№ 253
гр. Плевен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500555 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 441 от 27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 1629/2021 г.
Плевенският районен съд е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“, гр. София да заплати на Д. Д. И. с посочено ЕГН и адрес в гр.
Плевен следните парични суми:
- сумата от 928,54 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 г. до
01.08.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване
на ИМ - 05.03.2021 г. до окончателното ѝ заплащане;
- сумата от 100,59 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.07.2019 г. до 05.03.2021 г..
Със същото решение ПлРС е осъдил ГД „Пожарна безопасност и защита
населението“, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по
сметка на съда държавна такса в размер на 100 лв., както и да заплати на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на адвокат В. П. от ПлАК сумата от 300
1
лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ.
Недоволна от така постановеното решение е останала ГД „Пожарна
безопасоност и защита населението“ към МВР, гр. София, която чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт С.Н. го обжалва в
законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Твърди
се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата
на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, която според въззивника е неприложима по отношение на
държавните служители в МВР видно от разпоредбатка на чл. 2 ал. 3 от
същата, за които се прилага чл. 107а от КТ и в този смисъл не е приложима за
държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Според въззивника за процесния
период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми за положен
нощен труд са действали ЗМВР, Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г. и
Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г., в които липсва текст допускащ
трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент
1,143. Според въззивника неправилно РС е приел, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото
гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищецът е
държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, чието служебно
правоотношение се урежда единствено със ЗМВР. Според въззивника с
нормата на чл. 187 ал. 3 изр. последно от ЗМВР законодатателят изрично е
определил 8 – часова продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не 7 часа
както е за работещите по трудово правоотношение, както и в разпоредбата на
чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време 8 часа и
40 часа седмично при 5 –дневна работна седмица, въз основа на което прави
извод, че отчитането на труда, в това число нощния труд по ЗМВР се
различава от това по КТ и коефициентът на дневния и нощния труд е 1.
Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези
държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до
06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на
2
министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според
въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими
нормите на общото законодателство, в това число на КТ. Според въззивника в
конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет,
с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с
коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи
относно полагането на нощен труд от служителите в МВР, неговото
времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване, като се
подчертава, че по делото липсват доказателства за положен извънреден труд
над установеното за него работно време по график, респ. за заплащане на
реално положен извънреден труд с 50 % увеличение. В жалбата се посочва, че
израз на последователността на законодателя по този въпрос е и последното
изменение на ЗМВР, в сила от 11.07.2020 г., при което за да избегне
нееднозначното тълкуване на чл. 187 от ЗМВР, което обосновава
разнопосочната съдебна практика изрично в ал. 1 е добавено изречение трето,
което гласи че нормалната продължителност на работното време през нощта е
8 часа за всеки 24-часов период. В заключение въззивникът счита, че не са
налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове и моли
окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на
РС и вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, като в полза на въззивника се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания, но е направено
искане за спиране на производството по делото на основание чл. 633 във вр. с
чл. 631 ал. 1 изр. І от ГПК, поради това, че от РС Луковит е отправено
преюдициално запитване до Съда на Еввропейския съюз, по което е било
образувано преюдициално дело № С-262/20 г.. Въззивникът се позовава на
практика на ВКС в тази насока.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Д. Д. И. чрез пълномощника му адвокат В. П. от ПлАК, в който
се оспорва основателността на въззивната жалба и на направеното искане за
спиране на настоящото въззивно производство. Според въззиваемият адресат
на задължението по чл. 631 от ГПК е само съдът ,който е отправил
3
запитването – в случая това е РС Луковит, но не и Плевенски окръжен съд,
който не е отправял такова запитване до СЕС. С отговора на въззивната жалба
не се правят доказателствени искания.
С определение № 1009/16.07.2021 г. по делото съдът е оставил без уважение
искането на въззивника ГД „ПБЗН“ - МВР, гр. София за спиране на
производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 от ГПК и е
назначил съдебно-икомическа експертиза /СИЕ/ по поставени от съда задачи.
В проведеното по делото о.с.з. въззивникът не се представлява, но чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н. представя 2 бр. писмени
становища, в които поддържа подадената въззивна жалба. В първото
становище са включени направени изчисления от страната с оглед
поставените задачи към СИЕ, която се счита, че не е нужно да бъде изготвяна.
Във второто писмено становище се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна и се позовава на
представеното на 02.09.2021 г. заключение на генералния адвокат по
преюдициално дело № С-262/20 г. на СЕС, съгласно което нормативно
определената 8-часова продължителност на нощния труд на работещите на
смени служители със статут по ЗМВР не е в противоречие с нормите на
Директива 2003/88/ЕО на ЕП и в правомощията на държавата – членка е да
определи различна продължителност на нощния труд за определени
категории работници в границите на максимума от 8 часа. Претендира
направените по делото разноски, в това число за юрисконсултско
възнаграждение.
В о.с.з. въззиваемият не се явява, но чрез пълномощника си адвокат В. П. от
ПАК изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и приема
направените изчисления в писменото становище на въззивника. Претендира
на основание чл. 38 ал. 2 от ГПК адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе
предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и
въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно
и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
ПлРС е сезиран от Д. Д. И. с два обективно съединени иска предявени
4
против ГД „Пожарна безопасност и защита населението“ към МВР, гр.
София, както следва:
иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за
сумата от 928,54 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ -
05.03.2021 г. до окончателното ѝ заплащане;
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 100,59 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба.
За да уважи изцяло предявеният иск за сумата от 928,54 лв., РС е приел, че
поради празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със
служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по
служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в
Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на
лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в
правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната
уредба, РС е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на дежурство
нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният
труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. РС е приел, че
нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.
За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД ПлРС е
приел, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
С определение в з.с.з. на 16.07.2020 г. въззивният съд назначи по делото
СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната
жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени суми за
възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено. С оглед
5
разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по
спорните по делото въпроси следва да се направят съобразно писмените
доказателства, представени в първата инстанция и становищата на страните,
изложени във въззивната инстанция.
Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата
инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за
процесният период от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г. вкл. въззиваемият е
заемал длъжността „водач на специален автомобил, І степен, ТОЙ и
пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр. Плевен при ОД „ПБЗН“ гр. Плевен към ГД
„ПБЗН“ МВР по служебно правоотношение, като е изпълнявал служебните си
задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и
нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187
ал. 3 от ЗМВР.
Установява се от представените в първата инстанция заповеди, графици за
разпределение на дежурните смени в РСПБЗН – Плевен, протоколи за
положен труд от държавните служители, работещи на смени в РСПБЗН –
Плевен, платежни бележки както и от изчисленията на въззивника, направени
в първата и въззивната инстанции, които съвпадат и при липса на заключение
в друг смисъл в настоящата инстанция, възззивният съд също възприема
изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а
отработеното време се е изчислявало сумарно. Установява се, че за периода
от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г. вкл. въззиваемият е положил общо 776 часа
нощен труд, които приравнени в дневен с коефициент 1.143 се равняват на
886,968 часа труд, като разликата от 110,969 часа не е заплащана на
въззиваемия и при ставка за извънреден труд, определена на базата на
основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на
стойност 928,54 лв.. Установява се, че лихвата за забава върху главницата от
928,54 лв. за периода на забава е в размер на 100,59 лв..
Изложените от РС изводи относно наличието на законово основание за
преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с
прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция
изцяло за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г.. Правилно и
законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на
6
значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Окръжният
съд не споделя възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната
хипотеза за периодите, в които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в
издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, уреждащи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2,
чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи обоснован извод, че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8,
12 или 24 - часови смени, работното време на които служители се изчислява
сумарно за тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР „нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.“, като с
изменението на разпоредбата, в сила от 11.07.2020 г. е добавени второ и трето
изречения, съгласно които „Нормалната продължителност на работното време
през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5
от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън
редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през периода от 01.04.2019 г. до
01.08.2020 г. са действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда
за организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за
периода от 02.08.2016 г. до 10.01.2020 г. е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за периода от 10.01.2020 г. до 03.11.2020 г. е действала
Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г., а за периода от 03.11.2020 г. до
7
11.07.2020 г. е действала Наредба № 8121з – 1174/21.10.2020 г.. Съгласно
разпоредбите на чл. 3 от трите Наредби, които са аналогични, държавните
служители в МВР е възможно да полагат труд през нощта за периода от 22,00
часа до 06,00 часа. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., респ. чл. 33 от Наредба № 8121з – 36/07.01.2020 г. и чл. 25
от Наредба № 8121з – 1174/21.10.2020 г.. е предвидено, че отработеното
време, в това число времето между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12
от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., действала през част от
процесния период от 18.08.2018 г. до 04.10.2019 г. и съответните разпоредби
на Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
полагане на труд през нощта, като за всеки отработен нощен час или за част
от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протоколи -
приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г..
Съгласно чл. 67 ал. 3 от Закона за държавния служител, който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7 т.1-5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ като
Наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР
са налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по -
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква,
поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
8
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица до
11.07.2020 г. съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР до
изменението й.
При липсата на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР до 11.07.2020 г., съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на НСОРЗ. Съгласно
това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба доводи относно
приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение за процесните периоди, в които не е
действала разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
като следва да се отчете, че и в двата случая приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.
По отношение на периода от 01.07.2020 г. до 01.08.2020 г. с оглед
изменението на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР въззивният съд приема,
че преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2020 г., когато вече действа новата редакция на разпоредбата, съгласно
която полагания нощен труд е с установена продължителност от 8 часа и
липсва основание за преизчисляването му.
Не следва да се обсъжда представеното пред въззивната инстанция
заключение на генералния адвокат по преюдициално дело № С-262/20 г. на
СЕС, тъй като няма характера на акт, задължителен за съдилищата в РБ
9
съгласно чл. 633 от ГПК.
С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието
на положен извънреден труд за исковия период от 01.04.2019 г. до 01.08.2020
г., въззивният съдът приема, че с изключение на периода от 01.07.2020 г. до
01.08.2020 г. за останалата част от процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143 следва да се вземат предвид при
решаването на въпроса за наличие на положен извънреден труд.
Искът с правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 от
ЗМВР се явява изцяло основателен и доказан за сумата от 928,54 лв.,
дължима като допълнително възнаграждение за реално положен нощен труд
за периода от 01.04.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на ИМ – 05.03.2021 г. до окончателното й
заплащане. Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД се се явява изцяло
основателен и доказан за сумата от 100,59 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на дължимата главница в размер на 928,54 лв. за периода
на забава. При тези правни изводи, въззивният съд приема, че решението на
ПлРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Относно разноските:
С оглед отхвърлянето изцяло на въззивната жалба в полза на адвокат В. П.
на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 272 от ГПК решение № 441 от
27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 1629/2021 г. на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр. София, ул. „***“ № *** да ЗАПЛАТИ
на адвокат В.Н.Н.-П., ЕГН ********** от АК Плевен сумата от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. Д. И. по
в.гр.д. № 555/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11