РЕШЕНИЕ
Номер 121 23.01.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ
наказателен състав
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 7203 по описа за
2019 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-008767 от 16.10.2019г.
на Началник Група към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на основание
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ на Б.Г.И., ЕГН **********, е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-008767 от 16.10.2019г. на Началник Група
към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на основание
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ на Б.Г.И., ЕГН **********, е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Жалбоподателят,
Б.Г.И. обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В съдебно заседание
се представлява от процесуален му представител адв.Г.И., който поддържа жалбата
и прави същото искане.
Въззиваемата
страна - ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „ПП“, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против Б.Г.И. за това, че на 01.10.2019 г.
около 14:05 часа в гр.Пловдив на кръстовището на бул.“Пещерско шосе“ и
бул.“Копривщица“, като водач на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ **, при обстоятелства:
управлява лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ **, собственост на „Айгруп-2016“
ЕООД, ЕИК: *********, който е регистриран на територията на РБългария, за който
няма сключен и действащ договор за застраховка „ГО“.
С което
е извършил: 1. Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
С което
виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН
бланков № 215676 от 01.10.2019г., съставен от А.И.К. – ** при ОД на МВР –
Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен
начин тази, описана в АУАН.
Изложените
по-горе фактически положения се установяват от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира като обективни и достоверни.
По
делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
жалбоподателят в деня на проверката е управлявал процесното МПС, чужда собственост,
без сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
с което е нарушил разпоредбата на чл.638
ал.3 от КЗ. Действително по делото е представено заверено копие на застраховка
„ГО“ на автомобилистите, от което е видно обаче, че същата е сключена едва след
констатиране на нарушението. Следователно към момента на проверката за
управляваното от жалбоподателя МПС не е имало сключен договор за задължителна
застраховка, за което правилно контролният орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на водача И. на основание чл.638, ал.3
от КЗ.
Въпреки
установеността и доказаността на разглежданото нарушение, съдът намира, че в
хода на административното производство при съставяне на АУАН е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до незаконосъобразност на
постановлението, което е отменително основание досежно атакуваното наказателно
постановление. При запознаване със съдържанието на процесния АУАН впечатление правят
извършените върху него корекции при изписване на датата на съставянето му. Същевременно
в акта липсва отбелязване кой и кога е направил тази поправка и дали последната
е извършена преди жалбоподателят да подпише акта и да му бъде връчен препис от
него или след тази дата. По делото липсват и доказателства от които да стане ясно дали АУАН е предявен на жалбоподателят
след извършване на коментираната поправка, за
да се запознае с нея и да направи възражения по реда на чл.44 от ЗАНН.
Датата
на съставяне на АУАН е негов задължителен реквизит съгласно чл.42, т.2 от ЗАНН и
наред с останалите императивно посочени изисквания на ЗАНН, досежно
съдържанието на административния акт, следва да бъде посочена ясно, точно и
конкретно, за да може последният да породи правните си последици. Поправката на
задължителен реквизит от АУАН, без да е изрично посочено, че тази поправка е
извършена от актосъставителя, представлява съществено процесуално нарушение,
предвид формалността на административнонаказателното производство. Нарушаване
на императивните правила, особено тези по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, всякога
представлява съществено нарушение, тъй като пряко влияе върху правото на защита
на жалбоподателя. Недопустимо е допускането на съществени нарушения на
процесуалните правила по съставянето на АУАН, който реално поставя началото на
административнонаказателното производство и очертава предмета на повдигнатото
обвинение спрямо извършено административно нарушение.
В
допълнение следва да се отбележи, че с оглед датата на съставяне на АУАН се
преценяват и други императивни процесуални правила като спазени ли са сроковете
по чл.34 от ЗАНН, както и отброяването на срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН за подаване на писмени възражения срещу АУАН.
Изложеното
обуславя нередовност от формална страна на атакуваното НП, като издадено въз
основа на порочен акт, и се явява абсолютно и достатъчно основание за неговата
отмяна, доколкото констатираното нарушение е от категорията на съществените
такива, предвид нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В случая е неприложима хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 19-1030-008767 от 16.10.2019г. на Началник Група към ОД на МВР
- Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на основание чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането /КЗ/ на Б.Г.И., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за извършено
административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.