Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА
РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Пенка Михайлова и с участието
на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №2736 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
от “Вая Комерс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”А.К.” №*, ет.*,
офис **, представлявано от Х.Й.К., депозирана чрез адв.Г., срещу решение №
260422 от 19.11.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 4083/2020 г., по описа на
ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № №23-0000775/10.09.2020г.
на Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на дружеството на основание чл.96г ал.1
пр.2 от ЗАвП е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради
което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на спора, с което се отмени процесното НП с присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно
призован не изпраща представител. С писмена защита с.д.№519/13.01.2021., чрез
пълномощник поддържа касационната жалба като отправя искане за отмяна на
въззивното решение и присъждане на разноски .
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмен отговор,
чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Излага доводи за законосъобразност
на постановеното от ВРС решение и отправя искане за оставянето му в сила. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност
на касационната жалба и дава заключение, че не са налице основания за отмяна решението на въззивната
инстанция.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на “Вая Комерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.”А.К.” №*, ет.*, офис **, представлявано от Х.Й.К., против
Наказателно постановление № №23-0000775/10.09.2020г. на Директор РД „АА“ гр.
Варна, с което на дружеството на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
От фактическа страна ВРС е установил, че в хода на комплексна проверка през
2020г. извършена от служители на РД „АА“-Варна било установено, че на 06.08.2019 г. в гр.Варна, превозвачът
"Вая Комерс" ООД, притежаващ лиценз
за извършване на обществен превоз на товари на територията на РБългария
№ 10209, допуснал до управление товарен автомобил марка „***”, кат. №* с peг. №
***, с който бил извършен обществен превоз на опасни товари, видно от
тахографски лист, пътен лист и товарителница от 06.08.2019г., от водача Т.А.Г.,
ЕГН **********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по
смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Установено било, че Г. бил без валидно
удостоверение за психологическа годност за периода от 04.08.2019г. до
21.01.2020г.
Предвид горното на 24.06.2020г. срещу
дружеството бил съставен АУАН, в който били описани обстоятелствата на
извършване на нарушението и правната му квалификация по чл.96г, ал. 1, пр.2 от
ЗАвП. Актът бил предявен и връчен редовно, на представляващия дружеството,
който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу АУАНН.
Въз основа на съставения акт,
административнонаказващият орган издал процесното НП при възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация като на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП, била
наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000лв.
В хода на съдебното производство бил разпитан св.Калоянчев, чиито показания съдът
кредитирал като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му се установява, че превозвача е осъществил обществен превоз
на товари с водач, който не е притежавал валидно удостоверение за психическа
годност.
С обжалваното решение Районен
съд – Варна е потвърдил процесното НП като
е приел, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. При провеждането на АНП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, дружеството правилно е
санкционирано именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира касационната жалба за неоснователна.
Не се спори, че дружеството касатор е
субект на административно нарушение и поведението му е преценено като
неправомерно съгласно вмененото противоправно деяние.
Настоящият състав на съда
констатира липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Налице е компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. АУАН и НП имат
реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно органите - издатели,
описанието на нарушението като дата и място и обстоятелствата по неговото
извършване, персонализация на дееца, нарушената правна норма, вида и размера на
наказанието по съответния санкционен състав. Описанието на нарушението е
свързано с посочения в АУАН и НП словесно и цифрово текст на чл.7а ал.2
пр.трето от ЗАвП. Извършването на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, се установява по несъмнен начин от
събрания по делото доказателствен материал. Безспорно е по делото, че водачът, който е извършил
превоз на опасни товари за превозвача, не е имал удостоверение за
психологическа годност за периода от 04.08.2019г. до 21.01.2020г. видно от
приложената по преписката справка. Нормативно установеното изискване
е за наличие на валидно удостоверение за психологическа годност към датата на
извършване на превоза. Деянието е правилно
квалифицирано като нарушение на изискването, установено в чл.7а, ал.2, предл.3
от ЗАвП, водачите, чрез които превозвачите осъществяват превози на пътници и
товари, да отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, като горепосочените
текстове и описание на нарушението са вписани, както в АУАН така и в НП. За
извършването му законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството
касатор, притежаващ лиценз за превоз на товари в Общността, на основание
чл.96г, ал.1, предл.второ от ЗАвП, която предвижда административно наказание
глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лева за лице, което назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари.
С
оглед изложеното, съдът приема, че нарушението, констатирано от АНО е безспорно
установено, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството.
ВРС е приложил правилно материалния закон и решението не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на спора и липсата на искане от ответника за присъждане на
разноски съдът не дължи произнасяне по същите.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260422 от 19.11.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 4083 по описа
на ВРС за 2020г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: