Определение по дело №101/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 147
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20203000500101
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

147

 

Гр.Варна, 09.03.2020 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 09.03.2020 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

 

                        

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 101 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 92, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на В.Н.Д., подадена чрез адв. С. Ш., против определение № 41/05.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 218/2019 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на наложена глоба с протоколно определение от 27.01.2020 г. по същото дело.

Жалбоподателят е изложил съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение с подробни оплаквания за липсата на предпоставки за налагане на глобата, като е  молил за отмяната й.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на определението на съда като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна, поради следните съображения:

С определение от съдебно заседание, проведено на 27.01.2020 г. по в.гр.д. № 218/19 г. на РОС, окръжният съд с мотивите, че В.  Д. като представител на „Порше Интер Ауди БГ“ ЕООД поради многократно обективирано по делото неизпълнение на разпореждане на съд става причина за отлагането му, е приел че лицето следва да бъде санкционирано и му е наложил глоба от 150 лв. на осн. чл. 89, т.2 ГПК.

Срещу наложената глоба жалбоподателят е възразил с подадената молба за отмяната й, която окръжният съд е оставил без уважение с обжалваното определение.

Жалбоподателят не е участник в производството по делото, а „ръководител на сервиз“ при сервиз Порше гр.Варна с работодател „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД.

С определение от 07.10.2019 г., окръжният съд е назначил съдебно-автотехническа експертиза с множество задачи и при дадена възможност на двете страни по спора да поставят в писмен вид допълнителни такива, като е назначил за вещо лице П.П.. С молба от 24.10.2019 г. вещото лице е уведомило съда, че за изготвяне на част от заключението е необходима специална програма, каквато има само в оторизираните сервизи. Съдът е заличил вещото лице и е разпоредил да се изпрати искане до оторизирания сервиз на „Ауди“ в гр.Варна за определяне на вещо лице, което да бъде назначено за изготвяне на заключението. В отговор на искането от съда от 28.10.2019 г., при осъществен на 09.12.2019 г. телефонен разговор (удостоверен от деловодител на съда),  настоящият жалбоподател В.Д., като управител на сервиз на Порше в гр.Варна, е посочил че изпълнението на задачата изисква автомобилът да бъде в сервиза, да се предостави номер и рама и въпросите да бъдат формулирани точно и ясно. В съдебно заседание от 09.12.2019 г., съдът е преценил, че задачата следва да бъде изпълнена от посочено от сервиза вещо лице и е разпоредил повторно изпращане на определението с препис от регистрационния талон на автомобила. Писмото е получено в сервиза на 18.12.2019 г. На 21.01.2020 г., на електронната поща на съда е депозиран отговор от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, изготвен от В.Д., с който е отговорено, че сервизът не може да определи вещо лице по конкретно изброени причини, както и че преглед на автомобила би могъл да бъде извършен при посочени условия. В заседанието от 27.01.2020 г., съдът е приел, че е налице неизпълнение на разпореждането му и е наложил глоба на В.Д.. Повторно е назначил за вещо лице П.П., с указания за изготвяне на заключението след посещение на  сервиза за проверка на софтуерното устройство на автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл. 89, т.2 ГПК, съдът налага глоба за неизпълнение на разпорежданията на съда. В случая такова неизпълнение не е било налице от жалбоподателя. Това е така, тъй като същият не е бил компетентен и не е могъл да определя вещо лице за изготвяне на заключението по делото. Освен това своевременно, преди съдебните заседания, по телефон, а след това и писмено, В.Д. е уведомил съда, че не е в правомощията му да определи експерт за задачите на съда и да изготви същите, както и условията при които сервизът може да съдейства и да направи преглед на автомобила. Т.е. поведението на жалбоподателя не е съставлявало нарушение, което да бъде санкционирано с налагане на глоба от съда по реда на чл. 89, т.2 ГПК, поради което и глобата е била незаконосъобразно наложена. В този смисъл незаконосъобразно се явява и обжалваното определение, с което съдът е отказал отмяната й. Ето защо обжалваното определение, както и определението за налагане на глобата от 150 лв. следва да се отменят.

По изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 41/05.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 218/2019 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата  на В.Н.Д. за отмяна на наложената му глоба от 150 лв. с протоколно определение от 27.01.2020 г. по същото дело и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ, наложената на В.Н.Д., с протоколно определение от 27.01.2020 г., постановено по в.гр.д. №218/2019 г. на РОС, глоба в размер на 150 лв. на осн. чл.89, т.2 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: