Решение по дело №256/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 септември 2020 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20207200700256
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

гр.Русе, 01.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                 Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

       Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

                                                                           ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д № 256 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от К.Ц.И. ***, чрез процесуалния му представител, против решение № 328 от 06.04.2020 г., постановено по АНД № 130/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-003355 от 04.12.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление (НП), за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Като касационно основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и конкретно на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено възражение по касационната жалба, в което изразява становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата. 

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление РС - Русе е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства наказаното лице безспорно е осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗДвП, за което правилно са индивидуализирани и кумулативно наложените му административни наказания. Съдът е изложил и своите съображения за липсата на предпоставки в разглеждания случай да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Решението на районният съд е неправилно.

Административнонаказателната отговорност на касатора е била ангажирана за това, че на 13.08.2019 г., около 09:20 часа, в гр.Русе, бул. „Цар Освободител“ пред дом № 19, посока ул.„Болярска“, е управлявал мотопед „Mini”, с рама LAYTCA0В2Н2000090, негова собственост, който бил без поставени регистрационни табели на определените за това места и не е бил регистриран по надлежния ред, с което наказаното лице осъществило състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не оспорва, че формално е извършил вмененото му административно нарушение, но счита, че са налице предпоставките, обуславящи приложението на чл.28 от ЗАНН като на това основание иска да бъде отменено издаденото срещу него НП. Касационният съд намира доводите му за основателни по изложените по-долу съображения.

Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради противоречие със закона (арг. от Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК). Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието “маловажен случай”, затова на основание чл.11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Касационният съд приема, че „маловажен случай” ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Фактическите установявания, свързани с процесния казус, указват именно на маловажност по смисъла на закона.

По делото не е спорно, че на процесните дата, час и място касаторът управлявал мотопед с педали, без това моторно превозно средство да е регистрирано по надлежния ред. Същият твърди, че не е регистрирал мотопеда, защото при покупката му продавачът му казал, че не е необходимо той да бъде регистриран. Освен това бил наясно, че по отворените за обществено ползване пътища масово се използват велосипеди с допълнително монтирани двигатели, за които знаел, че не подлежат на регистрация, а неговият мотопед бил с педали и с малък обем на двигателя – 49 куб. см. и с оглед външния му вид имал субективната увереност, че същият също не подлежи на регистрация.

По отношение на тези твърдения следва да бъде посочено, че незнанието на закона не извинява (Ignorantia iuris non excusat), но при преценката по чл.28 от ЗАНН следва да бъдат изследвани и съобразени и мотивите за извършване на нарушението. Действително, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.4, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, не подлежат на регистрация по реда на тази наредба велосипедите с допълнително монтиран двигател. От друга страна мотопедите, които по легална дефиниция (§ 6, т.14 от ДР на ЗДвП) представляват дву- или триколесни пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 куб. см. и чиято конструктивна максимална скорост не трябва да надвишава 45 км/ч, не попадат сред изключенията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, които не подлежат на регистрация по реда на наредбата. Въпреки това, именно поради наличието на техническо сходство между велосипедите с допълнително монтиран двигател и процесния мотопед, касаторът е имал субективната увереност, че управляваното от него моторно превозно средство не подлежи на регистрация. От значение при преценката за маловажност на случая са и данните по делото, че той е правоспособен водач в продължение на 48 години, като за този период е бил санкциониран само три пъти с наказателно постановление и два пъти с фиш. От деянието не са настъпили вредни последици. Както е отбелязал и наблюдаващият прокурор от РРП в прекратителното си постановление от 08.11.2019 г., при настъпилото пътнотранспортно произшествие с процесния нерегистриран мотопед е пострадал единствено касаторът, което обстоятелство, само по себе си, е оказало нужната индивидуална превенция.  

На следващо място обстоятелството, че с посоченото постановление воденото срещу касатора досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК е било прекратено от прокурора именно поради малозначителността на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, не изключва a priori възможността, поради очевидната липса на обществена опасност на случая, разгледан като административно нарушение, той да бъде квалифициран и като маловажен съгласно чл.28 от ЗАНН. Това е така, защото именно степента на обществена опасност на деянието е разграничителният критерий, по който то се квалифицира било като престъпление по чл.345, ал.2 от НК, било като административно нарушение по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Тази преценка се извършва от съответните органи, на които е поверено провеждането на наказателното, респ. административнонаказателното производство. В тази връзка, ако прокурорът или наказателният съд преценят, че извършеното не съставлява престъпление, тъй като е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и изпратят материалите по делото на административнонаказващия орган на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, както е станало в случая, то това обстоятелство не освобождава този орган от задължението му да извърши самостоятелна преценка на обществената опасност на деянието, разгледано като административно нарушение, нито пък изключва съдебния контрол върху тази преценка.

По горепосочените съображения касационната инстанция счита, че в конкретния случай е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН и нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на закона.

Като е приел обратното районният съд е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора като по изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено.

Касаторът не е представил доказателства за направени деловодни разноски както в касационното, така и във въззивното производство, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 328/06.04.2020 г., постановено по АНД № 130/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1085-003355/04.12.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-003355 от 04.12.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе, с което на К.Ц.И., с ЕГН **********, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението е окончателно.

 

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                             

                                                         ЧЛЕНОВЕ: