Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2925 08.11.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и пети октомври Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 4533 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от И.К.К. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменени в открито съдебно заседание искове, вкл. с направен частичен отказ
от иска за главницата, с които се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 567,36 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 257 часа извънреден труд, положен от ищеца през
периода 05.06.2016 г. - 05.06.2019 г., сумата от 208,56 лв., представляваща
сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима от изпадането
в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане
на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд като ******* в Група
„Летищна сигурност“ в ГПУ – „Летище Бургас“ към РД „Гранична полиция“ –
Аерогари София, като е работил на 12-часови смени. Твърди също
така, че положеният от него нощен труд през процесния период следва да бъде преизчислен
с коефициент 1,143, като получената след преизчислението разлика представлява
извънреден труд, за който не му е изплатено допълнително възнаграждение. В
съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща процесуален
представител, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
(дневни и нощни) смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване
е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан като извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди
също така, че за периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен извънреден
труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, а през останалата
част от исковия период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-908/02.08.2018 г., поради което Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата се прилага единствено за работници и
служители по трудово правоотношение. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, моли при
уважаване на исковете в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за
прекратената част, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това се
установява и от представените от ответника писмени доказателства, че през
процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал и е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност.
Не се спори също така, че ищецът е
работил на 12-часови смени, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч.
до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици,
при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с
предоставените му от ответника протоколи за отчитане на работното време между
22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения нощен труд по време на
официални празници за процесния период от служителите на ГПУ Летище Бургас, и с
фишовете за заплати на ищеца за периода 06.2016 г. – 06.2019 г., вещото лице е
установило, че през периода 05.06.2016 г. – 05.06.2019 г. ищецът е положил общо
1 636 часа нощен труд, които след преизчисляване с коефициент 1,143 се равняват
на 1 869,95 часа дневен труд, като разликата между преизчисления в дневен и
реално положения нощен труд възлиза на 233,95 часа, за които се дължи
възнаграждение в размер на 1 567,36 лв. В експертизата също така е
посочено, че лихвата за забава върху тази сума, изчислена за всеки месец по
отделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на
завеждане на делото, е в общ размер от 208,56 лв. Съдът намира, че заключението
на вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно
чл. 179, ал. 1 от същия закон, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 636
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 869,95
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 233,95 часа, за които на ищеца се
полага допълнително възнаграждение в размер на 1 567,36 лв. По делото
липсват твърдения и доказателства това допълнително възнаграждение да е било
платено от ответника на ищеца, което води до извода за основателност на
предявената искова претенция за главницата (в размера след частичния отказ) и
налага нейното уважаване, като възнаграждението е дължимо за горепосочените
часове извънреден труд.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и поисканата
мораторна лихва в общ размер от 208,56 лв. (в увеличения й размер), както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за
периода от предявяването на иска – 05.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 380 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове – 112,69 лв., както и платеното от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 180 лв., или общо 292,69 лв.
Предвид направения от ищеца частичен
отказ от иска за главница в размер на 82,64 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 5,01 лв., представляваща
съответна част от дължимото, с оглед цената на предявения иск, юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
На
осн. чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на И.К.К., ЕГН **********,***,
сумата от 1 567,36
лв. (хиляда петстотин шестдесет
и седем лв. и тридесет и шест ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 233,95 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от
него нощен труд през периода 05.06.2016
г. - 05.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 208,56
лв. (двеста и осем лв. и петдесет и шест ст.) – сборна мораторна лихва, дължима
върху отделните задължения по главницата от настъпване на тяхната изискуемост
до предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху главницата от 1 567,36 лв., считано от 05.06.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 380,00 лв. (триста и
осемдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в общ
размер от 292,69 лв. (двеста деветдесет и два лв. и шестдесет и девет ст).
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********,***, да
заплати на Главна дирекция „Гранична
полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, разноски
по делото в размер на 5,01 лв. (пет лв. и една ст.).
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихвите върху него.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка ***:
IBAN: ***,
BIC: ***,
„Банка
ДСК” ЕАД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 08.11.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА