В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Тоничка Кисьова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Зоя Шопова | |
Въззивно частно гражданско дело |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274 и сл. ГПК във вр. чл.413, ал.2 и чл.418, ал.4 ГПК. Постъпила е допустима частна жалба от „. К. Б.” – Г. против Разпореждане № 818/06.04.2010 г. по Г.дело № 357/2010 г. на Смолянски районен съд, с което са отхвърлени заявлението и молбата на частния жалбоподател за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника В. Е. З., въз основа на Запис на заповед от 12.06.2007 г. От длъжника В. Е. З., на когото лично е връчен препис от частната жалба, не дава отговор по чл.276, ал.1 ГПК. Съдът установява следното: Заявителят и настоящ частен жалбоподател подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ по т.9, предл.първо – запис на заповед от 12.06.2007 г. Неин издател е В. Е. З., който безусловно се задължава, “при предявяване на този запис на заповед в срок до 31.08.2008 г.”, да плати на „. К. Б.” – Г. сумата от 350 евро, при уговорки да се заплати “без протест” и “без разноски”. Записът на заповед е редовен от външна страна, но в него не е посочен падежът. Съгл.чл.536, ал.2 от Търговския закон, запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване. По делото няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя, записът на заповед въобще да е предявяван на издателя З., нито преди, нито след 31.08.2008 г. Съдът отхвърля заявлението на поемателя, като приема, че, след като падежът е определен на предявяване, изискуемостта на вземането по записа е в зависимост от настъпването на друго обстоятелство – предявяването на книгата, по см. на чл.418, ал.3 ГПК, за което обаче няма доказателства. Наред с това, определеният в записа срок за предявяване – 31.08.2008 г., е изтекъл при подаване на заявлението, поради което записът на заповед не удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – след като не е предявен в този срок, то падежът на задължението не може да настъпи по-късно. Определението следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционниясъд, който да издаде заповед за изпълнение според заявлението. Съгласно задължителната практика на ВКС - т.3 от ТР № 1/ 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, “за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.”. При обсъждане от ТК на поставения за тълкуване въпрос, е посочено че съществува и разбиране, според което ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта. Отговорът по т.3 от решението обаче е даден като такъв и по отношение на двете описани в мотивите хипотези, като не е даден друг резултат при хипотезата, когато падежът е поставен в зависимост от предявяването на записа, както е в настоящия случай, а разликата се извежда от това дали се иска издаване на изп.лист срещу издателя, който е и платец, или срещу джирантите и техните авалисти. Действително, съществува съдебна практика, вкл. на ВКС, според която приетата в това тълкувателно решение липса на необходимост от предявяване на записа за заплащане важи само когато падежът е определен не на предявяване, поради което не е нужно, за да се издаде изп.лист, да е настъпил и падежът, и да е предявена книгата за плащане. В други решения обаче се застъпва обратното разбиране, което се споделя от настоящия състав. Тук В. З. е издател на записа, поради което, частният жалбоподател, като не е предявил книгата, не е изгубил правата си по отношение на З.. В такъв смисъл е и посоченото Решение № 1/01.03.2010 г. по т.дело № 520/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС. Задължението за заплащане на горната сума от 350 евро е поето от издателя на записа на заповед З. от момента на подписването му на 12.06.2007 г., като предявяването за плащане съставлява покана за изпълнение на поетото задължение. “Независимо от начина на определяне на падежа, предвид положението на издателя на записа на заповед, който е платец по ефекта, за разлика то издателя по менителницата, … следва да се приеме, че непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането…”. В подобен смисъл са и: Определение №462/29.07.2009 г. по ч.т.дело № 307/2009 г. на ВКС, І т.о., според което “Същевременно, в цитираното ТР на ОСТК на ВКС/горното ТР №1/2005 г./ е последователно разграничена хипотезата, при която следва да се проверява предявяването на записа на заповед за плащане, но само когато издаването на изп.лист по него се претендира спрямо”джиранти и техни авалисти…”; както и Решение № 1046/21.07.2009 г. по Г.дело № 1215/2008 г. на Софийски апелативен съд. След като въобще предявяването за плащане не е необходима предпоставка, то е без значение и дали срокът за това предявяване е изтекъл при подаване на заявлението от кредитора. По изложените съображения Смолянски окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Разпореждане № 818/06.04.2010 г. по Г.дело № 357/2010 г. на Смолянски районен съд и ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд, който да издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист в полза на „. К. Б.” – Г., ЕИК *********, Г., У. К. 4, по заявлението му с вх. № 3080/31.03.2010 г., против В. Е. З., ЕГН *, от Г., жк”Разсадник Коньовица” № 107, .5, ап.22, въз основа на представения със заявлението Запис на заповед от 12.06.2007 г. Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |