца, обстоятелство станало причина да бъде прекратено наказателното производство.

Жалбата е подадена в законоустановения 7 дневен срок и в нея се излагат доводи за необоснованост на постановлението, моли се за неговата отмяна и връщането на делото на прокурора. В жалбата, се излагат съображения за необоснованост, като най-общо се сочи, че изводите на прокурора за случайно деяние и вина изцяло на пострадала са неправилни.

Съгласно чл.243 ал.4 от НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. С постановлението от 09.09.2019г наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 (без да посичи коя хипотеза). По делото няма привлечено виновно лице.

Съдът след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказатествени средства, за да се произнесе взе предвид следното:

Досъдебното производство е било образувано на 18.01.2019г и е започнало с първото действие по разследването на основание чл.212 ал.2 от НПК-разпит на свидетеля Станислав Събев в качеството му на автоконтрольор в сектор „ПП" -Бургас.

По негови данни същият на 17.01.2019 г бил извикан от ОДЧ -25 да посети УМБАЛ-Бургас във връзка с приета по спешност жена пострадала от ПТП, където бил и водачът на лекия автомобил, който самостоятелно я е откарал там.

На 21.01.2019г производството породължило с разпита на пострадалата А. и поканата й да участва в проведения оглед, която приела. На 21.01.2019г бил извършен оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум към него.

С постановление била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза (лист 23 от ДП), от която е видно, че при падането на земята А. е получила фрактура на лява лъчева кост в долната част, което е довело да трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Назначена била и автотехническа експертиза (лист 24-27 от ДП), съгласно която обективна възможност да предотврати настъпването на ПТП е имала само пешеходката А..

В хода на производството в качеството на свидетели били разпитани Юлия Манукян, Дамян Младенов, Русттам Заббаров, Левон Манукян и пострадалата. Била назначена повторна, но отново единчина автотехническа експертиза без да е налично някакаво основание за това действие.

Според показанията на водача, същият забелязал А., която вървяла по уличното платно на ул."Климент Охридски" в посока ул."Патриарх Евтимий". Възприел я като възрастна жена. Малко преди да предприеме движение на заден ход тази възрастна жена минавала покрай лекия му автомобил, движейки се по платното, по което щял да потегли и той. А. се качила на тротоара, който Манукян преди да влезе в колата си видял, че е в ремонт. Възприел възрастната жена да се качва на тротоара и потеглил на заден ход, без да поглежда при извършаването на тази маневра какво се случава зад автомобила му. В тома време А. забелязвайки разкопаната част от тротоара и неподозирайки, че автомобилът след нея ще се движи назад предприела слизане от тротоара на пътното платно. Колко внезапно това се е случило с оглед 77 годишната й възраст не може да се предполага, но в този момент парктроникът на автомобила на Манукян изпищял и водачът разбрал, че е ударил нещо.

Манукян в показанията си не е споменал дали е имало и други пешеходци по тротоара или на пътното платно. От една страна водачът Манукян е извършвал неубедена маневра назад, без да наблюдава пътя зад превозното средство непрекъснато, така както е указано в чл.40 ал.2 от ЗДвП , а от друга страна А. не очаквала, че със слизането си от тротоара на пътното платно ще бъде ударена в гръб.

Според мотивите в постановлението на прокурора, водачът Манукян е нямал техническа възможност да предотврати сблъсъка, тъй като Пострадалата А. навлязла внезапно в пътното платно, в което се е движел водачът и попаднала в опасната зона за спиране от началния Момент на навлизане в платното. Освен, че е попаднала в Опасната зона за спиране по делото няма събрани категорични доказателства относно видимостта, която е имал водачът на лекия автомобил, няма събрани доказатества дали е спазил правилото на чл.40 ал.2 от ЗДвП. Вещите лица и по двете единични експертизи не са изследвали това обстоятелство, тъй като не имало поставена такава задача пред тях.

Съдът не приема заключението на прокурора за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 of НК.

При така възприетите положения по фактите, прокурорът е направил неправилни изводи, прилагайки неправилно материалния закон, което е довело до издаване на необосновано и незаконосъобразно постановление.

Според съда е налице причинно-следствена връзка между нарушението на чл.40 ал.2 и чл.116 от ЗДвП от водача Манукян и настъплия съставомерен резултат.

Не може да бъде възприето становището на прокурора, че опасността за движението е възникнала от момента на навлизане на пешеходката от тротоара на пътното платно.

Случайно деяние би могло да бъде налице, ако опасността за движението е възникнала едва в момента на навлизане на пострадалата на пътното платно и ако преди това водачът въобще не е забелязъл пешеходец наблизо. Тогава, каквито и действия да беше предприел водачът, не би могъл да избегне резултата (а и не би имал задължение да реагира в по-ранен момент, като намали скоростта или спре). Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да въприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде резличен. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие. Деянието в настоящия казус не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната зона на спиране, когато ударът технически е бил непредотвратим, а в един преходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това.

Освен, че маневрата на заден ход е извършена не по правилото на чл.40 ал.2 от ЗДвН от водача Манукян, той е нарушил и правилото на чл.116 от ЗДвВ съгласно което водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и към престарелите хора.

Горната фактология е приета за доказана от свидетелските показания, от писмените доказателства, СМЕ, двете единчини автотехнически експертизи, протокола за оглед и фотоалбума към него, и др. писмени доказателства.

Съдът счита, че изводите направени от прокурора в постановлението не намират опора в събраните по делото доказателства. Това прави изводите необосновани и неправилни.


Според  съда постановлението  следва                да бъде  отменено, като
необосновано и неправилно.

Мотивиран от горното и на основние                    чл.243 ал.6 т.1 от НПК,
Бургаският районен съд,
V-ти наказателен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ постановление на РП-Бургас Бургас от 09.09.2019г, с което е прекратено наказателното производство по ДП №44/2019 г по описа на I-во РУ-Бургас водено за това, че на 17.01.2019г, около 11,00 часа, в гр.Бургас, по ул."Климент Охридски" Левон Манукян с ЕГН ********** управлявайки МПС -лек автомобил марка „Мерцедес С320" с per. № А 6300 НА по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.С.А. с ЕГН ********** *** -фрактура на лъчената кост в долната част довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичайно протичане на оздравителния процес, като след деянието е напривил всичко зависещо от него за оказване на помощ на А. -престъпление оп чл. 343а ал.1 б."а" вр. чл.343 ал.1 б."б" вр. чл.342ал.1 отНК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7 дневен срок от съобщаването му пред БОС от БРП и от жалбопвдателя.

 

 

СЪДИЯ