О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 18.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, пети въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 538 по описа на АСНС за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл.270, ал.4 вр. с ал.2 от НПК.
С протоколно определение от 30.10.2020
г. по НОХД № 3156/2020 г., Специализираният наказателен съд, І състав, е
оставил без уважение исканията на подсъдимите Ю.М.И., Л.Й.Ц. и А.И.С., както и
на техните защитници, за изменение на действащата спрямо всеки един от тези
подсъдими мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека.
Против определението са постъпили жалби
от адв.А.А. – защитник на подс.А.С., от подс.Л.Ц., чрез защитника му адв.М. и
от адв.Д.А. – защитник на подс.Ю.И. с оплаквания за неправилност, изразяваща се
в необоснованост и незаконосъобразност. В жалбите се навеждат доводи за липса
на опасност от извършване на престъпление, за прекомерна продължителност на
срока в, който подсъдимите са търпели ограничения в правото на свободно
придвижване (задържане под стража и домашен арест) и се изтъкват обстоятелства
от семейно, социално и здравословно естество, явяващи се според жалбоподателите
несъвместими с вида на изпълняваната мярка.
Апелативният специализиран наказателен
съд, като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали,
намира жалбите за процесуално допустими, а разгледани по същество за
основателни.
С внесения в първата инстанция
обвинителен акт, тримата жалбоподатели са обвинени в извършването на
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК, а именно за участие в ОПГ в
периода от края на 2016 г. до 28.02.2020 г. в гр.София, създадена с цел
съгласувано извършване на престъпления по чл.159а-г от НК и с користна цел. Отделно
на подсъдимите Л.Ц. и А.С. е вменено осъществяването на още пет вторични престъпления
по чл.159г вр. с чл.159а, ал.2, т.6 вр. с ал.1 от НК, при форма на изпълнително
деяние „набиране“, чрез обещаване, даване и получаване на облаги, като съгласно
обвинителната теза едно от тези престъпления е реализирано от двамата в
съучастие по чл.20, ал.2 от НК. Инкриминираните противоправни посегателства са
наказуеми с лишаване от свобода.
Следователно правилно, първостепенният
съд е приел, че е налице първото кумулативно изискуемо от закона условие за
прилагане на каквато и да е мярка за неотклонение, свързано с наказуемостта на
деянията – предмет на обвинението.
Правилно е преценено и че обоснованото
предположение за авторство не е разколебано. Доказателствените източници, от
които то се формира са били неколкократно разглеждани в производствата по чл.64
и чл.65 от НПК, в тези източници промяна не е настъпила и отсъстват основания
за настоящия съдебен състав да се разграничи от изводите на предходните съдебни
състави, произнасяли се в същите производства, че доказателствената съвкупност
позволява разумно да се предполага съпричастност на И., Ц. и С. към
инкриминираната престъпна структура, както и провеждането от Ц. и С. на
контакти с посочените в обвинителния акт лица от женски пол с оглед тяхното
престъпно мотивиране да предоставят сексуални услуги срещу заплащане.
Досежно риска от криминогенно поведение
обаче, мнението на въззивната инстанция се различава от това на първата, като
АСНС счита, че този риск предвид изминалото време от началото на фактическото
задържане и на тримата жалбоподатели е значително намалял, поради което
домашният арест е изпълнил предназначението си и вече се явява
непропорционален.
Независимо, че на подсъдимите Ц. и С.
са повдигнати обвинения за по шест престъпления, като взе предвид
предполагаемия им каузален принос в инкриминираното сдружение и спецификите на
инкриминираното им поведение при вторичната деятелност, което не е включвало
принуда или въвеждане в заблуждение или каквото и да било посегателство върху
жертвите на трафика, а въвличането на последните в него е ставало основно по
тяхна инициатива; отделно като взе предвид чистото съдебно минало на цитираните
жалбоподатели, семейното им положение и ангажиментите по обслужване на техните
близки (непълнолетни деца – и за двамата, възходящ – за подс.С., съпруга – за
подс.Ц.), и най-сетне, като взе предвид, че до момента по делото няма данни за
въздействие върху свидетели или подмяна съдържанието на други доказателства, въззивният
съд намира, че процесуалното им положение следва да бъде облекчено, чрез
преминаване към следващата по тежест мярка – „Гаранция“ в пари. Отчитайки доказателствата
за имотното състояние на подс.Ц. (съобразно справките в том 8 от д.п.),
откритите при претърсването на жилището му парични суми, продължителността на
инкриминираното му участие в твърдяната престъпна група с користна цел,
вероятното му йерархично ниво в нея и броя на вменените му престъпления,
настоящата инстанция намира, че подходящ за конкретния жалбоподател е
гаранционен размер от 15 000 (петнадесет хиляди) лева. Съобразявайки
аналогичния комплекс от фактори, но по-ниското йерархично ниво на подс.С.,
подходящ за нея гаранционен размер, по мнението на АСНС е такъв от 7 000
(седем хиляди) лева.
Що се касае до подс.Ю.И., комуто е
повдигнато само едно обвинение – за участие в ОПГ, спрямо него до сега са били
изпълнявани най-тежките процесуални рестрикции основно заради предходното му
осъждане (в сила от 2018 г.) за причиняване на средна телесна повреда –
избиване на зъб през 2014 г. За И. няма неприключили наказателни производства,
тъй като отбелязаното като висящо дело в справката на л.47, т.11 от д.п. е
всъщност делото, завършило с осъдителната присъда от 2018 г. Действително, инкриминираната
с настоящия обвинителен акт деятелност на жалбоподателя, по време попада в
определения му изпитателен срок, с който е отложено изпълнението на наказанието
по споменатото осъждане, но като отчете, че престъплението, за което е
санкционирано лицето е осъществено преди около шест години, а също като отчете
и предполагаемата му роля в твърдяната престъпна структура, АСНС е на
становище, че рискът от криминална активност и за него е намалял и може да бъде
успешно преодолян с мярка за неотклонение ГАРАНЦИЯ в размер на 10 000 лева.
Последният кореспондира на личностовата опасност на И., в т.ч. на предходната
му съдимост, на обществената опасност на подозираната му престъпна дейност и на
данните за имотното му състояние.
Ето защо, жалбите следва да бъдат
уважени, а атакуваното определение следва да бъде отменено в горния смисъл,
поради което АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.10.2020 г. по НОХД № 3156/2020
г. на Специализирания наказателен съд, І състав, с което са били оставени без
уважение исканията на подсъдимите Ю.М.И., Л.Й.Ц. и А.И.С., както и на техните
защитници, за изменение на действащата спрямо всеки един от тези подсъдими
мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по-лека, като вместо това
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на
подсъдимия Л.Й.Ц. „Домашен арест“ в „Гаранция“ в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лева;
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на
подсъдимия Ю.М.И., „Домашен арест“ в „Гаранция“ в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева;
ИЗМЕНЯ
мярката за неотклонение на подсъдимата А.И.С.,, „Домашен арест“ в „Гаранция“ в
размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.