Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260499
гр.Пловдив, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна
Андреева гр.дело № 3079/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивната жалба на Е.П.Т.
в лично качество и като представляваща Сдружение с нестопанска цел „Спаси живот
– дари любов“ против решение № 914/12.03.2020 г., постановено по гр.д. №
18230/2019 г. на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, което се обжалва в частта му, с която Е.П.Т. и Сдружение
с нестопанска цел „Спаси живот – дари любов“ са осъдени да заплатят солидарно
на П.Н.Г. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, вследствие на написването от Е.П.Т. и публикуването и разпространяването
от Сдружение с нестопанска цел „Спаси живот – дари любов“ на неверни данни и
клевети на 29.09.2019 г. на публикация в социалната мрежа във Фейсбук на
страницата на сдружението – ответник, ведно със законната лихва, считано от
20.09.2019 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателите поддържат, че в тази му част решението е
неправилно и следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго решение
по съществото на спора, с което исковете да се отхвърлят изцяло. Претендират
заплащането на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна П.Н.Г. оспорва жалбата като неоснователна и
моли в обжалваната част решението на районния съд да бъде потвърдено.
Претендира разноски за производството.
Постъпила е и частна жалба от П.Н.Г.
против определение № 6023/15.06.2020 г., постановено по гр.д. № 18230/2019 г.
на Районен съд – Пловдив, І гр. състав с което е била оставена без уважение
подадената от нея молба с искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Прави се искане за отмяна на това определение и
постановяване на друго такова, с което молбата и да се уважи, като се поддържа,
че ответниците не са заявили своевременно в първоинстанционното производство
искане за присъждане на разноски.
Ответниците по частната жалба Е.П.Т.
и Сдружение с нестопанска цел „Спаси живот – дари любов“ чрез адв.Б. я оспорват
като неоснователна.
Пловдивският Окръжен съд, след
преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежни
страни и е процесуално допустима.
По
същество:
Ищцата П.Н.Г.
претендира за солидарното осъждане ответниците Е.П.Т. и Сдружение с нестопанска
цел „Спаси живот-Дари любов“ за сумата от 6
000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди, в
следствие на написаната от първия ответник публикация с изложени в същата
неверни, обидни и клеветнически твърдения към ищцата, със снимки на кучето „Ру“
и снимки на ищцата със нейния син с посочен профил на ищцата в социалната мрежа
във Фейсбук, на страницата на сдружението – ответник на 29.09.2019 г., като се
иска ангажирането на отговорността на вторият ответник в качеството му на
възложител на работа, във връзка с преследваните от сдружението цели, свързани
със защита на животните.
С отговора
на исковата молба ответниците са оспорилш иска с
възражението, че в
публикацията не се съдаржат неверни, обидни и клеветнически твърдения относно
ищцата, доколкото се касае за твърдения относно факти, осъществили се в обективната действителност. Авторът на статията не е излязъл извън рамките на
предоставената му информация, както и че с публикацията не били засегнати честта, достойнството и доброто име на
ищцата П.Г.,
тъй като са разпространени верни твърдения и ищцата
не е понесла неимуществени вреди. Възразява се, че не е налице причинна връзка между „влошеното здраве" и узнаването на
публикацията от ищцата. Според ответницата Т. публикацията е в резултат на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространяване на мнение, както и в изпълнение на възложените й правомощия и задължения като председател на сдружението съгласно Устава, ЗЮЛНЦ, както и Закона за
защита на животните. Оспорва се и размера
на исковата претенция като необосновано завишен. Прави се възражение за наличие на съпричиняване от страна на
ищцата П.Г. за настъпване на вредоносния резултат, тъй като на 30.09.2019 г. от нейна страна е изпратено съобщение в профила на ответницата Е.Т. с обидно съдържание.
С решението си районният съд е
уважил исковете частично, като е присъдил сумата от 2000 лв. и именно тази част от решението е
предмет на въззивно обжалване. В останалата му отхвърлителна част решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
При
извършената проверка по реда на чл. 269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен съгласно нормата на чл. 269,
предл.2 от ГПК.
Страните във въззивното производство не спорят относно следните фактически
констатации, до които е достигнал първоинстанционния съд:
На 29.09.2019 г. на страницата на
Фейсбук на сдружението-ответник с автор първата ответница Е.Т. е бил публикуван
текст със следното съдържание: "Едно бяло ангелче...Дали наистина е
щастлив?!...Р., това малко бяло ангелче, е било осиновено в началото на юли от Пловдивския общински приют от
семейството на П.П. /профилът е
поместен в снимки/ дамата се е разделила с Н., приятеля й, и той е задържал кучето при себе си/ и снощи по наше настояване е разсиновен и заведен в
клиника и настанен при доброволка временно докато преживее кошмара на
"Щастливото осиновяване"....След сигнал на съседи на въпросното
семейство иззехме Р. с полиция, в тежко състояние, с много висока температура и добре надрусан с транквиланти.
Стоял е дълго, затворен в транспортна клетка, дезориентиран с тремор
на мускули и нерви. С помощта на полиция успяхме да издирим собственика и да го
принудим да ни предаде кучето, което имаше нужда от лекар. Заведохме Р. в клиника, където получи спешна и адекватна помощ във видимо състояние след надрусване с антидепресанти или транквиланти,
в което сме сигурни особено след като разбрахме, че собственикът се е интересувал дали на кучетата могат да се дават хуманни лекарства и по-точно ЛЕКСОТАН“.
С решението си районният съд е
приел, че Сдружение с нестопанска цел „Спаси живот – дари любов“ като собственик на електронното произведение, в случая собствен
сайт и страница на сдружението, създадени като средство за масово осведомяване
и интернет пространството за създаване на отговорност към проблемите на
животните, е този който определя характера и съдържанието на публикуваните
материали и има качеството на възложител на работа, поради което носи
отговорност на основание чл. 49 ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, причинени при изпълнението на тази работа. Вторият ответник Е.Т. е председател на това
сдружение и на нея са били възложени от
възложителя изпълнението на правомощия и задължения, за постигане целите на
сдружението.
Тези фактически
констатации и правни изводи на първоинстанционния съд не са оспорени с
въззивната жалба и съгласно чл. 269 ГПК са извън предмета на въззивна преценка.
Възраженията в жалбата се свеждат до следното:
Липсва виновно вредоносно поведение на автора на публикацията – Е.Т., което
да е в причинна връзка с твърдяното от ищцата увреждане. Твърденията „добре надрусан с транквиланти“ и „във видимо
състояние след надрусване с антидепресанти или транквиланти“ не представляват клеветнически
твърдения за ищцата, тъй като описват видимото състояние на кечето „Р.“, касаят
факти, които са верни, независимо, че са опозоряващи по естеството си. Т.е.
твърдените вреди са претърпени от ищцата във връзка със собственото и
поведение. В жалбата се поддържа и възражението да е налице съпричиняване от
страна на ищцата на вредоносния резултат, тъй като на 30.09.2019 г. П.Г. от
своя страна е изпратила съобщения с обидно съдържание в профила на ответницата Е.Т.
във Фейсбук и Вайбър, от които ответницата е понесла на свой ред неимуществени
вреди.
Тези възражения
се приемат за неоснователни от ностоящия съдебен състав.
Съдът приема, че изразните твърдения „добре надрусан с транквиланти“ и „във видимо състояние
след надрусване с антидепресанти или транквиланти“ съставляват клевета, чрез разгласяване
на позорни обстоятелства за ищцата. Както правилно е приел и районният съд, тези
факти не са били проверени от ответницата Е.Т., а са предполагаеми. В отговора
на исковата молба се сочи, че за състоянието на кучето Р. Т. е научила на
28.09.2019 г. от телефонно обаждане на доброволци на сдружението, които
сигнализирали за тежкото състояние на
кучето, което видели през прозореца на къщата, в която ищцата е живеела заедно
с приятеля си Н.. След предаването на кучето от Н. на две съседки - доброволки,
кучето било заведено от последните и от ответницата Т. на медицински преглед,
при който било изразено съмнение за отравяне на животното. Видно от
представената история на заболяването при извършения на 29.09.2019 г. преглед
на кучето Р., в същото е отразено при
извършения преглед да са били налице
съмнения за отравяне с Лексотан. Категорични доказателства да е било
налице отравяне на кучето по делото липсват. От показанията на разпитания като
свидетел в производството пред РС В.Б.,
ветеринарен лекар, се установява, че той е разговарял с ищцата, която се
интересувала как да коригира поведението на кучето, за да не се самонаранява.
Свидетелят и обяснил, че няма пречка на
кучето да бъдат давани и човешки успокоителни. По делото обаче липсват
доказателства в конкретния случай действително върху животното да са били
прилагани успокоителни медикаменти, а
при извършения преглед са били изразени
съмнения за отравянето му, без да са доказани с кръвни изследвания.
Споделя се и
извода на първоинстанционния съд, че в този момент кучето е било оставено под
опеката на приятеля на ищцата Н., а тя самата е живеела на друго място и не е
била виждана на адреса, където е живяло кучето през последните дни.
Ето защо, при тези данни съдът прави
извод за основателност на предявените искове.
Установено е по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на изнесените неверни клеветнически твърдения в социалната мрежа „Фейсбук“, с
публикуване и на профилната и снимка. За факта на претърпявоането на вредите са
събрани доказателства в първоинстанционното производство, като са разпитани
свидетелите Й.С. и С.Р. Показанията им са обсъдени в мотивите на обжалваното
решение, като съдът намира, че е безпредметно да ги преповтаря и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. Дължимото се от ответниците
обезщетение се определя от съда с оглед критерия справедливост /чл.52 ЗЗД/ в
размер на 2000 лв., както правилно е приел с решението и първоинстанционният
съд.
Неоснователно е възражението на
ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат чрез изпращане
на съобщение в профила на ответницата Е.Т. с обидно съдържание, тъй като изложените твърдения
касаят евентуално извършването на деликт от страна на ищцата спрямо ответницата
Т., който обаче седи извън настоящия правен спор и би могъл да бъде предмет на
самостоятелна искова защита. Наведените твърдения за изпращане на обидни
съобщения по никакъв начин нямат връзка с въпроса относно написването и разпространението на процесната публикция с изложените в същата неверни, обидни и
клеветнически твърдения към ищцата в социалната мрежа във Фейсбук, на
страницата на сдружението –ответник на 29.09.2019 г.
Ето защо съдът приема, че в
обжалваната му част решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Като такова, същото ще бъде потвърдено.
По частната жалба на П.Н.Г.:
Частната жалбоподателка обжалва определение № 6023/15.06.2020 г., постановено
по гр.д. № 18230/2019 г. на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, с което е била
оставена без уважение подадената от нея молба с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. С частната жалба се
поддържа единствено оплакването, че ответниците не са направили своевременно
искане за присъждане на разноски, тъй като такова е било заявено за първи път в
писмената защита, представена по делото след като е бил даден ход на устните
състезания.
Съдът намира тази частна жалба за неоснователна. Видно от
материалите по първоинстанционното гражданско дело, претенция за присъждане на
разноски в производството е била заявена
от процесуалния представител на ответниците адв.В.Б. с молба на л. 96 от
делото, представляваща и списък на разноските по чл.80 ГПК, която е подшита
преди протокола за проведеното по делото съдебно заседание от 21.02.2020 г., в
което е даден ход на устните състезания. Ето защо съдът приема, че искането за
присъждане на разноски е направено своевременно от ответниците, тук
жалбоподатели, поради което частната жалба против определението, постановено по реда на чл.248 ГПК е неоснователна и ще се остави без уважение.
Предвид неоснователност
на въззивната жалба, жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплати на въззиваемата
страна направените от същата разноски по делото пред въззивната инстанция,
които се констатираха на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 914/12.03.2020 г., постановено по гр.д. №
18230/2019 г. на Районен съд – Пловдив, І гр. състав, в частта му, с която Е.П.Т. и Сдружение с нестопанска цел „Спаси
живот – дари любов“ са осъдени да заплатят солидарно на П.Н.Г. сумата от
2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени
вреди, вследствие на написването от Е.П.Т. и публикуването и разпространяването
от Сдружение с нестопанска цел „Спаси живот – дари любов“ на неверни данни и
клевети на 29.09.2019 г. на публикация в социалната мрежа във Фейсбук на
страницата на сдружението – ответник, ведно със законната лихва, считано от
20.09.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П.Н.Г. с ЕГН ********** против
определение № 6023/15.06.2020 г., постановено по гр.д. № 18230/2019 г. на
Районен съд – Пловдив, І гр. състав с което е била оставена без уважение
подадената от нея молба с искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА Е.П.Т.
с ЕГН ********** и Сдружение с нестопанска цел „Спаси живот-Дари любов“ с ЕИК
********* да заплатят на П.Н.Г. с ЕГН ********** сумата от 600 / шестстотин / лв. разноски по
делото пред въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: