|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
07.02.2019г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и осми януари |
две |
||||||||||||
|
хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
7669 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на О.И.И. срещу решение от 13.03.2018г. на СРС, 124 състав,
постановено по гр.д. № 23057/16г., с което са отхвърлени исковете му по чл.71,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр.
Жалбоподателят твърди, че
първоинстанционното решение е необосновано и противоречащо на материалния
закон. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че не са представени убедителни и относими
доказателства за осъществяването на тормоз. Този извод не съответства на
доказателствата по делото. Посочените
коментари съдът е определил като негативна оценка и изнасяне на негативни
факти, приел е, че няма подбуждане към
дискриминация и създаване на враждебна или застрашителна среда. Ответникът е
бил длъжен да премахне съдържащите
се противоправни коментари от интернет
страницата си. Необосновано съдът е
приел, че от изложеното в исковата молба се следва извод, че сложилите се проблеми , дискутирани в
коментарите, които са проблем на цялото общество и държавата, не трябва да се дискутират
публично, за да се постигне разбирания
от ищеца положителен образ на определена етническа група. Подобни изводи не се
съдържат в исковата молба. Необосновано е прието, че изнесените данни и
коментари са реални, като и че процесната реч представлява „факти“. Необоснован
е изводът, че по делото не са
представени никакви доказателства за принадлежността на ищеца към ромската
общност. Жалбоподателят поддържа,
че съдът е изложил собствени дефиниции
за дискриминацията, които не са съобразени със закона. Счита, че доказването на
етническата принадлежност на ищеца е в разрез
с Международната конвенция за
ликвидиране на всички форми на расова дискриминация и Рамковата конвенция
за защита на националните малцинства.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производства
по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.71, ал.1, т.2
и т.3 от ЗЗДискр. В исковата
молба ищецът твърди, че е от ромски произход и на 09.01.2015г. на интернет информационния сайт „Блиц“,
тогава собственост на „И.“ ООД, е
публикувана новина/статия/ със заглавие „ 3000 скинари се хвърлят на щурм срещу
бежанци и роми“. Тя обсъжда расистки мотивирано насилие срещу роми и
чужденци. Под нея са публикувани
множество коментари на потребители. На 22.01.2015г. между 14, 40ч. и 15.40 ч.
служител на „Б.Х.К.“ е докладвал на администрацията на сайта, че тези коментари
съставляват крайно антиромско слово на омразата и представляват расистки тормоз
и подбуждане към дискриминация, подбуждат към насилие над ромите и ги
квалифицират по крайно оскърбителен начин. В исковата молба ищецът е изброил
коментарите, които счита за
дискриминационни, тъй като са
израз на тормоз. Счита, че за допускането и ненавременното отстраняване на
расистките коментари и изявления отговорност
има ответното дружество, тъй като чрез своите служители не ги е
премахнало от сайта. Това бездействие е
тормоз по смисъла на чл.5 във вр. с пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. Самите
коментари също съставляват тормоз, който ответникът с бездействието е
подпомагал. Поддържа, че са нарушени
също и чл.8, чл.13 и чл. 14 от ЕКЗПЧОС,
както и че ответникът с бездействието си е създал за ищеца принизяваща, унизителна и обидна
обществена и застрашителна среда.
Твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството му и
поставянето му във враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашителна
обществена среда. Затова моли съда
да установи, че ответникът е осъществил дискриминация чрез
процесните коментари, което съставлява тормоз по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр., да го осъди
да преустанови нарушението и да се въздържа
от бъдещи действия на дискриминационно
поведение, както и да го осъди да му заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 1 600 лв.
Ответникът не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Във връзка с твърденията в
исковата молба ищецът е представил в писмен вид
посочените в исковата молба статия и коментари, публикувани в интернет
сайта „Блиц“ на 09.01.2015г. По тези обстоятелства не се спори.
Представил е доказателства
за потребителите, посетили сайта за различни месеци от 2014г. и 2015г.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелите С.и Х.познават
ищеца. Твърдят, че той е ромски активист и работи за неправителнствена
организация „Р.О.Ф.“ и защитава ромската
общност. Свидетелят С.заявява, че работи в Б.Х.К. и той е докладвал процесните коментари, публикувани на сайта „Блиц“. Това се включва в служебните му задължения.
Описва, че след всеки коментар има бутон с удивителен знак и ако той се
натисне, коментарът се скрива и го няма. Той е натиснал бутона, направил е
снимки и през месец юни 2015г. отново е посетил сайта, за да провери дали
коментарите са изтрити. Установил е, че те все още са налични. Бутонът с
удивителен знак съобщава на администратора на сайта, че някой читател счита, че
има нередност в коментар. Процесните коментари са призовавали към насилие, насърчавали са ултранационалистически и фашистки организации, ултраси, футболни
хулигани, поради това е съобщил на колегите си, както и на ищеца за тях. В БХК
е докладвал на адв. М.И., която е била пряк ръководител на свидетеля
тогава и
са ги обсъдили с целия екип. Не е комуникирал с О.И..
Свидетелят Х.познава ищеца от
2008г., когато е отишъл да живее в гр.
Разград за няколко години и са семейни приятели. Ходят заедно по почивки, често
си гостуват. Чуват се два или три пъти седмично. В началото на 2015г. в
разговор с него ищецът е споделил, че е
чел статия в сайта „Блиц“, в която темата е била, че радикално настроени групи
ще упражняват насилие върху граждани от ромски произход, бил е притеснен,
поради това, че живее в гр. София и е с по- тъмна кожа и лесно се разпознава,
че е от ромски произход. Ищецът е публична личност и често говори по медиите за
ромите и техните права. През този период е имало нападания над роми и той се е
страхувал да пътува в градския транспорт. Споделил му е, че е имал преживяване,
тъй като пиян човек в метрото го е провокирал на етническа основа. Чувствал се
е обезкуражен, поради това, че няма инструменти, чрез които да задължи
администраторите на сайта да премахнат коментарите, които призовават към
насилие. С ищеца се виждат поне един път в месеца, често по служебен повод, но
и по лични. Свидетелят работи в неправителствена организация „Интегро“, а И. в „Р.О.Ф.“ със седалище в гр. Будапеща.
През периода януари- юни 2015г. са се виждали поне три пъти, защото ищецът му е
бил на гости, а на 08.04.2015г. са имали съвместна дейност. Свидетелят не можа
да каже колко пъти са се виждали през
този период, но през месец февруари, когато И. му е бил на гости, са поговори
повече по този въпрос. Ищецът не е бил притеснен от самата статия, а от това,
че много читатели в коментарите призовават
към насилие. Според свидетеля те
са възприели сайта като несериозен, но е притеснително, че коментарите не са
свалени от администраторите.
Съдът възприема показанията
на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата,
които излагат.
Районният съд е отхвърлил
предявените искове.
Пред настоящата инстанция
нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане
са обективно съединени искове по чл.71,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДиск.
Всяко физическо лице, чиито
права са нарушени въз основа на някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., може да ги защити, като предяви иск срещу
дискриминиращия. Според ЗЗДискр. се
забранява всяка пряка или непряка дискриминация
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, политическа
принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени от закон или международен договор, по който РБългария е
страна. Законодателят е дефинирал използваните
понятията пряка и непряка
дискриминация. Според ал.2 на чл.4 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е
всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по
ал.1 отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства. Непряката дискриминация е поставяне на едно лице въз основа на
признаците по ал.1 на чл.4 от закона в по- неблагоприятно положение в сравнение
с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен
ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на
законова цел и средства за постигане на целта
са подходящи и необходими.
В
тежест на жалбоподателя е да
установи по безспорен и убедителен начин твърденията си, че е дискриминиран на основание тормоз на
етнически признак - чл.9 от ЗЗДискр. като след това в тежест на ответника е да
докаже, че не е допуснал нарушение на правото на равно третиране. В тази връзка са допустими писмени и гласни доказателства. По
делото се обосновава дискриминация на
основание чл.5 от ЗЗДискр. Разпоредбата
предвижда, че тормозът на основата на
признаците по чл.4, ал.1 и подбуждането към дискриминация се смята за дискриминация. В пар.1, т.1 от ДР
на ЗЗДискр. се съдържа законово
определение за понятието „тормоз“.
Според него тормоз е всяко нежелано
поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от закона, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и
създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда. Фактическият състав на тормоза
като начин на дискриминация, включва няколко елемента. Първият е нежелано поведение, което да се основава на
признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Вторият елемент е начинът на изразяването му, а именно-
физически, словесно или по друг начин. Третият елемент е постигането на
определена цел или резултат, изразяващи се накърняването на достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Четвъртият
елемент е субектът на дискриминацията, т.е. конкретно лице, а не абстрактен, неопределен кръг от субекти.
Санкционните последици при наличието на дискриминация засягат определено лице, което е дискриминирано. Процесните
коментари не са отнесени
конкретно към въззивника, поради което липсва елемент от фактическия
състав на тормоза като форма на
дискриминация, а именно чрез тях да се постигнат негативни последици спрямо
него./ Р № 636/15.01.2019г. по адм.д. № 7229/18г. на ВАС/.
Дори и да се приеме
обратното по основателността на исковете
въззивният съд излага следното:
Жалбоподателят поддържа, че
процесните коментари от 09.01.2015г. под статията „ 3000 скинари се хвърлят на
щурм срещу бежанци и роми“, публикувана в
сайта „Блиц“, представляват
тормоз и подбуждане към
дискриминация въз основа на етническа
принадлежност. Дискриминацията е
свързана с неравно, по –
неблагоприятно третиране на едно лице в сравнение друго при сравними сходни обстоятелства.
Изразяването на мнение или негативна оценка по отношение на етническа група
като част от обществото не може да се приеме за дискриминация. Посочените
коментари представляват израз на негативно отношение не към целият ромски
етнос, към който принадлежи Огн. И., а на част от него, който осъществява
престъпна дейност. Тези коментари са насочени и критични към българската
държава и органите на реда доколкото те осигуряват защитата на населението от
престъпни посегателства, включително и от представители на ромската етническа
група. / коментари: 7, 27, 32, 48, 58, 66, 71, 77, 78, 81,
85, 86, 87, 88, 90/. Тези
коментари ясно изразяват мнението на
коментиращите относно
престъпността на ромите, а не като цяло на всички от този етнос. Затова не може
да се определи, че със средствата на словото те имат за
цел или резултат накърняване на достойнството на едно лице от същия етнос, което не е
свързано с престъпна дейност. По делото
Аксу срещу Турция от 2010г. ЕСПЧ в своето решение е приел, че това не е авторски коментар, а примери за
възприемането на ромското население в обществото, в случая българското. Макар и
силно негативни, те имат характер на изразено оценъчно мнение по отношение както на престъпната дейност, която се
извършва от представители на ромския етнос, но и силно отрицателно отношение
към невъзможността на държавата да се
справи с нея. От друга страна правото на
изразяване на мнение е признато от Конституцията на Р България, като
ограничаването му е то да не накърнява
правата и достойнството на друг субект. Т.е. свободата на изразяване не
е абсолютна- чл.39 от Конституцията на РБългария и чл.10 от ЕКЗПЧОС. Затова и тези коментари към статията, макар
и да
съдържат отрицателната
оценка, не засягат цялата ромска общност
в България, поради което не може да с приеме, че по отношение на всички нейни
представители се създава положение на нетърпимост, унизителна, враждебна или
застрашителна среда. В коментар 39 се
съдържа конкретен пример за
незаконосъобразно и неморално
поведение на роми по отношение на българи.
Затова той не може да се приеме като израз на тормоз, респективно на дискриминация.
Коментари като тези под № 9, 16, 12,
25, 29, 31, 40, 41, 46, 67, 74,
77, 78, , 81, 82, 84, 85 не подбуждат към дискриминация и не могат да се свържат с съдържанието на понятието „тормоз“.
Останалите, макар и крайни, не могат да се определят като имащи за цел и
резултат да създадат застрашаваща,
унизителна, обидна, принизяваща или враждебна среда по отношение на въззивника. Коментарите се определят в исковата молба
като слово на омразата. В Препоръка
№ R/97/20 на Комитета на министрите от 1997г. се дефинира
това понятие и то включва „ всички форми
на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават
расовата омраза, ксенофобията, антисемитизмът или други форми на омраза, основана на нетолерантност, включително
нетолерантност, изразена чрез агресивен национализъм и етноцентризъм,
дискриминация и враждебност срещу малцинствата, имигрантите и лицата от
имигрантски произход“. В случая, словесните
коментари са насочени
към онази част от ромската общност, която нарушава законите на страната
и извършва престъпления и не могат да се определят като слово на омразата, адресирано към всички
роми, включително и към ищеца. Престъпността
е проблем, който, поради своята обществена
значимост, не може да бъде
определян като тормоз, когато е предмет на публична дискусия, както и
причините, довели до престъпността сред ромите и как тя се отразява на останалата
общност. По делото не се събраха доказателства,
че именно тези коментари са породили у ищеца основателен страх от създаване на
застрашителна среда, да се е почувствал
унизен и обиден, както и че тяхната цел или резултат са накърняване на неговото
достойнство. Свидетелят Х.съобщава единствено за инцидент в метрото, изразяващ се в „ опит за
провокация от страна на пиян човек“. Не е ясно кога той се е случил и дали има
връзка с процесните коментари. Съдът счита за неоснователно позоваването на Рамковата
конвенция за националните малцинства, доколкото българската държана не е признала наличието на такива,
включително и на ромско. При преценка
на всички събрани доказателства
въззивният съд приема, че по отношение на жалбоподателя не се е осъществил
фактическия състав на чл.5 във вр. с пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. дискриминация
чрез тормоз по признака етническа принадлежност. Не е налице е подбуждане към дискриминация по
смисъла на папр.1, т.5 от ДР на ЗЗДискр.
Поради изложеното предявените искове са
неоснователни и решението на районния
съд трябва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 13.03.2018г. на СРС, 124 състав, постановено
по гр.д. № 23057/16г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|