РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Силистра , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет И. Борова
при участието на секретаря А. П. А.
като разгледа докладваното от Жанет И. Борова Гражданско дело №
20203420100835 по описа за 2020 година
Ищецът К. С. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. А., ул. „С."
№, чрез процесуалния си представител адв. В. В. В., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения: гр. С., бул. Ч. в. , ет. е предявил искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Моли
съда да признае за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 30 /
27. 01. 2020 г. на управителя на „С.“ ЕООД гр. С., да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност “счетоводител”, а ответникът да бъде
осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ поради незаконното й
уволнение в размер на месечното й брутно трудово възнаграждение за
времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 01. 08. 2020 г. до
окончателното изплащане на главницата. Претендира заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 126.22 лева
за 2019 г., обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 617.12 лева,
както и заплащане на дължимо възнаграждение за месец декември 2019 г. в
размер на 478.87 лева. Претендира и разноските в производството. За да
обоснове претенцията си ищецът сочи наличието на съгласие от страна на
работодателя при условията на чл. 160, ал. 1 от КТ да ползва неплатен отпуск,
1
както и липсата на основание за прекратяване на договора поради обективна
невъзможност на работника да изпълнява трудовия договор.
ОТВЕТНИКЪТ - „С." ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Д." №, ет. , представлявано от управителя П. М. С. ,
чрез процесуалния си представител адв. Б. К. – АК - Силистра е подал писмен
отговор, с който признава исковите претенции за признаване незаконността
на уволнението, възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност, за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
както и за заплащане на дължимо възнаграждение за месец декември 2019 г.
Оспорва обаче претенциите за заплащане на обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, като
счита, че трудовото правоотношение следва а се счита прекратено, считано от
10. 06. 2020 г. и предвид наличието на доказателства за оставането на ищцата
без работа само за периода от 10. 06. 2020 г. до 21. 07. 2020 г. признава иска
само за този период и го оспорва за останалия. Оспорва претенцията за
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, като счита, че същото е
дължимо само при законно уволнение.
Отделно от това прави възражение за прихващане до размера на по –
малкото със свое насрещно вземане, което твърди, че е налично спрямо
ищцата по множество договори за заем и предоставена движима вещ –
мобилен телефон на обща стойност 5 370.00 лева. При условията на
евентуалност претендира сумите като такива, с които ищцата неоснователно
се е обогатила за сметка на собственото му обедняване.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
В исковата си молба ищецът е съединил обективно шест иска - по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и
отмяната му, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за
времето, през което е останал без работа, поради уволнението, по чл.128 от
КТ – за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, по чл. 224, ал. 1 от
КТ – за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава.
2
Видно от представените по делото писмени доказателства, страните са
били в трудови правоотношения от 27. 09. 2011 г., като ищцата е изпълнявала
длъжността „счетоводител“ при ответника. На 27. 01. 2020 г. работодателят е
издал заповед № 30, с която трудовите правоотношения с ищцата са
прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Заповедта е връчена на
ищцата на 10. 06. 2020 г. след подадена от нея жалба в ОИТ.
Тази заповед, с която ищцата е уволнена следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, тъй като работодателят се е задоволил единствено да се
позове на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, но в заповедта не са
изложени факти, установяващи състава на тази хипотеза. Поради това не е
възможно да бъде осъществен контрол за законосъобразност, тъй като не
става ясно в какво точно се състои обективната невъзможност довела до
прекратяване на трудовия договор. Незаконността на уволнението се
признава от работодателя, който признава и обективно съединените искове за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и по
основание иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа. Признава и исковете за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, както и за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение.
Единствените спорни въпроси в тази връзка касаят периода, за който е
дължимо обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ и дължимостта на
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. В тази връзка по отношение на първия
спорен въпрос съдът има предвид изменението на исковата претенция,
извършено в съдебно заседание, с което претенцията е уточнена за периода от
10. 06. 2020 г. до 15. 11. 2020 г и в размер на 3239.88 лева, който период и
размер са приети за основателни от ответника в становището му, изразено по
същество на спора. Тъй като от представените писмени доказателства също се
установява, че ищцата е останала без работа за периода 10. 06. 2020 г. до 15.
11. 2020 г., то претенцията следва да бъде уважена за този период в размер на
3239.88 лева. Спор по втория въпрос съдът счита, че не следва да има, тъй
като претенцията за заплащане на обезщетение поради неспазено
предизвестие е предявена в условията на евентуалност, в случай, че съдът
прецени, че уволнението е извършено законно. Поради това, предвид
3
характера на съединяване на тази претенция, съдът не дължи произнасяне по
същата.
На следващо място следва да бъде разгледано възражението за
прихващане. Ответникът твърди, че е ищцата е длъжник по множество
договори за заем и предоставена движима вещ – мобилен телефон на обща
стойност 5 370.00 лева. При условията на евентуалност претендира сумите
като такива, с които ищцата неоснователно се е обогатила за сметка на
собственото му обедняване. Счита, че са налице предпоставките за
прихващане на вземанията, имащи трудовоправен характер, с вземанията,
имащи облигационен характер, възникнали въз основа на сключени между
работника и работодателя договори за заем и заем за послужване. За
установяване на твърденията за наличие на задължения, ответникът представя
писмени доказателства – разходни касови ордери и ангажира свидетелски
показания. Част от представените писмени доказателства не съдържат
съществени реквизити на първични счетоводни документи, а в друга част
сумите са посочени като дадени на основание „служебен аванс“. Според
твърденията на работодателя, потвърдени и от показанията на разпитаните
свидетели, сумите не са осчетоводени и не са отразени по никакъв начин в
счетоводството на дружеството. Това обстоятелство препятства възможността
за преценка, както на наличието на задължение, така и за неговото основание
и за неговия размер. Независимо от това и предвид и предявените в условията
на евентуалност възражения от страна на ответника, съдът намира за
установен факта, че между страните, заедно със съществуването на
трудовоправните отношения, са съществували и облигационни такива, но
предвид липсата на достатъчно доказателства относно наличието на
конкретни уговорки по договор за заем, както и липсата на срок за връщане
на средствата и липсата на доказателства за реалното предаване на суми и
вещи за послужване, съдът счита твърденията за наличие на сключени
договори за заем за недоказани. Независимо от това, дори и да бяха доказани,
то твърдените от ответника вземания не са изискуеми.
Неотчитането на сумите, получени като „служебен аванс“ е основание
за ангажиране на имуществената отговорност на служителя по реда на чл.207
и сл. от КТ. В случая не се установи издаването на нарочна заповед от
работодателя, с която да се ангажира ограничената имуществена отговорност
4
на работника по реда на чл. 210,във вр. с чл.207, ал.1, т.1 от КТ, или по реда
на чл.211 от КТ, в случай на пълна имуществена
отговорност. Съобразно нормата на 210, ал.4 от КТ, работодателят има право
да удържи дължимата сума от трудовото възнаграждение на служителя, при
неоспорване на същата от страна на служителя в срок. Чл. 211 от КТ също
постановява, че удръжки от трудовото възнаграждение могат да се правят
само въз основа на влязъл в сила съдебен акт. Както бе посочено, такава
процедура - по реда на чл.210 или по реда на чл.211 от КТ, не е провеждана.
Следва да се отбележи също, че удръжки от трудовото
възнаграждение, по КТ, могат да се правят само при осъществяване на
имуществена отговорност на служителя, свързани с неотчитане на получени
служебна аванси и в този смисъл свързани с изпълнение трудовите
задължения на служителя, но не и при наличие на други облигационни
отношения между страните по трудовия договор. В настоящия случай, дори и
при доказано наличие на облигационни отношения, въз основа на сключени
договори за заем, отношенията между страните по нето следва да се уредят по
общите правила на ЗЗД.
По изложените съображения съдът признава за незаконно
уволнението на ищцата и отменя Заповед № 30/ / 27. 01. 2020 г. на управителя
на „С.“ ЕООД гр. С.
Поради основателността на този иск, следва да се уважи и
обусловените от него искове за възстановяване на ищцата на заеманата от нея
преди уволнението длъжност „счетоводител“ и за заплащане на обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ. Размерът на последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение не се оспорва от ответника и според представените
доказателства е 617.12 лева. Тъй като претенцията на ищцата е ограничена за
период от пет месеца и пет дни - за периода от 10. 06. 2020 г. до 15. 11. 2020
г. то и дължимото обезщетение е в размер на 3239.88 лева.
Обезщетението се дължи заедно със обезщетение за забава в размер на
законната лихва след предявяването на исковете - 10. 08. 2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърденият от ищцата факт, че не е получила трудово възнаграждение
5
за два месеца е отрицателен, поради което ответникът носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, че е заплатил трудово
възнаграждение. В случая не са представени доказателства в тази насока,
напротив – ответникът признава претенцията по основание и размер, като
единственото му възражение, касаещо бездействие от страна на ищцата е
неоснователно, предвид липсата на спор, че трудовото възнаграждение на
ищцата е заплащано по банков път, респективно не е търсимо.
При прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на
ищцата не е заплатено и дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск. Наличието и размерът на неползвания
платен годишен отпуск не се оспорват от ответника, поради което съдът
уважава претенцията в предявения размер от 166.22 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по производството. В случая те са 2056.00 лева
- за адвокатско възнаграждение. Възраженията на ответника за недължимост
на разноските поради признание на част от исковите претенции съдът намира
за неоснователно - На първо място, дори и да е признал исковете за
основателни, то той не може да се ползва от хипотезата на чл. 78, ал. 2 от КТ,
тъй като само признаване на исковете не е достатъчно, а е необходимо и
комулативното наличие на обстоятелството - да не станал причина за
завеждане на делото. Определено в случая причина за делото е поведение на
ответника, който незаконно е уволнил ищцата, но и не й е заплатил
дължимите й се възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. Не
представлява извинителна причина за ответника - работодател,
обстоятелството дали ищцата се е явила в предприятието за получаване на
сумите или му е посочила банкова сметка, тъй като плащането може да се
извърши и чрез пощенски запис. По тези съображения съдът намира, че
именно поведението на ответника е причина за завеждане пред съда на
настоящия спор, поради което и в негова тежест следва да се възложат
направените от ищеца разноски.
Възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно - по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т.
1 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ възнаграждението на
6
процесуалния представител следва да бъде определено за предявените два
неоценяеми иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ в размер на минималната
работна заплата за страната или в размер на 610.00 лева. За останалите три
оценяеми искови претенции възнаграждението следва да се определи
съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г.
за МРАВ общо в размер на 1056.79 лева / по 300.0 лева за претенциите за
неплатено трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ и
456.79 лева по иска за обезщетение за оставане без работа /. Отделно от това
ищцата е била принудена да се брани и срещу исканията, направени под
формата на възражение за прихващане за заплащане на суми по договор за
заем или получени без основание в общ размер на 5 370.00 лева, но по осем
отделни правоотношения. Като прецени, че именно това възражение е довело
до усложнение на производството и необходимост от допълнителна защита,
съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение общо в размер на
2056.00 не е прекомерно и следва да бъде заплатено от ответника.
На основание чл. 359, от КТ работникът е освободен от заплащането
на държавна такса по производство, но същата се дължи от работодателя, при
уважаване на исковете. Същия следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 389.60 лева – ДТ по обективно съединените искове / по 80.00
лева за исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, по 50.00
лева за исковете с правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ
и 129.60 лева по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка
с чл. 225, ал. 1 от КТ/.
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на К. С. Н. с ЕГН
********** и ОТМЕНЯ Заповед № 30 / 27. 01. 2020 г. на управителя на „С-“
ЕООД гр. С-, с която е прекратено трудовото правоотношение по между им.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. С. Н. с ЕГН ********** на длъжността -
“счетоводител” с място на работа „С-“ ЕООД гр. С.
ОСЪЖДА „С." ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление
7
в гр. С., ул. „Д." №, ет., представлявано от управителя П. М. С. да заплати на
К. С. Н. с ЕГН **********, обезщетение поради незаконно уволнение и
оставането й без работа за времето от 10. 06. 2020 г. – 15. 11. 2020 г. в размер
на 3 239.88 / три хиляди двеста тридесет и девет лв. и 88 ст. / лева, заедно със
законната лихва, считано от 10. 08. 2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „С." ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление
в гр. С., ул. „Д." №, ет. , представлявано от управителя П. М. С. да заплати на
К. С. Н. с ЕГН **********, сумата от 478.87 / четиристотин седемдесет и
осем лв. и 87 ст./ лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение
за месец декември 2019 г., заедно със законната лихва, считано от 10. 08. 2020
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „С." ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление
в гр. С., ул. „Д." №, ет. , представлявано от управителя П. М. С. да заплати на
К. С. Н. с ЕГН **********, сумата от 126.22 / сто двадесет и шест лв. и 22
ст./ лева, представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за пет дни
неползван платен годишен отпуск за 2019 г., заедно със законната лихва,
считано от 10. 08. 2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „С." ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Д." №, ет. , представлявано от управителя П. М. С. да
заплати на К. С. Н. с ЕГН ********** сумата от 2 056.00 / две хиляди
петдесет и шест / лева – разноски по гр.д.№ 835 / 2020 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА „С." ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление
в гр. С., ул. „Д." №, ет. , представлявано от управителя П. М. С. да заплати по
сметката на Силистренски районен съд сумата от 389.60 / триста осемдесет и
девет лв. и 60 ст. / лева - държавна такса и разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му, пред Силистренски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8