Решение по дело №64409/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17897
Дата: 1 ноември 2023 г. (в сила от 1 ноември 2023 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20221110164409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17897
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря С.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110164409 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК. вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П. П. М. дължи на
ищеца „А. сумата в размер на 1014,81 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № . от 09.10.2019 г. сключен между ответника и „Б.", ведно със законна
лихва от 23.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 41,01 лв.
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 09.10.2019 г. до 06.12.2020 г.,
сумата 104,04 лв. обезщетение за забава, за периода от 07.12.2020 г. до 23.12.2021 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3753/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 26 състав.
Ищецът „А. твърди, че на 09.10.2019 г. П. П. М., в качеството на Кредитополучател,
е сключила Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № . с "Б..". Посочва, че кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
кредитна карта „M." с персонален идентификационен номер. Сочи, че Кредитополучателят
се е възползвал от предоставения му револвиращ кредит като на 09.10.2019 г. посредством
услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор на кредитора" е усвоил
част от отпуснатият му кредитен лимит. Твърди, че съгласно Договора за кредит било
подписано Приложение към Договора за револвиращ кредит с код на усвояване C., с което
1
са били уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит
за извършената покупка на изплащане. Посочва, че кредитополучателят в периода
09.10.2019 г. до 06.12.2020 г. е усвоил от кредитната карта общата сума от 1000,00 лв.
Посочва, че съгласно Договора за кредит за ползването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен
процент в размер на 35%. Сочи, че лихвата се начислявала върху сумата, формирана от
всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се обявявала като
дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото основание на Картодържателя е
била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 41,01 лв., за периода от 09.10.2019
г. до 06.12.2020 г. Подписвайки договора, страните се договорили, че при условие че
Кредитополучателят не извърши плащане по една или повече месечни погасителни вноски,
последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забава за всяка забавена вноска. Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия
паричен заем към заемодателя. Твърди, че на 07.12.2020 г. е било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между "Б..", клон България и „Аг., по силата на който вземанията,
произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта C. от дата 09.10.2019 г. е прехвърлено в полза на „А., изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди,
че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на БНП Париба П. с Уведомително писмо изх. № У./. от 10.12.2020 г.,
изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника. Посочва, че ответникът следва
да се счита за уведомен най-късно с връчването на препис от исковата молба и
доказателствата към нея. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което
да признае, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3753/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 26 състав, срещу която ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът П. П. М. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК и не се е явил в проведеното на 12.10.2023г. съдебно заседание, за което е бил редовно
призован, без да сочи уважителни причини за това и без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки че с разпореждането от 30.01.2023г. са
му съобщени последиците от тези процесуални бездействия.
Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено отношение срещу ответника, както и че от
представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на
предявените искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да бъдат присъдени
2
сторените разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. – държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
НЗПП, или общо 75 лв., и разноски за исковото производство в размер на 25 лв. – държавна
такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 125 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 238 ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК. вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД, че П. П. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С. дължи на „А., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
офис сграда Л., сумата от 1014,81 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № .
от 09.10.2019 г. сключен между ответника и „Б.", ведно със законна лихва от 23.12.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 41,01 лв. представляваща договорна лихва, дължима за
периода от 09.10.2019 г. до 06.12.2020 г., сумата от 104,04 лв. обезщетение за забава, за
периода от 07.12.2020 г. до 23.12.2021 г., които вземания са прехвърлени на ищеца съгласно
Приложение № 1 от 07.12.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3753/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „А.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., офис сграда Л., на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК сумата от 75 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 125 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3