№ 20141
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110160148 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Н. Б. К. е предявила иск с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС срещу
ответника П. И. Г., с който се иска да бъде допусната делба на МПС марка „Т.“ , модел „К...“,
с peг. № ... при квоти - 1/2 (една втора) идеална част за Н. Б. К. и 1/2 (една втора) идеална
част за П. И. Г..
Ищцата твърди, че с ответника П. И. Г. са съсобственици на следното моторно
превозно средство, придобито по време на брака, а именно: МПС марка „Т." , модел „К...“ ,
вид: лек автомобил, с peг. № ..., рама № ... Посочва, че с влязло в сила на дата 27.01.2020г.
решение № .. / 27.01.2020г. по гр. дело № 32485 / 2019г., 37-ми с-в по описа на Софийски
районен съд, бракът между ищцата Н. Б. К. и ответника П. И. Г. е прекратен, с което била
прекратена и съпружеската имуществена общност между тях. С оглед на това моли
процесното МПС да бъде допуснато до делба при квоти от по ½ за всяка от страните.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Оспорва иска като недопустим поради липса на
предмет. Твърди, че по отношение на процесния автомобил е бил сключен договор за
финансов лизинг на пътни превозни средства № .. от 10.03.2017 г., сключен между „Д..” АД
в качеството му на лизингодател и П. И. Г. в качеството му на лизингополучател. Твърди, че
за целия период на договора автомобилът е бил собственост на лизингодателя. Твърди, че е
придобил автомобила в изключителна собственост две години и два месеца след развода
между страните. С оглед гореизложеното моли за прекратяването на делото или за
отхвърлянето на иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.34, ал. 1 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че
имотът, чиято делба се иска, е съсобствен между него и ответника при твърдените квоти,
като докаже фактите, от които произтича съсобствеността, така както са описани в исковата
молба.
1
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е изключителен собственик на
процесната вещ.
С решение от 27.01.2020 г. по гр.д. № 32485/2019 г. по описа на СРС, 37 състав, е бил
прекратен сключения на 12.10.1986 г. граждански брак между ищцата Н. К. и ответника П.
Г., като е утвърдено и споразумение между страните по чл. 51, ал. 1 СК по въпросите за
семейното жилище и фамилното име на ищцата. Решението е влязло в сила в деня на
постановяването му – 27.01.2020 г.
По делото е приет договор за финансов лизинг на пътни превозни средства, сключен на
10.03.2017 г. между „Д..“ АД в качеството му на лизингодател и ответника П. И. Г. в
качеството му на лизингополучател, по силата на който лизингополучателят се е задължил
да придобие от трето лице1 брой нов автомобил „Т. К...“ от доставчика „Т..“ ЕООД и да го
предостави за ползване на ответника-лизингополучател, а ответникът се е задължил да
ползва автомобила и да заплаща лизингови вноски в сроковете и условията по договора.
Съгласно договора автомобилът остава изключителна собственост на лизингодателя за
целия срок на договора.
Приет е и договор за прехвърляне на собственост върху процесния автомобил „Т. К...“ с
рег. номер ... от 28.03.2022 г., с който лизингодателят „Д..“ АД е прехвърлил на ответника П.
Г. собствеността върху автомобила. Съгласно приложеното на л. 15 свидетелство за
регистрация, част I, собственик на процесния автомобил е ответникът.
Спорен между страните е въпросът дали върху процесната вещ е налице съсобственост.
След съвкупна преценка на приетите по делото писмени доказателства съдът намира, че
правото на собственост върху процесния лек автомобил принадлежи изцяло на ответника,
като върху вещта не е имало и няма наличие на съсобственост между него и ищцата. С
договора за лизинг, който е сключен по време на брака, е предоставено единствено право на
ползване срещу заплащане, като страна по този договор е единствено ответникът. С
облигационния договор за лизинг не се прехвърля право на собственост. Правото на
собственост върху автомобила е прехвърлено в полза на ответника повече от 2 години след
прекратяване на сключения между страните брак, поради което към дата 28.03.2022 г. не е
възникнала съпружеска имуществена общност върху вещта, тъй като бракът е бил прекратен
на 27.01.2020 г. До 28.03.2022 г. собственик на автомобила е бил лизингодателят „Д..“ АД.
Ето защо, поради липсата на съсобственост, предявеният иск за делба следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., заплатено в
брой съобразно представения по делото договор за правна защита. На основание чл. 77 ГПК,
вр. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“, бл.
.., вх.., ет. 8, ап.. срещу П. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“, ул. „М..“ №...,
вх.., ет. 6, ап..., иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за допускане на делба на МПС марка
„Т.“, модел „К...“, с peг. № ... при равни квоти от по ½ за всяка от страните.
ОСЪЖДА Н. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“, бл. .., вх.., ет. 8, ап..
да заплати на П. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“, ул. „М..“ №..., вх.., ет.
6, ап..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1600 лв., представляваща разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
2
ОСЪЖДА Н. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О...“, бл. .., вх.., ет. 8, ап..
да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 9 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата от 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3