Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на седми декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 12796 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 38414 от 03.11.2020 г. по описа на ЧСИ В.М., подадена от ”З.А.”АД,
чрез юрисконсулт – длъжник по изпълнително дело № 20208600400806 по
описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, срещу отказ на ЧСИ М. да
намали разноските по изпълнителното дело, обективиран в съобщение, изх. № 52452
от 13.10.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че ЧСИ М. неправилно е приела за събиране
по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 3 685.47 лева
лева, при положение, че от адвоката на взискателя не са извършвани действия по
принудително събиране на вземането, извън подаването на шаблонна молба за
образуване на изпълнителното дело. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че не
е налице хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (наричана
по-нататък Наредба № 1/09.07.2004 г.). Изтъква, че неправилно е
изчислен и размерът на дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй
като последният не следвало да включва и другите разноски, включително и
адвокатското възнаграждение. Искането е да се отмени обжалвания отказ и да се намалят разноските за адвокатски
хонорар до размера на сумата от 200.00 лева и пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ - до законово определените размери. Претендира присъждане на разноски
за настоящото производство.
Взискателят В.И.В.не е подала възражение в срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК по така
подадената жалба на длъжника.
ЧСИ В.М. е изложила
мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по
изпълнението; насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по
смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното
дело под № 20208600400806 по описа на ЧСИ В.М.
е образувано на 11.09.2020 г. по молба на взискателя В.И.В., чрез пълномощник – адвокат П.К., въз основа на изпълнителен лист от
09.09.2020 г., издаден от Софийския градски съд по гр. дело № 16883/2011 г.,
срещу солидарно отговорните длъжници ”З.А.”АД и ”Д.З.”АД, за следните суми:
сумата от 50 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 08.05.2009 г., ведно със законната лихва от
08.05.2009 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски за
касационното производство в размер на 2205.55 лева.
Съгласно последната сметка, изготвена по изпълнителното дело за размера на
дълга (л. 52 и сл. от изпратеното копие на изпълнителното дело) лихвата върху
главницата от 50 000.00 лева към 12.10.2020 г. възлиза на сумата от
58 847.50 лева. Следователно материалният интерес по изпълнителния лист
е за сумата от 111 053.05 лева. Пропорционалната такса е изчислена от
ЧСИ М. с дължимия ДДС и е в размер на 6617.72 лева.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за
правна защита и съдействие (л. 3 от изпълнителното дело), видно от който
страните са договорили кредиторът В.И.В.да заплати на адвокат П.К. сумата от 3
685.47 лева за процесуално представителство по изпълнителното дело. В графата
”платена сума в брой” е отбелязано плащането на уговорения хонорар.
Пълномощникът на взискателя В. е подал искане на 15.09.2020 г. до ЧСИ М. да
извърши справка в КАТ и НАП за регистрирани на длъжника МПС, като в случай, че
бъдат открити такива, същите да бъдат запорирани. Постъпило е на същата дата –
15.09.2020 г. второ искане от пълномощника – адв. П.К., да бъде извършена
справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки на името на длъжника и
евентуалното им запориране.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят не е посочил
способ за принудително изпълнение, но е възложил на ЧСИ М. извършването на
действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Длъжникът ”З.А.”АД е подал възражение (л. 49 от изпълнителното дело), с
което е оспорил разноските за адвокатско възнаграждение – като недължими,
евентуално прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
На 13.10.2020 г. ЧСИ М. е постановила обжалвания отказ, обективиран в
съобщение, изх. № 52452, с което е мотивирала, че оставя без уважение
възражението на ”З.А.”АД, тъй като разноските по изпълнителното дело не са
прекомерни.
При тази фактическа установеност се налага изводът, че единствените
усилия на представляващия взискателя адвокат
са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че съгласно чл. 426 ГПК част от съдържанието на молбата за образуване на изпълнителното дело е
посочването на способ за принудително изпълнение, с което изискване молбата от
11.09.2020 г., подадена от пълномощника на В.И.В., не е съобразена. Вместо това
от адвокат Керанова са подадени посочените две молби от
15.09.2020 г., за които не може да се приеме, че представляват значими
процесуални действия по защита и съдействие по изпълнителното дело, респ. не
може да се приеме, че са извършвани действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В тази връзка
е въведено с чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован. Последното
означава, че размерът на възстановимите разноски следва да бъде разумен и
справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършени
процесуални действия, необходимо време за подготовка на адвоката и т. н.
Съобразно
изложеното съдът приема, че приетият за събиране по изпълнителното дело
адвокатски хонорар следва да бъде намален до минимума, определен с чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/09.07.2004 г., в размер на 200.00 лева за депозиране на молба за образуване на
изпълнително дело.
Останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е
съгласил да го заплати при свобода на договарянето.
Неправилно е определен и размерът на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса се изчислява само върху
размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и
разноски по самото принудително изпълнение, включително и без приетото за
събиране адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по
изпълнителен лист - главница, обезщетение за забавеното й плащане в размер на
законната лихва, считано от 08.05.2009 г., както и съдебно – деловодните
разноски, към датата 12.10.2020 г. (когато е изготвена последната сметка за
размера на дълга, обективираща размера на законната лихва), възлизат на общата
сума от 111 053.05 лева. При това положение, съгласно т. 26, б.“е“ от
ТТРЗЧСИ при материален интерес над 100 000.00 лева - размерът на
пропорционалната такса е 5 220.00 + 2 на сто за горницата над 100 000.00
лева. В конкретния случай размерът на пропорционалната такса, изчислен по реда
на т. 26, б.“е“ ТТРЗЧСИ, възлиза на сумата от 5 441.06 лева, върху която следва
да се начисли 20% ДДС и като краен размер дължимата пропорционална такса по
изпълнителното дело възлиза на сумата от 6 529.27, с ДДС, а не в размер на 6617.72
лева, като ЧСИ е определил с 88.45 лева повече.
По изложените
съображения атакуваният отказ на ЧСИ М., обективиран в съобщение, с изх.
№ 52452/13.10.2020 г. е неправилен и следва да бъде отменен,
като се намали приетият за събиране в полза на взискателя адвокатски хонорар до
размера на сумата от 200.00 лева, както и размерът на дължимата пропорционална
такса - до сумата от 6 529.27 лева.
По разноските за настоящото производство.
Претенцията на
жалбоподателя – длъжник ”З.А.”АД за присъждане на разноски за настоящото
производство е неоснователна, независимо от изхода на делото. Отговорността за
разноски се понася от страната, срещу която е постановено Решението, спрямо
която отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая, производството е по повод жалба срещу действия на ЧСИ, като взискателят
(ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност
за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния
изпълнител, като общият режим по чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК за присъждане на
разноски е неприложим. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се
реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ В.М., рег. № 860 при
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, за намаляване на разноските
за адвокатски хонорар и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, обективиран в съобщение,
изх. № 52452 от 13.10.2020 г., по изпълнително дело № 20208600400806, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
разноските и таксите по изпълнително дело № 20208600400806 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 при КЧСИ, както следва: адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя В.И.В., ЕГН ********** – до
размера на сумата от 200.00 лева, и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от 6 529.27 лева, с
ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
претенцията на ”З.А.”АД, ЕИК********, за присъждане на разноски за
настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.