Определение по дело №909/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260295
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 6 ноември 2020 г.)
Съдия: Георги Методиев Павлов
Дело: 20203200500909
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н  И   Е

 

№260295

 

 

гр. Добрич,  06.11.2020 г.

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А      

 

 

 

         ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на шести ноември  две хиляди и двадесета година в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕМЕНУГА СТОЕВА

           ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ПАВЛОВ 

                                                     ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ  

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 909/2020 г.  по описа на Добричкия окръжен съд:

         Производството е по  чл. 413, ал. 2 ГПК.

         Въззивно частно гражданско дело № 909/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД  гр. София срещу Разпореждане № 8953/01.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2192/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 714.82 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит № 745020/11.10.2016 г., сключен между длъжника в качеството си на кредитополучател и „***“ ЕАД, задължението по който е погасено от „***“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2016 г., сключен между „***“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане; 114.94 лв., представляваща договорна лихва за периода 21.05.2017 г. – 20.01.2018 г.; 414.49 лв., представляваща наказателна лихва за периода 11.07.2017 г. – 03.08.2020 г.; 49.87 лв., представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането; 139.26 лв., представляваща възнаграждение  в полза на кредитора по сключения договор за предоставяне на поръчителство.

         Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.  

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на  чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника  в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.  

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

От доказателствата по делото се установява, че кредиторът и поръчителят са свързани лица по смисъла на параграф 1 от допълнителните разпоредби на ТЗ. Със сключването на договора за поръчителство между свързани лица се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителността на основание чл. 26, ал. 1, предложение второ във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорката за заплащане на административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Същата е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10а ЗПК, тъй като по своето естество не представлява такси или комисионна за дейност, свързана с усвояване и управление на кредита. С уговарянето на посочените административни разноски се цели заобикаляне на въведените с чл. 33, ал. ЗПК ограничения. Същата е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Уговорката за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е неравноправна клауза по смисъла на 143, т. 3 ЗЗП във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Същата е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави  чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Клаузата е нищожна като заобикаляща закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Със сключването на договор за поръчителство се цели заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд,  се явява правилен и законосъобразен, поради което  следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8953/01.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2192/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич Разпореждане № 8949/31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 2187/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.               2.