О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 16.08.2019 г.
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, в
закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
ИВА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Попов В.Ч.Н. дело № 84
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на адв. В.П. *** в
качеството й на договорен защитник на подсъдимия В.И.И. *** против Протоколно определение от 24.07.2019 г.,
постановено в разпоредително заседание по НОХ дело № 653/2019 г. по описа на
Районен съд - Габрово в частта, с която е потвърдена мярката за неотклонение
"Задържане под стража" на подс. И..
В жалбата на адв. П. се сочи, че съдът приел, че
условията за потвърждаване на мярката са налице единствено мотивиран от
обстоятелството, че за подсъдимия всякога е налице опасност да извърши друго
тежко умишлено престъпление от общ характер, предвид предишните му нееднократни
осъждания за подобни престъпления и то срещу личността. Безспорно било изключително
обремененото свидетелство за съдимост на подсъдимия. Безспорна била и
изключителната тежест на престъпленията, за които е осъждан подсъдимия, все на
лишаване от свобода, като това не му попречило да извърши едно от
престъпленията срещу личността. Преглеждайки деянията на В.И. и изхождайки само
и единствено от тях, необяснимо оставало поведението му веднага след престъплението,
за което е предаден на съд. Пострадалият не бил нито обект на посегателство от
негова страна, нито бил правен опит да му се въздейства по някакъв начин. В.И. бил
40 дена на свобода и имал възможност да го стори, ако се приемело, че извършването
на престъпления е част от начина му на живот. В подкрепа на това бил и фактът,
че самият пострадал заявил изрично в съдебна зала, че няма никакви претенции
към мярката за неотклонение, която съдът следвало да разгледа. Не заявил, че го
е страх В.И., да не извърши срещу него физическо посегателство. В случая следвало
да бъде обсъдено и обстоятелството, че всички доказателства вече били събрани и
единственият извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е
предаден на съд, се крепял върху видеозапис с неясен произход, който не
представлявал веществено доказателство, защото не бил приобщен по съответния
ред, някъде в „хвърчащо" състояние, постоянно променяйки мястото си в
делото. В прозрачен плик стоял някакъв диск, върху който нямало никакво
обозначение. До момента, единствено и само въз основа на неговото съдържание се
приемало, че В.И. е вероятно виновен за извършеното деяние. Липсвала каквато и
да било предпоставка В.И. да се укрие. Той не го сторил веднага след
престъплението, чакал дете и нямал мотив да го прави.
С жалбата се претендира Окръжният съд да отмени протоколното определение на
РС Габрово в атакуваната част.
Жалбата против определението на съда
от 24.07.2019 г. е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, което
обуславя нейната допустимост. Ведно със
същата не се представят нови доказателства. При преценка на всички материали по
делото съдът намира жалбата на адв. П. за неоснователна по следните
съображения:
С Определение № 284/30.05.2019 г. по
ЧНД № 556/2019 г. по описа на ГРС е взета мярка за неотклонение "Задържане
под стража" по отношение на обвиняемия В.И.И. ***-198 от 2019 г. по описа
на РУ Габрово, на основание чл. 64, ал. 4 от НПК. Решаващият състав на ГРС е
стигнал до извод, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и съществува
реална опасност да извърши престъпление. Определението на ГРС е потвърдено с
Определение № 44 от 05.06.2019 г. по ВЧНД № 60/2019 г. на ГОС. На 26.06.2019 г.
делото е внесено в районния съд с обвинение за извършено престъпление по чл.
131а във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК.
С протоколно
определение от 24.07.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХ дело
№ 653/2019 г., Районен съд - Габрово е приел искането на защитника и подсъдимия
за изменение на мярката за неотклонение "Задържане под стража" в
по-лека, като неоснователно. Посочил е, че тази мярка за неотклонение
продължава да изпълнява целите на чл. 57 от НПК. Съобразил е, че повдигнатото
обвинение е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив,
подсъдимият е с обременено съдебно минало и следва да се гарантира участието му
в процеса, както и, че задържането не е в прекомерни срокове.
Становището на районния съд е правилно. Пред първата или
въззивната инстанция не се представят доказателства, които да водят до извод,
че е налице условия за изменение на взетата мярка или, че са отпаднали
предпоставките на чл. 63 от НПК. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че
обвинението се крепи единствено върху приложен диск по делото ще припомним, че
мярката за неотклонение "Задържане под стража" е взета, тъй като е
било налице обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление, а не защото престъплението е било
доказано по безспорен и несъмнен начин. Такова изискване в закона няма. Решаването
на въпросите дали подсъдимият И. е извършител на описаното в ОА престъпление и
обсъждането на събраните доказателства ще се извърши в предстоящото съдебно
следствие и фазата по същество, пред районния съд. Повдигнатото обвинение е за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, поради което хипотезата
на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, съобразена при първоначалното вземане на мярка
за неотклонение не е отпаднала. Няма доказателства, че е отпаднала и опасността
подсъдимият да се укрие, с което да осуети или затрудни хода на процесуалните
действия. От факта, че след деянието подс. И. не е посещавал пострадалия за да
го заплашва или да се саморазправя с него не могат да се правят правни изводи,
каквито се сочат в жалбата. Периодът на задържането от два месеца и половина не
може да се възприеме като прекомерен, до какъвто извод е стигнал и районния
съд. По делото няма представени
доказателства за промяна на здравословното състояние, на семейното положение,
професия, възраст или други данни от изброените в чл. 56, ал. 3 от НПК, които
да доведат до извод за наличие на промяна в обстоятелствата по чл. 63, ал. 3 от НПК. Фактът, че подсъдимият има семейство, което се нуждае от емоционалната му
подкрепа не може да доведе до отпадане на необходимостта от вземането на
най-подходящата мярка за неотклонение в конкретния случай.
При изложените обстоятелства въззивният съд приема, че не е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е взета мярката за неотклонение “задържане под стража”. И към настоящият момент са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК. И на този етап от производството единствено с взетата най-тежка мярка за неотклонение биха се постигнали целите, визирани в чл. 57 от НПК. Като е достигнал до същия правен извод и е оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение от “задържане под стража” в по-лека и е потвърдил първоначално взетата мярка, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното, атакуваното протоколно определение по НОХ дело № 653/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово е
правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно
определение от 24.07.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХ дело
№ 653/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово в частта, с която е потвърдена
мярката за неотклонение "Задържане под стража" на подс. В.И.И. ***, като
правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.