Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1066
17.01.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 1255 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХIX от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Ж.Г.Г. ЕГН **********,***, срещу
Ревизионен акт (РА) № Р-16002618001699-091-001/26.09.2018г. на ТД на
НАП-Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 660/19.11.2018 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован,
постановен при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по издаването му. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се претендира отмяна на ревизионния акт,
потвърден изцяло с Решение №660/19.11.2018г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив. На първо място се навеждат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че в хода на
проверката, въз основа на искане за представяне на документи и писмени
обяснения от ЗЛ № Р-16002618001699-04—001/23.08.2018г., Ж.Г. дал писмени
обяснения с вх. №94-00-2693/26.03.2018г. и представил документи, доказващи твърдените
от него факти, че не той търгувал с части за автомобили, а продажбите били
извършвани от дядо му Ж.Г. Т., а оспорващият действал като негов пълномощник за
пращане на пратките и получаване на наложените платежи за същите. Във връзка с
тези твърдения били представени на проверката множество доказателства, например
- документи от френско юридическо лице „Мондиал аутос“, със седалище на
дейността в гр. Б. с. М., Ф., от които ставало ясно, че дружеството
предоставяло автомобилни резервни части за продажба на Ж.Г. ***, живял на адрес
ул. „А. Б.“ №***. Същите тези автомобилни части били изпращани по куриер на
различни получатели. Документите за резервните части, пълномощно и други
документи, представени на проверката, изобщо не били взети предвид и не били
обсъдени нито в Ревизионния доклад, нито в Ревизионния акт, нито в Решението на
Директора на Д „ОДОП“ – Пловдив. Ревизиращият екип не обсъдил тези
доказателства, не ги взел под внимание при определянето на данъчните и осигурителните
задължения, а от там извел едностранчиви, необективни изводи за дължими от
жалбоподателя суми. Съществено процесуално нарушение бил и неправомерно
приложения ред за установяване на данъчни задължения съгласно чл.122 ал.1 т.2
от ДОПК. Не били налице данни за укривани приходи от страна на Ж.Г..
Напротив, дадени били обяснения и били представени документи за осъществяваната
търговска дейност от Ж.Г. Т.. В тази насока обаче ревизиращият екип не
установявал факти и обстоятелства от значение за ревизията. От събраните данни
по ревизията не се установявало Ж.Г. да е разполагал със сумите посочени в
справките от „Еконт“. Също така не било констатирано разминаване между
приходите и разходите, което да сочи разполагаемост, с повече парични средства
от реализираните доходи на лицето като кадрови военнослужещ.
На
следващо място се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на РА.
Излагат се съображения, че при ревизията не са установени факти и
обстоятелства, от които да се изведе извод за осъществявана търговска дейност с
авточасти. За да е налице такава дейност, трябвало да се установи къде и как Ж.
Г. Г. показвал, предлагал продавана от него стока. Такава информация липсвала.
Трябвало да се съберат данни от лица – клиенти на Ж.Г.. Такива данни нямало. Единствената
информация, приета в РД, били справки в електронен вид, изпратени от куриерска
служба „Еконт Експрес“ за получени от Ж.Г. наложени платежи. Тези таблици
безкритично били приети от органите по приходите, като единствени и достатъчни,
за да установят, че не декларирал доходи от осъществявана стопанска дейност.
Данъчните органи не взели под внимание и какъв бил занаята и професията му,
както и какъв бил правният му статут. Оспорващият сочи, че работи като кадрови
военнослужещ, с договор за военна служба, сключен с Министерство на отбраната,
по реда на Закона за отбраната и военните сили на РБ от 01.2011г. Преди
постъпването си на работа подал декларация по реда на чл.148а от ЗОВС, в която
декларирал липса на обстоятелства по чл.188 от закона. Сочи, че през време на
действието на договора с МО и до този момент не осъществявал търговска дейност
и по отношение на него не били установявани подобни обстоятелства. В действителност
работел на пълно работно време във военно поделение, при определен ред и
правила и физически не било възможно да осъществява търговска дейност. За да
продаде всички тези предмети, изпращани по куриер, за което били получавани на
негово име суми, трябвало не само да нарушава ЗОВС, а и да отделя време, за да
осъществява търговска дейност, като например да излага стоките в някакъв склад
или сайт, да рекламира същите. За тази търговска дейност било необходимо да
осъществява преговори с купувачи за условията на плащане на доставки, а с
такова време не разполагал. Поради това считал за неправилни констатациите в
РД, че осъществявал търговска дейност, като едноличен търговец и следователно
спрямо него не били приложими разпоредбите на чл.26 от ЗДДФЛ и съответно ЗКПО.
Цитира разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ и твърди, че действително, на
негово име и телефонен номер в „Еконт“ съществувала регистрация. Изпращаните по
тази регистрация стоки и получавани наложени платежи не били осъществявани от
него. След като не реализирал доходи от стопанска дейност и като ЕТ, то
сумите от „наложени платежи“ не можело да се приемат за осигурителен доход по
смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и поради това върху тях незаконосъобразно с РА
били установени задължения за задължителни осигурителни вноски и за ЗО.
Сумите не представлявали осигурителен доход по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО. В
чл.4 от КСО били дефинирани категориите осигурени лица. В ревизионния доклад
били начислени осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице. Тези вноски се
дължали от осигурените лица по чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4. От ревизионния акт и
ревизионния доклад не се установявали факти, от които може да се направи извод,
че оспорващият попадал в някоя от тези категории, подлежащи на осигуряване
лица. През ревизирания период бил осигуряван при условията на I-ва категория труд като военнослужещ. Поради това
установеният при ревизията доход по чл.123, ал.1, т.1 ДОПК не бил доход от
трудова дейност и не подлежал на облагане с осигурителни вноски за
самоосигуряващи се лица по чл.6, ал.8 от КСО – нито авансови, нито вноски върху
окончателния размер на осигурителния доход по чл.6, ал.9 от КСО (предишна
ал.8). Твърди се, че в този смисъл било и Решение на ВАС №2641/02.03.2017г. по
адм. д. №2822/2015г. Моли се отмяна на РА и присъждане на направените разноски.
Ответникът
в производството – Директор на Дирекция „ОДОП“- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли съда да я остави без уважение. В писмена защита се сочи наличие на
предпоставките по чл. 122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК за извършване на
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Твърди се безспорна установеност, че за
ревизирания период РЛ е извършвало онлайн продажби на резервни части за автомобили
и др. стоки, като доставките са извършвани чрез
куриерска фирма „Еконт Експрес“, въз основа на товарителници с изпращач Ж.Г.Г.,
а плащанията са получени чрез наложени платежи и чрез пощенски парични преводи. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че по данни от извършени
насрещни проверки и връчени ИПДПО на „Еконт Експрес“ООД, както и предоставени
обяснения, справки и фотокопия от документи за извършени куриерски и пощенски
услуги на РЛ, се констатират получени от него суми по наложен платеж и пощенски
парични преводи за периода 01.01.2012г. до 31.12.2016г. общо в размер на
28 929, 00 лв., представляващи укрити доходи. В този смисъл се твърди
наличие на материалноправните предпоставки за определяне на визираните в РА
данъчни задължения и се претендира
оставянето му в сила. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Предмет
на оспорване е Ревизионен акт № Р-16002618001699-091-001/26.09.2018г. на ТД на
НАП-Пловдив, потвърден изцяло с Решение № 660/19.11.2018г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на Ж.Г.Г. се установяват данъчни задължения в
общ размер на 8267, 37лв. и прилежащи лихви за просрочие в общ размер на
3 326, 51лв.
Ревизионното производство по издаване на
оспорения акт е започнало въз
основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002618001699-020-001/22.03.2018г.
/л.399-400/, изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002618001699-020-002/19.06.2018г. /л.401А-402/, връчени на Ж.Г.Г.,
съответно на 26.03.2018г. и на 25.06.2018г., видно от приложените разписки
/л.401 и л.403/. Със същите е определен обхвата на ревизията, както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се,
Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, всички за периода
01.01.2012г. – 31.12.2016г.
За ръководител на ревизията е определен Д. Л. Р.– Главен инспектор по приходите.
Ревизираното
лице – Ж.Г.Г. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл.
8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на
ревизията. Жалбоподателят няма регистрация като ЕТ, като за периода 2012 до
2016г. не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Семеен е и има
едно дете. За
ревизирания период Ж.Г. е бил в служебно правоотношение с Министерството на
отбраната.
С Протокол №
Р 16001618001699-ППД-001/13.07.2018г. е присъединен протокол № Р –
16002617145459-073-001/20.02.2018г. /л.244/, ведно с приложения за извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение Ж.Г.Г..
По данни от
извършени насрещни проверки и връчени ИПДПО на „Еконт Експрес“ ООД, справки и
фотокопия от документи за извършени куриерски и пощенски услуги на РЛ, органите
по приходите възприемат наличие на получени от Г. суми по наложен платеж и
пощенски парични преводи за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г в общ размер
на 28 929,00 лв. С оглед получените данни е счетено, че продажбите на
стоките не са единични и инцидентни сделки, а се извършват системно с цел
печалба, като е прието, че лицето извършва търговия чрез интернет. На база на
констатираните факти и обстоятелства относно получените суми от Ж.Г.Г.,
ревизиращият екип приема, че същите представляват недеклариран и необложен
доход на РЛ, който подлежи на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал.1 от ЗДДФЛ. Последното органа определили като обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1,
т.2 и т.4 от ДОПК и изпратили Уведомление №
Р-16002618001699-113-001/13.07.2018г. по чл. 124 от ДОПК на ревизираното лице,
че основата за облагане с годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО– за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се,
Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, всички за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК.
В срока по
чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад (РД) № Р-16002618001699-092-002/11.09.2018г. /л.40 – 70/, съдържащ
предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и
периоди, както и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 11.09.2018г. Събраните при проверката
доказателства са приобщени, като доказателствени средства в хода на
ревизионното производство. Установените обстоятелства на база на събраната
информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.
РД е връчен
на Ж.Г.Г. на 12.09.2018г., видно от представената по делото разписка /л.70 гръб/.
На същата дата от Г. е подадено възражение, заведено под
№94-00-7242/12.09.2018г.
В подаденото възражение ревизираното лице посочва, че за ревизирания период
01.01.2012г. – 31.12.2016г. е в служебни правоотношения с МО, като военнослужещ
и е осигурен за всички основания и са му удържани дължимите данъци върху
доходите. Сочи, че през ревизирания
период не е имал регистрация като „ЕТ“, нито като търговец по смисъла на
търговския закон. Не е имал регистрация, като самоосигуряващо се лице. Твърди,
че получените наложени платежи от „Еконт Експрес“ ООД не са в негова полза, а е
бил посредник между дядо му Ж.Г. Т. и представител на фирма „Мондиал Ауто“.
На основание
чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен
акт №Р-16002618001699-091-001/26.09.2018г. (л.16-20), с който на Ж.Г.Г., за
ревизирания данъчен период 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. са определени
данъчни задължения по ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО в общ размер на 8 267, 37 лв, както
и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 26.09.2018г. в размер на
3 326, 51лв. С РА са възприети изцяло, констатациите и изводите на органите
по приходите, изложение в РД, като подаденото от Г. възражение с вх. №
94000-7242/12.09.2018г. не е кредитирано предвид, че не било подкрепено с доказателства.
Сочи се липсата на представени от Г. доказателства, че получените от Ж.Г. суми
по наложени платежи последствие са превеждани на трето лице, не били
представени сключени договори между цитираната фирма „Мондиал ауто“ Ф. и Ж.Г.,
нито били представени доказателства за реално предаване на суми от Г. на „Мондиал
ауто“ Ф. или друго лице, както и доказателства за облагане на тези суми при
получателя. При тези мотиви органа е споделил изцяло възприетата в РД
фактическа обстановка, че за ревизирания период Ж.Г.Г. е извършвал стопанска
дейност – онлайн продажби на резервни части за автомобили и е реализирал укрити
приходи.
От представени от „Еконт Експрес“ ООД, както
следва: Справка в електронен вид с всички извършени куриерски услуги в полза на
Ж.Г.Г., за периода 01.01.2012г. до 31.12.2016г., Справка за всички получени
пратки в полза на Ж.Г.Г., за периода 01.01.2012г. до 31.12.2016г., Справка в PDF формат за всички наложени платежи и справка с
описани разходни касови ордери на стойност – 28 929,00 лв., приходните
органи заключили, че посочените в справките с РКО сумите са получавани от Ж.Г.Г..
В РА се сочи, че представените данни за получени от Ж.Г.Г. наложени платежи са в следния
размер: За 2012г. от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. – 2817,00 лв.; За 2013г. от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. – 4463,00
лв.; За 2014г. от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. – 6455,00 лв.; За 2015г. от
01.01.2015г. до 31.12.2015г. – 8104,00 лв.; За 2016г. от 01.01.2016г. до
08.07.2016г. – 7090,00 лв, като посочените суми органа е възприел като укрит
доход на ревизираното лице .
Отразено
е също, че от събраните доказателства в хода на ревизията се установява, че през
ревизираните периоди 2012г. – 2016г. има несъответствие между декларирания
доход и установеният при ревизията. Сочи се, че за периода 2012г. – 2016г., Ж.Г.Г.
не е декларирал доходи в размер на 28 929,00 лв. Същият е следвало да се
декларират в Приложение 2 – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец
и доходи от друга стопанска дейност. Възприетата от органите, като извършвана
от ревизираното лице Ж.Г.Г. дейност, следвало да се третира като присъща за
търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Съгласно разпоредбата на чл.1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице,
което по занятие извършва някоя от сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ. Посочено е, че
при ревизията е установено, че доходите на задълженото лице Ж.Г.Г. за
ревизирания период са основно от извършени онлайн продажби на стоки, които
представляват търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. Цитирани са
разпоредбите на чл.1 и чл.286, ал.2 от ТЗ и е посочено, че е налице
извършването на онлайн продажби на стоки с цел реализиране на приход по смисъла
на чл.1 от ТЗ. Самият факт, че предмет на доставките са продажби на стоки и, че
не става дума за изолирана единична продажба, показвало намерението на
физическото лице още при извършването им да ги извършва като стопанска дейност
/дейност по занятие/ и с цел реализиране на приход по смисъла на чл.1 ал.1 т.4 от ТЗ. Органът
е възприел за установено, че извършените онлайн продажби със стоки от задълженото
лице са извършени през периода от 2012г. до 2016г., с цел реализиране на приход
по смисъла на чл.1 от ТЗ. Предвид горното извършените доставки от лицето следвало
да се разглеждат като търговска сделка по смисъла на ТЗ (вж. чл.286 и 287 от ТЗ), а доходите от продажбата на стоките следвало да се третират като доходи от
стопанска дейност на търговец и съответно да се облагат по реда на чл.26 от ЗДДФЛ. С оглед на така събраните в хода на ревизията доказателства, на
ревизираното лице са определени дължими данъци и задължителни осигурителни
вноски в посочения от органите размер.
Ревизионен акт №Р-16002618001699-091-001/26.09.2018г. е връчен на Ж.Г.Г. на
01.10.2018г., видно от представената разписка /л.20 гръб/.
Ревизионният
акт е обжалван в
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК с жалба вх. №94-00-8239/15.10.2018г. (л.22-25) пред Директор на Дирекция
„ОДОП“ гр. Пловдив, при ЦУ на НАП.
В
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив постановява Решение №660/19.11.2018г. (л.9-14), с което изцяло потвърждава Ревизионен
акт (РА) №Р-16002618001699-091-001/26.09.2018г., издаден на Ж.Г.Г. за допълнително
установени задължения по видове и периоди и лихвите за просрочия към тях, както
следва:
1. Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2012г. - главница 131, 95 лв. и лихва
72, 47 лв., 2013г.- главница 316, 45 лв. и
лихва 141, 65 лв., 2014г. главница 503, 80 лв. и лихва 174, 33 лв., 2015г. главница 516, 87
лв. и лихва 125, 93 лв., 2016г. главница
296, 70 лв. и лихва 42, 20 лв.;
2. ДОО за 2012г. - главница 645, 12 лв.
и лихва 432, 75 лв., 2013г. - главница
645, 12 лв. и лихва 335, 86 лв., 2014г.
- главница 645, 12 лв. и лихва 270, 36
лв., 2015г. - главница 645, 12 лв. и
лихва 204,84 лв., 2016г. - главница 645, 12 лв. и лихва 139,17 лв.
3. ЗО за 2012г. - главница 403, 20 лв.
и лихва 252,88 лв., 2013г. - главница 403,
20 лв. и лихва 209,91 лв., 2014г. -
главница 403, 20 лв. и лихва 168,99 лв.,
2015г. - главница 403, 20 лв. и лихва
127,98 лв., 2016г. - главница 403, 20 лв. и
лихва 86,95 лв.
4. ДЗПО- УПФ за 2012г. - главница 252, 00 лв. и лихва 169,05 лв., 2013г. - главница 252, 00
лв. и лихва 131,19 лв., 2014г. -
главница 252, 00 лв. и лихва 105,61 лв.,
2015г. - главница 252, 00 лв. и лихва
80,02 лв. и 2016г. - главница 252, 00 лв. и
лихва 54,37 лв.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип,
като е възприел за неоснователни твърденията в жалбата, че при ревизията са
представени доказателства, относно изпращането на стоките и получаването на
суми от името и за сметка на трето лице – Ж.Г. Т.. Органът не е кредитирал
представените от Г. писмени документи, като доказващи в действителност
фактическите твърдения, въведените с възражение с вх. № 94000-7242/12.09.2018г.
Органа е посочил, че констатациите при ревизията
показват, наличие на предпоставките за реализиране състава на чл. 122, ал.1,
т.1 и т.2 от ДОПК и възможността за определяне на данъчната основа и данъка на
основание чл. 122, ал.2 от ДОПК. След като е
посочил, че приложението на чл.
122, ал.1от ДОПК е подкрепено с доказателства, а ревизираното лице не е
представило на свой ред такива, които да оборват изложените в акта фактически
твърдения и като е цитирал нормата на чл. 124, ал.3 от ДОПК, съгласно която в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, решаващият
орган е потвърдил издадения срещу Ж.Г.Г. Ревизионен
акт (РА) № Р-16002618001699-091-001/26.09.2018г. на ТД на НАП-Пловдив.
Решение
№660/19.11.2018г.на Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е съобщено на Г. с писмо
№20-15-247/20.11.2018г. /л.15/, получено на 23.11.2018г. /л.413/, а жалбата е
подадена на 06.12.2018г., видно от представената товарителница на куриерска
фирма /л.8/.
По делото е
изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.1832-1836/.
Същото е базирано на проверен от вещото лице, файл SR-32268 06.12.2017г., изпратен от
„Еконт експрес“ ООД. След разархивирането му, се установявало, че съдържа снимки
на първични документи – Разписка за доставка на пощенска пратка/пощенски
запис, РКО, Разписка за прием на паричен превод. Вещото лице е установило
размера на наложени платежи за период 01.01.2012г. – 31.12.2016г., за които в
справка на „Еконт Експрес“ ООД, налична по делото на диск са посочени, като получени
от Ж.Г., както следва: за 2012г. – 2817,00; 2013г. – 4463,00; 2014г. – 6455,00;
2015г. – 8104,00; 2016г. – 7090,00. Вещото лице сочи, че справката съдържа и
именната на множество други лица, за които не се установява каква е връзката им
с Ж.Г.Г.. Вещото лице сочи, че сниманите документи не са били предмет на
обсъждане в процесния РА. На база данните от Разписка за доставка на
пощенска пратка/пощенски запис, РКО, Разписка за прием на паричен превод,
вещото лице изчислило следния размер на изплатени суми на Ж.Г.Г.: Период
01.01.2012г. – 31.12.2016г. (данните относно отделните години и съответните
суми са посочени в табличен вид): 2012г. – 2547,00; 2013г. – 4131,80; 2014г. –
4234,00; 2015г. – 6389,00; 2016г. – 6930,00. Вещото лице посочва, че не може напълно да гарантира за сумата, тъй
като някои от разписките за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, са прилагани
по два и три пъти. Възможно било да е допуснал някое дублиране. Някои от
документите били нечетливи. 2012г. – 05.05.2012г.; 15.05.;17.09.; 08.10.; 27.10.;
2013г. – 09.01.; 12.04. – 3 пъти; 30.05.; 18.05.2013г.; 06.06.; 12.06.; 28.05.;
16.10.; 19.06.26.06 – 3 пъти; 2014г. – 30.04.2014г.; 04.06; 12.07. – 3 пъти;
17.09.; 22.10.; 20.09.; 27.10. – 3 пъти; 04.11.; 05.11.; 2015г. – 22.01.2015г.;
04.05.; 29.05. – 3 пъти; 21.07.; 14.09.; 18.09.; 16.12.; 22.12.; 31.12.; 2016г.
– 11.01.2016г.; 07.04.; 23.04.; 12.05.; 15.06.; 25.06.; 02.09.; 08.08. – 3
пъти; 28.09.; 22.09.-5; 21.10.; 02.11. – 4 пъти; 24.12. Според документите има
суми получавани и от Григор Желязков Г.
с ЕГН ********** – 8 документа. По въпрос 3 – относно каква е сумата на дължим
данък за доход от дейност като ЕТ – 15 % и само като доход на физическо лице –
10 %, изчислен по години след като се приспаднат признатите в РД суми за
разходи за закупуване на стока, в изпълнение на поставената му задача да
направи изчисленията по години във вариант по справките от „Еконт Експрес“ ООД
и по оригиналните документи, удостоверяващи изплащане на наложени
платежи, вещото лице е дало отговор, подробно изложен в заключението. Подробен
отговор е даден и на въпрос 4 – „Каква е сумата на дължимите осигурителни
вноски за фонд „Пенсии“, ДЗПО и ЗОВ, изчислени на база на данните от справките
и по оригиналните документи, удостоверяващи изплащане на наложени платежи, като
при изчисленията да се вземе предвид, че лицето се е осигурявало и на друго
основание.“, както и на въпрос 5 – „Каква е сумата по години на законните
лихви, изчислени на гореописаните задължения в двата варианта.“.
В
съдебно заседание вещото лице дава допълнителни пояснения във връзка с
представеното заключение, като пояснява, че констатациите в РА са изградени
на база таблиците представени от „Еконт – Експрес“. Сочи че при изготвяне
на заключението, като оригинални документи е имал предвид снимки, на който за
получател е посочено името на Ж.Г.Г..
По делото са
разпитани свидетели – Н.Р.Н. (в с. з. на 30.04.2019г. - л.1840 гръб-л.1841) и И.Н.Г.
(в с. з. на 02.07.2019г. - л.1854).
Свидетелят Н.Р.Н.
заявява, че с Ж. са приятели повече от 15 години. Свидетелят живеел в гр. П., Ф.
от 2004г. до 2017г., и колкото и пъти да си дойде в Б., идвал при жалбоподателя
в Д., на гости. Разказва как на няколко пъти извършил услуга на дядото на Ж. –
г-н Т., като му доставил от френската авто-къща „Мондиал Аутос“, авточасти от
автомобили втора употреба. Сочи, че именно дядото на Ж. продавал тези части, а
свидетелят ги доставял в с.А. в дома на господин Т.. Последният му плащал на
ръка за частите. По този начин доставял части на Т. в периода от 2011г. до
2017г. После не бил доставял части. Доколкото бил разговарял с Т., последният
продавал частите, чрез авто-форумите в интернет и от човек на човек. Свидетелят
заявява, че не знае Ж.Г. да има връзка с тези продажби, но сочи, че е носил
нещата до „Еконт“, тъй като дядо му бил възрастен човек – над 70 г., и не можел
да носи тежки неща. Свидетелят знаел, че Ж. бил като куриер. Т. му давал адрес
и го изпращал, а после като се обади, че има сума му я взема и му я носи. Това
знаел – чисто куриерска работа.
Свидетелят И.Н.Г.
заявява, че през 2015г. си закупил автомобил „Фолксваген“. Тъй като новите
части били скъпи, в интернет потърсил части втора употреба. Поръчал си такива
по телефон от обява в „OLX“, а като се видял с човека на живо, разбрал, че се
казва Ж. Г. Т., около 70-80 годишен.
Частите взел от с. А., където ги платил на възрастния човек и тогава разбрал
как се казва. С Ж.Г. се познавал по служба, тъй като и той бил военослужещ.
Когато се запознали, не знаел, че Ж. Т. е негов дядо, но при вземане на
авточасти от дома на Т. от дума на дума разбрал, че жалбоподателят му е внук.
Към
доказателствата по делото е приложена административната преписка по издаване на
оспорения акт, в това число Справка изх.
№ 7193/06.12.2017г. /л.433- л.818/, по отношение верността на която е
предприето оспорване от процесуалния представител на жалбоподателя в с.з от
30.04.2019г.
По
делото са представени ксерокопие на снимки на разписки за доставка на пощенска
пратка/пощенски запис на „Еконт Експрес“ ООД. Част от тях са нечетливи. В
останалата част има множество такива, върху които не фигурира името на Ж.Г.Г.,
а на други лица, за които не е ясно каква е връзката им с оспорващия и
съответно с предмета на делото /л.819-1794/, заверени за вярност с информация
от Диск I,CD-R /л. 819/.
Същите на основание чл. 192, ал.1 от ГПК са изискани от трето неучастващо лице
„Еконт- Експрес“ ООД, като по делото постъпило писмо вх. № 3212/14.05.2019г./
/л.1850/, видно от което изисканите документи не се намират у „Еконт- Експрес“
ООД, тъй като са унищожени. С протоколно определение от 02.07.2019г. на
основание чл. 183 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът е задължил ответната страна
да представи по делото в оригинал всички
съдържащи се по преписката документи заверени „вярно със справки от диск“, като
е указал че при непредставяне на същите в оригинал, съдържащите се по
преписката ще бъдат ценени съобразно нормата на чл. 183 от ГПК.
В
съдебно заседание от 02.07.2019г., на основание чл. 171, ал.4 от АПК е указано
на ответната страна, че с оглед направено от жалбоподателя оспорване верността
на представените от „Е. - Е.“ ООД справки на електронен носител, за получени от
Ж.Г. преводи по наложени платежи за ревизирания период и доколкото същите
съставляват частен документ, неносещ подписа на оспорващия, на основание чл.
193, ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, тежестта за установяване фактите отразени
в посочените справки лежи върху представилата ги страна, като е дадена
възможност на ответната страна да ангажира доказателства по отношение на
отразените в справките факти и обстоятелства.
С
оглед на дадените от съда указания и направено от ответната страна
доказателствено искане в тази насока, по делото е изготвена и друга
съдебно-счетоводна експертиза (л.1883-л.1887). Видно от заключението
записванията в справките, приложени към писмо изх. №7193/06.12.2017г. на „Еконт
Експрес“ ООД съответстват на информацията, находяща се в счетоводството на
дружеството в обобщен вид – сумарно, в т. ч. са и записванията, касаещи лицето Ж.Г.Г..
За да достигне до този извод, вещото лице след извършен анализ на произволно
избран период, а именно м. февруари 2017г. обяснява принципа на счетоводно
отразяване дейността на „Еконт – Експрес“. Сочи се, че в счетоводната програма
на дружеството „Еконт Експрес“ ООД, счетоводното отразяване се извършва по
сметка 464/1 „Разчети по наложени платежи“ и по сметка 493 „Разчети за пощенски
парични преводи“. Относно счетоводното отразяване на получените суми за
извършените услуги лицето не е изисквало фактури, поради това такива не са
издавани. На лицето е издаван фискален касов бон от ЕКАФП, а сумите са
включвани в месечните отчети за продажби на „Еконт Експрес“ ООД.
Осчетоводяването е извършено, като се дебитира сметка 411 „Клиенти“ и се
кредитира сметки от гр.70 „Приходи“ и се кредитира сметка 453/2 „Начислен ДДС
за продажби“. С постъпването на суми от куриерски услуги се дебитират сметки от
гр.50 „Парични средства“ и кредитира сметка 411 „Клиенти“ с което се приключва
разчета. Вещото лице сочи, че всички счетоводни записи се вземат на база
информация от ERP системата „Контеса Мария“ на „Еконт Експрес“ ООД. В
месечния отчет продажби се включват всички приходи, за които не са издадени
фактури към клиенти. Изтегля се информация от ERP
системата за всички товарителници и фактури, платени в брой във всички офиси и
търговски представителства на „Еконт Експрес“ ООД. В същото време се изтегля и
информация за всички фактури, платени в брой, които вече са отразени
(осчетоводени) в счетоводната програма на Дружеството, след което данните от
двете справки се съпоставят и разликата се начислява като отчет продажби. В
отчет продажби се отразява само разликата, тъй като тя представлява сумата на
платените пратки, за които не е издадена фактура, а има издаден само фискален
бон от ЕКАФП. След като се осчетоводят отчетите за продажби за съответния месец
наново се изтегля информация за всички постъпления, отразени в ERP системата и постъпленията, отразени в брой в
счетоводната система на Дружеството. Данните от двете системи отново се
съпоставят и трябва сумите от двете системи да се равняват.
В
съдебно заседание вещото лице сочи, че системата за осчетоводяване е доста
сложна, а цялата процедура по счетоводно отразяване се обяснява във връзка с
обстоятелството, че счетоводството на „Еконт- Експрес“ не се води аналитично, поради
което няма как да се провери поименно за съответствие на данните от справките
приложени по делото с данните от счетоводството, но доколкото в ERP системата се водят аналитично, а оттам се предават
данните глобално на счетоводството, не следва да има несъответствия.
ВЛ
сочи, че по делото не се представят първични счетоводни документи, като
товарителници и разписки за получени преводи, а предвид приложено по делото
писмо от „Еконт- Експрес“ удостоверяващо липсата им, такива не са били
изисквани.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Обжалваният ревизионен акт
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от
него, с оглед на предвидените в него неблагоприятни последици. Преди
предприетото съдебно оспорване, РА е бил оспорен по административен ред, пред
компетентния орган, който изцяло потвърдил същия. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд, като
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните
съображения:
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил
ревизията и от ръководителя на ревизията - каквото е изискването по чл. 119,
ал.2 от ДОПК, в законоустановената форма и определя задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност.
Не се спори между страните, че през
ревизирания период Ж.Г.Г. е
местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните
периоди попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор и по отношение на
обстоятелствата, че жалбоподателят няма регистрация като ЕТ, като за периода
2012г. до 2016г. не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и че за същият
период е бил в служебно правоотношение с Министерството на отбраната.
Спора между
страните се свежда до това дали са били налице предпоставките на чл. 122, ал.1,
т.2 от ДОПК за провеждане на данъчно – ревизионното производство по реда на чл.
122- 124а от ДОПК и дали описаните в справки от „Е. - Е.“ находящи се в делото
на стр.от 433- 818, наложени платежи са получени от ревизираното лице Ж.Г.Г.,
за извършени от същия сделки по занятие, за да се приеме, че Г. е реализирал и укрил,
като не е декларирал доход в общ размер на 28 929 лв., който да бъде
обложен по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК.
Съгласно
Уведомление № Р-16002618001699-113-001/13.07.2018г. по чл. 124 от ДОПК/л. 407/
ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО– за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се,
Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, всички за периода 01.01.2012г. – 31.12.2016г., ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7
от посочената разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК такова обстоятелство е налице когато до
започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация, съгласно т. 2 от
ДОПК, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, а съгласно т. 4 - липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред.
Настоящият състав намира, че приобщените в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т. ч и Протокол № Р
16001618001699-ППД-001/13.07.2018г. за присъединяване на протокол № Р –
16002617145459-073-001/20.02.2018г. /л.244/, ведно с приложения за извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства на Ж.Г.Г., както и постъпилите на електронен носител
данни от третото лице „Еконт Експрес“ за изпратени пратки от името на РЛ и
съответно за получени суми от РЛ, съставляват индииция, за наличие на укрити приходи от страна на РЛ по
смисъла на чл.112, ал.1,т.2 ДОПК, предвид което за ревизиращите органи са били
налице предпоставките да проведат производството по реда на чл. 122- чл. 124а
от ДОПК. В тази връзка не се констатира процесното ревизионно производство да е
проведено незаконосъобразно по този специален ред.
Независимо
от наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по
специалния ред на чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в хода
на ревизията следва да
бъдат установени и анализирани онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими
към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, като не следва да бъдат игнорирани и основните принципи на облагане, възведени в съответния
материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
данъчната основа, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани
изчерпателно в т. 1-16 от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира и
разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал. 2 и съответно да приложи
онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по
възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран
субект.
Настоящият съдебен състав намира, че така
изложените от органите фактически твърдения в оспорения акт не водят на извода
за извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по
ал. 2, за определяне данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания
субект и съобразявайки относимите критерии,
съгласно т. 1 - т. 16 по отношение на конкретния ревизиран субект. Възприетият от
ревизиращите органи подход при определяне на облагаемата основа, съдът не може да определи, като максимално обективен и способстващ за формиране на облагаемата
основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК по възможно най- достоверният начин спрямо
ревизирания субект.
В случая е приложимо и
правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството
по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на
чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК визира,
презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите
фактически констатации. Последните обаче, следва да са базирани на обстоен
анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал.2 , от т.1 до т. 16 от ДОПК. Според
настоящия състав, оспореният ревизионен акт е лишен от такъв анализ.
Заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки
по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите е направено единствено
и само въз основа на информация, предоставена от трето неучастващо в производството
лице, в обобщен табличен вид. Ревизиращите органи не са извършили самостоятелни
констатации на описаните в справката факти и обстоятелства, а са възприели същите
за осъществили се само и единствено въз основа на представените им таблици.
Горното
води на извод за липса на самостоятелно направени от органите установявания на
относимите за определянето на данъчната основа факти и обстоятелства, които да
са отразени в съответните протоколи съставени по реда на чл. 50 от ДОПК.
Приобщените в производството протоколи съставени по реда на чл. 50 от ДОПК,
според настоящият състав удостоверяват със задължителна сила, единствено факта
на снемане на информацията от електронните носители предоставени от „Еконт-
Експрес“ така, като същата е била записана на същия носител и предадена на
приходната администрация. Тези протоколи обаче, настоящият съдебен състав не
намира, да доказват реалното осъществяване на описаните в справката сделки. Ето
защо след като приходните органи не са изискали документи отразяващи конкретно
действие по изпращане на стока от страна на ревизираното лице или получаване на
наложен платеж от същото в оригинал, и не са обсъдили всеки един от тези
документи, не би могло да се счита че е налице извършено от органа на свой ред
установяване на посоченото с документа действие.
Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че органа не е изложил, конкретни факти
въз основа на които е достигнал до определената с акта данъчна основа за
облагане, а се е позовал декларативно на приобщени в хода на ревизионното
производство справки в обобщен вид.
Следва
също така да се посочи, че за да се счита наличие на подлежащ на облагане доход
до доказване на противното по силата на чл. 123 от ДОПК, следва органите по
приходите да са установили, че стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него
или ако направените от лицето разходи и от свързаните с него лица явно и
съществено превишават размера на получените средства, какъвто анализ липсва в
оспорения РА, както липсват и наведени от приходните органи твърдения в тази
насока.
Дори
и да се възприеме, че посочените от органа като реализирани, укрити и подлежащи
на деклариране от ревизираното лице доходи, в размерите описани в ревизионния
акт, изхождат от извършено от органа, самостоятелно и на свой ред, установяване
на конкретни факти, според настоящият съдебен състав същите се явяват оборени
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
В съдебно производство,
двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и
имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към
разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите,
релевантни за спорното право.
Независимо
от презумпцията по чл. 124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност, в хода на производството по
обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените
фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия
процес, която се предопределя с оглед правилото на чл. 154 чл. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
С
оглед направеното от страна на жалбоподателя оспорване на представените по делото заверени
"Вярно с информация
от диск" разпечатки от товарителници и платежни
документи, които не се представиха от ответника в оригинал или официално заверено копие по реда на чл.
183 от АПК, въпреки дадените му указания в тази насока, същите следва да се изключат от доказателствения материал
и няма да бъдат съобразявани при постановяване на настоящото решение. Предвид обстоятелството, че тези
доказателства са изключени от доказателствения материал, безпредметно се
явява обсъждането на истинността им. Още
повече видно от първоначално изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза,
извършеното от органа определяне на данъчната основа, не е базирано на тези
документа, а на представените от третото лице „ Еконт –Експрес“ справки.
Съдът
намира, че доколкото фактическите констатации в РА са направени единствено въз основа
на получените данни от третото лице „Еконт -Експрес“ ООД, в табличния им
обобщен вид, при липса на първичните доказателства – товарителници относно
изпращането на стоки и РКО – относно изплащането на сумите по наложен платеж,
последните следва да се считат за оборени. Тези констатации в случая не почиват
на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива
документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. В
резултат на процесуално бездействие на приходните органи, не са изискани
оригиналите или заверени копия от оригиналите на доказателствата. Разпечатката
на данните, подадена на технически носител по реда на чл.54 ДОПК е изготвена
въз основа на документите, които са изключени от доказателствата по делото –
товарителници и РКО, тя е изготвена въз основа на тях и обобщава в табличен вид
информацията от тях, но не съдържа оригинални данни, изходящи от лицата, вкл. и
от ревизираното лице. От значение за установяване получаването на приходи и
извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от лицето, какъвто
документ не е нито таблицата, съдържаща се в технически носител, нито самия
технически носител. В случая не е налице хипотезата на чл.184 ГПК – представяне
на електронен документ, тъй като релевантните за спора документи –
товарителници и РКО не са електронни такива, за да бъде възможно и допустимо
възпроизвеждането им на хартиен носител, представен като заверен препис.
Релевантните за спора документи, въз основа на които могат да се направят
изводи за наличието на укрити приходи и извършени сделки, са частни документи –
товарителници, имащи характер на частни диспозитивни документи и разходни
касови ордери, имащи характер на частни удостоверителни документи. Автентичността
на тези документи в частност относно авторството на ревизираното лице е от
значение за спора. Невъзможността за извършване на проверка на истинността на
тези документи поради непредставянето им в годен за това вид има за последица
несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи по спора.
Горното води на извод, че въз
основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и
съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставени са от трета
неучастваща в спора страна, изцяло въз основа на доказателства, които са
изключени от събраните по делото такива и за които няма признание или други
категорично установени данни да са изходящи от автора им, не може да се
достигне до извод за достоверност на фактическите констатации по РА и
законосъобразността на същия РА. В този смисъл
са Решение № 14709/31.10.2019г. на ВАС, по АД 5763/2019г., Решение №
16516/04.12.2019г. на ВАС по АД № 6468/2019г. и др.
Нещо повече,
настоящият състав намира за оборена, въведената с нормата на чл. 124 от ДОПК,
презумпция за истинност на фактическите констатации на органите по приходите и
с оглед предприетото от страна на ревизираното лице оспорване верността на
съдържанието на
представените от „Е. - Е.“ ООД справки на електронен носител. Предвид дадените в съдебно заседание от
02.07.2019г., указания на ответната страна, че така представените от „Е. - Е.“ ООД
справки на електронен носител, за получени от Ж.Г. преводи по наложени платежи
за ревизирания период, съставляват частен документ, неносещ подписа на
оспорващия, тежестта за установяване фактите отразени в посочените справки лежи
върху представилата ги страна, и предвид дадената възможност на страната да
ангажира доказателства по отношение на отразените в справките факти и
обстоятелства, при липсата на надлежно представени
такива, следва извод, че описаните в справката сделки не са се осъществили от
страна на ревизираното лице. Извод за противното не би могло да се направи от
изготвената по делото втора съдебно – счетоводна експертиза във връзка с
предприетата от органа доказателствена активност в тази насока. Заключението на
последната обоснова наличието на вярно осчетоводяване от страна на дружество
„Еконт- Експрес“ ООД на извършени от дружеството сделки, но не установява с
категоричност самоличността на контрагентите на дружеството, съответно на
лицата ползвали предлаганите от дружеството куриерски и пощенски услуги, за да
се стигне до категоричния извод, че именно лицето Ж.Г.Г. е осъществил всички
онези сделки, посочени в представените от „Е. - Е.“ справки, като извършени
през клиентска регистрация на името на Ж.Г.Г..
Следва да се
обсъдят и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Съдебният състав не намира основание въз основа на което да не кредитира
свидетелските показания на св. Недялков и св. Г., предвид
което възприема същите, като достоверни относно изложените факти и
обстоятелства. Последните потвърждават наведените от жалбоподателя още в хода
на ревизионното производство твърдения и игнорирани от приходните органи, че
дейността по продажба на авто –части за периода 2011г – 2017г. е осъществявана
от дядо му Ж.Г. Т.. Последното разбира се не изключва възможността тази дейност
да е осъществявана и от жалбоподателя, но това твърдение на органа намира за
недоказано по надлежния ред с допустими и относими доказателства и
доказателствени средства.
Доколкото
настоящият състав намира за оборени, констатациите на приходните органи за
получени от ревизираното лице облагаеми приходи следва, че не е налице правно
основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ във
вида и размера, определен от приходните органи.
Ето защо, след като
приходната администрация не е установила и доказала по надлежния ред
недекларирани от РЛ облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то така издаденият РА се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази му част.
Предвид, че е недоказано
наличието на недеклариран облагаем доход от ревизираното лице, по отношение
на същото липсват и материалноправните
предпоставки за установяване на задължения по КСО и ЗЗО, предвид което оспорения акт следва да
бъде отменен и в тази му част.
При този изход на спора, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
поискания размер, който съда намери за доказан за сумата от 1770, 66 лв., представляващи разноски за вещо лице в размер на 560, 66 лв., ДТ - 10 лв. и адвокатски хонорар - 1200 лв. Така поисканите разноски не са прекомерни, с оглед
характера на производството и упражнената адвокатска защита.
В предвид на изложеното, на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК,вр. чл.172 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА) №
Р-16002618001699-091-001/26.09.2018г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден изцяло
с Решение № 660/19.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ
на НАП, да заплати на Ж.Г.Г.
ЕГН **********,***, сумата от 1770, 66 лв, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: